РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Русе, 15.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІII - ми състав, в публично съдебно
заседание на 22 декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 633 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на М.С.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 20-1085-001016 от 21.09.2020 г., издадена от Началника на група в
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят развива
съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на
закона. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на група в Сектор „Пътна полиция при ОД на МВР – Русе, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Г.Д., оспорва основателността на
жалбата. Счита оспорената заповед за законосъобразна и моли същата да бъде
потвърдена. Претендира присъждане на разноски – за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен по делото списък на разноските (л. л. 41 -
43 от делото).
Съдът, като съобрази
възраженията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна по делото:
Със Заповед № 20-1085-001016 от
21.09.2020 г. (л.
2 от преписката) Началник
на група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе е наложил на жалбоподателя на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН № АА841254 от
19.09.2020 г. (л. 4 от преписката) от Денислав Светославов Велев, на длъжност
мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Русе, сектор ПП за това, че на 19.09.2020
г., около 03:00 часа, в гр. Русе, на пл. „Александър Батенберг” пред
Исторически музей, управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № *****, лична собственост, Г. извършва
следното нарушение: отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест дрегер с инв. № ARВВ-0099.
Издаден е и връчен на водача талон за
медицинско изследване № 0038691 в 03:30 часа на 19.09.2020 г. (л. 6 от
преписката). Лицето се е явило за медицинско изследване в УМБАЛ Канев. Такова
обаче не му е било извършено, поради пресрочване на времето, удостоверено в
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 9 от преписката).
За констатираното с АУАН № АА841254
от 19.09.2020 г. нарушение впоследствие на 16.10.2020 г. с Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-003331 на Г. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Липсват данни за
връчването на това НП (л. 3 от преписката).
На 21.09.2020 г. е издадена
оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП, както и Заповед № 20-1085-001015 за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП /предмет на оспорване по адм. дело № 634/2020 г. по
описа на АдмС – Русе/, връчени лично на Г. на 15.10.2020 г., видно от
собственоръчно попълнени от него разписки (л. 2, гръб и л. 11, гръб от
преписката).
Жалбата срещу оспорената в настоящото
производство ЗППАМ е депозирана чрез куриер на 28.10.2020 г. (л. 1 от
преписката).
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от представените от ответника писмени доказателства, съдържащи се
в приобщената към делото административна преписка.
Въз основа на така установените
релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата срещу
оспорената заповед е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от процесуално
легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена
възможност за съдебно обжалване. При тези данни тя се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка от
процесуалния представител на ответника са представени писмени доказателства,
установяващи компетентността на органа-издател на оспорения акт - Заповед №
336з-1120 от 23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена и
допълнена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г. и Заповед № 336з-334 от 12.02.2020
г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана
заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2, предл. 2 и Началника на група „Отчет
на пътнотранспортните произшествия, административнонаказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ на Сектор „Пътна полиция“ към Областната
дирекция. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. №
8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не
е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи
определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР
- Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на група ОПТПАНДИАД в
Сектор ПП при ОД на МВР – Русе. Процесната заповед е издадена от М. Р., на
длъжност Началник на група ОПТПАНДИАД в Сектор ПП при ОД на МВР – Русе (л. л.
30 - 33 от делото). Изводът
е, че оспореният акт е издаден в условията на делегирана компетентност –
разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с
който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на
индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата
писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.
Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № АА841254
от 19.09.2020 г., който изрично е посочен като основание за издаване на
обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността
на движението по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат
различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е
постановена на основание чл.171, т. 2а, б. „б“ от закона. Цитираната норма
гласи, че се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния казус са
налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, като от фактическа страна по делото е установено, че на
19.09.2020 г., около 03:00 часа, в гр.Русе, на пл. „Александър Батенберг” пред
Исторически музей, Г. е управлявал лек автомобил „Киа“ с рег. №
KLMG900, негова
собственост, като е бил спрян за полицейска проверка, при което е отказал да
бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. Актът за
установяване на административно нарушение по чл.174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното, е подписан без възражения от водача, като този АУАН
ясно и точно установява отказа. Обстоятелството, че на Г. е било предоставено
нечетливо копие е без значение, тъй като той е бил запознат със съдържанието
му, и това е удостоверено с подписа му, като няма вписани възражения в този
смисъл. Констатациите в акта за установяване на нарушението относно отказа на
водача на МПС, негова собственост, да бъде проверен с техническо средство се
потвърждават изцяло от съдържащите се в административната преписка и приобщени
към делото писмени доказателства – докладна записка от актосъставителя – мл.
автоконтрольор Д. В. и докладна записка на полицейските служители, които
първоначално са спрели Г. за проверка (л. 5 и л. 10 от преписката).
Заповедта за налагане
на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена
именно на фактическо основание, посочено в разпоредбата - отказ на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията
на алкохол. Разпоредбата е приложима при няколко фактически основания, изброени
алтернативно, между които е и посоченото, а едно от другите е „или откаже да
изпълни медицинско изследване и вземане на биологични проби...“. Употребата на съюза „или“ при
изброяването на фактическите основания за прилагане на този вид ПАМ
недвусмислено сочи, че основанията са независими едно от друго. Двете хипотези
са в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност, поради което само
отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за
прекратяване на регистрацията на ППС.
С проявлението на посочените
по-горе безспорно установени и релевантни за казуса факти и обстоятелства е възникнало
публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка. Тезата на оспорващия, че несвоевременното му явяване в
лечебното заведение за медицинското изследване за концентрацията на алкохол в
кръвта е по причина продължителността на извършената проверка и действия на
контролните органи, се опровергава от удостоверения час на връчване на талона
за изследване с подпис от самия жалбоподател – “03,30 часа на 19.09.20020 г.”.
Дори и несвоевременно явяване в УМБАЛ “Канев” да е поради забава при връчване
на талона за изследване, каквато е тезата на Г., то това не игнорира осъществяването
на фактическия състав на разпоредбата в хипотезата на отказ за употреба на
алкохол с техническо средство, което е достатъчно за налагане на процесната ПАМ
по гореизложените съображения на алтернативност на хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.”б” от ЗДвП /в този смисъл Решение № 17559 от
19.12.2019 г. по адм. д. № 1286/2019 г.
на ВАС/.
Процесната ПАМ е
приложена в съответствие и на целта на закона – да се преустанови управлението
на превозно средство без контролните органи да могат да извършат проверка за
употреба на алкохол, с оглед опазване на живота и здравето на участниците в
движението.
По
изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК
и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.,
настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди
съгласно разпоредбата на чл.24
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда
да определи конкретния размер на възнаграждението в рамките на определените в
разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан
в производството по адм. дело № 633/2020 г., не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.С.Г. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1085-001016 от 21.09.2020 г., издадена от Началника на група в Сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Русе, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе сумата
100 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: