Р Е Ш
Е Н И Е
№ 192/02.04.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
М. Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Александров
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 147/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 27/31.01.2018 г., постановено по АНД № 58/2018 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № 12-000998/22.12.2017 г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” /ДИТ/, гр.Монтана , с което на „ Б*** С*** ” АД, със седалище и адрес на управление гр.С*** , р-н В*** , И*** зона О*** , ул.”3*** ” № * , ет.* , представлявано от М.П.М., дружеството в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ , за нарушение на чл.128, ал.2 във вр.с чл.270, ал.3 от КТ.
Решението е обжалвано с касационна жалба от директора на ДИТ Монтана, с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и бъде потвърдено наказателното постановление . В съдебно заседание чрез пълномощника юрк.Кръстева, изразява становище в подкрепа на жалбата и излага съображения за отмяна на решението.
Ответникът по касацията, редовно призован не се явява, в писмена молба вх.№ 682/30.03.2018 г. от представляващата М.М., моли да се остави в сила обжалваното решение по изложени в същото съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и незаконосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:
Решението на Районен съд Монтана е неправилно и незаконосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-000998/08.12.2017 г. и наказателно постановление /НП/ № 12-000998/22.12.2017 г. за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на ДИТ, гр. Монтана на 21.11.2017 г. в обект на дружеството, производствена база в гр.Монтана, ул.Д*** № * , и на 23.11.2017 г. по документи, е констатирано, че дружеството в качеството на работодател е начислило, но не е изплатило в законоустановените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец септември 2017 на Д*** Л*** Г*** и на заетите още 65 работници и служители/ съгласно поименен списък от ведомостите за месец септември 2017 г., пропорционално на отработеното време в пълен размер, нарушение по чл.128, ал.2 във вр. с. чл.270 , ал.3 от КТ, за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.128, ал.2 от КТ ” Работодателят е длъжен в установените срокове:
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;..”, а съгласно чл.270, ал.3 от КТ ”Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка…”
Безспорно е установено при проверката на 21.11.2017 г. и на 23.11.2017 г., че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовите възнаграждения за месец септември на Д*** Л*** Г*** и заети общо 65 работници и служители, съгласно приложен протокол за извършена проверка вх.№ 238/27.11.2017 г. и приложено заверено копие от ведомост за заплати за м.09.2017 г./л.11-13 от делото на РС/. Наказателното постановление връчено на адреса на дружеството в гр.С*** на 28.12.2017 г., обжалвано пред РС с твърдение за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи за нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН..” дата и място, където е извършено, обстоятелства при които е извършено..”, а в допълнителна молба се твърди и нарушение по чл.58 ЗАНН.
Настоящият състав не споделя основателност на тези доводи и доводите на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати „съществени и неотстраними процесуални нарушения..”. Относно датата на извършване на нарушението, настоящият състав намира, че предвид естеството на нарушението не може се твърди, че непосочване на датата на извършване на нарушението е съществено нарушение, при проверката безспорно е установено начисляване и неизплащане на дължими трудови възнаграждения за м. септември и правилно е посочена датата на установяване на нарушението. Що се касае извода на съда, че не може да се установи място на извършване на нарушението, този довод не кореспондира със събраните в производството доказателства. Видно от протокола за извършена проверка вх.№ 238/27.11.2017 г./л.11 от делото/, изрично е посочено, че обект на контрол е производствена база на дружество ”Б*** С*** ” АД, находяща се в гр.Монтана, ул.Д*** № * . Настоящата инстанция не споделя тези доводи, преповторени и в писмените възражения на ответника с вх.№ 20868/12.03.2018 г./л.7 от делото/. Настоящата инстанция намира, че е налице безспорно установено нарушение на трудовото законодателство, същото безспорно установено /АУАН № 12-000998/08.12.2017 г. и НП № 12 - 000998/22.12.2017 г./, същите надлежно връчени на дружеството/л.8 и л.15 от делото на РС/. Изложените твърдения за съществени процесуални нарушения не намират опора в събраните в производството доказателства и не се споделят от настоящия състав. Безспорно дружеството, в качеството на работодател е нарушила разпоредбата на чл.128, т.2 във вр.с чл.270, ал.3 от КТ. При тези безспорно установени факти, като е достигнал до други правни изводи, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което като незаконосъбразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Неприложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, т.к. няма данни за отстраняване на нарушението веднага след установяването му.
Предвид изложеното, административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 27/31.01.2018 г. , постановено по АНД № 58/2018 г. по описа на Районен съд Монтана, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №12-000998/22.12.2017г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: