№ 765
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20241000500034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. М. срещу
решение № 117/10.11.2023г. на СОС, I първоинстанционен търговски състав,
постановено по т.д. № 5/23г. в частта, в която е отхвърлен искът й с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 60 000 лв. до пълния
размер от 300 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и в частта, в
която е отхвърлен искът за присъждане за законната лихва за периода от
07.12.2022г. до 06.03.2023г.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че справедливото обезщетение за претърпените от нея вреди е
60 000лв. Болките и страданията, които е изтърпяла са доказани по
основание, но в нарушение на чл.52 от ЗЗД е присъдил занижен размер.
Счита, че получените травми реализират медикобиологичните критерии за
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. М. М. е получила
тежка и средни телесни повреди. Те са довели до трайно затруднение на
движенията за срок по- дълъг от 30 дни. От оперативното лечение има
срастванията в областта на корема, които водят до болка, неразположение и
спазми и това ще бъде докато е жива. Не са отчетени загрозяващите белези
1
по цялата дължина на корема. Поддържа, че неправилно е отхвърлен искът
за законна лихва за периода от 07.12.2022г. до 06.03.2023г. Тя се дължи от
първата дата.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ и този за законна лихва от 07.12.2022г.
В депозиран писмен отговор и чрез депозирано писмено становище
ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за
неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва. В
исковата молба ищецът М. М. твърди, че на 08.08.2022г. около 19.15ч. е
пострадал при ПТП, настъпило в гр. София. Лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № ********, управляван от Н. Б., се е движел по бул. „Цариградско
шосе“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул. „Цар Освободител“.
В района на № 87 водачът е изгубел контрол над МПС и самокатастрофирал в
стоманен стълб от уличното осветление. Н. Б. е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил пътния инцидент, при който ищецът е
пострадала. Тя е била пътник на предна дясна седалка на автомобила с
поставен предпазен колан. При инцидента е получила контузия на гръдния
кош и корема с кръвоизлив в коремницата; разкъсване на корена на опорака
на тънкото черво; разкъсване на малкото и голямо було; хематом в
ретроперитонеалната кухина; фрактура на носни кости; фрактури на 11 и 12
ребро; суфузии в шийната област. Част от травмите са били
животозастрашаващи. След пътния инцидент е транспортирана до УМБАЛ
„Света Анна“, където е приета в увредено общо състояние. Проведено й е
оперативно и медикаментозно лечение. Получените травми са довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което
представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. След
ПТП ищецът е била в тежко физическо състояние като е имала силно
затруднено движение, което и е създавало неудобства в обслужването и
2
извършването на обичайните човешки нужди. Оздравителният и
възстановителният процес е бил много дълъг. Травмите са причинили на М.
М. силни болки в момента на ПТП и след това. Във връзка с инцидента е
образувано досъдебно производство. От Констативния протокол от
08.08.2022г. се установява, че лекият автомобил е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, валидна до 21.02.2023г. През
месец септември е поискала от него изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. С молба от 07.12.2022г. е посочила и банкова сметка.
Обезщетение не й определено и изплатено. Затова ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 300 000 лв., в едно със законната лихва от 07.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срок заявява, че оспорва иска
по основание и размер. Оспорва, че ПТП представлява деликт, предизвикан
от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него. Не
оспорва, че за лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********, е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване
на ПТП. Счита предявеният иск за неимуществени вреди за завишен по
размер. Оспорва предявения акцесорен иск за законна лихва. Счита, че тя се
дължи съгласно чл.497 от КЗ.
Безспорно е, че на 08.08.2022г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, за което е съставен Констативен протокол № К-388/08.08.2022г.,
протокол за оглед от същата дата и фотоалбум.
Прието е за безспорно, че за водача на лек автомобил „Форд Фокус“
с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника, валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди през месец септември
2022г. като на М. М. не е определено и изплатено обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила
медицински документи- Епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД-София
ЕООД за престоя й от 08.08.2022г. до 18.08.2022г.
3
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар, в която са описани травматичните увреждания,
получени от ищеца: 1. коремна травма- травматично разкъсване на тънкото
черво с излив на чревно съдържимо в коремната кухина, разкъсване на
чревния опарак и излив на кръв в коремната кухина, което увреждане без
своевременно прилагане на високоспециализирана медицинска помощ
неминуемо завършва със смърт. Тази травма реализира медикобиологичния
критерии постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Наличието на кръв в коремната кухина е разстройство на здравето временно
опасно за живота. 2. Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 11 и 12
ребро без уточняване дали е вляво или в дясно е временно разстройство на
здравето неопасно за живота. 3. Охлузванията и кръвонасяданията по кожата
на корема и гръдния кош в дясно са причинили на пострадалата болки и
страдания. В резултат на оперативната интервенция за ищеца са останали
постоперативни ръбци по коремната стена, които причиняват загрозяване.
Травмите са наложили оперативно лечение по спешност. Без усложнения
при подобни травми възстановяването приключва за 1-1,5 месеца. Към
момента ищецът е клинично здрава. Наличните белези може да доведат до
снижаване на самочувствието и промяна в психичното състояние, което
следва да се установи от психиатър или психолог. Няма документация при
ищеца да е имало усложнения от травмата или невъзстановени увреждания.
Перспективата е благоприятна. В резултат на травмата и проведеното
оперативно лечение ищецът има сраствания в областта на корема, които при
грешка в диетата, могат да доведат до неразположение и неприятни
усещания, свързани с болки и спазми. Това ще бъде докато ищецът е жива. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно. То е изготвено въз основа на писмените доказателства,
приети по делото. Експертът е дал заключение въз основа на науката и
професионалния опит.
В хода на съдебното дирене е прието заключение на автотехническа
експертиза, която е установила механизма на ПТП и причините за
настъпването му.
Съдът кредитира заключението като основаващо се на доказателствата
4
по делото. То е компетентно, безпристрастно и обективно.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв.
Отхвърлил го е до пълния предявен размер от 300 000лв. Отхвърлил е искът
за законна лихва за част от исковия период. В уважената част решението по
иска по чл.432, ал.1 от КЗ е влязло в сила.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
и по чл.429, ал.3 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не му е определил и
5
изплатил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да
се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Ищецът извежда своето субективно материално право като пострадало
лице от ПТП, за което вина има застрахования при ответника деликвент. Това
го легитимира да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „Форд Фокус“ е била застрахована при ответника.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Пред въззивния съд не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. Следва
да се считат за установени виновността на дееца, деянието, което е извършил
и противоправността му. По отношение на тези обстоятелства, както и
относно наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД е формирана сила на
пресъдено нещо, поради което застрахователят е пасивно материално и
процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
6
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинска експертиза е посочила получената от
ищеца травма: 1. коремна травма- травматично разкъсване на тънкото черво с
излив на чревно съдържимо в коремната кухина, разкъсване на чревния
опарак и излив на кръв в коремната кухина, което увреждане без
своевременно прилагане на високоспециализирана медицинска помощ
неминуемо завършва със смърт. Тази травма реализира медикобиологичния
критерии постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Наличието на кръв в коремната кухина е разстройство на здравето временно
опасно за живота. 2. Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 11 и 12
ребро без уточняване дали е вляво или в дясно е временно разстройство на
здравето неопасно за живота.3. Охлузванията и кръвонасяданията по кожата
на корема и гръдния кош в дясно са причинили на пострадалата болки и
страдания. Лечението на част от травмите е било оперативно и то по
спешност. Ищецът е получила тежки телесни увреждания, които са довели
до общо увредено здравословно състояние, представляващо разстройство на
здравето опасно за живота. Като взе предвид обективното състояние на М. М.
непосредствено след инцидента, болките и страданията, дискомфортът, който
е изпитвала в ежедневието, както и че лечебният и възстановителният
период е приключил в кратък период от време 1-1,5 месец, без усложнения,
проведеното оперативно лечение, наличието на трайни последици от
травмата- загрозяващ белег по коремна стена, започващ от мечевидния
израстък на гръдната кост до пубиса, срастванията, които пострадалата е
получила в резултат на оперативната интервенция, които ще затрудняват
постоянно нормалната перисталтика в бъдеще, липсата на нужда от чужда
помощ за обслужването в ежедневието, както и възрастта на пострадалата
7
към момента на ПТП- 30 години, съдът счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение е 60 000лв.
Върху обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.429,
ал.3 от КЗ се дължи законна лихва от датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалото лице. Ищецът я е поискала от 07.12.2022г.,
когато е изтекъл тримесечният срок след подаване на първоначалната молба
за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя следва да
се присъди от 07.12.2022г. върху обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2022г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о /. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на ищеца от 60 000 лв. представлява 84 минимални работни заплати за
страната за 2022г./710лв. МРЗ от 01.04. 2022г./ Определеното обезщетение е
съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се потвърди в частта,
в която искът по чл. 432, ал.1 от КЗ отхвърлен над 60 000лв. до пълния
предявен размер и да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът за
законна лихва за периода 07.12.2022г. до 06.03.2023г. и той се уважи за този
период.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС .
На адв. Р. не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв. за въззивната инстанция.
На застрахователното дружество се дължат разноски от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на делото пред САС.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 117/10.11.2023г. на СОС, I първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 5/23г. в частта, в която е отхвърлен
искът за присъждане за законната лихва за периода от 07.12.2022г. до
06.03.2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, Милениум център да заплати на М. М. М., ЕГН
**********, гр. ***, бул. „ ***“ № ** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „
Искър“ № 8 чрез адв. Х. Р. законната лихва за периода 07.12.2022г. до
06.03.2023г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 60 000лв.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, гр. ***, бул. „ ***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „ Искър“ № 8 чрез адв. Х. Р. да заплати на
„ДЗИ- Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, Милениум център сумата от 100 лв. / сто лева / юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът с правно
основание 432, ал.1 от КЗ е отхвърлен над 60000лв. до пълния предявен
размер от 300 000лв.
Решението на СОС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 60 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9