Р Е Ш
Е Н И Е
№ 203/05.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 13 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.Б.Г. ***, против Заповед
№ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй
като не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г.
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (наредбата) във
връзка с & 1 от ДР на Наредбата и & 1, ал.2 от ДР на ППЗСП, потвърдена с Решение
№12-РД06-0066/20.12.2017год. на Директора на РДСП гр.Монтана. В жалбата се
поддържа незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения – тъй като не разполагал с данни за доходите
на бившата си съпруга Н*** С*** В*** , за която административния орган твърди,
че съжителства на семейни начала. Жалбоподателят редовно призован се явява в
съдебно заседание лично, поддържа жалбата си, като моли съда да постанови решение,
с което да отмени оспорения административен акт.
Ответникът Директор дирекция ”Социално подпомагане” – Монтана,
редовно призован в писмено становище оспорва жалбата, като моли за
потвърждаване на издадената заповед, като излага конкретни съображения.
От представената и приобщена като доказателство по
делото административна преписка по издаване на оспорения акт се установява, че
със заявление - декларация вх. №ЗСП/ДМ/5536 от 31.10.2017 г. до Дирекция „СП” -
Монтана жалбоподателят Г.Б.Г. *** е поискал отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво в пари. Декларирал е, че е разведен, безработен, с
адресна регистрация в гр.Монтана, ул.”В*** А*** ”№* , клинично здрав. Посочил
е, че не съжителства с други лица, няма доходи през предходните шест месеца и
обитава жилище от една стая, собственост на лицето на чийто адрес е
регистриран. Приложил е копие от Решението на РС гр.Монтана по гр.дело
№1265/1996год., от което е видно, че същият е разведен. Приложени са справки от
База данни „Население” по отношение на жалбоподателят и бившата му съпруга Н***
В*** , както и справка от Имотния регистър - ИКАР. Проведена е социална анкета
от социални работници и е изготвен социален доклад от 21.11.2017г., в който е
посочено, че съставът на семейството не отговаря на декларираното в заявлението
– декларация, тъй като жалбоподателят живее на семейни начала с бившата си
съпруга Н*** В*** .
В социалния доклад социалните работници са посочили,
че при извършване на социалната анкета жалбоподателят е извършвал монтажна
дейност и нивелация на ПВЦ дограма на втория етаж от къщата, която е
собственост на бившата му съпруга Н*** В*** и нейната сестра С***. Като по данни на жалбоподателят на първият етаж от
къщата живее със семейството си синът му, който му помага. Освен син от брака
си има и дъщеря, която живее на друг адрес. Опитал се да убеди социалните
работници, че до преди дни спял под навес използван за склад с чували с палети,
строителни материали, щайги и др. Показал пристройка зад къщата в която заявил,
че живее тип бокс с мивка и двуместно канапе, затрупано със сгънати килими,
детски дрехи и чехли без следи от обитаване. Заявил, че бившата му съпруга
живее сама на приземния етаж, който е ремонтиран от него. От познат тайник намерил
ключа на приземния етаж и го отворил, като вътре бил извършен скорошен ремонт с
добър интериор, имало мъжки домашни дрехи, мъжки чехли и тоалетни мъжки
принадлежности. По информация от съседи жалбоподателят живее при бившата си
съпруга от години, като при справка от НБД „Население” от 10.02.2017год.
жалбоподателят има еднакъв настоящ и постоянен адрес с бившата си съпруга Н*** В***
. В социалния доклад е направено предложение да се откаже отпускането на целева
помощ за отопление, тъй като съжителстващите на семейни начала лица се
подпомагат като семейство и след като г-жа В*** е работеща то няма данни за
материалното и имущественото й състояние. Б. съжителства на семейни начала с
г-жа В*** , която е работеща и не отговаря на условията на чл.2 от Наредба №
РД-07-5 от 16 май 2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление във връзка с & 1 от ДР
на Наредбата и & 1, ал.2 от ДР на ППЗСП. Изчислен
е обаче диференциран минимален доход за отопление предвид чл.2, ал.4,т.5 от
Наредбата умножен по размера на гарантирания минимален доход от 65,00лева съгл.
Постановление №6 на МС от 15.01.2009год. на МС на 217,2лева
По повод на заявление - декларация на жалбоподателят
е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво –
в пари със заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана, мотивирана с липсата на данни за материалното
и имущественото състояние на съжителстващото на семейни начала с жалбоподателят
лице - Н*** В*** , поради което е прието, че Г.Б.Г. не отговаря на условията на
чл.2 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление във връзка с & 1 от ДР на
Наредбата и & 1, ал.2 от ДР на ППЗСП.
Оспорената заповед е връчена на Г.Б.Г. с обратна разписка на 24.11.2017год., като
е обжалвана пред горестоящият административен орган Директора на РДСП –
Монтана. По подадената жалба е изготвен протокол от 12.12.2017год. от социалните
работници посетили Г.Б.,*** е изготвен писмен доклад до Директора на РДСП –
Монтана. С Решение №12-РД06-0066/20.12.2017год. на Директора на РДСП гр.Монтана
е отхвърлена подадената жалба и е потвърдена оспорената в настоящето
производство Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана.
Съгласно съдържащата се в преписката обратна разписка решението на горестоящия
административен орган е съобщено на жалбоподателя на 22.12.2017 г., като същият
го е оспорил с молба от 04.01.2018 г.
Поради което жалбата е допустима за разглеждане, тъй
като е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от легитимирано лице по
смисъла на чл. 147,
ал.1 АПК и съдържа необходимата форма и реквизити. Съдът приема, че
в изпълнение нормата на чл. 13, ал.5 от ЗСП, процесната заповед е
обжалвана по административен ред пред директора на РД "СП" - Монтана,
който съответно с решение №12-РД06-0066/20.12.2017год. я е потвърдил.
При служебна проверка за законосъобразност на
процесната заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното:
Оспорената Заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. е издадена
от компетентен административен орган в случая Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Монтана на когото изрично по силата на чл. 13, ал.2
от ЗСП е предоставено правото да отпуска, респективно да отказва
отпускането на помощи. Това право е доразвито и залегнало и в разпоредбата на чл. 4, ал.4
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година на Министъра на труда и
социалната политика за отпускане на целева помощ за отопление.
Спазени са изискванията на чл. 59 АПК
за форма. Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните
основания за издаването й.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените
административни актове обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени в мотивната част
на актовете) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание
за издаването им норма и респективно дали се следват разпоредените правни
последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.
1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието
на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на оспорената заповед. Тези указания съдът е дал с определението си
за насрочване на делото.
На основание чл. 12, ал. 4
от ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се
уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат
с наредба на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 8 от
ППЗСП социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата,
на който се извършва и социалната анкета. Условията и редът за отпускане на
целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани
в Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз
основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4
от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено,
че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чиито
средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на
молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП;
според ал. 3 на чл. 2 от наредбата основа за определяне на диференцирания
минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен
размер се определя с акт на Министерския съвет, а в ал. 4 е посочен начинът на
определяне на диференцираният минимален доход за отопление по различни
критерии.
Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в
разпоредбите на чл. чл. 26
- 28 от ППЗСП.
В чл. 27, ал. 1
от ППЗСП е уредено изискването за провеждане на социална анкета и
изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2. В чл.4, ал.3 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е регламентирано, че в срок до 20
дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя
социален доклад по чл. 27 от
ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на
целева помощ.
Съгласно чл. 13, ал. 2
от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за
понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от
ДР на ЗСП. Според това определение "социална анкета" е
дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на
социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално
подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или
семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От тази
законова регламентация се установява, че социалната анкета е дейност, чиято цел
е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата
социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за
събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното
искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната
анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да
събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми,
приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й (в
случая това са разпоредбите на чл.2 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008год. и
чл.10 и чл.11 от ППЗСП, както и да проучи необходимата в тази връзка
документация.
В нормата на чл.6, ал.2 от ЗСП е предвидено, че дирекциите
"Социално подпомагане" и регионалните дирекции за социално
подпомагане за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 и 10 имат право на
безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се
осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и
благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват
по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни
системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за
приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния
осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от
физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в
14-дневен срок от датата на поискването й. Именно при провеждане на социалната
анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането
за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари, съответният
социален работник от ДСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2
от ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби,
органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните
изисквания за предоставяне на поисканата целева помощ за отопление. От
съдържанието на приложение №
2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, представляващо образец за социален
доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства е
необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2
от ЗСП.
Въз основа на социалната анкета и на осн.чл. 13, ал. 3
от ЗСП и чл. 28, ал. 1
от ППЗСП, директорът на дирекция "Социално подпомагане"
Монтана, е издал заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. по чл. 4, ал. 4
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление, наричана по долу наредбата, с която е отказал
целева помощ за отопление на молителката с мотиви, че, същата не отговоря на
условията на чл.2 от Наредбата във вр. с & 1 от ДР
на Наредбата и & 1, ал.2
от ДР на ППЗСП.
Посочил е, че съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като
семейство.
Изложените в оспорената Заповед мотиви за отказа на
административния орган – "...няма данни за материалното и имущественото
състояние на г-жа В*** " не кореспондира с предпоставките по чл. 2, ал.1
от наредбата. Липсата на подадени от молителя данни за дохода на установеното
при проверката лице с което съжителства, не може да бъде основание на
административния орган за постановяването на отказ.
Според разпоредбата на чл. 27, ал.6
от ППЗСП при изготвянето на социалната анкета се вземат предвид не
само декларираните от лицето обстоятелства, а и всички други констатирани
обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до
възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да
осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални
услуги.
Съобразно чл. 26, ал.6
от ППЗСП освен представените към молбата-декларация документи при
необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и
други документи.
Видно от гореизложените разпоредби след установяване на съжителството между
молителката и бившата му съпруга административният орган/социалният работник,
извършващ социалната анкета, е следвало да укаже необходимостта и изиска
документи за установяване на дохода на семейството, такива за установяване
предпоставките по § 1, т. 2 от
ДР на ЗСП и едва след изясняване на всички относими обстоятелства да
изгради изводите си. В случая единствено въз основа на предполагаемото непълно
деклариране от молителя и субективното възприятие на социалния служител, е
постановен обжалвания отказ.
С оглед гореизложеното преценката на административния орган е направена без
да са изяснени всички, релевантни за случая обстоятелства в нарушение на чл. 27, ал.6
от ППЗСП, респ. на чл. 35
и чл. 36 от АПК,
като изобщо не е извършена такава за правото на подпомагане на молителя. При
което същественото обстоятелство за наличието на твърдяната от Г.Б.Г.
необходимост от социално подпомагане е останало неизяснено в изготвения социален
доклад по молбата на оспорващия за отпускане на месечна помощ. При надлежно
изпълнение на посочените задължения, фактическите и правни изводи в оспорения
отказ биха били различни т.е. допуснато е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В конкретния случай заявителят е декларирал, че живее сам,
защото е разведен и няма свои собствени доходи. Тази информация е следвало да
бъде проверена и преценена, за да се установи субективното право на лицето на
социална помощ за отопление съобразно материалноправните изисквания по чл. 9 –
чл. 11 от ППЗСП. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на
заинтересованите страни, като доказателствата се събират служебно и се
проверяват и преценяват от административния орган. При издаване на заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за установяване на действителния доход на заявителя
- жалбоподател, които очевидно не сочи такъв и не е установен при проверката.
Въпреки направеното от него възражение в административното производство,
административният орган въобще не е определил размера на средномесечния му
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението –
декларация, а е посочил само, че жалбоподателят съжителства на семейни начала с
г-жа В*** , за която няма данни за получаваните доходи, като в същото време е
определил диференцирания минимален доход за отопление за всяко едно от
съвместно живеещите съпрузи по реда на чл.2, ал.4, т.5 от Наредбата, след като
от страна на жалбоподателят е представено решение за развод, а не за лице
съжителстващо с друго лице съгл. чл.2, ал.4, т.9 от Наредбата, където процента
от ГМД е определен на 224,68. Като не е установил тези относими към издаването
на административен акт обстоятелства, административният орган е нарушил
законовите разпоредби, издал е един немотивиран административен акт, поради
което същият е незаконосъобразен.
Според § 1, т. 2 от
ДР на ППЗСП "Семейството" включва съпрузите, ненавършилите
пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до
придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от
навършване на 20- годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени,
заварени, с изключение на сключилите брак, а според § 1, ал. 2 от
ДР на ППЗСП, съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат
като семейство, като съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗСП "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в
едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес.
Нормата на чл. 2, ал.4, т.1 определя диференцирания доход за
лице живеещо само. Нормотворецът не е поставил изисквания живеещото само лице да
е или да не е в брак. Достатъчно е то да живее само, за да попадне в хипотезата
на чл. 2, ал.4, т.1 от Наредбата в противовес на семействата и съжителстващите
лица, които живеят заедно. Жалбоподателят ясно е посочил, че претендира
целевата помощ като лице, живеещо само и именно това фактическо положение
определя критериите за преценка, които е трябвало да изследват органите на ДСП.
Както бе посочено законодателят изрично е уредил съществуването на подобна
хипотеза с разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Наредбата. Като е подменил
волята на молителя, който е кандидатствал за помощ като лице живеещо само, а
административният орган е отказал подпомагането на семейството му, същият е
постановил незаконосъобразна заповед, в този см. е и трайната съдебна практика
в Решение № 9313 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2013 г., VI о.,
Решение № 11605 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5975/2009 г., VI о.,
Решение № 12758 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2012 г., VI о. и
други.
Оспорените заповеди са несъответни и на целта на ЗСП - за
осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат
лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки
конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички
релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили
нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите при
които е възможно да бъде отказа.
От гореизложеното става ясно, че отказът на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана да отпусне целева помощ за отопление
на оспорващият, обективиран в Заповед № №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. следва да
бъде отменен, като незаконосъобразен, поради наличието на отменителни основания
по чл. 146, т.3,
т.4
и 5 от АПК.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда,
съгласно чл. 173, ал.2
във вр. с ал.1 от АПК
преписката следва да се изпрати на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" - Монтана за издаване на нов административен акт като при
преценката на обстоятелствата по заявеното социално подпомагане се спазят
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Монтана, с която на Г.Б.Г. *** е отказано отпускането на целева помощ за
отопление, тъй като не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от
16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
(наредбата) във връзка с параграф 1 от ДР на Наредбата и параграф 1, ал.2 от ДР
на ППЗСП, потвърдена с Решение №12-РД06-0066/20.12.2017год. на Директора на РДСП
гр.Монтана.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Директора на дирекция "Социално подпомагане"
Монтана, за преценяване правото за отпускане на целева помощ за отопление на Г.Б.Г.
***, по заявление – декларация вх. №ЗСП/ДМ/5536 от 31.10.2017 г., при спазване
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в
мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез
Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен
съдия: