О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260159
гр.Пловдив, 18. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 1607/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 и 411 ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Първа Инвестиционна банка” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д. Ц.” № 37, чрез юрк. М.М., против
Разпореждане № 3629/17.06.2020г. на Районен съд –Асеновград, III гр.с., постановено по ч.гр.д.№ 819/2020г. в частта, с която е отхвърлено заявлението, подаденото от
дружеството против В.И.Ч., ЕГН - **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане за сумата от 11 075,31 лв. - наказателна лихва,
дължима на осн. т. 8 по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
60РКО-А-1243/17.11.2007 г., за периода от 06.06.2017 г. до 11.03.2020 г., и за
сумата от 36,00 лв. - разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост. Моли
да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с
което да се постанови друго, с което да се произнесе по същество.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната
част, се
позовава на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, който указва, че преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Районният съд следва
да прецени дали искането за заплащане на наказателна лихва по чл. 8 от Договора
за кредит не задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което е една от
хипотезите на чл. 143, ал. 2 на ЗПК.
С оглед посочения период
на начислена наказателна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, както и размерът
на главницата, Районният съд налага правен извод, че е налице обоснована
вероятност клаузата на договора, а именно чл. 8 от Договора за кредит, да е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Доколкото в договора
не е било уговорено заплащане на разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, а кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото
и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит, то и искането в тази му част следва да бъде оставено без
уважение, тъй като липсва посоченото основание за възникване на това задължение
за длъжника.
С частната жалба на „Първа
Инвестиционна банка” АД се
възразява, че в конкретния случай длъжникът е имал възможност да влияе върху
съдържанието на посочените клаузи, тъй като са били предмет на индивидуално
договоряне, те не са част от общите условия на търговеца за предоставяне на
кредити и не покриват нито общите, нито
специалните критерии за неравноправност по чл.143 от ЗЗП. Поддържа, че клаузите
не попада в някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно
не попада и в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП. Застъпва, че неправилен е
изводът на Районния съд, че начислената наказателна лихва е прекомерна.
Позовава се на ТР № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2000г., според
което неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената й цел, за
която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Окръжен съд -Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. От сравнителния преглед, който
въззивната инстанция извърши между
размера на сумата по сключения Договор кредит от 17.11.2007г. /т.2/ в размер на 5 000 лв. /разрешен и усвоен
размер от длъжника/ и размера на наказателната лихва от 29 760,94 лв. по
т.8 от същия Договора за кредит от 17.11.2007г. за периода 08.09.2010г. –
11.03.2020г. /вкл./ намира, че е налице нищожност на клаузата за наказателна
лихва, тъй като размерът й не е просто
завишен, за да се приеме, че прекомерен, а е на значителна стойност,
надхвърляща всякакви разумни граници за степени в повече. Наказателната лихва излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да
се посочи, че отделно е уговорена и договорна лихва по т.7 от Договора, която
възлиза на общо 37 867,91 лв. за същия период 08.09.2010г. – 11.03.2020г.
/вкл./. В т.14 от заявлението по чл.417 т.2 от ГПК кредиторът е записал, че
дългът на кредитополучателя при непогасена
главница от 5 000 лв. възлиза на общо 72 858,13лв., като значителна част от него е именно от
размера на наказателната лихва от общо
29 929,09лв. При преценката за
неравноправност на клаузата по т.8 от Договора за кредит без значение е
обстоятелството, че заявлението по чл.417 т.2 от ГПК се предявява само за част
от това вземане. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по Договора за кредит от 17.11.2007г.
Относно сумата от 36,00 лв. - разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, правилен е изводът на Районния съд, че след
като не е било уговорен в договора подобен разход, кредиторът не може да изисква от потребителя плащане
без установено и доказано основание.
Разпореждането в обжалваната част, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение на
осн. чл.411 ал.3 от ГПК се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждане № 3629/17.06.2020г.
на Районен съд –Асеновград, III гр.с., постановено по
ч.гр.д.№ 819/2020г. в частта, с която е отхвърлено заявлението, подадено от „Първа Инвестиционна
банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д. Ц.” № 37, представлявано от
С. А. П. и Н. В. Н., против В.И.Ч., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане за сумата от 11 075,31
лв. - наказателна лихва, дължима на осн. т. 8 по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 60РКО-А-1243/17.11.2007г., за периода от 06.06.2017 г.
до 11.03.2020 г., както и за сумата от 36,00
лв. - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :