РЕШЕНИЕ
№.........../..........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1898/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Р.Б.Р. срещу обективирания в писмо рег. № 81900-25269/16.05.2019
г. отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна да върне
на жалбоподателя отнетото му свидетелство за управление на МПС.
В жалбата се излага, че на
20.04.2016 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № Г274922 от мл. автоконтрольор
към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, въз основа на който е издадено
НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Шумен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 150 лв., „глоба“ в размер на 20 лв., „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ като са му отнети и
12 контролни точки. НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. е обжалвано по н.а.х.д. №
1049/2018 г. на Районен съд – Шумен и е потвърдено от съда с влязло в сила
решение по делото. Жалбоподателят сочи, че тъй като в АУАН № Г274922/20.04.2016
г. било записано, че СУМПС на водача е отнето, което според него съответствало
на чл. 20 т. 3 от Наредба № І-157/01.1.2002 г. на МВР, след издаването на АУАН
той не направил постъпки да си получи обратно отнетото му преди това СУМПС във
връзка с наложена му и изтърпяна преди това ПАМ по чл. 171 т. 1 ЗДвП, поради
което в периода 20.04.2016 г., когато е съставен АУАН № Г274922, до 11.03.2018
г., след която дата си е получил обратно СУМПС, счита, че е изтърпял ефективно почти
цялото наложено му с НП №16-0869-001081/31.05.2016 г. административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“. Поради това счита, че
така посоченият период следва да му бъде приспаднат при изтърпяване на
наказанието, което според дадената му информация от органите на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Варна следва да започне едва от момента на постановяване на
решението по к.н.а.х.д. № 201/2018 г. на Адм. съд Шумен, с което е оставено в
сила решението по н.а.х.д. № 1049/2018 г. на Районен съд – Шумен, с което е
потвърдено НП №16-0869-001081/31.05.2016 г., в която връзка на 24.01.2019 г. СУМПС
отново му е било отнето от ОД на МВР – Варна.
Въз основа на това отправя искане
към съда, след като приеме за основателно, че при отнемането на 24.01.2019 г.
на издаденото му СУМПС във връзка с изтърпяването на наложеното му с влязло в
законна сила НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ следва да се приспадне периодът
от 20.04.2016 г. до 11.03.2018 г., да отмени обективирания в писмо рег. №
81900-25269/16.05.2019 г. отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна да му върне отнетото свидетелство за управление на МПС.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя
адвокат И.. Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ответник
по жалбата съгласно чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, я оспорва изцяло чрез
пълномощника си юрисконсулт Г.. В постъпило по делото писмо изх. №
819000-33010/05.07.2019 г., с което жалбата е препратена до съда, началникът на
сектор „Пътна полиция“ изцяло се придържа към мотивите, изложени в обжалвания
ИАА.
Като съобрази процесуалната
допустимост на оспорването, съдът прие за установено следното по неговата
основателност:
С адресирана до началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна молба УРИ 819000-24049/08.05.2019
г. Р.Б.Р. е поискал да му бъде върнато отнетото СУМПС на основание влязло в
законна сила НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. като се е позовал на
обстоятелството, че с присъда № 60/07.05.2015 г. му е било наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 10 месеца“, срокът на което е изтекъл на
27.02.2016 г. След изтичането на този срок до датата на съставяне на АУАН № Г274922/20.04.2016
г., въз основа на който е издадено НП №16-0869-001081/31.05.2016 г., жалбоподателят
не е направил постъпки да му бъде върнато отнетото СУМПС. Поради това счита, че
след като в периода 20.04.2016 г. – 11.03.2018 г. СУМПС не е било у него, то в
този времеви отрязък е изтърпял голямата част от наложеното му с НП №16-0869-001081/31.05.2016
г. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца“. Тъй като в началото на 2019 г. служителите на КАТ го уведомили, че
срокът за изтърпяване на наказанието следва да започне едва от момента на постановяване
на решението по к.н.а.х.д. № 201/2018 г. на Адм. съд Шумен, с което е оставено
в сила решението по н.а.х.д. №1049/2018 г. на Районен съд – Шумен, с което
наказателното постановление е потвърдено, жалбоподателят е поискал от началника
на сектор „Пътна полиция“ да му се зачете за отнемане на СУМПС периодът
20.04.2016 г. – 11.03.2018 г. като той бъде приспаднат от срока на наложеното
му с влязло в законна сила НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“.
С писмо рег. №
81900-25269/16.05.2019 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна се е произнесъл по постъпилото искане като е посочил, че към момента не
са налице правни основания за връщане на отнетото от жалбоподателя СУМПС.
От приложената по преписката
справка за нарушител се установява, че със заповед № 15-0869-000119/27.04.2015
г. на Р.Б.Р. е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. На
основание чл. 172 ал. 3 ЗДвП, в действащата към него момент редакция на
разпоредбата /тази от ДВ бр. 60/2012 г./, издаденото на водача СУМПС № *********
е иззето още със съставянето на АУАН № 897971/26.04.2015 г. С влязла в сила
присъда № 60/07.05.2015 г. на Районен съд Шумен, въпросът за отговорността на
водача е решен окончателно като във връзка с наказанието по чл. 343б ал. 1 НК му
е наложено на основание чл. 343г НК и наказание „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 10 месеца“, от което е приспаднато времето, през което със
съставения АУАН № 897971/26.04.2015 г. му е било отнето СУМПС № *********. След
изтичането на 27.02.2016 г. на срока на наложеното му с присъда № 60/07.05.2015
г. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ /с направеното приспадане/ СУМПС
№ ********* е върнато от ОД на МВР – Варна на Р.Б.Р. на основание чл. 24 ал. 1
т. 1 от Наредба № І-157/2002 г. на МВР на датата 12.03.2018 г., когато съгласно
чл. 24 ал. 3 от наредбата е представил изискуемото по ЗДвП удостоверение за
психологическа годност.
Още преди връщането на СУМПС №
********* срещу Р.Б.Р. е бил съставен АУАН № Г274922/20.04.2016 г. на ОД на МВР
Шумен, сектор „Пътна полиция“, за нарушения на чл. 150а ал. 1; чл. 157 ал. 8 и
чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Въз основа на АУАН № Г274922/20.04.2016 г. срещу Р.Б.Р. е
издадено НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. на ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП като му е наложена „глоба“ в размер на 150
лв. и по чл. 174 ал. 3 ЗДвП като му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“. НП № 16-0869-001081/31.05.2016
г. е връчено на наказаното лице на 02.03.2018 г. и след проведен съдебен
контрол е влязло в законна сила на датата 10.10.2018 г.
Междувременно още преди влизането
в сила на НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. жалбоподателят е придобил
правоспособност за управлението на МПС от категория ВЕ с протокол №
891/01.06.2018 г., във връзка с което на 16.07.2018 г. му е издадено ново СУМПС
№ ********* със срок на валидност до 16.07.2028 г.
Между страните няма спор, че във
връзка с изпълнението на влязлото в сила НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г.
СУМПС № ********* е иззето от Р. на датата 24.01.2019 г.
Обективираният в писмо рег. №
81900-25269/16.05.2019 г. отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна да върне на жалбоподателя иззетото му на 24.01.2019 г. свидетелство
за управление на МПС е законосъобразен.
Наложеното с НП №
16-0869-001081/31.05.2016 г. административно наказание по чл. 174 ал. 3 ЗДвП
/редакция от ДВ бр. 60/2012 г./ „лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца“ по вида си е такова по чл. 13 б. „в“ ЗАНН – „временно лишаване от
правото да се упражнява определена професия или дейност“. На основание чл. 74 ЗАНН вр. чл. 189 ал. 14 ЗДвП издаденото по реда на глава Седма от ЗДвП НП
№16-0869-001081/31.05.2016 г. подлежи на изпълнение след влизането си в законна
сила като в чл. 74 ЗАНН изрично е установен тридневен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, в който административнонаказващият орган трябва
да предприеме действия по привеждането му в изпълнение. Съгласно чл. 81 ал. 1 ЗАНН, когато с наказателното постановление е постановено временно лишаване от
правото да се упражнява определена професия или дейност, то се изпълнява от
органите, които признават това право и контролират упражняването му. Същевременно
в чл. 190 ал. 2 ЗДвП е предвидено, че административното наказание „лишаване от право
да се управлява МПС“ тече от датата на изземване на СУМПС. При съобразяване на
чл. 74 ЗАНН в чл. 20 т. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на МВР е конкретизирано,
че отнемането на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила наказателни
постановления, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява
МПС“.
От посочените разпоредби,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, може да се заключи, че изпълнението на
наложеното с НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ е могло да бъде
приведено в изпълнение чрез изземването на издаденото на нарушителя СУМПС едва
след влизане в законна сила на наказателното постановление на датата 10.10.2018
г. На основание чл. 81 ал. 1 ЗАНН компетентни да приведат наказанието в изпълнение
са органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Варна, в чиято структура съгласно
чл. 22 ал. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на МВР следва да се съхранява
иззетото от водача СУМПС до настъпване на правното основание за връщането му. Тъй
като съгласно чл. 190 ал. 2 ЗДвП административното наказание „лишаване от право
да се управлява МПС“ тече от датата на изземване на СУМПС, а в случая
издаденото на водача СУМПС № ********* е иззето на 24.01.2019 г., то от тази
дата е започнал да тече и 24-месечният срок за изтърпяване на наказанието,
който при това положение ще изтече на 24.01.2021 г.
Неоснователно е изложеното в
жалбата становище, че в периода от 20.04.2016 г., когато е бил съставен АУАН №
Г274922, въз основа на който е издадено процесното НП
№16-0869-001081/31.05.2016 г., до 11.03.2018 г. жалбоподателят е изтърпял почти
цялото наложено му с наказателното постановление административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, тъй като в този
период /20.04.2016 г. – 11.03.2018 г./ не е направил никакви постъпки да си
получи обратно иззетото СУМПС № ********* въз основа на ЗППАМ № 15-0869-000119/27.04.2015
г. /както се посочи по-горе в мотивите СУМПС № ********* му е било върнато на
12.03.2018 г./. Поради проявеното бездействие жалбоподателят сам се е лишил от
възможността да си получи своевременно СУМПС № *********, което при поискване и
след изпълнение на изискванията на чл. 24 ал. 3 от Наредба № І-157/2002 г. на
МВР е могло да му бъде върнато веднага след изтичането на 27.02.2016 г. на
срока за изтърпяване на наложеното му с присъда № 60/07.05.2015 г. на ШРС
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца“.
Неправилно е позоваването на
жалбоподателя на чл. 20 т. 3 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на МВР в опит да
обоснове защо според него срокът за изтърпяване на наложеното му с НП № 16-0869-001081/31.05.2016
г. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца“ следва да се брои още от съставянето на АУАН № Г274922/20.04.2016 г.,
поради което и след съставянето на този акт той не бил направил постъпки да си
получи обратно СУМПС № *********. Чл. 20 т. 3 от Наредба № І-157/1.10.2002 г.
на МВР регламентира, че отнемането на СУМПС се извършва въз основа на съставен акт
за установяване на административно нарушение, в изрично предвидените в ЗДвП
случаи. Такива са предвидените в чл. 172 ал. 3 ЗДвП случаи, относими изцяло към
изчерпателно изброените в разпоредбата принудителни административни мерки по
чл. 171 т. 1 ЗДвП, наложени със заповед по чл. 172 ал. 1 ЗДвП. Извън обхвата на
чл. 20 т. 3 от Наредба № І-157/1.10.2002 г. на МВР остава лишаването от право да се управлява МПС,
което не е принудителна административна мярка, а административно наказание по смисъла
на чл. 13 б. „в“ ЗАНН, което се налага по реда на глава Седма от ЗДвП. Както се
посочи по-горе в мотивите, на основание чл. 20 т. 1 от Наредба № І-157/1.10.2002
г. на МВР отнемането на СУМПС при налагането на това административно наказание се
извършва едва с влизането в сила на издаденото за него наказателно
постановление.
В целостта си изложеното обуславя
краен извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се
отхвърли от съда на основание правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
Предвид крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на ответника в с. з. на 09.10.2019 г. искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде
осъден на основание чл. 143 ал. 4 да заплати на ОД на МВР – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определено съгласно
чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.Р. срещу
обективирания в писмо рег. № 81900-25269/16.05.2019 г. отказ на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна да върне на жалбоподателя иззетото
му свидетелство за управление на МПС във връзка с наложеното му с влязло в
законна сила НП № 16-0869-001081/31.05.2016 г. административно наказание по чл.
174 ал. 3 ЗДвП „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“.
ОСЪЖДА Р.Б.Р., ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: