№ 554
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501756 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 24.03.25г. /с участието на секретаря Х.а/ въззивно
гражданско дело № 1756/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-2 състав от 27.11.23г. по г.д. № 3160/20г. са уважени,
съответно - отхвърлени /за размерите и периодите – конкретизирани в диспозитива на
съдебния акт/ искове по чл. 59 от ЗЗД на ищци - физически лица и ищец - юридическо лице
против „Пробив“ АД.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От ищците /физически лица и юридическо лице/ в отхвърлителните части
/жалбоподателите претендират присъждане на обезщетения в размерите – конкретизирани
във въззивната им жалба/.
От ответника – в осъдителните части /изцяло/.
Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на ищците/ е и решение /в тази
част – имащо характер на определение/ на СГС 1-2 състав от 29.03.24г. по г.д. № 3160/20г.
/постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищците поддържат, че ответното дружество е ползвало без основание /за
процесните два искови периода/ идеални части от техни недвижими имоти /сгради/ и поради
това претендират – имуществената отговорност на „Пробив“ АД да бъде ангажирана при
условията на чл. 59 от ЗЗД.
Жалбата на ищците е неоснователна.
Жалбата на дружеството /ответник/ е частично основателна
/първоинстанционното решение следа да бъде ревизирано частично/:
1
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
Ищците /физически лица и юридическо лице/ са съсобственици /заедно с „8-ми
Март“ АД, участващо в процеса като 3-то лице – помагач на ответника/ на процесните
недвижими имоти /сгради – индивидуализирани конкретно и подробно в съдържанието на
обжалваното решение/. Този факт се явява и безспорен, и удостоверен с влязло в сила
съдебно решение /постановено от СГС по г.д. № 2056 от 10г./. Конкретните дялове /квоти/ на
ищците в процесната съсобственост /към моментите на двата искови периода/ са установени
с писмени доказателства /в това число и с такива, удостоверяващи настъпили във времето
наследствени правоприемства и транслации по правни сделки/. Не се спри /този факт също
се явява и доказан/, че съсобственикът /„8-ми Март“ АД/ е предоставил /през 07г./
процесните имуществени активи под наем на „Пробив“ АД. Така учреденото наемно
правоотношение е било действащо /в сила/ и към заявените по делото два периода /от 03.15г.
до .03.18г.; от 05.19г. до 03.20г./ като през тези времеви отрязъци имотите са били
пренаемани и от трети лица /съконтрахенти на „Пробив“ АД/.
Във връзка със спорните по делото обстоятелства /и по съществото на процесния
правен спор/:
Възражението за давност /заявено от ответника и от третото лице - помагач/ е
неоснователно:
Съобразно съдебната практика /която в тази насока е последователна и
непротиворечива/ вземането по чл. 59 от ЗЗД /макар да се съизмерява с пазарна наемна цена/
не е периодично /по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/ и поради това – същото се погасява с
общата 5-годишна давност /по чл. 110 от ЗЗД/. Към момента на завеждане на настоящото
дело - законният 5-годишен давностен срок се явява спазен.
Предназначението на общото законово правило по чл. 59 от ЗЗД /такава е целта и
на частните случаи на същия правен институт - по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 30, ал. 3 от ЗС/
е да защитава имуществените права на собственик /в случая на съсобственици – каквито се
явяват ищците/ спрямо други правни субекти /съсобственици или трети лица/, които
препятствайки /от една страна/ със своите правни и фактически действия възможността на
ищеца да ползва имуществения си актив и да печели дивиденти от същия - извличат /от
друга страна/ изцяло в своя полза такива позитиви.
Съдебната практика /обективирана в редица решения; в това число и цитираните
от страните/ разграничава изброените /възможните/ законови хипотези както следва:
В случай – когато съсобственик ползва изцяло лично целия недвижим имот /или
е предоставил ползването на имота на трето лице на безвъзмездно основание/ другият
съсобственик разполага с иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС /в такава хипотеза негативното
разместване на имуществени блага се урежда между самите съсобственици/.
В случай – когато мажоритарен /по смисъла на чл. 32 от ЗС/ съсобственик е
предоставил целия имуществен актив за ползване на трето лице на възмездно основание –
другият съсобственик може да защити правата си в контекста на правилото по чл. 30, ал. 3
от ЗС /и в такава хипотеза негативното разместване на блага са урежда между самите
съсобственици; като имуществените права на ощетения съсобственик се ползват с ограниЧ.
защита: същата се съотнася към и ограничава със - съдържанието на наемното
правоотношение и уговорената там цена/.
Първата хипотеза не е налице в случая /процесните имоти не са били ползвани
лично от „8-ми Март“ АД през процесните периоди; имотите не са били предоставяни за
ползване и на безвъзмездно основание/. Поради това – ищците не могат да защитят правата
2
си чрез иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
И втората хипотеза не е налице в случая:
Съсобственикът „8-и Март“ АД не се явява /не се е явявал и към 07г. - когато е
било учредено процесното наемно правоотношение с ответника „Пробив“ АД/ мажоритарен
собственик на имуществения актив /квотите на съсобственост между страните са фиксирани
с влязъл в сила съдебен акт, постановен в контекста на постановките по ЗВСОНИ, съгласно
които реституционният ефект настъпва ex lege - към момента на влизане в сила на закона/.
Поради това /доколкото в процесната хипотеза са релевантни съдебно установените дялове
от съсобствеността и то конкретно спрямо процесните имоти; предвид съдържанието и на
ТР № 8 от 16г. на ВКС/ доводите на ответника /и на третото лице – помагач/ не могат да
бъдат споделени /същите на намират опора в закона, съответно в съдебната практика/.
Когато наемното правоотношение е учредено от немажоритарен съсобственик
/каквато е процесната хипотеза – съобразно горната констатация/ създадената договорна
връзка не може /предвид и принципната постановка по чл. 21, ал. 1 от ЗЗД/ да бъде
противопоставена на другия съсобственик /ощетеният/ и същият разполага с възможността
да защити правата си при условията на чл. 59 от ЗЗД /каквото е основанието на заявените
искове/ спрямо наемателя /ползвателя на имота; същият се явява държател на имуществения
актив – без основание; без такова, което да може да обвърже и да бъде противопоставено на
ищците/. В този случай /и принципно - винаги в хипотезата на посоченият законов текст/
засегнатото имуществено право се ползва с по-обемна защита: същото /за разлика от случая
по чл. 30, ал. 3 от ЗС/ се съотнася не към уговорената от съсобственика /наемодател/ наемна
цена, а към обективните пазарните показатели. Обстоятелствата - дали наемателят реално
ползва имота /сам или чрез трети лица, в това число и чрез пренаематели – каквато е
процесната хипотеза/, как точно ползва имота и в какъв обем прави това, съответно дали
извлича действително имуществен позитив от своите правни и фактически действия – са
ирелевантни /относим към отговорността на наемателя е само фактът, че именно
„поведението“ на този правен субект ощетява фактически неползващият имота
съсобственик/.
Изложеното обосновава извод, че и за двата искови периода - предпоставките по
чл. 59 от ЗЗД са надлежно удостоверени /исковете се явяват доказани по основание/: ищците
са надлежно легитимирани /в материално-правен аспект/ да претендират от ответника /също
надлежно легитимиран в материално-правен аспект/ обезщетения /пропуснати ползи/,
съизмеряващи се с пазарния наем на имуществения актив.
Размерът на дължимите обезщетения се явява удостоверен от приетите в процеса
оценителни експертизи – в няколко варианта:
Вещото лице П. дава оценка /за първия исков период/ в размер на общо 382 293,
16 лева и в размер на общо 118 608, 34 лева /за втория исков период/. Двете суми касаят /от
една страна/ конкретните квоти на ищците в процесната съсобственост и /от друга страна/
цялата площ /предмет на учреденото през 07г. наемно правоотношение/.
Същото вещо лице дава оценка /за първия исков период/ в размер на общо
477 068, 08 лева и в размер на общо 135 274, 39 лева /за втория исков период/. Двете суми не
касаят /от една страна/ конкретните квоти на ищците в процесната съсобственост /а са
глобално определени/ и /от друга страна/ тези суми са съотнесени към реално ползваната по
наемното правоотношение площ – както е установена от експертизата на вещото лице С. /а
не към цялата такава площ – визирана в наемния договор от 07г./.
Вещото лице Ц. дава /в приложения № 7 и № 8 към експертизата/ оценка /за
първия исков период/ в размер на общо 363 038, 22 лева и в размер на общо 119 828, 44 лева
/за втория исков период/. Двете суми касаят /от една страна/ конкретните квоти на ищците в
процесната съсобственост и /от друга страна/ цялата площ /предмет на учреденото през 07г.
3
наемно правоотношение/.
Настоящият въззивен състав намира, че в случая следва да бъде съобразено
второто заключение на вещото лице П. /където оценката е направена на база – реално
ползвана от ответника площ/:
Вярно е /съобразно изложеното по-горе/, че в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е
ирелевантно как точно /и конкретно – в какъв обем/ наемателят упражнява правата си
спрямо имуществения актив. Реално ползваните от имотите площи обаче следва да бъдат
съобразени в друга /следващата/ насока:
Всички приети в процеса експертизи /в това число и подробните обяснения на
вещите лица от съдебните заседания/ констатират /изрично/, че: част от процесните имоти са
били изцяло /напълно; тотално – особено предвид „съдържанието“ на снимковия материал,
приложен към заключението на вещото лице Ц./ негодни за ползване /“неотдаваеми“ –
термин, който също е използван от едното вещо лице/ както към момента на огледите, така и
към 07г. /когато е била установена процесната договорна връзка/. В такъв случай /поради
тази именно констатация на вещите лица/ негодните за ползване площи - не следва да бъдат
включвани в оценката /и точно това обосновава съобразяване на оценката по втората
експертиза на вещото лице П./. Същият извод /относно физическото – техническо състояние
на имотите към различните периоди от време/ следва и от съдържанието на представеното
по делото писмо от 11.06.07г. /изпратено от наемателя „Пробив“ АД до наемодателя и
съсобственик „8-ми Март“ АД/. В този документ се съдържа изрично изявление
/констатация/, че част от наетите имоти са негодни за ползване /и именно това е наложило да
бъде оформен анекс към договорната връзка, в съответствие с който е била редуцирана и
площта за ползване – до размера на годните за обитаване обекти на собственост/. В същата
връзка:
Действително: фактът – къде точно се е съсредоточавало фактическото ползване
/от страна на наемателя/ се явява спорен. В случая обаче /предвид именно горните
констатации на експертизите/ следва да се приеме /този факт се явява и житейски
обоснован/, че са били ползвани само обектите, които са били строително-технически
/фактически – физически/ годни за това. От друга страна /в същата връзка/: на ищците /в
качеството им на съсобственици/ е била предоставена възможност /чрез изрични покани в
този смисъл на „8-ми Март“ АД/ да ползват процесните имоти. Ако се приеме, че тези
покани са били съотносими само към свободните части от обектите на собственост /тези,
които не са били ползвани фактически от наемателя - поради фактическата им и строителна
негодност за това/ то в такъв случай - отказът на съсобствениците /ищци/ да установят
реална фактическа власт - изключва правото им да претендират обезщетение /за тази част от
имуществения актив/.
От друга страна:
Събраният по делото доказателствен материал /писмен, експертен и гласен –
преценен в съвкупност/ удостоверява, че ответникът е сторил /през времетраенето на
процесното наемно правоотношение/ имуществени разходи /в размер на сумата общо 274
938, 9 лева/, включващи: средства за извършване на СМР-ти /най-вече по ремонт на
покривите на процесните сгради/, средства за вложени материали, средства за заплащане на
положен труд по осъществяването на СМР-ти, средства за изграждане на техническа охрана
/с оглед съхраняване и опазване на сградите/, средства за отстраняване на авари в имотите. В
случая следва да се приеме, че тези разходи /предвид вида, естеството и предназначението
им/ са били сторени в полза на всички съсобственици на имуществения актив /в това число
и на ищците/ и именно поради това – същите разходи следва да бъдат приспаднати /предвид
заявеното от ответника възражение за прихващане/ от следващите се на ищците
обезщетения /съобразно дяловете им в процесната съсобственост/. Изводът, че посочените
разходи действително са били сторени следва от съдържанието на изброените доказателства
4
/които се подкрепят взаимно/, а именно: представените в тази връзка фактури
/удостоверяващи платени в горните насоки парични средства/; обясненията на вещите лица,
които констатират /при оглед на място/ наличие на реално извършени СМР-ти; показанията
на свидетелката А. /която обяснява, че при посещенията си в имота е виждала следи от
осъществени ремонтни дейности по сградите/. В случая следва да се приеме, че посочените
разходи са били сторени за ремонт и поддръжка именно на реално ползваните от наемателя
сгради /доколкото само те са били годни за обитаване; на практика без осъществяване на
процесните строителни дейности - и годните за фактическо обитаване обекти са щели да
станат неизползваеми/.
Ищците /които не са страна по наемното правоотношение/ не могат да
обосновават своите възражения с предметния обхват на тази договорна /облигационна/
връзка /в това число конкретно и с постановките по чл. 231 от ЗЗД/. Взираните в този
законов текст обстоятелства имат правна стойност само в отношенията между страните по
сделката. С други думи: дали наемателят разполага с права срещу наемодателя /и какъв
точно е видът и обемът на тези права/ е обстоятелство – ирелевантно досежно правата на
„Пробив“ АД срещу другия съсобственик /ищците/. Двата вида права съществуват
паралелно и не се изключват помежду си.
Липсват доказателства и твърдения /от една страна/ посоЧ.та сума да е била
възстановена на ответника /от самите ищци/.
Липсват надлежни доказателства /от друга страна/ „Пробив“ АД да е бил
обезщетен за сторените разходи и от другия съсобственик /8-ми Март“ АД/. В тази връзка:
По делото са представени доказателства /нотариални актове от 20г./, които
удостоверяват наличие на правоотношения /учредени между наемодателя и наемателя/ по
покупко-продажба на недвижими имоти /в рамките на които „8-ми Март“ АД е прехвърлило
на „Пробив“ АД собствеността върху съответни имуществени активи/. Съдържанието на
представените в тази връзка нотариални актове обаче /в които се съдържа изрична препратка
към съществуващи заемни правоотношения между същите страни от 19г. и от 20г./
обосновава извод /само по себе си/, че сторените имуществени транслации не се съотнасят
към процесните разходи /описани по-горе/ на ответника /т.е. тези транслации не са имали за
предназначение да възстановят на „Пробив“ АД вложените средства за съхранение,
поддръжка и подобрение на сградите/. Този извод следва от обстоятелството, че договорите
за продажба не съдържат /от една страна/ изрична констатация /клауза/ в такава насока.
Напротив: нотариалните актове препращат /от друга страна/ към съвсем друг тип
правоотношения между същите страни /посочените заемни такива/, които правоотношения
не могат /поради самото им естество и предметен обхват/ да бъдат съотнесени към /свързани
със/ сторените разходи от наемателя. Отделно от това: в случая е налице и съществено
разминаване във времевите периоди /касаещи учредяването и съществуването/ на двата вида
правоотношения /заемни и по разходването на средства за процесните сгради/. В такава
хипотеза: когато самият наличен по делото доказателствен материал обосновава релевантни
за правния спор /и относими към същия/ изводи – процесуалната санкция по чл. 161 от ГПК
не може да бъде приложена /дори и да не е било изпълнено съдебно определение, касаещо
събирането на доказателства по делото/.
Изложеното обосновава извод, че в полза на ищците се дължат /следните суми
/обезщетения/:
На М. П. М. – 18 310 лева /за първия период/ и 65 лева /за втория период/ или
общо за двата периода – 18 375 лева;
На Е. Б. – 12 206 лева /за първия период/ и 2 110 лева /за втория период/ или общо
за двата периода – 14 316 лева;
На А. А. Б. – 12 206 лева /за първия период/ и 43 лева / за втория период/ или
5
общо за двата периода – 12 250 лева;
На М. М. Б. - 12 206 лева /за първия период/ и 43 лева / за втория период/ или
общо за двата периода – 12 250 лева;
На Ф. А. С. Е. – 54 926 лева /за първия период/ и 2 456 лева /за втория период/
или общо за двата периода – 57 382 лева;
На Е. /Е./ П. – 582 лева /за първия период/ и 103 лева /за втория период/ или общо
з двата периода – 685 лева;
На А. Р. В. – 896 лева /за първия период/ и 160 лева /за втория период/ или общо
за двата периода – 1 056 лева;
На М. Д. В. – 896 лева /за първия период/ и 160 лева /за втория период/ или общо
за двата периода – 1 056 лева;
На А. П. М. – 1 792 лева /за първия период/ и 320 лева /за втория период/ или
общо за двата периода – 2 112 лева;
На А. М. Б. – 3 583 лева /за първия период/ и 635 лева /за втория период/ или
общо за двата периода – 4 218 лева;
На Д. Ч. /Ц./ - 8 700 лева /за първия период и общо за двата периода – същата
сума/;
На Ф. Ф. – 4 351 лева /за първия период и общо за двата периода – същата сума/;
На Д. Л. Е. Ф. - 4 351 лева /за първия период и общо за двата периода – същата
сума/;
На „Фортуна Р. Е.“ ООД.- 22 070 лева /за втория период и общо за двата периода –
същата сума/.
Общо на ищците се следва сума в размер на 163 200 лева /сбор от горните
конкретни обезщетения/.
Посочените суми се получават при изчисление, сторено по следния алгоритъм:
Използваната начална /отправна/ база са сумите от посоЧ.та по-горе експертиза на
вещото лице П.. Тези суми /касаещи двата искови периода/ са съотнесени към конкретните
квоти на собственост на всеки един от ищците в различните периоди от време – в рамките
на двата искови периода /квотите са конкретизирани в експертизата на вещото лице Ц. –
приложение № 7 и № 8; страните не са оспорили констатациите на експертизата в тази й
конкретно част/. Това съотнасяне индивидуализира дължимото обезщетение на всеки един
от ищците – за двата искови периода. Изчисленията за втория исков период са направени и
чрез пресмятане в контекста на т. нар. „дневна“ база /дневен наем/ на обезщетенията, която
база е сумирана след това за съответните конкретни времеви периоди /за да бъдат
съобразени промените на част от квотите през това време/. ПосоЧ.та /конкретизирана по-
горе/ от вещото лице С. сума е съотнесена по същия начин към квотите на всеки от ищците -
за двата искови периода /за да се определи какви конкретно суми се падат на всеки от
ищците/ и след това е извършена редукция на конкретно дължимото на всеки един от
ищците обезщетение. Процесните разходи за подобрения /и СМР-ти/ също са разделени
първо на две части /касаещи двата искови периода/ отново при условията на т. нар. „дневна“
база /доколкото само така става възможно да бъдат отчетени променливите квоти на
съсобственост; ако това не бъде направено – горната редукция би засегнала патримониума
само на част от ищците/.
Въззивният съд не включва в настоящото решение конкретните математически
пресмятания /предвид значителния им обем/. Действително – приетите в процеса експертизи
не съдържат изчисление в горния смисъл. Процесното пресмятане обаче е сторено
самостоятелно от страна на съда – доколкото по делото са налични всички изходни
/изчислителни/ данни, а именно: двата искови периода са фиксирани с точни дати; квотите
6
на ищците през тези периоди са установени; установени са и конкретните моменти на
промените в квотите в рамките на втория исков период; налице е експертно изчисление на
дължимото обезщетение за двата искови периода; такова е налице и за процесните разходи за
СМР-ти и подобрения.
На последно място в горната връзка:
Общата дължима на ищците сума може да бъде изчислена /засеЧ./ при следното
глобално пресмятане: посоЧ.та от вещото лице П. обща сума /касаеща двата искови периода/
се съотнася към общия дял на ищците /сбор от всички конкретни квоти/, за да се получи
общо дължимото на ищците обезщетение /като се съобразят и променливите квоти в рамки
на втория период/; посоЧ.та от вещото лице С. обща сума на подобрения и СМР-ти се
съотнася към общия дял на ищците /сбор от всички конкретни квоти, отново при
съобразяване на променливите квоти през втория период/, за да се получи сумата, която
следва да бъде приспадната /с оглед стореното възражение за прихващане/; между двете
получени суми се прави разлика /прихващане/.
Евентуалното наличие /предвид именно обстоятелството, че изчисленията не са
направени от вещо лице/ на несъществени /минимални/ отклонения /неточности/ в горните
пресмятания може да бъде обяснено или с математическа грешка и/или със сторено
закръгляне на резултатите.
С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде отменено
/изменено/ частично.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция – следва да бъде
преразпределена /след отмяна и на решението от 29.03.24г. – в тази част имащо характер на
определение/ изцяло отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и
пред двете съдебни инстанции - при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/.
Общата цена на исковете пред СГС е 918 718 лева. Исковете са уважени
/съобразно настоящото решение/ до размера на сумата общо 163 200 лева.
Ищците са сторили съдебни разноски /внесени държавни такси по исковото
производство и по обезпечителното такова/ в размер на общо 39 110 лева /съгласно
представените в тази връзка писмени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК/. Част от тази
сума /а именно 6 950 лева/ следва да им бъде присъдена за процеса пред СГС /съразмерно –
проП.нално на уважената част от исковете/.
Ищците – жалбоподатели са сторили съдебни разноски /внесени държавни такси
по въззивното производство/ в размер на общо 12 748 лева /съгласно представените в тази
връзка писмени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК/. Част от тази сума /а именно 2 265
лева/ следва да им бъде присъдена за процеса пред САС /съразмерно на изхода на делото
пред настоящата инстанция/.
Ответникът е спорил съдебни разноски /без адвокатски хонорар – такъв не се
претендира и за двата процеса/ в размер на общо 1 160 лева – за производството пред СГС и
6 075 лева - за производството пред САС /съгласно представените в тази връзка писмени
доказателства и списъци по чл. 80 от ГПК/. Част от тези суми /а именно 954 лева и 4 995
лева/ следва да бъдат присъдени на дружеството /съразмерно на резултата от двата процеса/.
Възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника и на третото лице – помагач
/касаещи производството и пред двете съдебни инстанции/ са основателни:
7
Заявеното от ищците – жалбоподатели адвокатско възнаграждение /за
производството пред САС/ се явява прекомерно, преценено в контекста на: вида, естеството
и обема на оказаната пред въззивния съд защита /която е само правна и на практика
преповтаря изцяло вече застъпвана теза в рамките на първоинстанционния процес; при
отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства/. В тази връзка
настоящият съдебен състав съобразява и актуалната практика на СЕС /която позволява
адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/. С оглед това:
претендираното /в размер на 33 116 лева/ за въззивния процес адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуцирано наполовина /до размера на сумата 16 558 лева/. Част от тази сума
/а имено 2 940 лева/ следва да бъде присъдена на ищците – жалбоподатели /съобразно
изхода на спора пред САС/.
Съобразно редакцията на Наредба № 1 /към момента на финализиране на
първоинстанционното производство/ минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлизат /при цена на исковете в размер на общо 918 718 лева/ на суми в размер на 37 212
лева – за исковия процес и на 23 024 лева – за обезпечителния процес /или общо за двата
процеса 60 236 лева/. Част от тази сума /а имено 10 700 лева/ следва да бъде присъдена на
ищците /съобразно изхода на спора пред САС/. За производството пред СГС се следва
адвокатски хонорар в по-голям размер /от този за въззивния процес/ предвид
обстоятелството, че пред този съд е оказана по-обемна правна и фактическа защита
/основната тежест при разрешаването на всеки правен спор се съсредоточава именно в
процеса пред първата инстанция/.
Горните изчисления са сторени /от една страна/ на база – цялата цена на исковете
/двете жалби повдигат целия спор пред въззивния съд – в пълния му размер/ и при отчитане
на обстоятелството /от друга страна/, че всяка страна се защитава както по своята жалба,
така и по насрещната такава.
В полза на „8-ми Март“ АД съдебни разноски не следва да бъдат присъждани – за
процесите и пред двете съдебни инстанции /предвид правилото на чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Тази страна в процеса не е и заявила искания за присъждане на съдебни разноски.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-2 състав от 27.11.23г. по г.д. № 3160/20г. в частта, с
която исковете на ищците - физически лица са уважени както следва: На М. П. М. – за сумата
над 18 375 лева; На Е. Б. – за сумата над 14 316 лева; На А. А. Б. – за сумата над 12 250 лева;
На М. М. Б. – за сумата над 12 250 лева; На Ф. А. С. Е. – за сумата над 57 382 лева; На Е. /Е./
П. – за сумата над 685 лева; На А. Р. В. – за сумата над 1 056 лева; На М. Д. В. – за сумата
над 1 056 лева; На А. П. М. –за сумата над 2 112 лева; На А. М. Б. – за сумата над 4 218 лева;
На Д. Ч. /Ц./ - за сумата над 8 700 лева; На Ф. Ф. – за сумата над 4 351 лева; На Д. Л. Е. Ф. –
за сумата над 4 351 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 59 от ЗЗД /заявени за периодите 03.15г. - .03.18г.;
05.19г. - 03.20г./ на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., Ф. А. С. Е., Е. /Е./ П., А. Р. В., М. Д. В.,
А. П. М., А. М. Б., Д. Ч. /Ц./, Ф. Ф. и Д. Л. Е. Ф. за сумите – над посочените в горния
диспозтив.
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-2 състав от 27.11.23г. по г.д. № 3160/20г. в частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 59 от ЗЗД на „Фортуна Р. Е.“ ООД за сума в размер на 22 070
лева
ОСЪЖДА /на основание чл. 59 от ЗЗД/ „Пробив“ АД да плати на „Фортуна Р. Е.“
ООД 22 070 лева /обезщетение за периода 05.19г. - 03.20г./ и законната лихва върху посоЧ.та
сума за периода от 12.03.20г. до цялостното й изплащане.
8
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-2 състав от 27.11.23г. по г.д. № 3160/20г. в
останалата част.
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-2 състав от 27.11.23г. по г.д. № 3160/20г. в частта за
разноските /изцяло/.
ОТМЕНЯ решение /в тази част – имащо характер на определение/ на СГС 1-2
състав от 29.03.24г. по г.д. № 3160/20г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от
ГПК/. Същото съдебно решение /от 29.03.24г. - постановено в рамките на производство по
чл. 247 от ГПК/ е влязло в сила /в този съдебен акт е посоЧ. банкова сметка на ищците, по
която може да бъде сторено плащане на присъдените суми/.
ОСЪЖДА Пробив“ АД да плати на М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., Ф. А. С. Е.,
Е. /Е./ П., А. Р. В., М. Д. В., А. П. М., А. М. Б., Д. Ч. /Ц./, Ф. Ф. и Д. Л. Е. Ф. и „Фортуна Р.
Е.“ ООД 6 950 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/; 10 700 лева -
адвокатски хонорар /за производството пред СГС/; 2 265 лева /съдебни разноски за
производството пред САС/; 2 940 лева /адвокатски хонорар за производството пред САС/.
ОСЪЖДА М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б., Ф. А. С. Е., Е. /Е./ П., А. Р. В., М. Д.
В., А. П. М., А. М. Б., Д. Ч. /Ц./, Ф. Ф. и Д. Л. Е. Ф. и „Фортуна Р. Е.“ ООД да платят на
Пробив“ АД 954 лева /съдебни разноски за производството пред СГС/ и 4 995 лева /съдебни
разноски за производството пред САС/.
Решението е постановено при участие на „8-и Март“ АД /трето лице – помагач на
ответника/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9