Р Е Ш
Е Н И Е №
260266
В ИМЕТО
НА НАРОДА
28.09.2020
г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 2117 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-0273-000503 от 16.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, РУ Хисар, с което на И.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание за нарушение на чл.483, ал.2 от Кодекс за застраховането КЗ/ и на
основание чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена ГЛОБА в размер на 400
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-0273-000503 от 16.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, РУ Хисар, с което на И.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание за нарушение на чл.483, ал.2 от Кодекс за застраховането КЗ/ и на
основание чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена ГЛОБА в размер на 400
лева.
Жалбоподателят,
И.Н.Т., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призован, явява се лично в съдебно заседание, като поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – РУ на МВР
Хисар, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище,
в която се иска потвърждаване на наказателното постановление.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като
прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.07.2019г., от актосъставителя Н.И.Д., е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против И.Н.Т., ЕГН **********,
за това, че на 03.07.2019 г. около 17:37 часа в гр.Хисаря, на бул. “Христо
Ботев“ като водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, държава Великобритания, не представил договор сертификат зелена карта
към „Гражданска отговорност“ при влизане на територията на Република България.
Нарушението било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл. 483, ал.2
от КЗ.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано
писмено възражение против акта.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган /АНО/ възприел
описаната в акта фактическа обстановка и
на основание чл. 638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на
чл.483, ал.2 от КЗ.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Н.И.Д. потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Съдът кредитира показанията му като достоверни,
последователни, логични и съответстващи на
приложения по делото доказателствен материал и дотолкова, доколкото
служат за установяване на обективната действителност.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът
констатира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 2 от КЗ „Лицето по ал. 1, т. 2 е
длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на
територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна
гранична застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите до
напускането на територията на Република България“. На свой ред разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда задължение за сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което
управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията
на Република България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка. В конкретния казус за жалбоподателя липсва задължението, което му
е вменено във вина като поведение, а именно да сключи коментирания договор за
гранична застраховка, тъй като той не се явява „лице по ал. 1, т. 2“, понеже,
управляваното от него МПС, не е от трета държава, защото същото е регистрирано
в държава-членка на ЕС- Великобритания.
Прочее за управлявания от него автомобил жалбоподателят е имал сключена
застраховка гражданска отговорност, като по делото е представена
застрахователната полица с номер на застрахователния договор № Р65465544 за
процесния автомобил с рег. № ****, валидна към датата на констатираното нарушение.
Всъщност чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ е
категоричен, че не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава
членка, както вече се посочи по-горе, че процесният автомобил е именно такъв.
Изложеното дотук налага изводът, че жалбоподателят, от една страна, не
е субект на административно нарушение по чл. 483, ал. 2 от КЗ, тъй като попада
в обхвата на разпоредбата на чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ, а от друга страна
същият е имал валидно сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите в
държава-членка. В настоящия случай това обстоятелство е безспорно. В този
порядък, следва да бъде посочена и нормата на чл. 486, ал. 2 КЗ, според която
не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение
на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на
друга държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и
Република Сърбия /държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна
по Многостранното споразумение/, както и по отношение на моторните превозни
средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато
влизат на територията на Република България от територията на друга държава
членка. Дефиниция на понятията "трета държава" и "държава
членка" се съдържат в т. 6 и т. 7 от допълнителните разпоредби на КЗ.
"Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
„Трета държава“ е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6. Тоест,
задължение за сключване на българска застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с
регистрация на държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. В този смисъл неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно основния принцип на административнонаказателното право, че
държавната администрация има само тези правомощия, които изрично са й делегирани
със съответния нормативен или подзаконов нормативен акт, следва да се приеме,
че органите на МВР нямат компетенции да осъществяват контрол за наличие на
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, по
отношение на автомобили, регистрирани в държава членка на ЕС.
От гореизложеното следва, че АУАН и НП са издадени от органи, които не
са били компетентен да констатират наличието, респективно отсъствието на
нарушение по смисъла на чл. 483 КЗ и да наложат санкция по смисъла на чл. 638 КЗ. Това от своя страна води до допускане и на съществено процесуално
нарушение, а оттам и до пълна отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Мотивиран от гореизложеното,
ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ