Решение по дело №4231/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

гр. София, 16.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

     мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 4231 по описа на съда за 2021 година.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците по иска О.Н.Д. и В.В.Д., чрез адв. Н.К., срещу решение № 234704 от 05.10.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено по реда на чл. 248 ГПК с решение № 20263385 от 28.11.2020 г., и двете постановени по гр.д. № 14378/2018 г. на СРС, 59 състав, в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответниците О.Н.Д. и В.В.Д. дължат, при условията на солидарна отговорност, на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 630,38 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******(буква), ап. 203, ведно със законната лихва от 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 154,58 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.09.2015 г. до 05.12.2017 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 39,20 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане, 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 10,94 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 3 за периода от 16.09.2015 г. до 05.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 88317/2017 г. на СРС, 88 състав, както и в частта, с която ответниците О.Н.Д. и В.В.Д. са осъдени да платят на дружеството сумата 908,50 лв. съдебни разноски. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваните части и се иска отмяната му в същите. Не се претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД. С молба вх. № 67794/19.10.2022 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ, за признаване на вземане в размер на сумата 851,25 лв. - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., за процесния топлоснабден имот, следва да бъде уважен за признатия с първоинстанционното решение размер от 630,38 лв. - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., за процесния топлоснабден имот, поради частичното му погасяване по давност.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Т.С.“ ЕАД. До 13.03.2016 г. ответниците О.Н.Д. и В.В.Д. са били собственици на процесния имот, а от 14.03.2016 г. – носители на вещно право на ползване върху същия, пожизнено. Горното се установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19 от 14.03.2016 г. по описа нотариус П.П., рег. № 533 НК, от констатацията на нотариуса, че при подписването му прехвърлителите са се легитимирали като собственици с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 27.11.1990 г., както и от молба от Държавна спестовна каса – Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека върху процесното жилище през 1990 г. Няма данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период са действали различни общи условия: от 01.11.2014 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (01.05.2014 г. – 30.04.2017 г.), на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява нейната стойност – 851,25 лв. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че бл. 527, гр. София, ж.к. „Връбница - I“, в процесния период, е бил непрекъснато топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Т.С.“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Неоснователно е възражението на ответниците, че не дължат процесните суми, тъй като с решение № 4777/13.04.2018 г. от 13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС, ІІ отд., е отменена Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. На първо място, цитираното решение е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 1318/2029 г. на петчленен състав на ВАС. На следващо място, отмяната на подзаконови нормативни актове с решения на ВАС има действие занапред (чл. 195, ал. 1 АПК), поради което отмяната на Методиката не би имала значение при преценка основателността на предявените искове.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Горното налага извод за дължимост от ответника по иска на сумата 851,25 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. „******(буква), ап. 203, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г.

Посочената сума се дължи при условията на солидарност, съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК.

Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца е основателно за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г., за който период се дължи сумата 220,87 лв. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г. (вземанията, дължими за времето от 01.05.2014 г. до 09.08.2016 г. вкл.), е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от кредитора на фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана от кредитора. Изискуемостта на вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2016 г. (тези от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл.) е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.12.2017 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г., възлизащи на 220,87 лв. – цена на доставена топлинна енергия и на 10,40 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Поради частична основателност на възражението за изтекла погасителна давност, искът за заплащане на цената на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 630,38 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и отхвърлен за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 851,25 лв., която разлика възлиза на 220,87 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г.

Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ, за признаване на вземане за сумата 49,60 лв. - неплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., следва да бъде уважен за признатия с първоинстанционното решение размер от 39,20 лв. - неплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., поради частичното му погасяване по давност.

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост,  услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

В случая, видно от протокол от 01.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици, за извършване на услугата дялово разпределение е избрано дружеството „Б.Б.“ ООД, а видно от договор № 2197/01.10.2002 г. етажната собственост на вх. 3 (буква) на сградата, намираща се в гр. София, ж.к. „******, е възложила на „Б.Б.“ ООД монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция; обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия; месечно или междинно отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон; изготвяне на изравнителни сметки след приключване на годишното отчитане. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че „Б.Б.“ ООД е извършвало дяловото разпределение за имота в съответствие с методиката и нормативната уредба, а от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. възлиза на 49,60 лв.

Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца е основателно за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г., за който период се дължи сумата 10,40 лв., по съображения, идентични на изложените по-горе. Поради частична основателност на възражението за изтекла погасителна давност, искът за заплащане на цената на извършената услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата 39,20 лв. – цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и отхвърлен за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 49,60 лв., която разлика възлиза на 10,40 лв. – цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 154,58 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 16.09.2015 г. – 05.12.2017 г. на дължимите суми за цена на доставена топлинна енергия съдът намира следното:

Не се дължи обезщетение за забавено плащане на частта от главницата от 630,38 лв., дължима за периода за периода 01.11.2014 г. – 09.08.2016 г., тъй като в този период страните са били обвързани от действието на ОУ от 2014 г., според които длъжникът изпада в забава само ако не изпълни задължението за плащането й в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца (чл. 33, ал. 2 и ал. 4 ОУ от 2014 г.). Ищецът, в чиято тежест е било да установи датата на публикуване на фактурите за потребено количество топлинна енергия, изготвени за периода 01.11.2014 г. - 09.08.2016 г., не е ангажирал никакви доказателства за това, поради което и съгласно цитираните разпоредби ответниците не са изпаднали в забава за сумите, дължими за посочения период.

Дължи се обезщетение за забавено плащане на частта от главницата от 630,38 лв., дължима за периода от 10.08.2016 г. до 30.04.2017 г., която част възлиза на 187 лв. В този период между страните са действали ОУ от 2016 г., според чл. 33, ал. 4 от които, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени. Обезщетението за забавено плащане на месечните дължи вноски от 15.10.2016 г. до 05.12.2017 г. възлиза на 21,66 лв.

С оглед на горното искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на признатите за дължими суми за цена на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 21,66 лв. и за периода 15.10.2016 г. – 05.12.2017 г.

Възражението за погасяване по давност на вземането за сумата 21,66 лв., направено в отговора на исковата молба, е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗЗД и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.12.2017 г.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 10,94 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 16.09.2015 г. – 05.12.2017 г. на дължимите суми за цена на извършена услуга дялово разпределение за съдът намира следното:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В общите условия не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а по делото липсват данни покана да е отправяна преди предявяване на иска.

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен над сумата 21,66 лв. до сумата 154,58 лв. и за периода 16.09.2015 г. – 14.10.2016 г., в частта, с която вторият акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 10,94 лв. и за периода 16.09.2015 г. -  05.12.2017 г., в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за първата инстанция над сумата 747,50 лв. до сумата 908,50 лв. (включваща заплатени държавни такси за заповедното и исковото производство, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство, последното определено в минималния размер от 100 лв., предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ), вместо което следва да бъде постановено решение, с което исковете по чл. 86, ол.1 ЗЗД бъдат отхвърлени за посочените размери. В останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците допълнително сумата 168 лв. разноски за първата инстанция (над присъдените 252 лв.), съставляваща част от заплатените адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство, съответна на отхвърлената част от исковете.

Въззивниците не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Въззиваемото дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав намира, че тази претенция не следва да бъде уважавана. От името на същото във въззивното производство не са били предприети никакви процесуални действия, освен подадените молби, с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на дружеството, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е подаден отговор на въззивната жалба, дружеството не е представлявано в проведените по делото открити съдебни заседания, не са изразявани мотивирани становища, касаещи неоснователността на въззивната жалба.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 234704 от 05.10.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено по реда на чл. 248 ГПК с решение № 20263385 от 28.11.2020 г., и двете постановени по гр.д. № 14378/2018 г. на СРС, 59 състав, в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответниците О.Н.Д. и В.В.Д. дължат, при условията на солидарност, на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 630,38 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******(буква), ап. 203, ведно със законната лихва от 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 21,66 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 15.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 39,20 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 19.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 88317/2017 г. на СРС, 88 състав..

ОТМЕНЯ решение № 234704 от 05.10.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено по реда на чл. 248 ГПК с решение № 20263385 от 28.11.2020 г., и двете постановени по гр.д. № 14378/2018 г. на СРС, 59 състав, в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане на цената на доставена топлинна енергия е уважен над сумата 21,66 лв. до сумата 154,58 лв., както и за периода от 16.09.2015 г. до 14.10.2016 г., в частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 10,94 лв. - обезщетение за забавено плащане, в периода 16.09.2015 г. – 05.12.2017 г., на цена на извършена услуга за дялово разпределение и в частта, с която О.Н.Д. и В.В.Д. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски за първата инстанция над сумата 747,50 лв. до сумата 908,50 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу О.Н.Д. и В.В.Д., по реда на чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество, при условията на солидарност, сумите: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за забавено плащане на цената на доставена топлинна енергия над сумата 21,66 лв. до сумата 154,58 лв., както и за периода за периода от 16.09.2015 г. до 14.10.2016 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 10,94 лв. обезщетение за забавено плащане, за периода от 16.09.2015 г. до 05.12.2017 г., на цената за извършената услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 88317/2017 г. на СРС, 88 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на О.Н.Д., ЕГН ********** и В.В.Д., ЕГН **********, допълнително сумата 168 лв. (над присъдените с първоинстанционното решение 252 лв.) разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

         2.