№ 4586
гр. Варна, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502442 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 53484 от 4.08.2022 г., на Д.
М. А., чрез адв. К. Т. срещу решение № 2350 мот 14.07.2022 г., постановено
по гр. д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с
която жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Я. К. сумата от 10 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
както следва: обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 1000 лв.,
представляваща стойността на разрушения тухлен покрив на терасата на
апартамент № 4, съставляващ имот с идентификатор **************.1.4 по
КК и КР на гр. Варна; обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на
800 лв., представляваща стойността на ремонта на покрива на терасата на
апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор **************.1.5 по
КК и КР на гр. Варна; сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходите за ремонт на стените на
спалните на апартамент № 4 с идентификатор ****************.1.4 и
апартамент № 5, с идентификатор **************.1.5; обезщетение за
имуществени вреди, вследствие невъзможността ищецът да ползва
намиращите се в двора четири паркоместа, за периода от 1.01.2016 г. до
31.12.2020 г., в размер на наемната цена по средни пазарни цени за района, в
размер на 8 000 лв., представляваща частична претенция от сумата от 24 000
лв.; както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за
отпушване на дворната канализация през 2020 г., с машина „Макита“ -
двукратно за сумата в размер на 160 лв., и за почистване на двора и изнасяне
на отпадъци на 2 човека по 20 лева на ден на човек - 40 лева- общо 200 лв., на
основание чл. 45 ЗЗД.
1
В законоустановения срок не е депозиран отговор от насрещната
страна – Д. Я. К..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част поради постановяването
му при съществено противоречие с материалния закон. За неправилен намира
извода на съда, че процесното ателие е преустроено след закупуването му
през 2007 г. Счита, че от свидетелските показания се установява, че ателието
е било преустроено от семейство Недкови. Твърди, че в хода на
производството е конкретизиран момента на преустройството /2007 г./,
откъдето извежда доводи, че възражението за погасяване по давност на
процесния иск не е погасено по давност. Позовавайки се на разпоредбата на
чл. 133 ГПК намира, че процесуалните права могат да се упражнят и след
изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако пропускът се касае на
особени непредвидени обстоятелства. Сочи, че в производството е заявявано
многократно, че преустройствата са извършени преди придобиването на
имота. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. Я. К..
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата
съдебна инстанция.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните
части, поради което същото е влязло в сила в тези части.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 53484 от
4.08.2022 г., на Д. М. А., чрез адв. К. Т. срещу решение № 2350 мот
14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Я.
К. сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
2
имуществени вреди, както следва: обезщетение за имуществени вреди, в
размер общо на 1000 лв., представляваща стойността на разрушения тухлен
покрив на терасата на апартамент №4, съставляващ имот с идентификатор
**************.1.4 по КК и КР на гр. Варна; обезщетение за имуществени
вреди, в размер общо на 800 лв., представляваща стойността на ремонта на
покрива на терасата на апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор
**************.1.5 по КК и КР на гр. Варна; сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходите за ремонт на стените на спалните на апартамент № 4 с
идентификатор ****************.1.4 и апартамент № 5, с идентификатор
**************.1.5; обезщетение за имуществени вреди, вследствие
невъзможността ищецът да ползва намиращите се в двора четири паркоместа,
за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2020 г., в размер на наемната цена по
средни пазарни цени за района, в размер на 8 000 лв., представляваща
частична претенция от сумата от 24 000 лв.; както и обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходите за отпушване на дворната
канализация през 2020 г., с машина „Макита“ - двукратно за сумата в размер
на 160 лв., и за почистване на двора и изнасяне на отпадъци на 2 човека по 20
лева на ден на човек - 40 лева, общо 200 лв., на основание чл. 45 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2442/2022 г. на ОС-Варна за
8.02.2023 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните
части, поради което същото е влязло в сила в тези части.
Да се коригира списъка на страните по настоящото производство като
от същия се заличи „Първа Инвестиционна Банка“ АД, доколкото
първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните части
спрямо този ответник и като такова е влязло в законна сила в същите.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3