Р Е
Ш Е Н
И Е
1726/27.9.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 25.09.2018 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2368 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Е.В.Д.“ ЕООД, против Наказателно постановление №
03-009501/07.03.2018г. на Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.В.Д.“ ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди,
че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 42 т.4 от ЗАНН, чл.42 т.5 от ЗАНН, чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Поради
това се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва се,
че установеният на място Димо Димов е бил на обекта към момента на проверката,
тъй като е кандидатствал за работа, като на следващия ден е сключен трудов
договор със същия, предприето е подаване на уведомление по чл.62, ал. 3 КТ до ТД на НАП, като
същото е прието и връчено на работника. Твърди се, че Димов е работил
едва на 22.02.2018 г., а в деня на проверката е бил в
обекта за да договори започване на работа.
В съдебно заседание
въззивната страна, редовно призована,
се представлява от процесуален представител, които подържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител,
който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2018г.
служители на Д”ИТ”, св.Н. извършил
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Е.В.Д.“ ЕООД „Д*– мултифункционален търговски и
развлекателен комплекс“, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ,
УПИ VII-351, 847, 848, 1683, 1684 в кв. 39 по плана на
ЗПЗ.
Контролните органи установили, че в обекта се извършват строително
– монтажни работи. На един от етажите, където се
намират кинозалите, в една от залите, св. Н. видял
работници, които след като се легитимирал, заявили, че работят за „Е.В.Д.“ ЕООД.
Св. Н. установил, че на място полага труд *, който извършвал СМР чрез поставяне на
гипскартон. *посочил, че негов работодател е „Е.В.Д.“
ЕООД.
Всички лица декларирали, че имат сключени трудови договори със
съответен работодател за определена длъжност, работно време, работна седмица,
трудово възнаграждение, за което бил съставен протокол, подписан от всеки един
от работниците.
Св.
Н. връчил призовка за представяне на документи на техническия ръководител на
обекта, свързал се и с управителя на „Е.В.Д.“ ЕООД, като никой от двамата не оспорил, че установените на място
лица са работници на дружеството.
В
хода на документалната проверка дружеството представило трудов договор за
работника Димов, сключен на 21.02.2018 г..
По делото
не се спори, че между въззивника и работника има сключен договор и той не е
получило копие от така сключения договор към 21.02.2018г. в момента на
извършване на проверката.
АНО
съставил протокол от извършената проверка в които констатирал, че спрямо това
лице има сключен трудов договор, като за това не е било изпратено уведомление
до НАП.
Въз основа на
издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С
него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите , описани в
акта , както и правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2 от Кодекса
на труда. За него и
на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3
от КТ на въззивното дружество била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 5000лв.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид.Н. и М., чиито показания съдът кредитира, като дадени
безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че
нарушението е констатирано при проверка на представените документи, а работника
е установен на место да извършва трудова дейност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка,
както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в
тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното
постановление е
издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода
на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от , считано от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл.
57 от ЗАНН., като съдържат пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Правото на защита е било
реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство.
С оглед на това съдът намира възраженията в жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.
Правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св.Н. и М. и от
писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се
установява, че е осъществено вмененото нарушение.
На въззивникът е възведено обвинение за
извършено нарушение на чл.
63 ал.2 от КТ. Текста на нормата
гласи че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, като няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Нормата изисква
задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от сключения
трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва
задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като
нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят,
работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се
предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не извършва действия
свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно събраните
доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че
работи по трудов договор на длъжност „общ работник ” с
определено трудово възнаграждение.
Видно от представената към административната преписка справка от ТД на
НАП, че е било подадено уведомление за сключен трудов договор, но в 16.57 часа,
или около шест часа след извършената проверка в обекта в който лицето е
полагало труд. От това може да се извлече извод, че към дата
на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл.
62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен състава на
посоченото нарушение.
Като допуснал до работа лицето преди да му
бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, на 21.02.2018г. в гр.Варна работодателят въззивното
дружество е извършил нарушение по
чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би
бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако
не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е
така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и
копие от уведомлението. Невръчването на
което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение, като
в случаят не са връчени и двете.
Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него
лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на НАП.”
С
оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за
ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.
В
случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ
“работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. „Ес Ви Джей“ ООД представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е
посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст
на закона.
В хода на делото съдът разпита свид.Н. и
М., който в показанията си са категорични, че работника Д* към момента на
проверката се е намирал в една от кинозалите на обекта, находящи се на втория
етаж и е полагал труд. Към момента на проверката * сам е посочил дружеството за
което полага труд, работно време и заплащане, като не е посочил каквито и да е
възражения, че не работи или е в процес сключване на договор за работа.
По
искане на въззивното дружество съдът допусна до разпит и *, който в
съдебно заседание заяви, че проверяващите са го установили пред сградата на
мола и при разговора с тях не е полагал труд, заявява, че не е влизал в обекта
и не е подписвал
каквито и да е документи. При предявяването му на
констативния протокол *
заяви, че подписа положен до неговото име не е изписан от него. Това
обстоятелство наложи да бъде назначена по делото съдебно графологическа
експертиза, която установи по несъмнен начин, че подписа положен на ред 04
срещу ръкописен текст „*“ на Констативен
протокол от 21.02.2018г е положен от *. Поради това съдът не
кредитира показанията на този свидетел, тъй като приема, че те са
небодросъвестни поради факта, че е налице явно не съотвестват на твърдените от
него фактите и обстоятелства, който са
оборени от назначената по делото експертиза.
Освен
това при извършена проверка на твърдението дали лицето на датата на проверката
се е намирало в обект и е полагало труд или е било там с цел да си намери
работа, бе изискана „Книга за начален инструктаж“ от фирмата изпълнител на
обекта, чиито подизпълнител се явява въззивното дружество. В
представената по делото книга за инструктаж се установява провеждането на
първоначален инструктаж на *
още на 15.02.2018г. или шест дни преди
проверката на ДИТ. Това обстоятелство води до извода, че
работника * е бил на обекта
още на 15.02.2019г. и това е било отразено в
книгата проведения инструктаж, като този факт напълно изключва възможността по
време на проверката той да се е намирал на обекта за да търси работа.
Нарушението
не е маловажно и по см. чл. 28 ЗАНН, като по
степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род . Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че след проверката
е бил правен опит за регистрация на
договора в НАП , както и че същият е бил регистриран, но дружеството е наказано за това, че
допуснало работника до работа преди да му се връчи копие от уведомлението и
трудовият договор, и не са ангажирани доказателства за това, уведомлението и
договора да са му е били връчени до
настоящия момент срещу подпис.
Съставът на визираното нарушение е осъществен, тъй като безспорно се установява че при извършване на
проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с нормата на чл. 63 ал.1 от КТ а
работника е допуснат да престира труд въпреки забраната визирана в нормата на
чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление.
По
така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи
единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка
не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален
закон, водещи до
отмяна на НП. Анализът на доказателствата по
делото извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия
орган, поради което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на
въззивника.
Правилно е била ангажирана
отговорността въззивното дружество в качеството му на работодател чрез налагане
на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект
за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай
и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н. Поради това възраженията в жалбата в
тази насока са неоснователни.
По същество въззивника моли съда да отмени наказателното
постановление или да бъде намален размера на наложената санкция.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват глоба в размер от 5000 лева. Наказание над минималния размер непълно несъответно на тежестта на
нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно това, че не е бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия
договор, че е било отстранено незабавно след установяването му и че
от него не са настъпили вредни последици както и обстоятелството, че
липсват доказателства за други НП издадени на въззивното дружество. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават глоба в
минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова
наказание е достатъчно за да се въздейства
превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на
обществото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009501/07.03.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Е.В.Д.“
ЕООД
е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като
намалява размера на наказанието „имуществена санкция“ на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: