Р Е Ш Е Н
И Е
№
24.08.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговско дело № 2266/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.29 ЗТРЮЛНЦ вр. чл.124 ГПК вр.чл.206,ал.3 ДОПК и чл.30 от ЗТРЮЛНЦ От М.С.Б.главен публичен изпълнител при Дирекция Събиране при ТД на НАП София срещу „Е.Б.“ООД ЕИК ********
ИЩЕЦЪТ твърди, че П. М ЕООД е с установени публични задължения за данъци и осигуровки в размер на 617 843.53 лв. към 25.10.2019г., като за събирането им е образувано изп.дело № 221500230111/19.02.2015г. пред публичен изпълнител. Твърди, че от страна на публичния изпълнител е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника при ответното дружество т.е. върху 50 % от капитала на Е.Б. ООД с постановление изх.№ 23011-000009/20.08.2015г. ,надлежно вписан в ТР по партидата на ответното дружество на 24.08.2015г. .С публикувания годишен финансов отчет за 2014г. на 24.08.2015г. ответното дружество е направило опит да обезцени своето имущество , като притежавания от дружеството актив – земя от балансова стойност 3 360 х.лв. е преоценен на 616 х.лв.. Земята е застроена с 5 къщи с гаражи, общо с 10 апартамента. Това логично води до завишаване цената на имота, а не до нейната обезценка. С изявление по чл.231 от ДОПК публичния изпълнител е направил волеизявление за прекратяване на участието на длъжника при ответното дружество, с което е целял оценяване ликвидационния дял на длъжника съдружник и превеждане неговата стойност в бюджета за удовлетворяване на задълженията му. Твърди, че при неплащане след изтичане на тримесечен срок публичния изпълнител има право да поиска прекратяване на ответното дружество на осн.чл.231,ал.3 от ГПК и в рамките на ликвидационното производство да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника. Твърди, че не е могъл да реализира правото си на иск, предвид, че преди изтичане на 3 месечния срок, длъжникът е бил освободен като съдружник с решение на ОС на ответното дружество от 06.12.2018г., което решение обаче не е вписано, в предвид оспорване от страна на П. М ЕООД на решението на общото събрание и неговата отмяна. Последвало е второ решение на ОС от 20.12.2018г., което е вписано, а делото по оспорването на осн.чл.74 от ТЗ е прекратено, като съдът е приел, че ищецът П. М ЕООД няма качествата на съдружник. Ищецът излага съображения, че така извършеното вписване е нищожно, при евентуалност недопустимо, доколкото решението е взето от двама съдружници с общ дял от 50 % от капитала, без покана и без участието на длъжника, който е притежавал 50 % от капитала . С решението е извършено прехвърляне делът на този съдружник въпреки наложения запор. Намира, че целта е била да се укрие имуществото на дружеството поради което е сезирана и прокуратурата.
Моли да се обяви нищожността, съответно при евентуалност недопустимостта на вписаното заличаване на „П. М“ ЕООД като съдружник при ответното дружество „Е.Б.“ООД .
ОТВЕТНИКЪТ изразява становище писмено и в открито съдебно заседание, чрез своите представители, че не оспорва така предявените искове.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
Между страните не спори относно факта, че дружеството П. М ЕООД е било съдружник в ответното дружество, до последните вписани промени по партидата на дружеството от 02.01.2019г. Не се спори, че П. М ЕООД има публични задължения към държавата в размер на 617 843.53 лв. към 25.10.2019г., като за събиране на дължимите суми е образувано публично изпълнително дело още на 19.02.2015г. Не се спори и относно наложения запор върху дружествените дялове на длъжника в ответното дружество от страна на ищеца – публичен изпълнител, вписан на 24.08.2015г. по партидата на ответното дружество.
Не се спори, че ищецът публичен изпълнител е отправил волеизявление спрямо ответното дружество за прекратяване участието на длъжника в ответното дружество. Това обстоятелство се установява и от представеното Решение на ОС от дата 20.12.2018г. в което изрично се упоменава, че дружеството ответник е получило Изявление изх.№ С 180022 – 138 – 0000113/10.09.2018г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което на осн.чл.231,ал.3 от ДОПК е прекратено участието в дружеството на съдружника П. М ЕООД. Поради това обстоятелство останалите в дружеството съдружници са взели решение , че следва да поемат дяловете на освободения съдружник, като са ги поделили по равно между оставащите двама съдружници А.С.ЕООД и С.Е.ЕООД – по 25 дяла с номинал от по 50 лв. Взели са решение и да внесат по 1250 лв. в капитала по сметката на ответното дружество Е.Б. ООД и да предприемат действия за уреждане на отношенията на дружеството с НАП.
Не се спори относно обстоятелството, че това решение е вписано в ТР, което се установява и от служебно приложената извадка по партидата на дружеството ответник от ТР, от което е видно, че вписване относно съдружниците и представителството е извършено на 02.01.2019г. и длъжникът не е из между съдружниците на ответното дружество. Не се спори, че производството за отмяна на това решение на осн.чл.74 от ТЗ е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Това се установява и от представената извадка от портала за достъп до съдебните дела на СГС конкретно по т.дело №285 от 2019г.,VІ-1 св.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Длъжникът на НАП, спрямо когото е образувано публично изпълнително производство – П. М ЕООД е бил със запорирани дружествени дялове притежавани от него в ответното дружество. Запорът е наложен от страна на Главен публичен изпълнител. Ищецът главен публичен изпълнител е пристъпил към прилагане на производството по чл.231,ал.3 ГПК чрез изпращане на изявление към ответното дружество за прекратяване участието в него на задължения за публични вземания длъжник. Производството има за цел да установи делът на длъжникът от имуществото на ответното дружество и да премине към събирането му, в последващо ликвидационно производство, след прекратяване на ответникът по исков път, ако ответникът не изплати стойността на делът на публичния изпълнител. Институтът на чл.231,ал.3 от ГПК е сходен на този по чл.517, ал.3 от ГПК, като разликата е в страната взискател – публичен и граждански и в задълженията – съответно публични и граждански задължения. Уредбата на този институт предполага удовлетворяване от имущество на длъжника, което не е разполагаемо – стойност на дружествените дялове от имущество , съобразно делът в капитала на едно трето юридическо лице. Това може да стане само в рамките на производство по ликвидация на това трето лице, след провеждане на исково производство за прекратяване на това трето юридическо лице. Нормата на чл.231,ал.3 от ДОПК предвижда прекратяване на участието на длъжника в това трето лице след изявление на публичен изпълнител и изтичане на 3 месечен срок и неизплащане на неговия дял. Това обаче не означава, че неговите дялове автоматично се поемат от останалите съдружници, както е сторено в конкретния случай. При наложен запор разпореждане с дяловете не следва да има, а при неплащане в срока единственото предвидено действие е това от страна на публичния изпълнител за предявяване иск за прекратяване на дружеството, задължено за дела на длъжника. При плащане в срока следва да се приеме, че прекратяване членственото правоотношение на длъжника не настъпва.
Следва изцяло да бъде съобразявана в конкретния случай нормата на чл. 206 от ДОПК, която урежда действието на наложените запор и възбрана , като препраща към разпоредби на ГПК конкретно посочени, вкл. и чл.452 от ГПК. В този случай при прехвърляне на запорирани дружествени дялове ГПК предвижда относителна недействителност на сделката по прехвърлянето спрямо взискателя. Това предполага публичния изпълнител да проведе исково производство за да установи относителна недействителност спрямо взискателя – Държавата, каквато претенция в конкретния случай не е предявена. От друга страна тази норма предвижда и други действия при прехвърляне при наличен запор наложен от публичния изпълнител спрямо последния. Разпоредбата на чл.206, ал.4 ДОПК изрично предвижда, че прехвърлянето не поражда действие спрямо публичния изпълнител. Това означава, че публичния изпълнител би могъл да проведе исковото производство по чл.231,ал.3 от ДОПК независимо от вписаното прехвърляне, тъй като спрямо него то не произвежда действие по силата на закона. Следва да се отбележи, че тази норма обезсмисля приложимостта на чл.452 от ГПК, предвидено в чл.206,ал.1 от ДОПК, тъй като относителна недействителност може да се установи само по исков ред – чл.124 ГПК, което не е необходимо, ако прехвърлянето по силата на закона не поражда действие спрямо публичния изпълнител. Такова твърдения в конкретния случай публичния изпълнител също не прави.
Публичния изпълнител претендира нищожност, респ. при евентуалност недействителност на вписването. Съдът намира, че в конкретния случай приложимата хипотеза е тази на чл.206,ал.3 от ДОПК, която изрично предвижда, че при извършено прехвърляне при наложени запор и възбрана органът по вписванията не извършва съответното вписване. Следователно в конкретния случай, след като това вписването чрез заличаване на длъжника като съдружник реално е извършено, същото е извършено в нарушение на уредбата дадена в чл.206,ал.3 от ДОПК. Касае се за вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство. Възможността да се впише прехвърляне на дялове при наложен запор за обезпечаване на публично изпълнение е изрично изключено чрез разпоредбата на чл.206,ал.3 от ДОПК. В този случай съдът намира, че попадаме в хипотезата на нищожно вписване, така както е дадено като тълкуване в т.2 от ТР 1 от 6.12.2002г. по т.д.№1 от 2002г. на ОСГК на ВКС. С оглед на това искът на Главния публичен изпълнител при НАП София се явява основателен и искът следва да се уважи като се прогласи нищожността на вписване заличаването като съдружник на П. М ЕООД при ответното дружество Е.Б. ООД .
Доколкото се иска съдът да постанови заличаване на осн.чл.604 ГПК на извършеното вписване съдът следва да отбележи, че тази норма е приложила при вписванията осъществявани в регистрира водени от окръжните съдилища. В конкретния случай след влизане на настоящото съдебно решение в сила заличаването следва да се извърши от АВ – ТР на осн.чл.30 ЗТРЮЛНЦ вр. Чл.14, за което следва да му се изпрати препис на настоящото съдебно решение.
Разноски в производството не се претендират.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН ОТ М.С.Б.действаща в
качеството на Главен публичен изпълнител при Дирекция Събиране при ТД на НАП
София с пр.осн.чл.29 ЗТРРЮЛНЦ вр.чл.124 ГПК вр.чл.206,ал.3 ДОПК съдът :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на извършено
вписване 20190102125620 по партидата на Е.Б. ООД ЕИК ********,с адрес на
управление *** с което е заличен като
съдружник П. М ЕООД ЕИК ********като
съдружник в Е.Б. ООД ЕИК ******** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА АВ – ТР заверен препис от
настоящото съдебно решение след влизането му в сила, за извършване заличаване
нищожното вписване на осн.чл.30 вр.чл.14 от ЗТРЮЛНЦ по партидата на Е.Б. ООД
ЕИК ********
ПРЕДСЕДАТЕЛ :