Р Е Ш Е Н И Е
№ 1906
гр. Пловдив, 28 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети
октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2308 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Н.И.Н., ЕГН **********,***, представляван от адвокат М.В.Г.- пълномощник, обжалва Заповед №1680 от 17.08.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФ“З“), с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение с ДФ“З“ на длъжността “началник отдел “Регионална разплащателна агенция“ (О“РРА“), Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на ДФ“З““, с ранг II-ри младши, работно място гр. Пловдив, считано от 18.08.2020г., като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба.
Претендира се отмяна на обжалвания акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 13.10.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№16217 (листи 189-193), с подробно изложени съображения в тази връзка.
Ответникът- изпълнителен директор на ДФ“З“, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт К.Н.- пълномощник (лист 3), по делото постъпва молба с Вх.№15910 от 09.10.2020г. (лист 186), в която се изразява становище з неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според нарочно отбелязване върху оспорената заповед (листи 20-22, 38-40), същата е връчена срещу подпис на Н. на 17.08.2020г. (лист 22, 40). От своя страна, жалбата (листи 5-10) е подадена чрез ДФ“З“ чрез пощенски оператор, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 27.08.2020г., според приетата по делото нарочна разписка (лист 4), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е назначен за държавен служител в ДФ“З“, “Специализирана администрация“, ОД- Пловдив, О“РРА – РА“, на длъжността “началник отдел”, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 01.08.2012г., със Заповед №1077 от 31.07.2012г. на главния секретар на ДФ“З“ (неприложена по делото).
Със Заповед за прекратяване на служебно правоотношение №116 от 09.03.2017г. (неприложена по делото) на изпълнителния директор на ДФ“З“ е прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на ДФ“З““, с ранг ІІ-ри младши, на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл, считано от 09.03.2017г.
По жалба на Н. против Заповед №116 от 09.03.2017г. на изпълнителния директор на ДФ“З“ е образувано административно дело №775 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., IV-ти състав.
С Решение №1158 от 28.06.2017г. (листи 23-24) по дело №775/2017г. на Административен съд- Пловдив Заповед №116 от 09.03.2017г. на ответника по делото е отменена и на Н. са присъдени разноски в размер от 1 000,00 лева.
По касационна жалба изпълнителния директор на ДФ“З“ против Решение №1158 от 28.06.2017г. е образувано административно дело №10500 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2017г., Пето отделение.
С Решение №3993 от 28.03.2018г. (листи 25-26), по дело №10500/2017г. на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила Решение №1158 от 28.06.2017г. на Административен съд- Пловдив; на Н. са присъдени разноски в размер от 600,00 лева.
Със Заповед №169 от 12.04.2018г. на изпълнителния директор на ДФ“З“ (неприложена по делото) Н. е възстановен и допуснат до работа на длъжността “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на ДФ“З““.
Със Заповед за прекратяване на служебно правоотношение с №170 от 12.04.2018г. (неприложена по делото) на изпълнителния директор на ДФ“З“ е прекратено служебното правоотношение на Н. на длъжността “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на ДФ“З““, с ранг ІІ-ри младши, на основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл, считано от 12.04.2018г.
По жалба на Н. против Заповед №170 от 12.04.2018г. на изпълнителния директор на ДФ“З“ е образувано административно дело №1306 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., I-ви състав.
С Решение №173 от 23.01.2019г. (листи 27-28) по дело №1306/2018г. на Административен съд- Пловдив Заповед №170 от 12.04.2018г. на ответника по делото е отменена и на Н. са присъдени разноски в размер от 710,00 лева.
По касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ“З“ против Решение №173 от 23.01.2019г. е образувано административно дело №2830 по описа на ВАС за 2019г., Пето отделение.
С Решение №12414 от 18.09.2019г. (листи 29-31, 138-139, 140-141) по дело №2830/2019г. на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила Решение №173 от 23.01.2019г. на Административен съд- Пловдив; на Н. са присъдени разноски в размер на 600,00 лева.
Със Заповед №1778 от 02.10.2019г. (лист 113) на изпълнителния директор на ДФ“З“ Н. е възстановен на длъжност “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на ДФ“З““, считано от 02.10.2019г. На 02.10.2029г. Н. е надлежно запознат (срещу подпис от негова страна) с “Въведение на новоназначените служители в системата за управление на качеството и на информационната сигурност“ СУКИС (листи 129-130), с Длъжностна характеристика (листи 115-118) за заеманата от него длъжност, утвърдена на 01.10.2019г. от главния секретар на ДФ“З“. Н. попълва декларация (лист 114), че е уведомен за задължението си за подаване и сроковете за подаване на декларация по чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ); декларация по чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗДСл (лист 119); декларация за съгласие за обработване на личните данни (лист 120); декларация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ (лист 121); декларация за липса на конфликт на интереси във връзка с изпълняваната от него длъжност (лист 123); декларация за конфиденциалност (лист 125); декларация за избягване на конфликт на интереси (листи 126-127); декларация (лист 128), че е запознат с Правилника за деловодната дейност, документооборота в ДФ“З“ и Вътрешните правила за организацията на административното обслужване в ДФ“З“, както и с разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА).
Със Заповед па прекратяване на служебно правоотношение с №1179 от 02.10.2019г. (неприложена по делото) на изпълнителния директор на ДФ“З“ е прекратено служебното правоотношение на длъжността “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на ДФ“З““, с ранг ІІ-ри младши, на основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.7, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл, считано от 02.10.2019г.
По жалба на Н. против Заповед №1179 от 02.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФ“З“ е образувано административно дело №3242 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., ХI-ти състав.
С Решение №355 от 07.02.2020г. (листи 32-34, 106-108) по дело №3242/2019г. на Административен съд- Пловдив Заповед №1179 от 02.10.2019г. на ответника по делото е отменена и на Н. са присъди разноски в размер от 560,00 лева.
По касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ“З“ против Решение №355 от 07.02.2020г. е образувано административно дело №3869 по описа на ВАС за 2020г., Пето отделение.
С Решение №10332 от 28.07.2020г. (листи 35-36, 111-112) по дело №3869/2020г. на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила Решение №355 от 07.02.2020г. на Административен съд- Пловдив; на Н. са присъдени разноски в размер на 610,00 лева.
В законоустановения срок е подадено заявление до ОД- Пловдив на ДФ“З“ с Вх.№02-160-6500/1634 от 06.08.2020г. (лист 105), с което Н. заявява искане да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност и допуснат да изпълнява задълженията си. Подадено е и уведомление с Вх.№ 02-160-6500/1634#2 от 11.08.2020г. (лист 12) от Н. до изпълнителния директор на ДФ|З“, съгласно което на 11.08.2020г. не е допуснат до работното си място.
Със Заповед №1677 от 13.08.2020г. (лист 86) на изпълнителния директор на ДФ“З“ Н. е възстановен и допуснат до работа на длъжност “началник отдел “РРА“ в ОД- Пловдив на ДФ“З““, считано от 14.08.2020г.
На 14.08.2020г. Н. е запознат срещу подпис с “Въведение на новоназначените служители в системата за управление на качеството и на информационната сигурност“ СУКИС (листи 97-98); с Длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност (листи 100-103), утвърдена на 01.04.2020г. от главния секретар на ДФ“З“. Отново на 14.08.2020г. Н. попълва следните декларации: за задължението си за подаване и сроковете за подаване на декларация по чл.35, ал.1, т. 2 от ЗПКОНПИ (лист 99); по чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗДСл (лист 87); за съгласие за обработване на личните данни (лист 88); по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ (лист 89); за липса на конфликт на интереси във връзка с изпълняваната от него длъжност (лист 93); за конфиденциалност (лист 93); за избягване на конфликт на интереси (листи 94-95); декларация (лист 96), че е запознат с Правилника за деловодната дейност, документооборота в ДФ“З“ и Вътрешните правила за организацията на административното обслужване в ДФ“З“, както и с разпоредбите на КПСДА.
На 13.08.2020г. в ДФ“З“ постъпва писмо с Вх.№02-160-6500/1634#5 (лист 74) от началника на “Инспекторат“ в ДФ“З“, адресирано до директора на Дирекция “Човешки ресурси“ (Д“ЧР“) в ДФ“З“, според което писмо Н. не е подал декларации по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за 2018г. и 2019г., в законоустановения срок по чл.38 от ЗПКОНПИ. Н. не фигурира в списъците по чл.13, ал.3 от “Вътрешни правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите за установяване на конфликт на интереси в ДФ „Земеделие“ (листи 177-185), предоставени от Д“ЧР“ относно проверка на подадени декларации за несъвместимост по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
Във връзка с така постъпилата информация за евентуално извършено дисциплинарно нарушение от държавния служител, ответникът по делото приема, че Н. е нарушил разпоредбите на ЗДСл и КПСДА, поради което образува дисциплинарно производство със Заповед №03-РД/2480 от 14.08.2020г. (листи 66-67). Ответникът по делото приема, че изложените в заповедта мотиви са достатъчно основание за прилагане на процедурата по чл.96, ал.1 от ЗДСл, респективно образувано е дисциплинарно дело №4 от 2020г. срещу жалбоподателя. Със Заповед №03-РД/2481 от 14.08.2020г. (листи 14-15, 55-56) на ответника по делото Н. е уведомен, че следва да представи писмени обяснения до 13:00ч. на 17.08.2020г. по 3 пункта, посочени в заповедта. В частност, относно изпълнение на задължението му, съгласно разпоредбите на чл.29 от ЗДСл да подаде декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ при възстановяване на заеманата длъжност, в законоустановения срок по чл.38, ал.1, т.1, във връзка с §2, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ.
На Н. се дава възможност да бъдат изслушани устните му обяснения по случая от 10:30ч. на 14.08.2020г. Според нарочно отбелязване върху посочената заповед (лист 56), същата е получена “на ръка“ от Н. на 14.08.2020г., в 10:10ч.
Според приетото по делото заверено копие на Изслушване с Вх.№03-0416/3843 (лист 16, 57), на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, Н. е изслушан на 14.08.2020г. от 10:15ч.
С нарочна покана с Вх.№03-0416/3841 от 14.08.2020г. (лист 58) на заместник-председател на Дисциплинарен съвет на ДФ“З“, е свикано заседание на съвета на 14.08.2020г. от 13:00ч.
За проведеното заседание на дисциплинарния съвет е съставен нарочен протокол от 14.08.2020г. (листи 48-54, 59-64), озаглавен “Заседание“ на Дисциплинарния съвет на ДФ“З“, според който протокол, Н. е нарушил разпоредбите на чл.29 от ЗДСл и не е подал декларации по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ при възстановяване на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност, в законоустановения срок съгласно чл.38, ал.1, т.1, във връзка с §2, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ, нито за 2018г., нито за 2019г. Прието е, че посредством това си бездействие Н. е нарушил разпоредбите на чл.29 от ЗДСл и чл.2 от КПСДА. Нарушенията са извършени на 02.10.2019г. Прието е становище, че на Н. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение“, съгласно чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.
Изготвен е нарочен Доклад с Вх.№03-416/3860 от 14.08.2020г. (лист 47) от заместник-председателя на дисциплинарния съвет, с приложен към него протокол от проведеното заседание, след което е издадена оспорената по делото заповед.
Освен това на 17.08.2020г. в ОД- Пловдив на ДФ“З“ постъпват писмени обяснение с Вх.№02-163-6500/120 (листи 17-19) от Н., във връзка със Заповед №03-РД/2481 от 14.08.2020г., които постъпват в ДФ“З“ на 19.08.2020г. (листи 44-46) като приложение към писмо с Изх.№02-163-6500/120#1 от 17.08.2020г. (лист 43) на директора на ОД- Пловдив на ДФ“З“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира производството за проведено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Като доказателства по делото са приети “Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд “Земеделие““, утвърдена на 01.07.2029г. (листи 150-176), както и “Вътрешни правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите за установяване на конфликт на интереси в ДФ“Земеделие““, утвърдени на 20.11.2018г. (листи 177-185).
Според оспорената заповед, на Н. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, за извършени нарушения на чл.21, ал.1 и чл.29 от ЗДСл, във връзка с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ и чл.2 от КПСДА.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл, както и в писмена форма и със съдържание, съответстващо на установеното от нормата на чл.108, ал.1 от ЗДСл.
Първата група възражения в жалбата касаят близостта във времево отношение между възстановяване на държавния служител на заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение и последващото прекратяване на служебното правоотношение, в рамките на 1 календарен ден, поради което не възниква задължение за подаване на декларациите по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ или подаването ѝ в законоустановения срок е невъзможно, поради недопускане на възстановения държавен служител до работното му място, съответно ползването на служебен компютър.
Настоящият съдебен състав намира така направените възражения за неоснователни. Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че служебното правоотношение на Н. с ДФ“З“ е прекратявано три пъти на различни основания и прекратяването е намирано за незаконосъобразно с влезли в сила съдебни решения. След влизане в сила на съдебните решения, жалбоподателят е възстановяван на заеманата от него длъжност, преди прекратяване на служебното правоотношение. При възстановяване на длъжността, на Н. са предоставяни за попълване бланки на документи, приложения към процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ“З“, като с полагане на дата и подпис същият е уведомяван за свои задължения като държавен служител, включително за задължението за подаване на декларация по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ и законоустановените срокове, в които следва да го направи.
По делото не е спорно, също така, че като служител в администрацията на органи на изпълнителната власт, включително техни териториални звена, по смисъла на §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, Н. е следвало да подава декларацията по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в законоустановените срокове по чл.38, ал.1 от същия закон- в едномесечен срок от заемане на длъжността и в едномесечен срок от освобождаване на длъжността, които в настоящия случай съвпадат. Не е спорно, че декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ не е подадена в едномесечен срок, считано от 12.04.2018г., съответно в едномесечен срок, считано от 02.10.2019г., като това е установено надлежно чрез извършване на проверка в регистрите по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, водени от Дирекция “Инспекторат“ при ДФ“З“. Това бездействие на жалбоподателя по неподаване на декларации, извършено два пъти, несъмнено представлява неизпълнение на задължението му в съответствие със законите на страната, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДСл.
Несъмнено е налице и нарушение по чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, тъй като при възстановяването си през 2018г. и през 2019г. на държавна служба Н. е следвало да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването. Това се извършва именно с декларацията по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, в законоустановените срокове по чл.38, ал.1 от същия закон. Проверката за наличието на подадени декларации е извършена от Дирекция “Инспекторат“ при ДФ“З“, съобразно утвърдените от ответника “Вътрешни правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси в ДФ“Земеделие““. За извършената проверка е уведомен директорът на Д“ЧР“ при ДФ“З“ с посоченото по-горе нарочно писмо, като и ответникът, който разпорежда образуването на дисциплинарно производство срещу Н. пред дисциплинарен съвет. Компетентният орган е разпоредил изслушването на привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител и му е дал тридневен срок за депозиране на писмени обяснения.
Съдът намира, че при провеждане на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на крайния акт, с който то приключва, какъвто в случая се явява оспорената по делото заповед.
С разпоредбите на чл.93 от ЗДСл е установено, че: 1) дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства; 2) когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество; 3) разпоредбите на ал.2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок.
Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на дисциплинарно наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата (чл.93, ал.1 от ЗДСл) е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. Законът предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В тежест на административния орган е да удостовери тези факти.
Настоящият съдебен състав намира, че на жалбоподателя Н. е предоставена възможността да бъде изслушан, съгласно императивното изискване на чл.93, ал.1 от ЗДСл, като това действие е надлежно документирано с протокол от 14.08.2020г., наименован “Изслушване на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл“ с Вх.№03-0416/3843 от 14..08.2020г. (лист 16, 57).
Същият представлява официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила и в тази връзка са неоснователни направените в жалбата възражения, че Н. не е изслушан непосредствено от изпълнителния директор на ДФ“З“. Съгласно мотивната част на заповед №03-РД/2480 от 14.08.2020г. фактическото основание за образуването на дисциплинарното производство от органа по назначаване е получена информация от ръководителя на звено “Инспекторат“ относно неизпълнение на задълженията по чл.21, ал.1 и чл.29 от ЗДСл, изразяващи се в неподаване в законоустановените срокове на декларации по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за 2018г. и 2019г. Именно при образувано дисциплинарно производство е дадена възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител да бъде изслушан, което е направено от дисциплинарния състав и му е даден срок да депозира писмени обяснения.
Същевременно, обаче, съдът намира, че заседанието на дисциплинарния съвет е проведено на 14.08.2020г., преди да изтече дадения 3-дневен срок за депозиране на писмени обяснения- 17.08.2020г. Не е спорно по делото обстоятелството, че писмените обяснения са депозирани в предоставения за това срок- 17.08.2020г., но са постъпили при органа по назначаването на 19.08.2020г., т.е. не са взети предвид и не са обсъдени от дисциплинарния състав на заседанието му, проведено на 14.08.2020г., нито пък са обсъдени от ответника по делото, който преждевременно издава оспорената по делото заповед.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съответно, налице е хипотезата на чл.93, ал.2 от ЗДСл, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена без да се разглежда спора по същество. Респективно, не следва да бъдат обсъждани направените възражения относно това дали наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо твърдяното като извършено дисциплинарно нарушение от държавния служител.
Установеното съществено нарушение на процесуалните правила обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Според чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела за една инстанция, без материален интерес, е в размер от 500,00 лева.
По Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2020г. (лист 37) от жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение от 610,00 лева.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Предвид последно посоченото и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 500,00 лева.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява ДФ“З“.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1680 от 17.08.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с която на Н.И.Н., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение с Държавен фонд “Земеделие“ на длъжността “началник отдел “Регионална разплащателна агенция“, Областна дирекция- Пловдив на Държавен фонд “Земеделие““, с ранг II-ри младши, работно място гр. Пловдив, считано от 18.08.2020г., като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“, ЕИК *********, да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/