Решение по дело №263/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 162

гр. Видин, 29.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и девети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

263

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1, вр. с чл.225а,ал.1, вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Р.В.А. *** против Заповед № РД-02-367/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „масивна ограда“, находящ се в УПИ XIII-1214 в кв.9 по плана на с.Арчар, с административен адрес: с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 79 от и за сметка на Р.В.А.-съсобственик, възложител и извършител на строежа.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована. Твърди се, че въпросната ограда всъщност е построена преди поне 30 години и винаги си е била в този вид, както и че не е изградена от нея. Посочва, че не са установени всички заинтересовани лица.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Димово, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава. Претендират се и разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателката Р.А. се легитимира, като собственик на УПИ № XIII-1214 в кв.94 по плана на с.Арчар, обл.Видин целият с площ от 550 кв.м., заедно с построените в него сгради.

Настоящото административно производство е по повод сигнал от ДНСК за извършване на проверка на конкретни имоти в община Димово.

Във връзка с горното е извършена проверка на място в с.Арчар, общ.Димово, на адрес - ул. „Дунав“ № 79, както и по документи от страна на служители на Община - Димово, като резултатите от проверката са отразени в констативен акт № 5 / 19.07.2019г. Установено е, че Р.А. е изградила масивна ограда в собствения си имот, без да има строителни книжа за това, а именно без одобрени инвестиционни проекти и без влязло в сила разрешение за строеж.

Видно от констативния акт работната група е установила, че имотът е собственост на Януш Огнянов Радулов и Р.В.А., съгласно Н.А. № 13,т.III, рег.№ 5385, н.д.№ 282 от 17.08.2010г. Установено е при проверката, че по имотната граница между УПИ XIII - 1214 и УПИ XIV – 1212 с дължина 22 м. и по имотната граница между УПИ XIII - 1214 и УПИ I – 1215 с дължина 5,50 м. е построена масивна ограда. Оградата е с височина 1,90 м., изградена върху бетонова основа 0,40 м. и бетонови оградни блокчета с височина от 1,50 м. Прието е, че оградата е изградена през 2017г.

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката, която е посочена като възложител на строежа и по чиито сведения е посочен момента на изграждането на въпросната ограда, а именно 2017г. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателката на 26.07.2019г. В посочения в констативния акт срок от същата не са постъпили възражения. Установено е от сведенията на самата жалбоподателка, като извършител на строежа, че същия е изграден през 2017г., поради което с оглед времето на извършване за строежа са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Въз основа на констативния акт от Кмета на община Димово е издадена обжалваната заповед, с която, като е приел, че така изградената масивна ограда, представлява строеж шеста категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахната масивната ограда от и за сметка на жалбоподателя, като съсобственик, извършител и възложител на строежа.

За построяването на оградата няма строителни книжа, включително и разрешение за строеж или одобрени проекти.

По делото се съдържа единствено протокол № 40 / 25.06.2010г. за определяне на оградна линия, с който е определена оградна линия между ПИ 1214 и ПИ 1210, кв.94 по действащия план на с.Арчар към 2010г.

По делото не са представени каквито и да било доказателства за издаване на разрешение за строеж за изграждането на въпросната ограда.

При извършените проверки на място е установено, че оградата съществува и не е премахната от А., за което е представен и снимков материал.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмета на Община Димово с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223,ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По делото безспорно е установено, че процесната заповед е издадена на основание констативен акт № 5 / 19.07.2019г., според който въпросната ограда представлява незаконен строеж, поради изграждането му без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 5 /19.07.2019г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл.223,ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящото производство. На жалбоподателката е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, за което същата е поискала ангажиране на релевантни по делото доказателства, но в хода на съдебното производство изрично се отказа от същите, въпреки указаната доказателствена тежест.

Безспорно се доказа по делото, че въпросният строеж, като незаконен такъв и предвид степента на същественост на пороците, допуснати при изграждането му, които не биха могли да бъдат санирани, не може да бъде узаконен и съответно подлежи на премахване.

От приетата фактическа обстановка по делото се установява, че жалбоподателката е изградила въпросната ограда, като за изграждането и няма каквито и да било строителни книжа.

Установява се по делото, че оградата е построена през 2017г., според самата жалбоподателка, както и че представлява строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа.

Налице е строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за който обаче не е издадено разрешение за строеж, съобразно изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ.

Според § 5,т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Т.е. според цитираното определение за „строеж” такъв представлява и изграждането на ограда. А според разпоредбата на чл.48,ал.6 от ЗУТ към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м.

Както бе установено и посочено по – горе в настоящото решение въпросната ограда е с плътна част откъм улицата с височина от 1,90 м. Безспорно оградата, съответно бетоновата основа от 0,40 м. и бетоновите оградни блокчета от 1,50 м., са с височина значително, надвишаваща допустимата височина, съобразно законовата разпоредба на чл.48,ал.6 от ЗУТ.

Безспорно е доказана и липсата на строителни книжа за изграждането на оградата. Предвид времето на изграждането ѝ, въпросът за допустимостта и търпимостта на строежа е правно ирелевантен. Такъв е и въпросът за евентуална узаконяемост на строежа, тъй като няма доказателства да е заявен за узаконяване в предвидените в закона срокове.

За да е законен извършения от жалбоподателката строеж, дори и в собствения и недвижим имот, същия следва да бъде изграден при спазване на законовите разпоредби за това, така както е описано по – горе.

По-горе вече бе описано, че става въпрос за строеж, поради което за същия се изисква разрешение за строеж, издадено съобразно разпоредбата на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на §16,ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД от ЗУТ.

Възражението на жалбоподателката за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че констативният акт и заповедта не са връчени на другия съсобственик на имота, е неоснователно. Съгласно §3,ал.1 от Наредба № 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. В чл.225а,ал.5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал.5 отговорността между лицата е солидарна. С оглед така посочения характер на отговорността, право на издателя на акта е да избере срещу кого да насочи заповедта си за принудително премахване, като в случая издателят на заповедта разполага с оперативна самостоятелност, предоставена му от закона. В конкретния случай адресат на заповедта е един от съсобствениците на строежа, което е в съответствие с предоставената дискреционна власт на административния орган, като обстоятелството, че адресат на заповедта не е и другият съсобственик на имота, не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е основание за нейната отмяна. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на констативен акт дори и при неизвестен извършител.

Неоснователно е и направеното възражение за неяснота на обекта, който подлежи на премахване, с оглед посоченото местонахождение на имота. Действително, видно от заповедта и констативния акт, в същите е посочено, че строежът се намира в УПИ XIII-1214в кв.9 по ПУП на с.Арчар, докато съобразно представения по делото нотариален акт № 13 и скица № 701/28.06.2019г. за имота е видно, че се намира в кв.94 по ПУП ПР на с.Арчар. На посочения нотариален акт и скица се е позовал административният орган в оспорената заповед. Посочен е и административният адрес на строежа, поради което не е налице неяснота относно строежа, подлежащ на премахване. Видно е, че се касае за допусната техническа грешка в констативния акт и в оспорената заповед, а не за неяснота на волята на издателя на акта относно местонахождението на обекта. Допуснатата фактическа грешка в заповедта следва да бъде поправена от Кмета на Община Димово по реда на чл.62,ал.2 от АПК, а не влече незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Неоснователно е и направеното възражение, че оградата не представлява строеж шеста категория, което поставя под съмнение извода на административния орган, че се изисква разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.137,ал.1,т.6 визира точно строежи по чл.54,ал.1 и ал.4 и по чл.147 от ЗУТ. В случая оградата се категоризира като такъв по чл.48,ал.1 от ЗУТ, но съобразно чл.147,ал.1,т.7 от ЗУТ за този вид строежи не е необходимо одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж. Разрешение за строеж по чл.148,ал.2 от ЗУТ обаче е необходимо. Съобразно чл.225а от ЗУТ в компетентността на кмета е премахването на незаконни строежи и от шеста категория. Горното води до извода, че за процесния строеж е било необходимо разрешение за строеж и липсата на такова прави строежа незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

Съгласно актуалната редакция на чл.151,ал.1,т.11 от ЗУТ /ДВ, бр. 101/22.12.2015 г./ не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. Тази материалноправна разпоредба е неприложима за настоящия случай, тъй като оспорената заповед е издадена на 15.08.2019г., но показва, че и при сега действащата уредба за процесния строеж, освен, че не е изграден в рамките на поземления имот, а по имотната граница, е необходимо разрешение за строеж предвид техническите му характеристики – височината на плътната част на оградата е над 0,6 м.

Всичко изложено налага извода, че процесната ограда, изпълнена по имотната граница между УПИ XIII - 1214 и УПИ XIV – 1212, както и по имотната граница между УПИ XIII - 1214 и УПИ I – 1215, представлява строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на който е било необходимо да се издаде разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 във вр. с чл.147,ал.1,т.7 и ал.2 от ЗУТ. След като строежът е изпълнен без изискуемото разрешение за строеж, същият е незаконен, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му.

Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях, като по смисъла на ал.2,т.2 от чл.225 строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От цитираните законови текстове следва извода, че за материална законосъобразност на заповедта за премахване на строежа релевантни са фактите относно това, че изградената ограда, представлява строеж, както и липсата на строително разрешение, издадено по надлежния ред. В конкретния случай тези факти са безспорно установени.

Оказва се, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, тъй като е налице извършен строеж без да е издадено надлежно разрешение за това.

С оглед горните мотиви и тъй като е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, то и процесната Заповед № РД-02-367/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила.

Оказва се, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                     Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.А. *** против Заповед № РД-02-367/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „масивна ограда“, находящ се в УПИ XIII-1214 в кв.9 по плана на с.Арчар, с административен адрес: с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“ № 79 от и за сметка на Р.В.А. - съсобственик, възложител и извършител на строежа, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.В.А. *** разноски по делото за процесуално представителство в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :