О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314 17.05.2023г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
седемнадесети май 2023г.
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №216 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС вр. с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по исковата
молба на Р.М.С. против Главна дирекция «Охрана» за присъждане на обезщетение в
размер на 1 000лв /хиляда/ за неимуществени вреди, причинени на
28.02.2023г при конвоиране от Затвора в град Стара Загора да съдебна зала в АС
Стара Загора за участие в адм.д.№772/2022г от използване на помощни средства
«белезници» на краката, свързани с колан на кръста, с което е злепоставен
умишлено, като му е накърнен авторирета и публичната репутация. Счита, че само
осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна могат да
бъдат конвоирани по посочения начин. Претендира и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 28.02.2023г до
окончателното изплащане на сумата.
Настоящия състав на АС Стара
Загора намира, че искът / публичното потестативно право да се иска от съда да
образува съдебно производство и да постанови решение за упражняване на
материалното право на обезщетение/ е недопустим, поради следното:
Съгласно чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, които са резултат от
нарушение на чл.3 от ЗНИЗС. Специализирани органи по изпълнение на наказанията
са посочени в ЗИНЗС и това са Началници на затворите и техните служители, за
чиято дейност по изпълнение на наказанията отговаря имуществено второстепенния
разпоредител с бюджет Главна дирекция «Изпълнение на наказанията». Ответника по предявения иск Главна дирекция
«Охрана», подчинена на Министъра на правосъдието, извършва конвоиране на лишените от свобода от
местата за изтърпяване на наказанието до съответните сгради на съдебната власт
за участие в съдебни заседания, като осъществяването на тази дейност е на
основание ЗИНЗС, поради което по определение има признаците «при и по повод на
изпълнение на наказанието», поради което в Инструкция №И-1/30.09.2022г на Министъра на правосъдието е възпроизведена
забраната по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Следователно ответника е годен процесуален
субстиент на държавата за понасяне на предвидената в чл.284 от ЗИНЗС
имуществена отговорност за вреди, представляващи резултат от нарушението на
чл.3 от същия закон, но в исковата молба не се съдържа твърдение за ситуация
противна на забраната за нечовешко и унизително отношение. Задължително е при
конвоирането да се използват помощни средства, каквито са белезниците, а
поставянето на такива и на краката, съгласно чл.17 ал.7 от посочената
Инструкция е задължително специални колани с фиксирани белезници на ръцете и
допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и
крака при конвоиране на особено опасни за бягство лица (ООБ) от следните
категории, включително и тези, на които остават над 10 години лишаване от
свобода, включително по този начин се извършва конвой и по преценка на старшия
на конвоя – чл. 22 ал.11 т.7 от Инструкцията. Твърдението, че с поставянето на
белезници на краката, фиксирани с колан на кръста умишлено се накърнява
репутацията и авторитета на конвоирания лишен от совбода не може да се
категоризира нито социално нито правно като нечовешко и унизително отношение,
което не е наложено по необходимост от изпълнение на наказанието. Обратното е
вярно, поради което и в исковата молба няма изложени факти за ситуация,
представляваща нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, нито такива за настъпил резултат
– страдание от нечовешко отношение. Твърдението за уронването публично на
авторитет и репутация по повод присъствие в съдебно заседание на
28.02.2023г по правилата за конвойната
дейност е пример за злоупотреба с процеуалното публично право да се иска защита
и съдействие от съд. Изложението, предходащо конкретните факти, на които се
основава искането за присъждане на обезщетение, също не покрива признаците на
чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за да е допустимо да бъдат разглеждани като основание за
съществуване на материалното право на обезвреда. Искът е допустим, тогава
когато в исковата молба са изложени обстоятелства, чието съществуване поражда
заявеното с петитума за упражняване притезание, а в настоящия случай това
условие не е изпълнено. Конвоирането на лишените от свобода, когато се твърди
да е извършено в съответствие с правилата за безопасност, които се преценяват и
за всеки случай от старшия на наряда, освен когато е задължително да се
прилагат, по определение не представлява нарушаване на забраната по чл.3 ал.2
от ЗИНЗС. Улеснения достъп до съд за упражняване на правото на обезщетение,
уредено в чл.284 от ЗИНЗС не дерогира изискването исковата молба да отговаря на условията за допустимост,
посочени по-горе – да съдържа изложение на факти, при чието сбъдване се ражда
имущественото право на обезщетение, заявено за упражняване. Въведеното
субективно оценяване на правилата за безопасност на конвоирането и на
останалите участници в съдебния процес не е резултата поставяне в ситуация на
жертва, ,който поражда правото на обезщетение. Използването на помощни средства
е необходимост, когато се извършва конвой, а субективното усещане за умишлено и
публично накърнен авторитет не е сред резултатите, за които чл.284 ЗИНЗС
предвижда отговорност на държавата.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.130 ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Р.М.С. против
Главна дирекция „Охрана“ за присъждане на обезщетение в размер на 1 000лв /хиляда/ за неимуществени
вреди, причинени на 28.02.2023г при конвоиране от Затвора в град Стара Загора
да съдебна зала в АС Стара Загора за участие в адм.д.№772/2022г от използване
на помощни средства «белезници» на краката, свързани с колан на кръста, с което
е злепоставен умишлено, като му е накърнен авторитета и публичната репутация.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. №216/23г. по описа на АС Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред тричленен
състав на АС Стара Загора в 7-дневен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: