Р Е Ш Е Н И Е
№ 1190
Град Пловдив, 23.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
С. Д. и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 454 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Пловдив срещу решение № 69 от 10.01.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 5226 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е отменен електронен фиш серия К № 2285234 на ОДМВР Пловдив, с който на К.Н.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че като не е
преквалифицирал основанието, въз основа на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност, и не е изменил електронния фиш, като
приложи закон за по-леко наказание и определи глоба в по-нисък размер,
районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва
касационната жалба, счита я за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата и да се
остави в сила първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени електронния
фиш, районният съд е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП от ответника по касация и нарушението е било
установено с годно техническо средство. Като неоснователно е прието
възражението за нарушение на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но
че са налице съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш,
представляващи основания за неговата отмяна като незаконосъобразен. На първо
място, прието е, че в конкретния случай в електронния фиш е направен извод, че
деянието е извършено повторно, но не са посочени фактите, от които се извежда
този извод, отделно от това и от приетите по делото справка за нарушител/водач
и списък с намерени фишове не е установено процесното нарушение да е извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или
електронен фиш, с което на нарушителя да е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
Решението е правилно
като краен резултат.
Макар да не е
доказана повторност а нарушението, дадената неправилна правна квалификация не е
всякога основание за отмяна на наказателното постановление, както е посочил
районният съд. В случая районният съд не е упражнил правомощията си по чл.337,
ал.1, т.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН – при неправилна квалификация на нарушението, но
при правилно установена фактическа обстановка, съдът преквалифицира
нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В
този смисъл е т.1 от тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС. Според т.2 от същото тълкувателно решение в
касационното производство по реда на глава ХІІ от АПК, след като отмени
решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
законова разпоредба. Такива правомощия има само районният съд, когато се налага
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл.337,
ал.1, т.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, а сега вече и съгласно чл.63, ал.7 ЗАНН.
Независимо от това, в
конкретния случай се установява, че нарушението, за което е санкциониран ответникът,
е извършено на 17.07.2017 г. Този факт и направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност следва да бъдат съобразени през призмата на
тълкувателно постановление № 1 от 01.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014
г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС, съгласно което чл.11 ЗАНН
препраща към уредбата на НК
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита; в ЗАНН
липсва разпоредба, уреждаща абсолютната давност, и тази празнина се преодолява
с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, във връзка с
чл.11 ЗАНН. Съответно, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 НК за възбуждане на наказателно
преследване за всички други случаи извън изчерпателно изброените в преходните
четири точки. Тъй като срокът по чл.80, ал.1, т.5 НК е три години, то срокът на
абсолютната давност е четири години и половина. Следователно, считано от
17.07.2017 г., абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81,
ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, приложими на основание чл.11 ЗАНН, е изтекла
на 17.01.2022 г., което представлява основание за отмяна на наказателното
постановление. Като е достигнал до този извод, първостепенният съд е постановил
правилен като резултат съдебен акт.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски
същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да
заплати на ответника сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно и е съобразено с изискванията на чл.18, ал.2, т.1, във връзка с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 69 от 10.01.2022 г., постановено по а.н.д. №
5226 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, сумата 300 (триста) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.