Р Е Ш Е Н И Е
№ 886
гр. Пловдив, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от председателя Мариана
Шотева адм. дело № 3214 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, във връзка с
чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощник адв. К., срещу Решение рег. № 32-407235 от 25.11.2022 г. на
Директора на ТД Митница Варна, с което по Митническа декларация (МД) с MRN 20BG002002030142R3/27.05.2020
г., за стока № 1, поставена под режим допускане за свободно обращение, са
определени: митническа стойност в размер на 4 769,44 лв.; дължими суми за
досъбиране в общ размер на 846,61 лв., от които мито – 264,56 лв. и ДДС –
582,05 лв., ведно със законните лихви за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 114, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се и
присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Подробни
съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Допълнителни съображения са изложени в представено по делото становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че на 27.05.2020 г. жалбоподателят е декларирал
в МП Пристанище Варна Запад МД с MRN 20BG002002030142R3 на режим „допускане за
свободно обращение“ стока „лек автомобил употребяван МАРКА: ШЕВРОЛЕТ; МОДЕЛ:
КАМАРО; ТИП: БЕНЗИН; БР. МЕСТА: 4; ПЪРВ. РЕГ.: *************; ЦВЯТ: СИН; РАБ.
ОБЕМ: 3564 КУБ СМ; МОЩНОСТ: 227 KWDIN; ДВИГ. No: НЕОТКРИТ; ШАСИ No: ****************“,
код по ТАРИК 87032490 00, държава на износ САЩ, държава на произход Канада,
1696,89 кг, декларирана митническа дейност в размер на 2 123,75 лв., с обща
фактурна стойност 1180,00 USD, при курс за 1 USD – 1,79979 лв., условие на
доставка SFR
Варна. Износител и продавач на стоката е американското
дружество OCEAN
WEST AUTO GROUP LLC (л. 36-37). Към
митническата декларация са приложени: документ за покупко-продажба (Vehicle
Wholesale Invoice) от 20.02.2020 г. (л. 85-87); Certificate of
Salvage for a Vehicle – 1 бр. (л. 40, 90-91); Линеен коносамент № NAM3846376 (с посочен получател „Евромикс“ ООД като спедитор) (л. 38);
спедиторски коносамент № HBOL69425 (л. 39);
уведомително писмо от „Евромикс“ ООД, че крайният получател е С.Г.Д. (л. 27);
служебна бележка изх. № 283/20.05.2020 г., издадена от М.Т. – вещо лице
ДВГ-ППС-ВОС, за техническите параметри на внасяния автомобил (л. 28);
пълномощно към „Алекс БГ“ ЕООД (л. 47).
Със Заповед № ЗТД-2000-248/28.06.2021 г. (32-203986) на Директора на ТД
Митница Варна (предишно наименование ТД Северна морска) е възложено
извършването на последваща проверка на допускани за свободно обращение стоки от
позиции 8703 и 8704 на Комбинираната номенклатура (КН) съобразно определени
критерии, в чийто обхват попада и процесното превозно средство.
В резултат на проверката е инициирана последваща проверка по линия на
международното сътрудничество на декларираната митническа стойност с писмо №
32-236499/22.07.2021 г. (л. 30) и писмо от ЦМУ № 32-273997/26.08.2021 г. (л.
32) до САЩ, във връзка с което е получен отговор от Американската служба
„Митници и гранична охрана“ (с вх. № 32-177817/01.06.2022 г. в ЦМУ) и вх. номер
в Митница Варна 32-201098/17.06.2022 г. (л. 31), с който са представени
сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic
Export Information) от системата на Американската служба „Митници и
гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Констатирано
е от информацията в писмото, че Electronic Export Information (EEI) представлява американския еквивалент на европейска митническа декларация
за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство
при износа, така и за страната на местоназначение, съответно ITN (Internal
Transaction Number) съдържащ се в Electronic Export Information, представлява номера на електронната информация за износ в системите на
Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният
идентификатор на записа, а ХТN (External
Transaction Number) представлява генерирания от износителя номер на
документа (л. 29).
Установено е, че получените сканирани документи „Електронна информация за
износ“ са общо 60 бр. - в Приложение 1 и Приложение 2, като в Приложение 2
попада и процесният автомобил МАРКА: ШЕВРОЛЕТ; МОДЕЛ: КАМАРО; ШАСИ No: ******************, тегло 1696,89 кг, с посочена цена при износ в размер
на 2300,00 USD. Износител на стоката е OCEAN WEST AUTO GROUP LLC., USA, пристанище на износ NEW YORK, USA, страна на получаване България с
получател С.Г.Д. (л. 34-35, л. 67-83). Същата е констатирано, че е значително
по-висока от декларираната при внос.
С писмо рег. № 32-232656/12.07.2022 г. на Началника на МП Варна Запад от
вносителя са изискани документи и писмени обяснения (л. 25-26), в отговор на
което с писмо вх. № 32-243253/21.07.2022 г. жалбоподателят е представил
фактура, сертификат за регистрация, талон, декларация за допускане за свободно
обращение и специален режим и уведомително писмо, като с оглед краткия срок за
отговор, е поискан допълнителен срок, в който да представи същите документи в
превод на български език. Посочено е също така, че декларираната стойност на
покупната цена пред митническите органи, е действителна, същата е платена на
продавача (л. 23). А с последващо становище вх. № 32-243254/22.07.2022 г. са
приложени превод на фактура, сертификат за регистрация и талон. Посочено е, че
съгласно приложеното Удостоверение № 200410406000842 001, процесният лек
автомобил е спрян от движение, същият е бракуван и не може да се движи, а
съгласно приложената фактура, състоянието на същия автомобил е следното:
двигателят не стартира, не работи и не може да се шофира, има щети от
катастрофа, повреда на двигателя. Декларирано е, че между продавача и купувача
няма никакви връзки, описаният автомобил е бил закупен от посочения във
фактурата дилър, не е налице свързаност между С.Д. и продавача по смисъла на
чл. 127 от Регламент за изпълнение ЕС № 2447/2015 г. и не е налице условието –
част от произхода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или
на разпореждане със стоките от купувача да се връща пряко или косвено на
продавача (л. 22).
В хода на предприетия от административния орган последващ контрол, въз
основа на събраните доказателства, е установено, че съгласно представената
информация от американските власти XTN *********-HBOL69422 и ITN
X20200323935536 е видно, че декларираната в САЩ стойност на
употребявания автомобил марка: Шевролет, модел: Камаро, VIN: ****************** е значително по-висока от декларираната при вноса в
България. В документа за покупко-продажба (Vehicle
Wholesale Invoice) от 20.02.2020 г. като продавач е посочена фирма Ocean
West Auto Group LLC и като купувач – С.Д.. Документът за покупко-продажба е
за стойност от 1180,00 USD, като е описано,
че покупната цена на гореописания автомобил е 830,00 USD, а транспортните разходи са 350,00 USD. В документа е описан автомобил марка Шевролет, модел: Камаро, с VIN: ******************. Описано е, че продаваният автомобил е с повреден
двигател и има щети от катастрофа, като същите не са описани. В документа е
описано, че продавачът потвърждава получаване на плащане от купувача за
прехвърляне на собствеността върху гореописания автомобил, като не е описано по
какъв начин е извършено. Също така е предвидено място за поставяне на име и
подпис от продавача и купувача в края на документа, като същите не са
попълнени. По МД с MRN 20BG002002030142R3/27.05.2020 г., с износител Ocean
West Auto Group LLC, е декларирана цена с представения пред митническите
органи документ за покупко-продажба от 20.02.2020 г. (Vehicle
Wholesale Invoice), в размер на 1180,00 USD. В резултат на проверка по линия на международното сътрудничество е
установена декларираната стойност при експорт от САЩ в размер на 2300,00 USD със същия износител Ocean West Auto Group LLC, която е заявил пред американските митнически власти.
При проверката се посочва, че е анализирана наличната информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https://en.bidfax.info/chevrolet/camaro/4552076-chevrolet-camaro-lt-2010-blue-36l-vin-2g1fc1ev1a9221571.html, като е открита информация за обявена продажна цена на аукциона за
автомобил със същия номер на шаси. Обявената цена на автомобила е в размер на 2
300,00
USD и превишава значително
декларираната пред митническите органи цена при допускането му за свободно
обращение. Отбелязано е, че датата на продажба е 20.02.2020 г., като същата
съвпада с датата на представения пред митническите органи документ за
покупко-продажба (Vehicle Wholesale Invoice). От извлечената информация е прието, че се потвърждават съмненията за
декларираната цена на стоката.
С писмо рег. № 32-333653/04.10.2022 г. жалбоподателят е уведомен по смисъла
на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., че предстои издаване на решение
на Директора на ТД Митница Варна, както и мотивите към него (л. 20-21).
Посочено е в тази връзка, че съгласно разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) №
952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса. В получените в
рамките на административното сътрудничество таблици с данни от американските
митнически власти се твърди, че са посочени номера на износни митнически
декларации, стоката е индивидуализирана с шаси № ********************** по
оформената митническа декларация за допускане за свободно обращение, с описание
и тегло на стоката и обявената стойност при износ. В заключение, митническата
стойност за стоката: „лек автомобил употребяван марка: Шевролет; модел: Камаро;
цвят: син, ШАСИ No: *******************“, внос от
САЩ по МД с MRN 20BG002002030142R3/27.05.2020 г., е прието, че следва да се
определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с
чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 4769,44 лв.
(2300,00 USD х 1,79979 лв. за 1 USD + 350,00 USD х 1,79979 лв./транспортни
разходи), във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената
информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и
износна декларация от американските митнически власти. В тази връзка и на
основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е посочено, че
административният орган счита, че за декларираната стока по митническата
декларация възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в
размер на 264,56 лв. – мито и 582,05 лв. – ДДС, общо 846,61 лв. Писмото е
връчено на лицето на 05.10.2022 г. (л. 19), като от него е входирано становище
вх. № 32-381989/08.11.2022 г. (л. 16-17), което органът е приел, че е извън
законоустановения срок.
Независимо от гореизложеното, след запознаване със становището и като е
приел същото за неоснователно, административният орган е издал оспореното в
настоящото производство решение, в което изцяло е преповторил констатациите,
обективирани в съобщението по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент (ЕС) № 952/2013). Допълнително е посочено, че с цел изследване на
възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност,
регламентирани в чл. 74, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013
е направена справка в МИСЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за
допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход Канада,
за периода от 27.02.2020 г. до 27.05.2020 г., чиято митническа стойност е
декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно приета
от митническите органи.
При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, буква а) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за наличие на „идентични стоки“ е достигнат извод, че
не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй
като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите,
състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и
др. данни за съпоставяне. Мотивирано е в тази насока, че за да се приложи
методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни
стойности, са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически
характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и
декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по
същото време, като не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези
показатели – в резултат на проверката не са установени стойности на стоки със
същите характеристики, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в
други митнически учреждения на територията на Република България.
Въз основа на разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
посочено, че следва да бъде определено дали може да бъде приложен следващият
резервен метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б). Мотивирано е, че след
направената справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по
същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени
съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и
приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с
първоначална регистрация, с описани повреди, с произход Канада, внасяни в
приблизително същия период от друг износител и от други държави-вносители.
Предвид обстоятелството, че няма информация за техническото състояние на
автомобила и вида на повредите, е прието, че практически е невъзможно да се
установи сходна стока със сходни характеристики/повреди, което прави невъзможно
използването на този метод за определяне на митническата стойност.
На следващо място е прието, че в чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) №
952/2013 е регламентиран третият вторичен метод за определяне на митническата
стойност на стоките, който също е неприложим в конкретния случай, тъй като
липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди
или дефекти, включително за идентични и сходни стоки – внесените употребявани
превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса,
обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати
разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. В същото време
при прилагането на този метод се сочи, че е необходимо да се установи сходност
или идентичност, каквито не са установени по посочените по-горе аргументи.
Като неприложим е приет и следващият метод, а именно по чл. 74, § 2, буква
г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, с оглед на това, че няма предоставена
информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя.
Ето защо и доколкото митническата стойност не може да се определи по някой
от вторичните методи, е прието че тя следва да бъде определена съгласно
разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144,
§ 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в
Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически
власти.
В хода на съдебното производството не са ангажирани доказателства от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата
компетентност и е спазена изискуемата от закона форма. Това обаче не е в
състояние да санира допуснатите съществени процесуални нарушения и направените
въз основа на неточните фактически констатации неправилни изводи относно
приложението на материалния закон.
Спор по установените факти не се формира между страните.
Спорът е правен и е за това, дали са налице основанията за неприемане на
декларираната договорна стойност, т.е. налице ли са „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и при положителен отговор
на този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във
връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата
стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката.
Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на
митническия орган мотиви, в настоящия спор е необходимо на първо място да се
провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка
за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на
митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
(т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft).
В тази връзка следва да бъде съобразено, че правната уредба на Европейския съюз
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui
& Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston
Schul, С-354/09).
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки. Или иначе казано, митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20). А когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва
по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в
чл. 74, § 2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата
стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно
от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се
прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора
да представи допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 (Регламента за изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14, § 2 от Регламента
за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В
такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест
на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да
обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии за
определяне на митническата стойност, са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква
а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл. 141, § 2 от Регламента
за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики
в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1,
§ 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Така, „идентични стоки“ означава
- в рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съответно „сходни стоки“ означава
- в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в
същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70,
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент, възниква при наличието на
основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които
подлежат на доказване във всеки конкретен случай.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е
договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на
чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи
при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140,
§ 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения в този случай лежи
върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната
митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140,
§ 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, §
7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008
г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от
Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Съгласно правилото на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай административният орган е определил различна от
декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал от една страна на
справка от база данни, поддържана от трето лице – https://en.bidfax.info/chevrolet/camaro/4552076-chevrolet-camaro-lt-2010-blue-36l-vin-2g1fc1ev1a9221571.html, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър;
да подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален
документ, т.е. на такъв, издаден от орган на власт или друг, упълномощен с
правомощието орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя
тези данни. При това положение настоящият съдебен състав намира, че ползваната
от митническите органи справка има характер на частен документ, чиято
доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен
материал. При това положение напълно необосновано митническите органи са
заменили посочената в документа за покупко-продажба договорна цена с цената,
отразена в справката от трето лице - https://en.bidfax.info/chevrolet/camaro/4552076-chevrolet-camaro-lt-2010-blue-36l-vin-2g1fc1ev1a9221571.html. Подобен подход, основан единствено на съпоставка между данните от интернет
и издадения от предходния собственик сертификат за стоката, не обосновава по
никакъв начин заявената от административния орган нова митническа стойност на
стоката. В този аспект изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е
ясно и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се
приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежаща
на плащане като цена на стоките при продажбата. Служебно набавената в хода на
проверката справка, която дори не е представена по делото, не съдържа данни,
които да сочат, че оспорващият като купувач е участвал в проведения аукцион и е
заплатил или е трябвало да заплати именно сумата от 2 300 USD. При това
положение съждението на митническите органи, че това е договорната цена на
стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по
представената фактура. Иначе казано, при липсата на съпътстващи продажбата
документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата,
договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата на внесената
стока, подходът на митническия орган за определяне на нова митническа стойност
по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се явява незаконосъобразен.
Не така стои въпросът обаче със следващото посочено като основание от
административния орган да не приеме декларираната от вносителя цена, а именно предоставената
по линия на международно сътрудничество информация от Американската служба
„Митници и гранична охрана“. В този случай следва да се приеме, че съмненията на
митническите органи са основателни и те не са отпаднали, доколкото нито в хода
на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство,
вносителят е представил доказателства, от които по безспорен начин да се
установи стойността на поставената за свободно обращение стока.
Липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна
стойност на стоката обаче, е следвало да бъде преодоляна от административния
орган чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., чрез извършване на съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват.
След като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на
стоката, са дължали и необходимата грижа, за да установят действителната, респ.
справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на
базата на предположения. На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразено с възможностите му (арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52). Зачитането
на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който принцип
следва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (така Решение от 18
декември 2018 г., Soprop, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36).
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати
на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно
елементите, на които административният орган възнамерява да обоснове своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата,
на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка
на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение (в този смисъл Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по
обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49). В случая
обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със съобщението по чл. 22,
§ 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вносителят да е бил уведомен, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по
митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като
органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема
за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната
митническа стойност. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл. 140,
§ 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата стойност
на стоките, не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г) от параграф
2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките,
което в конкретния случай се установи, че не е сторено.
До извод в обратната насока не води и обективираното в оспореното решение
обсъждане на всеки един от методите на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., както и че всеки един от тях е неприложим. Достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че цитираната като направена справка в МИСЗА с извлечение на всички
случаи на деклариране на допускане до свободно обращение на стоки по зададени
критерии, произход Канада, за периода от 27.02.2020 г. до 27.05.2020 г., чиято
митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и съответно приета от митническите органи, не е представена по делото,
въпреки дадените на страните указания за подлежащите на установяване факти и
последиците от недоказването. Това от своя страна препятства извършването на
проверка на констатациите, че не са установени стойности на стоки със същите
характеристики, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в други
митнически учреждения на територията на Република България, в т.ч. внасяни в
приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. По
идентичен начин стои въпросът и със следващата констатация, а именно, че липсва
информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите, който
извод пък противоречи на констатираното от самия орган, а именно, че от
приложените 2 бр. снимки към МД е видно, че предната част на автомобила е с
видими външни дефекти. Друг е въпросът, че тези 2 бр. снимки също не са
представени по делото. Не става ясно също така и как административният орган е
приел, че посочената цена в размер на 2 300 USD в предоставената
информация от американските митнически органи е действителната продажна цена на
въпросния автомобил и как е формирана същата и дали в нея не са включени и
дължимите такси за участие в аукциона, поради което не се установява по
категоричен начин, че декларираната стойност в митническата декларация за износ
от американския доставчик е действително договорената продажна цена между него
и получателя – жалбоподател по делото. Правоприлагането обаче не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, поради което и с
оглед доказателствената тежест в процеса, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не доказа в настоящото производство законосъобразното определяне на митническата
стойност в размер на 4 769,44 лв. А с оглед незаконосъобразното определяне
на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени
се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава.
Ето защо и по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение на Директора на ТД Митница Варна, е незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.
При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 310 лева, от
които 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение,
което съдът намира, че не е прекомерно.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-407235 от 25.11.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници с адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47 да заплати на С.Г.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на общо 310 (триста и десет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: