Р Е Ш Е
Н И Е
№…………..……/ .07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 366 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4795/20.01.2020г. на
"ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
действащо чрез пълномощник ю.к. Г.Р.,
срещу решение №5849/18.12.2019 год., постановено по гр.дело №5850/2019
год. на РС – Варна, с което "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на Д.Л.К., ЕГН **********,***, сумата от 9434.66 лева (девет хиляди
четиристотин тридесет и четири лева и 66 стотинки), представляваща частичен иск
от общо 9 900.66 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на броня предна, капак преден, фар ляв,
спойлер преден ляв, подкалник преден ляв PVC, калник преден ляв, врата предна
лява, врата задна лява, панел ляв, облицовка праг ляв PVC, огледало ляво,
халоген ляв, гривна халоген ляв хром, капаче лифт дюза лява, решетка халоген
ляв PVC, дневна LED светлина лява, основа предна броня, фародържател ляв,
джанта предна лява, водач броня предна ляв PVC, панти преден капак - 2бр.,
колонка над леви врати, триъгълник авариен ляв огледало, мигач преден ляв
калник, букса датчик налягане, датчик налягане, нагнетателен тръбопровод, PVC
лайсна преден ляв калник задна, ел.инсталация предна, запалка ляв фар, водач
предна броня десен, калник преден десен, врата предна дясна, лифт дюза лява,
тройник PVC фароизмиване, шланг лифт дюза лява, дек. решетка долна предна
броня, хром лайсна декоративна решетка, ел. инсталация халогени, спойлер преден
ляв, спойлер десен, рог ляв, стойка въздуховод, конзола стойка преден ляв
калник, решетка предна броня капаче, основа преден ляв калник, фародържател
ляв, фародържател десен, основа преден десен калник, рог десен, задна броня,
греда над радиатори, основа горна част предна броня, амортисьор преден ляв и
шенкел ляв преден на л.а. ****, вследствие на реализирано на 30.12.2018г. ПТП в
гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на л.а. ****, застрахован
по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 16.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост. Жалбоподателят твърди, че ВРС погрешно е приел пазарна
стойност на процесното МПС към дата на увреждането 15034 лева, която стойност е
силно завишена. Излага, че за да достигне до този извод ВРС се е позовал на
оспорената от застрахователя авто-техническа експертиза. Като допълнителен
аргумент сочи, че процесното МПС е било застраховано по застраховка каско за
сумата от 9000 лева. На следващо място оспорва изводите на ВРС, че следва да
бъде приспадната скрапната стойност на останките от МПС, а не стойността на
запазените части. Излага, че в първото по делото заседание е представил опис на
запазените части, с чиято стойност е следвало да бъде намалено дължимото от
дружеството застрахователно обезщетение. Жалбоподателят сочи, че в първото по
делото съдебно заседание е оспорил заключението на вещото лице и е поискал
назначаването на повторна експертиза, но ВРС не е уважил направеното искане. С
въззивната жалба се поддържа искането за назначаване на повторна експертиза.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Д.Л.К., чрез пълномощник
адв. Й.А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон
със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение
на материалните и процесуални правни норми. Оспорва искането за назначаване на
повторна експертиза, като излага, че не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща
предствител.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява
от адв.Й.А., който моли решението на ВРС да бъде потвърдено, ведно с присъждане
на направените във въззивното производство разноски.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на Д.Л.К. против "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД за заплащане на сумата от 9434.66 лева (след увеличение
на иска), представляваща частичен иск от общо 9 900.66 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. ****,
вследствие на реализирано на 30.12.2018г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано
по вина на водачът на л.а. ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 16.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че застрахователят му е заплатил 5099.34
лева, която сума не е достатъчна за репариране на причинените му имуществени
вреди.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.
Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие лекият автомобил на
виновният водач е бил застраховател по договор за Гражданка отговорност в
ответното дружество. Твърди, че е заплатил на ищеца 5099.34 лева, която сума е
достатъчна за репариране на причинените имуществени вреди. Твърди, че
претендираната от ищеца сума надхвърля действителната стойност на МПС към
датата на процесното ПТП.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
Предявеният иск
е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При
кумулативната даденост на тези предпоставки в тежест на застрахователя възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно
процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство,
следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за
доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания
случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта на
застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между
страните, че преди завеждане на иска застрахователят доброволно е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 5099.34 лева.
Съставът на ВОС
констатира, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал
повторна съдебна автотехническа експертиза. Поради това с определение
1072/2020г. ВОС допусна повторна съдебна автотехническа експертиза със задача
идентична със задачата възложена от РС-Варна. От заключението на вещото лице по
повторната САТЕ се установява, че към датата на ПТП стойността на увредения
автомобил възлиза на 15939 лева. Вещото лице даде заключение, че за да се
определи стойността на запазените части следва същите да бъдат демонтирани и
измити и да се определи тяхната техническа изправност. Стойността на автомобила
за скрап е 250 лева.
По отношение на спорния
въпрос относно размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части.
В разглеждания случай определената от вещото лице по повторната САТЕ пазарна
стойност на застрахования автомобил към момента на ПТП е 15939 лева. Съставът
на ВОС намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение,
последното се определя по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като същата не следва да се намалява с
офертната цена, която е различна от действителната стойност и зависи от волята
на договарящите страни. Действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието са съизмерими с действителната стойност на автомобила – 15939
лева.
По изложените
съображения като изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се използва стойността 15939 лева, поради недоказаност на
възраженията на ответника за по-нисък размер на действителната стойност на
автомобила.
От посочената
сума следва да се приспадне заплатеното застрахователно обезщетение в размер на
5099.34 лева, както и сумата от 250 лева, представляваща цената, която може да
се получи при предаване на автомобила за скрап. Съдът не дължи служебно приспадане
на запазените части, а само по искане на ответника, в чиято тежест е да докаже
твърденията си за вида, техническата годност и стойността на съхранените
детайли. В случая
в отговора на исковата молба не се съдържат конкретни твърдения досежно запазените
части и тяхната стойност. Не са представени доказателства запазените части да
са били описани в ликвидационното производство пред застрахователя. С молба
подадена на 21.11.2019г., преди проведеното на 22.11.2019г. първо заседание по
делото, ответникът е представил списък на запазените части (л.49, дело ВРС),
който няма характера на съставен от застрахователя опис. Посочено е в заключението по повторната САТЕ,
че към момента на изготвяне на заключението не е възможно да се установят
запазените части.
Налага се
извода, че след приспадане на посочената по-горе стойност на заплатеното
застрахователно обезщетение и стойността на автомобила при предаването му за
скрап, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 10589.66 лева,
която по делото не е налице спор, че не е заплатена към момента на настоящото
произнасяне. Поради това като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 9436.66 лева, ВРС е постановил правилно решение, което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 960 лева, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5849/18.12.2019 год., постановено по гр.дело №5850/2019 год.
на РС – Варна.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на Д.Л.К., ЕГН **********,***, сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет лева), представляваща сторени във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: