Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.11.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Сибел Бедел
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 962/2019
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, с
която против И.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 186,95 лева,
представляваща дължима сума по договор за лизинг от 13.09.2016 г., сключен
между страните, относно мобилен номер **********, за периода от м.10.2017 г. до
м.08.2018 г., абонатен № *********. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права
Твърди се, че страните се намират в облигационно
правоотношение въз основа на
сключени между тях договор за предоставяне на мобилни услуги, допълнително
споразумение към същия от 13.09.2016 г. и договор за лизинг от 13.09.2016 г.,
като ответникът е абонат на ищцовото дружество – доставчик на услугите, с кл. №
********* и титуляр по предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна
програма Интернет 6500 19,99 лв. и срок на действие до 13.09.2018 г. При
преференциални условия на ответника е предоставено за временно и възмездно
ползване мобилно устройство Lenovo,
модел Yoga 3 10 4G X50M, срещу задължението на ответника да заплати на оператора 23 равни месечни
вноски, всяка в размер на 15,59 лева. След изпълнение на горното задължение и
при спазване на допълнителни условия, в т.ч. заплащане на последна вноска от
15,59 лева, ответникът може да придобие правото на собственост върху
устройството. И.М. е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната. Издадена е фактура
№ **********/05.10.2017 г., като е начислена сума за плащане, в размер на
466,33 лева, в която са включени следните компоненти: 213,19 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на договора; 66,06 лева – задължения за предходен период и 187,08 лева – вноска
лизинг. Ищецът сочи, че поради наличие на неплатени суми за предходен период,
по договора за предоставяне на мобилни услуги, на основание чл.12, ал.2 от ОУ
към договора за лизинг, остатъкът от лизинговите вноски е предсрочно изискуем. Същият
е в размер на 187,08 лева, като след извършено частично плащане, дължимата сума
е размер на 186,95 лева. С исковата молба ищецът претендира единствено
неплатените лизингови вноски, като заявява, че няма претенции по отношение
сумите от 66,06 лева – неплатена стойност на потребени мобилни услуги за минал
период и 213,91 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
включени във фактура № **********/05.10.2017 г.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с която оспорва предявения осъдителен иск като
неоснователен. Сочи, че въз основа заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №
184/2019 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед за изпълнение за
сумата от 186,95 лева – стойността на предоставени и незаплатени от ответника далекосъобщителни
услуги за периода от 05.09.2017 г. до 04.10.2017 г. Твърди, че не е налице
съответствие между присъдената със заповедта сума за главното задължение и
претендираната с исковата молба, тъй като в установителното производство се
търси сумата от 186,95 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, а не стойността
на незаплатени далекосъобщителни услуги. Оспорва ищецът да му е предоставил
услуги, поради което оспорва дължимостта на претендираните суми. Претендира
разноски.
С допълнителна писмена молба по
делото ищецът заявява, че след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
184/2019 г. по описа на ДРС не е предявил иск за установяване на вземането си,
поради което заповедта за изпълнение е била обезсилена. Заявява, че сумите
посочени в заповедта и в исковата молба, въз основа, на която е образувано
настоящото производство са с еднакъв размер, но са с различно основание за
плащане. В първия случай това е стойността на доставени от оператора и
потребени, но незаплатени от ответника мобилни услуги, а във втория се касае за
неплатени лизингови вноски, за предоставено мобилно устройство. В
претендираната сума са включени единадесет неплатени лизингови вноски и сумата
от 15,59 лева, дължима за придобиване правото на собственост върху мобилното устройство.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Видно от представено по делото
писмено доказателство - допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +359********* от 13.09.2016 г., страните по делото са
постигнали съгласие, потребителят да ползва мобилен/фиксиран номер +359********* при абонаментен план Интернет
6500, за срок от 2 години и стандартен месечен абонамент в размер на19,99 лева.
Споразумението е сключено при спазване приложимите Общи условия на „Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите. При подписването му, на
потребителя – ответник в настоящото производство е предоставено мобилно устройство
Lenovo, модел Yoga 3 10 4G
X50M, сериен №
867989022668061.
Видно от представен договор за
лизинг от 13.09.2016 г., лизингодателят „Теленор България” ЕАД се е задължил при
условията на договора и Общите условия, представляващи неразделна част от същия,
да предостави на лизингополучателя И.К.М., за временно и възмездно ползване, мобилно
устройство Lenovo, модел Yoga 3 10 4G
X50M, срещу
задължението на последния да заплати обща лизингова цена в размер на 358,57
лева, платима на 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 15,59 лева,
съгласно погасителен план – част от договора. Падежът на всяка от лизинговите
вноски е 13-то число на месеца, като първата падежна дата е 13.10.2016 г., а
последната – 13.08.2018 г.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора,
лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху мобилното
устройство, в случай че сключи с лизингодателя договор за изкупуване, в срок
най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, както и в случай,
че условията за придобиване правото на собственост, посочени в Общите условия
са изпълнени и е заплатил допълнителна вноска в размер на 15,59 лева. Съгласно
чл.1, ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не придобие правото на
собственост върху процесното устройство, същият дължи връщането му в едномесечен
срок от изтичане срока на лизинговия договор. С подписване на договора,
лизингополучателят потвърждава, че е получил мобилното устройство. По делото не
са налице доказателства, а и не се твърди процесното устройство да е било
върнато на оператора.
От представена по делото
декларация-съгласие от 13.09.2016 г. се установява, че И.К.М. е получил
екземпляр от Общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги и/или Общите условия на ищеца за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги, същият е съгласен с тях и се
задължава да ги спазва.
Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване
на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. В чл.75 ОУ е предвидена
възможност за оператора незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да
прекрати едностранно индивидуален договор с потребител, в случай, че последният
не изпълнява задълженията си по индивидуалния договор и/или ОУ.
По делото са представени и Общите
условия на договор за лизинг на устройство /л.11/. Същите са подписани от
ищеца. Съгласно чл.12, ал.2 ОУ, месечните вноски по договора за лизинг стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне
на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в
случаите на забава в изплащането на лизингови вноски.
Видно от фактура № **********/05.10.2017
г., същата е издадена за кл. № ********* и получател – И.К.М., за сумата от
466,33 лева и срок на плащане – 20.10.2017 г. В общия размер на сумата от
466,33 лева са включени следните компоненти: 213,19 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; 187,08 лева – вноска за
лизинг и 66,06 лева – задължения за предходен период.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
Налице е валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото, произтичащо от сключени
между тях на дата 13.09.2016 г. допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен/фиксиран номер +359********* и договор за
лизинг на мобилно устройство. С отговора на исковата молба ответникът оспорва ищецът
да му е предоставял услуги, но не се оспорва, че между страните е сключен договор
за лизинг. Не се оспорва автентичността на представените от ищеца документи,
както и твърдението на последния, че след издаване на фактура №
**********/05.10.2017 г. е извършено частично плащане. По делото безспорно е
установено, че ищецът е предал на ответника мобилно устройство Lenovo, модел
Yoga 3 10 4G X50M, като последният е удостоверил получаването му с
полагане на подпис. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписване на същия,
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал мобилното
устройство, поради което и предвид липсата на оспорване, съдът приема, че
ищецът е изпълнил задължението си да предаде вещта на ответника.
Видно от фактура №
**********/05.10.2017 г. ответникът дължи плащане за предходен период в размер
на 66,06 лева. Съдът намира за неоснователно възражението му въведено с
отговора на исковата молба, че услуги /мобилни/ изобщо не са му били
предоставени. Между страните по делото е бил сключен договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, като на дата
13.09.2016 г. са подписани както допълнително споразумение към този договор,
така и договор за лизинг. В случай, че ищецът не бе предоставил на ответника
мобилни услуги, то ответникът не би сключил с него допълнително споразумение
към договор, по който ищецът е неизправната страна, която не изпълнява
основното си задължение. В процесния случай, лизингодателят, в лицето на ищцовото дружество, е предоставил на ответника, за
временно и възмездно ползване мобилно устройство, при срок на договора 23
месеца и месечна лизингова вноска в размер на 15,59 лева. Ответникът е заплатил дванадесет от дължимите лизингови вноски, като поради
прекратяване на договора за мобилни услуги, задължението му за заплащане на
останалите единадесет вноски /за периода от м.10.2017 г. до м.08.2018 г./ е
трансформирано в предсрочно изискуемо. Така ответникът дължи на ищеца заплащане
на сумата от 171,49 лева. Исковата молба, въз основа, на която е образувано
настоящото производство е постъпила в съда на 13.03.2019 г., т.е. далеч след
изтичане срока на действие на договора за лизинг – 13.08.2018 г. Дори да се
приеме, че ищецът не е имал право към 05.10.2017 г. да претендира предсрочно
всички незаплатени лизингови вноски, то към датата на предявяване на иска,
крайният падеж е настъпил, поради което ответникът дължи плащането им. По
делото не се представиха или ангажираха доказателства, чрез които да се
установи, че остатъкът от лизинговите вноски, за периода от м.10.2017 г. до
м.08.2018 г. е заплатен или е недължим.
Съдът, обаче, намира претенцията
на ищеца за заплащане на горницата над 171,49 лева до 186,95 лева за
неоснователна. Видно от писмено становище на ищеца, начислената с фактура №
**********/05.10.2017 г. сума за лизингови вноски – 187,08 лева включва както
единадесет месечни вноски за периода м.10.2017 г. - м.08.2018 г., така и вноска
в размер на 15,59 лева, дължима в случай, че ответникът желае да придобие
правото на собственост върху мобилното устройство, предмет на договора за лизинг.
Съгласно чл.1, ал.2 от същия, ответникът има право, а не е длъжен да придобие
собствеността върху процесната вещ. Срокът на действие на договора е 23 месеца,
считано от датата на подписването му и в задължение на ответника е възложено
заплащане именно на 23, а не 24 лизингови вноски всяка от които в размер на
15,59 лева.
При горните доводи, с оглед
установеното по делото, че след настъпване на крайния падеж, както и към датата
на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане
на вноските за ползване на предоставеното въз основа на договора за лизинг,
мобилно устройство, за периода м.10.2017 г. - м.08.2018 г., както и не е върнал
същото, то искът се явява основателен за сумата от 171,49 лева /11 х 15,59
лева/ и същият следва да бъде уважен. По отношение горницата над сумата от
171,49 лева до пълния претендиран размер от 186,95 лева, искът е неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора, съразмерно на уважената
част от иска и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 376,10 лв., от
които – 45,87 лева - държавна
такса и 330,23 лв. - адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, но
доколкото по делото не е представено
доказателство за извършването на такива, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 171,49 лева,
представляваща сбор от дължимите лизингови вноски по договор за лизинг от
13.09.2016 г., за периода от м.10.2017 г. до м.08.2018 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 11.03 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над сумата от 171,49 лева до пълния претендиран размер от 186,95 лева.
ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, разноски
по делото в общ размер на 330,23 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: