№ 5
гр. Шумен, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500508 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 12576/21.10.2021 г. от Т.А. Д. от с. Л., общ. К., ул. №,
действаща чрез пълномощника си адв. С.Н. от ВАК, срещу постановление от 21.09.2021 г.
на ЧСИ Р.Р., с рег. № *, с район на действие ШОС, по изп. дело № 2021*0400437, с което на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.528, ал.5 във връзка
с чл.527, ал.3 ГПК, за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 18.09.2021 г.
Жалбоподателката – длъжник по соченото изпълнително дело счита постановлението на
ЧСИ за незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Излага, че
правото на родителя на лични контакти влизало в противоречие с интересите на детето.
Поради съмнение за упражнено върху детето физическо, психическо и сексуално насилие от
страна на баща му, малолетното дете проявявало остри емоционални отреагирания и
психоемоционална нестабилност. За това бил подаден сигнал и образувано досъдебно
производство на РУ на МВР Варна. освен това детето станало свидетел на инцидент, при
който бащата нанесъл удар с юмрук на дядото по майчина линия, при което той паднал и му
била причинена средна телесна повреда. Излага още, че детето ползвало услугата
„психологическо консултиране“ по издадено направление от ДСП – К. и изготвените в тази
дръзка доклади и становища на психолог сочели, че детето търпи изключително негативна
психологическа промяна след срещите си с бащата. Когато поведението на самото дете, а
именно нежеланието да осъществява личен контакт с баща си блокира процедурата по
чл.528 от ГПК, законовите мерки по чл.528, ал.5 от ГПК били негодни да защитят правото
ижеланието на родителя да има пълноценна връзка с детето. В случая съдебният изпълнител
изцяло концентрирал провеждането на принудително изпълнение на определения от съда
1
режим на лични контакти като не вземал под внимание отражението което дават те върху
психиката на детето. Предвид изложеното моли съдът да отмени наложената от ЧСИ глоба.
Взискателят И.. С. К. е депозирал писмено възражение по жалбата, в което излага
аргументи за нейната неоснователност.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Счита изложените в
нея твърдения и възражения за неотносими към налагането на глобата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което
е процесуално допустима.
Приложеното копие на изп. дело № 2021*0400437 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № *,
район на действие ШОС е образувано по молба на И.. С. К., с приложен към нея
изпълнителен лист № 13816.08.2021 г. по гр.д. № 870/2020 г. на НПРС, с който е определен
режим на лични контакти между бащата И.С. К. с малолетното дете Е. И.К., както следва:
през м. май 2021 г. – първа, трета и пета неделя от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа, като
контактите се осъществяват в присъствието на майката Т.А. Д.. През м. юни 2021 г. – всяка
събота от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа, като контактите се осъществяват в
присъствието на майката Т.А. Д.. През м. юли 2021 г. – всяка неделя от месеца от 10,00 часа
до 16,00 часа, като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т.А. Д.. От м.
август 2021 г. нататък – всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа,
като детето се взема от бащата от дома на майката, находящ се в с. Л., общ. К., ул. № и се
връща в него там.
На длъжника Т.А. Д. е връчена покана за доброволно предаване на дете изх. №
10094/17.08.2021 г. на 18.08.2021 г.. Видно от отразеното в приложената разписка, поканата
е връчена от ЧСИ Р.Р.. Отразено е, че след проведен разговор по телефона от длъжника с
адвоката си и зачитане на част от текста на поканата длъжникът е върнал същата с думите,
че няма да я получи.
От съдържанието на поканата е видно, че Д. е поканена да изпълни доброволно
задължението си за предаване на детето Е., на 21 август 2021 г. от 10,00 часа до 16,00 часа,
съгласно приложения изпълнителния лист. Посочено е, че при липса на доброволно
изпълнение, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение на задължението за предаване
на детето по реда на ГПК на дата 04.09.2018 г. от 10,00 часа до 16,00 часа. Указана е
необходимостта в 3-дневен срок от получаване на поканата длъжникът Д. да съобщи на
съдебния изпълнител отговор на въпросите по чл.528, ал.2 от ГПК, а именно: готова ли е да
предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение
на задължението съществуват; в кое място и време е готова да предаде детето. Указани са и
последиците, че при неизпълнение на това задължение ще й бъде наложена глоба по чл.527,
ал.3 ГПК в размер до 400 лв., както и че при необходимост ще бъде постановено
принудително довеждане. Предупредена е също, че при неизпълнение детето ще бъде отнето
принудително и предадено на взискателя със съдействието на полицейските органи, кмета
2
на общината, района или кметството.
Видно от материалите по приложеното копие на изпълнителното дело, липсва
отговор от длъжника на въпросите по чл.528, ал.2 ГПК.
За процесната датата 18.09.2021 г. ЧСИ е изпратил писмо за съдействие от органите
на полицията, както и искане до ДСП К., при необходимост за осигуряване присъствието на
длъжностно лице, както и писмо до кметството в с. Л., съгласно чл.528, ал.5 ГПК. Видно от
приложения отговор от ДСП – К., ЧСИ е уведомен, че не могат да осигурят техен служител,
тъй като трудът полаган от техните служители извън работно време е извънреден труд.
Сочат още, че съдействието се изразява в консултиране на длъжника и/или на детето, което
може да се извърши и в работно време.
На 13.09.2021г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение за
предаване на дете за датата 18.09.2021 г. от 10.00 часа за осъществяване на контакт с бащата
до 16.00 часа, съгласно изпълнителния лист. Видно от отразено на разписка от ЧСИ от
15.09.2021 г., на сочената дата Д. не била намерена в дома си. Майка й съобщила, че е на
зъболекар. При проведен телефонен разговор с ЧСИ, Д. му съобщила, че е получила
поканата от кмета и като приключи със зъболекаря ще мине през кантората на ЧСИ да
поговорят да предаването на детето. По делото липсват данни за последващ разговор.
На 18.09.2021 г. ЧСИ е съставил протокол за предаване на дете на същата дата -
18.09.2021 г. в 10,00 ч. на адреса на длъжника - с. Л., ул. №, в който е отразено следната
фактическа обстановка: При пристигане на място майката и детето били на двора и при
указание от ЧСИ излезли на улицата. След като видяло баща си детето тръгнало към него и
го прегърнало. На въпроса дали иска да иде с баща си до гр. В. детето казало, че не иска.
Баща му бил лош и мамел. Детето казвало това гледайки майка си. По този повод ЧСИ е
отразил, че е останал с впечатление, че детето чака одобрението на майката. На въпрос защо
смята, че бащата е лош, детето казало, че бил ударил дядо му. С оглед сближаване на бащата
и детето били проведени игри пред дома на майката, на които тя присъствала. Детето
поискало да си играе с лодка /играчка/, за което трябвало да отидат до язовир в същото село,
с кола. Детето казвало, че не иска да се качи в колата на баща си. Майката настоявала да
отиде и тя на язовира. В тази връзка ЧСИ обяснил, че смисълът на съдебното решение е
бащата да се вижда с детето в нейно отсъствие. Тогава майката запалила колата си, детето се
качило в нея, искало да си играе с лодката, но с майката и настоявало да е без бащата.
Майката потеглила с колата заедно с детето, като казала, че ще обиколят селото и ще се
върнат. След продължително чакане ЧСИ опитал да се свърже по телефона с майката, но
никой не се отзовал на обаждането в 14.16 часа. В протокола е отразено изявление на
взискателя И.К.: „Смятам, че майката възпрепятства предаването. При всеки мой опит да си
играя с детето тя заставаше между нас и налагаше своите игрови методи. Аз стоях отстрани
и наблюдавах, като правех опити да отклоня вниманието на детето, да играем с топка, с
булдозерчето, което съм донесъл и др. Тя го занимава като си играят с жабчета и мухи.
Възразих да го правят, защото тези животни носят болести, краста и др. инфекциозни
заболявания.“ В 14.52 часа ЧСИ отново направил опит да се свърже по телефона с майката,
3
но отново никой не се отзовал на повикването. Отразено е изявление на бащата И.К.: „Тъй
като майката с поведението си възпрепятства предаването на детето, моля да й наложите
глоба“. След това по искане на бащата И.К. с ЧСИ си тръгнали от селото в 15 часа.
Видно от постановление от 21.09.2021 г. ЧСИ отказал да наложи две глоби по
писмена молба на взискателя за възпрепятстване предаването на детето от майката на
07.08.2021г. и на 21.08.2021г. с аргумента, че на първата дата още не е било образувано
изпълнителното дело, а за втората не е бил изтекъл срокът за доброволно изпълнение /от
връчване на поканата/.
Относно датата 18.09.2021 г., по направеното искане от взискателя със същото
постановление от 21.09.2021 г. ЧСИ наложил глоба в размер на 200 лв. на длъжника Д., на
основание чл.528, ал.5 във връзка с чл.527, ал.3 ГПК, за това че е възпрепятствала
изпълнението на задължението й да предаде детето Е. на взискателя и негов баща И.К. на
18.09.2021 г. - трета събота от месеца от 10.00 до 16.00 часа. Изложил мотиви, че в хода на
изпълнението е констатирал, че детето не страни от баща си, склонно е да играе с него, но
когато стане въпрос бащата му да го заведе някъде самостоятелно, без майката, то отказва,
като повтаря, че баща му е лош и мамел. Майката от своя страна не правела опити да
опровергава тези детски твърдения, да насърчи детето, че е добре да отиде някъде
самостоятелно с бащата. Напротив на предложението да отидат да карат лодка- играчка на
язовира искала да присъства и тя, понеже нямало гаранция, че бащата се върне детето в
уречения час. След това откарала детето, като бащата и ЧСИ останали в дома й и
продължително време не могли да се свържат с нея, и до края на престоя им в селото
майката и детето не се завърнали. Всички тези обстоятелства навели ЧСИ на извод, че
майката настройва детето да не тръгва с бащата някъде без нейно присъствие, в разрез със
смисъла на подлежащия на изпълнение съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: С
разпоредбата на чл.528 ГПК е установен различен ред и способ за осъществяване на
принудително изпълнение на задължението за предаване на дете. При пристъпване към
изпълнение съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника,
като му дава двуседмичен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно
диспозитива на решението. Не се допуска принудително изпълнение в доброволния срок.
Поканата за доброволно изпълнение трябва да се връчи по възможност до две седмици, но
не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В 3-дневен
срок от връчване на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител дали е
готов да предаде детето в определеното време и място /чл.528, ал.2 ГПК/. При съществуване
на обективна причина за своевременно изпълнение на задължението съгласно съдебното
решение, тя трябва да бъде съобщена в този 3-дневен срок. При невъзможност длъжникът да
предаде детето на определеното време и място, трябва да посочи на кое място и време е
готов да го направи. Тази процедура съдебният изпълнител трябва да спази преди да
упражни принудата. При необходимост съгласно чл.528, ал.4 от ГПК съдебният изпълнител
може да поиска от Дирекция „СП” съдействие, включително чрез предприемането на мерки
4
по чл.23 от ЗЗДет. и по чл.65 от ЗМВР от полицейските органи.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 на ТР №3/10.07.2017 г. по т.д.
№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване или връщане
на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното принудително
изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по см.
на чл.527 ГПК. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение
на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.528,
ал.5 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на
неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по
отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна
личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на
преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител
трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Така във връзка със
спецификата на принудителното изпълнение на задълженито за предаване на дете в чл.528,
ал.4 от ГПК, изрично са предвидени специални правомощия на съдебния изпълнител: да
поиска от ДСП съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на
задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето на
предимствата за доброволно изпълнение и неблагоприятните последици от изпълнението,
както и да поиска от ДСП да предприеме подходящи мерки по чл.23 от ЗЗД, а при
необходимост, от полицейските органи, вземане на мерки по чл.56 от ЗМВР.
В случая, видно от доказателствата по делото на длъжника е връчена поканата да
доброволно изпълнение, за предаване на дете, при отказ на същия да я получи. Съгласно
чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК, отказът на получателя да приеме съобщението не засяга
редовността на връчването. От друга страна длъжникът не е изпълнил задължението си по
чл.528, ал.2 ГПК, в тридневен срок от връчване на поканата да отговори на посочените в нея
въпроси във връзка осъществяването на режима на лични контакти на бащата с детето, за
което не е санкциониран от съдебния изпълнител.
Санкция е наложена с постановление от 21.09.2021 г., в размер на 200 лв. на
основание чл. 528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 от ГПК, за неизпълнение на задължението на
длъжника да предаде детето Е. на взискателя И.К. на 18.09.2021 г., съгласно изпълнителния
лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, която глоба е
предмет на настоящата жалба.
В разпоредбата на чл.528, ал.5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни
доброволно задължението си за предаване на дете, съдебният изпълнител може да му налага
глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение. А чл.527, ал.3 ГПК предвижда, че когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да
търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това
задължение глоба до 400 лв..
Налаганата от съдебния изпълнител принуда, с оглед естеството на изпълнението на
задължението за предаване на дете, може да бъде насочена срещу длъжника по
5
изпълнението, но не и срещу детето, поради което и същото следва да бъде убедено да се
срещне с взискателя и да отиде при него. Видно от отразеното в протокола за предаване на
дете от 18.09.2021г. , в случая в не е било налице желание у детето да отиде със своя баща с
оглед изпълнение на определения режим на лични контакти по привременните мерки.
Напротив същото категорично е заявило, че не желае да отива с баща си в гр.В., съответно
впоследствие, след проведени с него игри, че иска да си играе с лодка на язовира, но не и с
баща си. При това положение, доколкото детето категорично отказва да отиде с баща си,
съдебният изпълнител няма срещу кого да изпълнява/да налага глоби, да постановява
принудително изпълнение и др./, тъй като спрямо детето тези мерки са неприложими. Ето
защо в този случай съдебния изпълнител следва да поиска съдействие от ДСП, включително
прилагане на мерките по ЗЗД. Още повече, че съвкупният анализ на данните съдържащи се
по делото води до извода, че родителите са в обтегнати отношения и не си сътрудничат по
въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Специфичната
работа с деца не е ангажимент на съдебния изпълнител, тъй като е орган по принуда и
задачата му е да отстрани пречките, създадени от длъжинка за предаването на детето.
Така доколкото се касае до нежелание на самото дете да отиде с баща си, то не са
налице предпоставки за налагане глоба на длъжника/майката на детето/. В протокола не се
съдържат преки данни пред съдебния изпълнител майката да настройва детето срещу
бащата. Напротив, с оглед сближаване на бащата и детето били проведени игри пред дома
на майката, при които тя също е взела участие. Майката е отвела детето с колата едва когато
същото е продължило да настоява, че иска да си играе с лодка на язовира, но без бащата. В
случаите, когато се установи, че длъжникът пречи за привеждане решението в изпълнение
или неправилно влияе в това отношение на детето, необходимо е участието на институциите
по чл.528, ал.4 от ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното постановление от 21.09.2021г., с което на Д. е
наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.528, ал.5 във връзка с чл.527, ал.3 ГПК
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановление от 21.09.2021 г. на ЧСИ Р.Р., с рег. № *, с район на
действие ШОС, по изп. дело № 2021*0400437, с което на Т.А. Д. е наложена глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.528, ал.5 във връзка с чл.527, ал.3 ГПК, за неизпълнение на
задължение за предаване на дете на 18.09.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7