№ 1051
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110131520 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ...., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ..., ЕИК ...., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 7944,79 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по
щета № 26022030100354, изплатено от него на 31.03.2022 г. и на 09.05.2022 г. за
имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022 г. в ...., по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка ...., който излизайки от паркинг на блок, отнема предимството на
движещия се по ул. „...“ лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 775,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до 07.06.2023 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. Х. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 25.01.2022 г.
около 12:05 ч. в ...., водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка ....,
реализирал ПТП – излизайки от паркинг на блок, отнел предимство и не пропуснал
движещия се по ул. „...“ с посока на движение от бул. „....“ към ул. „...“ лек автомобил марка
„....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и му нанесъл материални щети. За
настъпилото ПТП бил изготвен двустранен констативен протокол за ПТП от 25.01.2022 г. По
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС при ищеца била заведена щета №
26022030100354, а причинените щети по лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ...,
1
били описани от експерти на дружеството. Ищецът посочва, че съобразно общите условия,
приложими към имуществената застраховка „Каско“, е определил и изплатил
застрахователно обезщетение за причинените по лекия автомобил материални щети в общ
размер на 7 929,79 лв., включващи сумата от 7 869,79 лв., изплатена на 09.05.2022 г. на
автосервиза, осъществил ремонта на увредения автомобил, и сумата от 60 лв. - стойността на
предоставената техническа помощ по транспортирането на лекия автомобил, изплатена на
31.03.2022 г. на водача на лекия автомобил. По тази причина счита, че спрямо ответника
като застраховател на гражданската отговорност на деликвента в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът посочва, че е насочил
претенцията си към ответника, като го е поканил да заплати регресното вземане в общ
размер от 7 944,79 лв., включващ 7 869,79 лв. изплатено застрахователно обезщетение, 60 лв.
разходи за транспортиране и 15 лв. ликвидационни разноски. Посочва, че ответникът
отказал да уважи претенцията поради липса на вина на водача на застрахования при него лек
автомобил марка ..... По тази причина счита, че ответникът е изпаднал в забава и му дължи
обезщетение в размер на 775,89 лв. за периода от 15.07.2022 г. до 07.06.2023 г. вкл. Моли
съда да осъди ответника да му заплати предявените суми. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна. В
представените по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК поддържа исковете и
прави обстоен доказателствен анализ.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника
чрез адв. М. И., който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка ..... Не оспорва
настъпването на 25.01.2022 г. в гр. .... на процесното ПТП, както и факта на изплащане от
страна на ищеца на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в
общ размер на 7929,79 лв. Не оспорва, че с писмо от 09.06.2022 г. е отказал да възстанови
предявената от ищеца регресна претенция по отношение изплатеното от последния
застрахователно обезщетение в размер на 7929,79 лв. и ликвидационните разноски по
щетата в размер на 15 лв. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилите в резултат от процесното ПТП вреди и
поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка ..... Твърди, че
отговорността за настъпване на произшествието е изцяло на водача на застрахования при
ищеца лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ... - същият следвало да пропусне
дясностоящия спрямо него водач на лек автомобил марка ...., тъй като последният бил с
предимство. Сочи, че на мястото на процесното ПТП липсва пътен знак „Б3“ – Път с
предимство, който да се отнася за движението по ул. „...“. Оспорва твърдението на ищеца, че
застрахованият при ищеца водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“, се движел по път
с предимство. Оспорва застрахованият при ответника водач да е излизал от паркинг на блок
с доводи, че на мястото на произшествието липсвал поставен пътен знак „Д19“ – Паркинг.
Сочи, че дори и да се установи, че мястото, от което е излизал водачът на лек автомобил
марка ...., представлява паркинг на блок, то преди да извърши процесната маневра за завой,
2
същият се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Твърди, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗДвП водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил не е съобразил скоростта си на движение според конкретните условия на
видимост и интензивност на движението, както и че същият не е изчакал другия водач да
извърши вече предприетата от него маневра за завой. Счита, че виновният за процесното
ПТП водач на застрахования при ищеца лек автомобил не е изпълнил задълженията си,
уредени в разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, както и тези по чл. 62, т. 4 ЗДвП, като е следвало да
изчака вече навлезлия в кръстовището лек автомобил марка ..... Излага, че не са спазени и
изискванията на чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП, както и тези по чл. 20, ал. 2
ЗДвП. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като силно завишено
по размер с доводи, че лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., е извън
тригодишния период на гаранционно покритие, поради което ремонтът на увредения лек
автомобил не е било необходимо да бъде извършен с оригинални части в официалния сервиз
на марката „....“ за гр. .... – ..... Оспорва ремонтните дейности, описани в списъка на
констатираните увреждания на МПС, изготвен от оторизираните специалисти на ищеца, да
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото са извършени
множество ремонтни и сервизни дейности, несъответстващи с декларираното от водача на
лекия автомобил, застрахован при ищеца. Оспорва дължимостта на заплатените от ищеца
разходи за транспортиране на увредения автомобил с доводи, че липсва отбелязване в
двустранния констативен протокол за това, както и не е налице съставен официален
протокол от МВР съгласно изискванията на Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. Оспорва
претенцията на ищеца за ликвидационни разноски. Възразява срещу твърдението на ищеца,
че ответникът е изпаднал в забава. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на
насрещната страна. В представените по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК
оспорва исковете и прави обстоен доказателствен анализ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7944,79 лв., представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“,
включващо ликвидационни разноски, по преписка по щета № 26022030100354, изплатено от
него на 31.03.2022 г. и на 09.05.2022 г. за имуществени вреди, причинени вследствие на
ПТП, реализирано на 25.01.2022 г. в ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
сумата от 775,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до
07.06.2023 г.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на
3
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже изпадането на длъжника в
забава за сочения период, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже
....жителния факт на плащане на обезщетението, както и релевираното от него възражение за
съпричиняване.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 23.10.2023 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника ... относно лек автомобил марка ....; наличие на действително и валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“,
сключен с ищеца .... относно лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ...; изплащане
на застрахователното обезщетение в размер на 7929,79 лв. от страна на ищеца, както
следва: на 09.05.2022 г. сумата от 7869,79 лв. в полза на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил, и на 31.03.2022 г. сумата от 60 лв. – стойността на предоставената
техническа помощ по транспортирането на лекия автомобил, в полза на собственика на
увредения лек автомобил.
На първо място, спорен между страните по делото се явява въпросът относно
конкретния механизъм на процесното ПТП, за чието установяване е представен и приет като
писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.01.2022 г., подписан
от двамата водачи, събрани са гласни доказателства чрез проведен разпит на участвалите в
процесното произшествие свидетели С. Д. К. – водач на лек автомобил марка „....“, модел
„....“, и А. С. К. – водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“, и е прието заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й. Д. Й..
От двустранния констативен протокол за ПТП, след анализ на показанията на
разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава
вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства, и чрез изслушаното и прието заключение на САТЕ по делото се
установява следният механизъм на ПТП: на 25.01.2022 г. около 12:05 ч. в гр. .... водачът на
лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при ищцовото дружество, се
движи направо по ул. „...“ с посока от бул. „....“ към ул. „...“, вследствие на което настъпва
съприкосновение с водача на лек автомобил марка ...., застрахован при ответното дружество,
4
който по същото време предприема маневра за включване в движението по ул. „...“,
излизайки от паркинг на жилищна сграда. Съгласно констатациите на вещото лице в САТЕ
липсват данни по делото водачът на лек автомобил марка „....“, модел „....“, да е предприел
маневра за извършване на завой по ул. „...“. Последното обстоятелство кореспондира както с
твърдението на разпитания водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“ - свидетеля К., че
към момента на удара се е намирал в спряло ....жение, така и с отбелязаното в т. 12
„Обстоятелства“ от приетия по делото двустранен констативен протокол, че превозно
средство „Б“ /лек автомобил марка „....“, модел „....“/ се е намирало в спряло състояние.
Видно от констатираното в експертното заключение, пътното платно на мястото на
произшествието е съставено от две ленти за движение – по една във всяка посока, без
разделителна линия помежду им и без поставени пътни знаци. Последното обстоятелство
следва и от приобщеното по делото по реда на чл. 186 ГПК писмо от Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“ – гр. ...., съдържащо информация, че на
кръстовището, образувано от ул. „...“ и път вдясно, непосредствено след бул. „....“ в гр. ....,
няма поставени пътни знаци. Експертизата изяснява още, че и двамата водачи са разполагали
с техническа възможност да предотвратят настъпването на процесното ПТП.
При изследване механизма на процесното ПТП чрез събраните гласни доказателства
и приетото заключение на САТЕ съдът намира, че се установи противоправност в
поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „....“, модел
„....“, изразяваща се в това, че е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, която гласи, че
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. В конкретния
случай, водачът на лек автомобил марка „....“, модел „....“, при излизането си от паркинг на
жилищна сграда/блок, въпреки че е спрял и се е огледал и в двете посоки, при предприета
маневра за включване в движението по ул. „...“ не е пропуснал движещия се отляво на него
по посочената улица водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“. Описаното поведение
на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „....“, модел „....“, е довело до
пресичане на траекториите на движение на двата леки автомобила, вследствие от което е
настъпило процесното ПТП. В тази връзка възражението на ответника, че водачът на лек
автомобил марка „....“, модел „....“, е извършил маневра за включване в движението по ул.
„...“, излизайки от безименна улица, а не от паркинг на жилищна сграда/блок, следва да се
приеме за неоснователно. От проведения разпит на свидетелите, участвали в процесното
произшествие, както и с оглед констатациите на вещото лице, водачът на лек автомобил
марка „....“, модел „....“, е извършвал маневра за включване по процесната улица именно
излизайки от паркинг на жилищна сграда/блок, поради което е следвало да пропусне
движещия се отляво на него в същото време по същата улица водач на лек автомобил марка
„....“, модел „....“. В тази връзка съдът намира за неоснователно и твърдението на ответника,
че мястото, от което е излизал водачът на лек автомобил марка „....“, модел „....“, не е
паркинг поради липса на поставен пътен знак „Д19“ – Паркинг съгласно изискванията на
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /изм. и доп., бр. 13 от
5
14.02.2020 г., отм., бр. 98 от 19.11.2024 г./. Наличието на пътен знак „Д19“ – Паркинг е
ирелевантно за процесния случай, доколкото безспорно се изясни, че водачът на лек
автомобил марка „....“, модел „....“, се е опитал да се включи в пътя именно от крайпътна
територия, а при това ....жение същият във всички случаи - и при наличието, и при липсата
на такъв знак, е следвало да пропусне движещия се по ул. „...“ лек автомобил. По тази
причина се явява неоснователно и възражението на ответника, че е приложима хипотезата
на чл. 48, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна. Както се посочи по-горе, не се
установява водачът на застрахования при ответника лек автомобил да се е движил по
равнозначен на ул. „...“ път – същият дори не се е намирал на улица, поради което не може да
става въпрос за наличие на „кръстовище на равнозначни пътища“ на мястото на
произшествието. Следва да се отбележи и че изявлението в двустранния констативен
протокол за ПТП на водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“, че е виновен за
процесното ПТП представлява извод на този водач, а не доказателство за факти. По делото
не се установява този водач да е провел конкретно противоправно и виновно нарушение на
правилата на ЗДвП, поради което и доколкото разпитан като свидетел по делото той е
посочил, че по съвет на органите на реда се е съгласил да напише в протокола, че е виновен
за станалото ПТП, то съдът приема, че това негово изявление е с ниска доказателствена
стойност и не доказва по несъмнен начин наличието на вина у водача на лек автомобил
марка „....“, модел „....“. На следващо място, за недоказано следва да се приеме възражението
на ответника, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е извършил нарушение
на разпоредбата на чл. 20 ЗДвП и не е съобразил скоростта си на движение с конкретните
условия на видимост и интензивност на движението. Съгласно заключението на САТЕ от
представените по делото доказателства не може да се определи точната скорост на движение
на лек автомобил марка „....“, модел „....“, а и взимайки предвид твърденията на разпитания
водач – свидетеля К., че преди настъпване на процесното ПТП същата е намалила скоростта,
за да заобиколи дупка, както и да изчака идваща отсреща кола, съдът намира, че не би
следвало скоростта на увредения лек автомобил марка да е надвишавала максималната
такава от 50 км/ч. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 25 ЗДвП и чл. 62, т.
4 ЗДвП, тъй като не е изчакал водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“, да извърши
вече предприетата от него маневра за навлизане в пътя. Както се установи по-горе, а и от
заключението на САТЕ следва, че липсват данни по делото водачът на лек автомобил марка
„....“, модел „....“, да е предприел маневра за извършване на завой по ул. „...“ – същият се
доказа, че е бил в спряло ....жение към момента на удара. Съдът намира за недоказано и
възражението на ответника, че водачът на лек автомобил марка „....“, модел „....“, е виновен
за процесното ПТП, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 102 Правилника за прилагане
на ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не е проявил необходимата предпазливост, нито е осигурил
предимство на водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“. Посочените разпоредби,
които се твърди, че са нарушени, съдът намира за неотносими към процесния случай - по
6
делото не се установи водачите да са се намирали на кръстовище, както и наличието на
задължение на водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“, да пропусне отсрещния
водач, поради това, че последният е бил с предимство да премине. Липсват доказателства по
делото, които да обусловят противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил
марка „....“, модел „....“, поради неспазване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Както вече се
изясни по-горе, непосредствено преди процесното ПТП същият вече се е движил с намалена
скорост, за да се съобрази именно с релефа на местността и с характера на интензивността
на движението.
С оглед всичко гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на лек
автомобил марка „....“, модел „....“, застрахован при ответника, е в противоречие с
предписаното в цитираната норма и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД.
В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил „....“, модел „....“, по
отношение на причинените вреди от процесното пътно–транспортно произшествие. По тази
причина неоснователно се явява и наведеното от ответника в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „....“, модел „....“ –
не се доказа същият да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с оглед
евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е
налице съпричиняване от страна на пострадалия, е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на пред....жения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98
от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о.). Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП правила за движение по пътищата
не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.,
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението
на увреденото лице, с което то обективно е създало предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на увреденото лице е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като
съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на
съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния
7
причинен процес (в този смисъл Определение № 3306 от 9.12.2024 г. на ВКС по к. т. д. №
1488/2024 г.). Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, наведено от ответника, е неоснователно, като
единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на застрахования
при ответника водач на лек автомобил марка „....“, модел „....“.
Не се спори между страните, а и приетите в тази връзка писмени доказателства -
опис-заключение по щета 26022030100354 от 28.01.2022 г., от 31.01.2022 г., от 08.02.2022 г.,
от 22.02.2022 г. и от 14.04.2022 г., възлагателно писмо до автосервиз ...., опис на щетите по
претенция, доклад по преписка по щета № 26022030100354, калкулация – ремонт от
25.03.2022 г., фактура № **********/05.04.2022 г. и преводно нареждане от 09.05.2022 г.,
фактура № **********/25.01.2022 г., касов бон от 25.01.2022 г. и преводно нареждане от
31.03.2022 г., сочат, че ищецът е възложил на официален автосервиз .... да извърши ремонт
на увредения лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., вследствие на което на
09.05.2022 г. е заплатил в полза на автосервиза сумата от 7 869,79 лв., представляваща
стойността на разходите за ремонт, както и че на 31.03.2022 г. ищецът е заплатил в полза на
собственика на увредения автомобил сумата от 60 лв., представляваща стойността на
транспортни разходи за пътна помощ.
В тази връзка следва да се разгледа възражението на ответника за липса на причинно-
следствена връзка между настъпването на процесното ПТП и извършените транспортни
разходи за пътна помощ в размер на 60 лв. От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля К. се установява, че след инцидента последната се е придвижила с
помощта на „Пътна помощ“, тъй като предната дясна гума на автомобила била доста
ударена и влязла навътре, капакът на предния фар и задният мост били изкривени, предната
дясна врата не се отваряла и всичко по предната ходова част на автомобила било счупено.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лек автомобил марка „....“,
модел „....“, са следните детайли: предна броня, преден капак, дясна врата – не се отваря,
преден десен калник, джанта. Въпреки това съдът намира за неустановено по делото
претендираната и заплатена от ищеца сума в размер на 60 лв. да е пряка последица от
процесното ПТП, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че лекият автомобил не е бил в
състояние да се придвижва на собствен ход. Нито в приобщеното по делото заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС, нито в останалите приети по делото писмени
доказателства, обективиращи извършените от ищцовото дружество опис и остойностяване
на щетите по увредения автомобил, е заявено, респ. установено, че някое от констатираните
увреждания по автомобила е било от естество да препятства придвижването му на собствен
ход. Дадените в обратния смисъл свидетелски показания от разпитания водач на лекия
автомобил са изолирани и не се подкрепят от останалите представени от ищеца писмени
доказателства, а именно в негова тежест е да проведе пълно и главно доказване по
отношение наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
извършените за транспортиране на увредения автомобил разходи. В този смисъл съдът
8
намира, че отговорността на ответника за сумата от 60 лв., представляваща транспортни
разходи за репатриране на автомобила, не следва да бъде ангажирана въпреки наличието на
удостоверяващи заплащането им документи по делото.
С настъпването на процесното застрахователното събитие, а именно – осъщественото
пътно-транспортно произшествие, при което на застрахования лек автомобил са нанесени
установените по-горе материални щети, за застрахователя по имуществена застраховка е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума, поради което и на основание чл. 411, изр. 1 КЗ съдът намира, че ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане, като
задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото
имуществено благо е повредено/унищожено. В тази връзка размерът на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя към застрахованото по договор за
имуществено застраховане лице за повредената вещ се съизмерява с възстановителната
стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в случая – автомобил, е
гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на решението на застрахователя да
сключи договора за застраховка и условията за това. При настъпило събитие последният
дължи на застрахования стойността, необходима за отремонтиране на превозното средство,
ако е частично увредено, по цени на официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от
това зависи поддържането на гаранцията за него, но не повече от застрахователната сума по
договора. След изплащане на определеното по този начин застрахователно обезщетение,
застрахователят има право да се суброгира в правата на застрахования срещу третото лице-
деликвент, който е отговорен за причинените щети, респективно срещу неговия
застраховател. Отговорността на застрахователя на деликвента е функционално обусловена
от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо него отговорността му не е обвързана с
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател по договора за
имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се
на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на застрахователното събитие. Това означава, че меродавна е не
възстановителната, а действителната стойност на вещта, която се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купена (така и Решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на I ТО на ВКС).
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лек автомобил
марка „....“, модел „....“, са следните детайли: предна броня, преден капак, дясна врата – не се
отваря, преден десен калник, джанта. Съгласно експертизата щетите по лек автомобил марка
„....“, модел „....“, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
25.01.2022 г. пътно-транспортно произшествие. Вещото лице посочва, че всички материални
9
щети, резервни части и ремонтно-възстановителни операции, описани в опис-заключението
на ищцовото дружество, съответстват на механизма на процесното ПТП, с оглед на което
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че са извършени множество
ремонтни и сервизни дейности, несъответстващи с декларираното от водача на лекия
автомобил, застрахован при ищеца. Според заключението на вещото лице стойността,
необходима за възстановяване на увредените детайли по лек автомобил марка „....“, модел
„....“, при влагане на оригинални части, по средни пазарни цени към датата на ПТП –
25.01.2022 г., е в размер на 6282,47 лв. Вещото лице е изчислило и стойността, необходима
за възстановяване на увредените детайли по лек автомобил марка „....“, модел „....“, при
влагане на алтернативни части, по средни пазарни цени към датата на ПТП – 25.01.2022 г.,
която е в размер на 4462,08 лв. Според заключението обичайните разноски за застрахователя
при определяне на застрахователно обезщетение са в границата между 10 лв. и 25 лв.
При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/, дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури (Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II
т. о. на ВКС). При липса на посочените две условия, т. е., ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна
цена, т. е., изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. В настоящия случай е
безспорно, че увреденият лек автомобил марка „....“, модел „....“, е отремонтиран в
официалния фирмен сервиз на марката „....“ – ..... От представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към датата на
настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 3 години, 1
месец и 4 дена, считано от датата на първоначална му регистрация – 21.12.2018 г. По делото
липсват доказателства процесният лек автомобил да е бил предмет на гаранционно
споразумение, в което да е уговорен срок за гаранционно поддържане, по-дълъг от
обичайния тригодишен, респ. че увреденият автомобил следва да се отремонтира в
конкретен сервиз, че авточастите следва да бъдат само оригинални на цената на магазините
на официалните фирмени автосервизи. За доказване на последното обстоятелство по реда на
чл. 186 ГПК по делото е прието писмо от ...., съгласно което лекият автомобил е бил закупен
от продавача .... на 30.06.2021 г., но в представения в тази връзка договор за покупко-
продажба на употребяван автомобил не са посочени данни, свързани с гаранцията на
автомобила. Следователно, ответникът не следва да отговаря за вредите в размер на по-
високите цени, по които именно цени увреденият лек автомобил е бил отремонтиран в
официалния фирмен сервиз. Ето защо, съдът приема, че действителният размер на вредата
съответства на сумата в размер на 4462,08 лв., следваща от експертното заключение,
необходима за възстановяване на увредените детайли по лекия автомобил при влагане на
нови части от алтернативен доставчик (Решение № 225 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. №
10
11425/2021 г. на Софийски градски съд). Този извод съдът направи като взе предвид и
уточнението на вещото лице, дадено от него при изслушването му в открито заседание, че в
изчисленията си в САТЕ, касаещи възстановителната стойност на база средни пазарни цени
с вложени алтернативни части, не е включил стойността на труда, предлагана от официалния
автосервиз, която по правило е по-висока от стойността на труда, предлагана в останалите
автосервизи – алтернативни доставчици. Не на последно място, съдът намира, че
приобщеното на лист 61-64 по делото споразумение, сключено между страните на
27.06.2014 г., не следва да бъде взето предвид при установяване действителния размер на
вредата, доколкото между страните съществува правен спор, който несъмнено не е могъл да
бъде разрешен между тях на базата на договореното в споразумението. Съгласно чл. 411, ал.
1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски
за определяне на щетата, като съдът приема, че сумата от 15 лв. е обичаен размер на
разноските при ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП /в какъвто смисъл е и
констатираното в САТЕ/. При съобразяване с размера на платеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение за сумата от 7869,79 лв. и извършените от същото
ликвидационни разноски за сумата от 15 лв., и като взе предвид, че сумата от 60 лв. за
транспортни разходи за пътна помощ е недължима от ответника, съдът достига до извод, че
следващото се на ищеца регресно вземане за застрахователно обезщетение за причинените
вследствие от процесното ПТП щети по лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ...,
възлиза на сумата от 4477,08 лв., до която сума предявената регресна претенция за
заплатеното от ищеца в качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение по преписка по щета № 26022030100354 се явява частично
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. За
разликата от 4477,08 лв. до пълния предявен размер от 7944,79 лв. настоящата осъдителна
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде разгледана и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.07.2022 г. до 07.06.2023 г.
По делото е приложена регресна покана, с която ответникът съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ
е поканен в 30-дневен срок доброволно да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение и направените в тази връзка ликвидационни разноски. Това писмо обаче няма
дата на съставяне, като от ищеца не са представени и доказателства за датата, на която то е
получено от адресата. По тази причина следва да се приеме за установено, че това писмо е
получено от ответника на датата, на която същият е съставил отговор на отправената
регресна покана, а именно 09.06.2022 г. - видно от писмо с изх. № 2-101-4101-
4378/09.06.2022 г. на лист 23 по делото. Следователно, съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава от деня, следващ изтичането на срока за доброволно изпълнение, т.е.,
считано от 10.07.2022 г. /срокът за доброволно изпълнение изтича на 09.07.2022 г./.
Доколкото заявеният от ищеца начален период на забавата е по-късен - 15.07.2022 г., то и с
11
оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава върху уважената главница в размер от 4 477,08 лв. за периода от
15.07.2022 г. до 07.06.2023 г. вкл. в размер на 435,82 лв., изчислено служебно по реда на чл.
162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор. Ето защо предявената от ищеца
претенция се явява частично основателна и следва да бъде уважена до размера от 435,82 лв.,
а за разликата от 435,82 лв. до пълния предявен размер от 775,89 лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на следните разноски: 370,19 лв. за
държавна такса, 230 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ, 70 лв. за депозит за призоваване на
свидетел и 1 313,38 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно договор за
правна защита и съдействие № 27 от 027.01.2023 г., фактура и преводно нареждане на лист
151-153 по делото/. С оглед гореизложеното, съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
1117,47 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на следните разноски: 5 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение, 70 лв. за депозит за призоваване на свидетел, 280
лв. за депозит за изготвяне на САТЕ и 1 320 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение /съгласно фактура от 24.07.2023 г., преводно нареждане и извлечение от
банкова сметка за получено плащане на лист 157-159 по делото/. С оглед гореизложеното,
съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер на 731,37 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 4477,08 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по
щета № 26022030100354, изплатено от него на 31.03.2022 г. и на 09.05.2022 г. за
имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022 г. в ...., по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка ...., който излизайки от паркинг на блок, отнема предимството на
движещия се по ул. „...“ лек автомобил марка „....“, модел „....“, с рег. № ..., застрахован при
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД сумата от 435,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.07.2022 г. до 07.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над 4477,08
12
лв. до пълния предявен размер от 7944,79 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
435,82 лв. до пълния предявен размер от 775,89 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1117,47 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 731,37
лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13