Решение по дело №1199/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 95
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20221510201199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Д.........., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.........., III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201199 по описа за 2022 година
К. Я. К., с ЕГН .................., постоянен адрес гр. Д.......,община Д..........,област К
...........,ж.к. ..........бл......,вх......,ет.....,ап..... е обжалвал наказателно постановление № 22-5310-
000098 от 03.02.2022г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА
Кюстендил, с което за нарушение по чл.174, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН, му е наложено административно наказание„глоба” в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца, и административно наказание „глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП, с молба
същото да бъде отменено, като необосновано,незаконосъобразно и издадено в нарушение на
материалните и процесуалните правила, като се твърди, че не е извършил нарушенията
описани в АУАН и издеденото въз основа на акта НП.
В ОСЗ жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат С.,
която пледира наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, поради установена различна фактическа обстановка, а именно, че не е
извършил нарушението. Не претендира делововсин разноски.
Въззимаемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозирана е
молба от гл. юрк. Лазов, в която е взето становище по същество, като счита че жалбата е
неоснователна и моли атакуваното НП да бъде потвъдено като правилно и законосъобразно.
Претендира деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че НП бъде отменено.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
1
На 16.01.2022г., на жалбоподателят е съставен АУАН № 547638 от същата дата, за
това, че на същата дата, около 01.45 часа, в гр.Д.........., по ул.”Седма Рилска дивизия” на
кръстовището с ул. ”Патриарх Евтимий” до Градинката „Муструков“ е управлявал лек
автомобил марка „Ф...........”, модел „.........”, с рег. № .........., собственост на Е.В. Г. от гр.
Д.........., с ЕГН..............., като е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с номер 0264, за употребата на алкохол. При направената му проверка водача
не представил на контролните органи на КАТ при РУ Д.......... и свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него.
Бил му издаден талон за медицинско изследване № 094633, но същия не е дал кръвна
проба.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН, в който като
нарушени разпоредби са посочени, чл.174, ал.3, пр.1-во и чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения акт, без възражения, като екземпляр от същия му бил
даден. В обжалваното наказателно постановление нарушенията са описани по идентичен
начин, посочени са като нарушени същите разпоредби на ЗДвП. На жалбоподателя, за
констатираните нарушения, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 2 000.00 (две хиляди) лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр. 1-во от ЗДвП, за нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и административно наказание-„глоба” в размер на 10.00 (десет)
лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП
От показанията на актосъставителят е видно, че на датата, посочена в акта, е бил на
работа с колегата си П.. Пътувайки със служебния автомобил забелязали лек автомобил
който излязъл от ул.”Седма Рилска дивизия” на кръстовището на Градинката „Муструков“,
към ул.”Патриарх Евтимий”. Автомобилът върнал назад и паркирал с преден на паркинга на
такситата. Актосъставителят и колегата му П. през цялото време, от излизането на
кръстовището, до неговота паркиране, включително и подали звуков сигнал докато водачът
връщала назад, за да не предизвика ПТП, следвали автомобила. Когато водъчът паркирал
автомобила слезли от патрулния автомобил и при отварянето на шофьорската врата видели
как жалбоподателя се опитал да се прехвърли на другата седалка, като левия му крак
останал на шофьорската седалка. Имало и друго лице, което стояло отвън, от лявата страна
на автомобила, което се опитало да се качи на шофьорската седалка. Жалбоподателят лъхал
на алкохол и отказал да бъде изпробван с техническа средство за употребата на алкохол, и
не представил свидетелство за управление на МПС и талон към него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и П., тьй като същите са обективни
логични, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото, а и показанията им се
подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели от страна на
жалбоподателя-а именно на свидетелите –Н. Д., М. С. и Г. С., тъй като същите са приятели
на жалбонодателя, а и показанията им са в разрез със свидетелските показания на
2
полицейските служители, на които съдът дава вяра.
С оглед на горното съдът счита,че жалбата е неоснователна, по следните
съображения.
При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разиоредбага на чл. 42 от ЗАНН като
нарушенията са достатъчно ясно описани както и обстоятелствата, при които са били
извършени. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправниге разпоредби и е съобразено с пеша на закона.
Предвид гореизложеното, наказващия орган правилно е санкционирал
жалбоподателя. Материалноправните норми са приложени правилно и законосъобразно. При
налагане на административните наказания административно наказващия орган се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е взел предвид всички смекчаващи и
отстчаващи вината обстоятелства, подбудите и мотивите за извършване на нарушението,
както и имотното състояние на нарушителя.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.
Видно от показанията на свидетеля и останалите писмени доказателства,
включително АУАН и НП се установява категорично, че жалбонодателят е нарушил
визираните в АУАН и НП материални разпоредби на закона.
В тази връзка, видно от АУАН и НП, на жалбоподателят е било точно и ясно
разяснено кога, къде и как е извършил процесното нарушение, кои правни норми е нарушил.
Контролният и наказващият органи са посочили точно нарушената правна норма. Поради
това съдът приема, че и контролният и наказващият ортни не са допуснали съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
жалбонодателя при изготвяне на АУАН и НП.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че както в АУАН, така и в НП, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до офаничаване на
правото му на защита, както и възражението, че не е извършил нарушението, за което му е
бил съставен АУАН и НП. Видно от показанията на свидетелите С. и П., именно той е
управлявал лекия автомобил, а не друго лице и е отказал да бъде изпробван за употребата на
алкохол с техническо средство и не е представил на служителите на РУ Д..........,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. .
Безспорно по делото е установено, че на посочената в АУАН и издаденото въз основа
3
на него НП, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с
техническо средство-Алкотест 7510, с фабричен № 0264, и не е представил на служителите
на РУ-Дуиница свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Жалбоподателят лъхал на алкохол и отказал да бъде изпробван с техническа средство за
употребата на алкохол, и не представил свидетелство за управление на МПС и талон към
него.
Бил му издаден талон за медицинско изследване № 094633, но същия не е дал кръвна
проба.
От събраните по делото доказателства се установи описаната в акта и НП фактическа
обстановка, сочеща недвусмислено на осъществени от жалбонодателя нарушения на
разпоредбите на чл. 174, ал.3, предл. 1 -во и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Отговорността на жалбоподателя законосъобразно е ангажирана на посочените по
горе основания.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че наказанията са определено правилно и съобразно разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН, като са отчетени обстоятелства по случая и тежестта на нарушенията.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство не се изразява в процесуално представителство, а в
депозирани писмено становище, относно законосъобразността на наказателното
постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на ОДМВР
Кюстендил следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения
в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00
(осемдесет) лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 631 ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-000098, издадено на
03.02.2022г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което
на К. Я. К., с ЕГН .................., постоянен адрес гр. Д.......,община Д..........,област К
4
...........,ж.к. ..........бл......,вх......,ет.....,ап..... за нарушение по чл.174 ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000.00 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, и административно наказание „глоба”, в размер на 10.00 (десет)
лева, за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.1, т.1, пр.1 и 2 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. Я. К., с ЕГН .................., постоянен адрес гр. Д.........., община Д..........,
област ............ , ж.к. ..........., бл........,вх........,ет.........,ап....... да заплати в полза на ОДМВР
Кюстендил сума в размер на 80.00 (осемдесет) лева, пресдставляващи юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване но реда на Глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс иред Административен съд Кюстендил в 14- дневен
срок от съобщението на страните но делото,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Д..........: _______________________
5