МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 360/2019
г. по описа на РС гр.Девня трети състав
Девненският районен прокурор е внесъл в РС Девня обвинителен акт с който е повдигнал обвинение срещу:
Р.Р.И.
,ЕГН **********, за това , че
На
14.07.2018г. на път
ГП 1-2 в гр. Девня, обл. Варненска при управление на МПС – лек автомобил
марка „******-***
Д“ с рег. № ************, нарушил правилата
за движение по пътищата – разпоредбата
на чл.20 ал.1 от ЗДвП-„Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват“ и разпоредбата на чл.21 ал.1 ред.2 колона 2-ра от ЗПвП-
„При избиране на скоростта на
движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ час за
категория В- в населено място -50 км/час“
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.А.К.,изразяваща се в счупване на лъчева
кост на дясна
предмишница,обусловило трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за период от
около 1.5-2 месеца,като деецът е избягъл от местопроизшествието – престъпление по чл.
343 ал.3 пр.3 , б.“а“вр. ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Счита,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за вината
на подсъдимият Р.Р.И.- както свидетелски показания ,
така и заключенията на вещите лица по изготвените САТЕ и СМЕ.Твърди , че е
налице едно тежко по своя характер даяние, с причинена средна телесна повреда и
бягство на подсъдимия от местопроизшествието.Моли съда да приеме като
отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на И. за извършени различни по вид
престъпления , множеството съставени му АУАН и НП за извършени нарушения по ЗДП
и ППЗДП, , както и липсата на критично отношение към извършеното деяние.Моли да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години , което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, както и кумулативно предвиденото
в разпоредбата на чл. 343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от три години.
Защитника на подс.И. -адв.Г.А. *** не приема
описаната в ОА фактическа обстановка за безспорно установена.Твърди , че безспорно
вина за настъпилото ПТП носи неговият подзашитен , но и че прокуратурата не е
обсъдила в ОА и наличието и на друг автомобил – л.а „Ф. Г.“ с неустановен по
делото регистрационен номер и водач , който също има вина за настъпването на
ПТП.Твърди също така , че подс.И. не е избягал от
местопроизшествието , а непосредствено след настъпването на ПТП е изпитал силни
болки в гърдите и е отишъл в болница за да се прегледа.Моли съда , ако признае подс.И. за виновен да му наложи наказание „пробация“ в
размер към средния предвиден в закона и както и наказаниие „лишаване от право
да управлява МПС“.
Подсъдимия Р.Р.И. се
явява лично в с.з.Възползва се от възможността да даде обяснения.Заявява , че не
е бягал от местопроизшествието , а е посетил болница тъй като е бил в шок и е
изпитвал силни болки в областта на гърдите.Възползва се от правото си на
последна дума и моли за справедлива присъда.
Пострадалото лице Н.А.К.,
редовно призован се явява в с.з, представлява се от адв.А.Б.
***.Заявява , че не желае да предявява гр.иск срещу подс.И.
, но моли да бъде конституиран като частен обвинител.В последното заседания по
делото процесуалният представител на пострадалото лице не се явява и моли да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие.Св.К. се явава лично и заявява , че
не поддържа частното обвинение и не желае да съди подс.И..
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:св.Н.А.К. живеел в гр.Вълчи дол
и работел като общ работник във фирма „Х.“.През м.юли бригадата в която работел
св.К. работела на обект в гр.Б. и се придвижвала за и от работното си място с
микробус „М. С.“ с рег.№ ******* и с водач св. Д.Д..На
14.07.2018г. след работа работниците от бригадата в която работел св.К. се
качили в служебния микробус и се отправили към домовете си.В гр.Девня слезли
част от членовете на бригадата, след което микробусът , управляван от св.Д. се
отправил от гр.Девня за гр.Вълчи дол в около 16.00 часа.Микробусът се движел по
ГП 1-2 в посока гр.Варна.По същият път ,но срещу микробуса се движел л.а „** **
*“ с рег.№ ********** , управляван от подс.И..В един
момент л.а“Фолксваген Голф“ с неустановен регистрационен номер и водач
предприел изпреварване на микробуса „М.“ , изпреварил го , но с половината си
част все още се намирал в насрещната лента по която се движел автомобилът
управляван от подс.И..Тъй като на това място платното
за движение формирало завой , подс.И. възприел доста
късно движещия се срещу него и частично в неговата лента за движение л.а „Ф. Г.“
, загубил самообладание и завъртял рязко волана на автомобила в дясно.При това
движение с волана и тъй като се движел със скорост над разрешената в този пътен
участък/ 50 км.ч/, подс.И. загубил контрол над
автомобила си , който се позиционирал в насрещната лента за движение, т.е
лентата в която се движел микробуса „М.“.Л.а „Ф. г.“ успял да избегне удара с
автомобила управляван от И. и продължил движението си по ГП 1-2, но това не
успял да стори водача на микробус „М.“.Последвал удар между автомобила
управляван от подс.И. и микробуса в лентата за
движение на микробуса, като предната лява част на л.а“*** *****“ ударила микробус
„М..р“ в задна лява част.В следствие на удара микробусът се обърнал на дясната
си страна и се завъртял около оста си, а автомобилът „БМВ 320Д“ продължил движението
си , пресякъл нлентата си за движение , преминал през нея и напуснал пътното
платно отдясно по посока на движениетоси.Ударил се в крайпътно дърво и спрял.На
предна дясна седалка на микробуса , до водача пътувал св.Н.К..При преобръщането
на микробуса св.К.
почувствал болки в дясната си ръка и в последствие се
установило , че е получил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на
лъчева кост на дясна предмишница,обусловило трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за период от
около 1.5-2 месеца.Непосредствено след настъпването на ПТП ,покрай местопроизшествието
преминал л.а управляван от св.Б.С..Той бил приятел на подс.И.
и като го видял го попитал какво се е случило.Подс.И.
казал , че е станала катастрофа и , че
чувства болки в гърдите.Тогава св.С. качил подс.И. в
автомобила си и го откарал в МБАЛ „Св.Анна“ Варна , където му бил извършен
преглед.При прегледа не били установени сериозни травматични увреждания и подс.И. бил освободен и се прибрал в дома си.След това
отишъл в РУ МВР Девня ,където му бил съставен АУАН.
В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена СМЕ/ д-р В.С./ от чието
заключение е видно, че в резултат на настъпилото ПТП , св.Н.А.К. е получил
следните телесни повреди счупване на лъчева кост
на дясна предмишница,обусловило
трайно затруднение на движението на
десен горен крайник за период
от около 1.5-2 месеца.В с.з вещото
лице поддържа заключението си , като твърди , че описаните телесни увреждания
отговарят да са получени по начин , време и място описани по делото.Твърди също
така , че нанесените телесни увреждания по механизъм на причиняването си
напълно кореспондират с настъпилото ПТП и най- вероятно са получени по начина
описан в делото , от удари в частите на автомобила.
В хода на разследването по
досъдебното производство била назначена и изготвена и АТЕ / в.л инж.Е.И./.Съгласно
заключението по експертизата към момента на настъпване на ПТП скоростта на движение
на л.а „*********“ била около 102.82
км.ч.Като причина за настъпване на ПТП вещото лице приема загубата на контрола
на управлението на автомобила от страна на подсъдимия, както и високата му
скорост на движение като в следствие на това автомобила първо навлиза в лентата за насрещно движение,удря
микробус „Мерцедес“ в задна лява част в следствие на което микробуса се обръща
на дясната си стна ,след това движението на л.а описва дъговидна траектория,
след което автомобила излиза в дясно от пътното платно по посока на движението
си и се удря в крайпътно дърво.Липсват данни за техническа неизправност на л.а
, която да е довела до загубата на управлението му.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите Д.С.Д. , Й.К.К. , Н.А.К., Е.Н.Х. и Б.И.С. които подробно,
последователно, ясно и категорично описват кога, къде, от кого и по какъв начин
е било извършено инкриминираното деяние.Показанията на свидетелите Д.С.Д. , Й.К.К. , Н.А.К. са в резултат на непосредствените им възприятия
като очевидци на настъпилото ПТП/ св.Д. е управлявал микробус“Мерцедес“, св.К.
е бил пътник на предна дясна седалка на микробуса,св.К. също е бил пътник в
микробуса/.Свидетелите Х. и С. са пристигнали на мястото на произшествието
непосредствено след него и са възприели както пътната обстановка , така и
състоянието на автомобила и на пострадалите при ПТП лица / подс.И.
и св.К./.В хода на съдебното следствие бяха прочетени и приобщени по реда на
чл. 281 ал.5 НПК показанията на св.Х.И. дадени пред орган на ДП, където св.И.
описва как е дал автомобила на подс.И..Показанията на
тези свидетели напълно кореспондират както помежду си така и със заключението
на вещите лица по назначените СМЕ и АТЕ които съдът кредитира като
безпристрастни и компетентно дадени.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства - заключенията на извършената експертизи
и свидетелските показания водеща недвусмислено до извода, че деянието е
осъществено от подс.И. по начина, описан в
обвинителния акт по делото.
Съдът кредитира обясненията на подс.И. , дотолкова
доколкото те са сравнително лаконични и описват събития след настъпването на
ПТП но те не кореспондират с показанията
на св.С. относно факта на напускането на местопрозшествието от подсъдимия и
имат значение за квалификацията на деянието.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, договори за покупко- продажба,протоколи за
извършени следствени действия, фотоалбум, свидетелства за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С
действията си на 14.07.2018г. подс.Р.Р.И. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл.343 ал.1
б.”б” пр.2 НК като на път ГП 1-2 в гр. Девня, обл. Варненска при управление на МПС – лек автомобил
марка „БМВ-320 Д“ с рег. № В 2355 ВК, нарушил правилата за движение
по пътищата – разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП-„Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват“ и разпоредбата на чл.21 ал.1 ред.2 колона 2-ра от ЗПвП- „При избиране на
скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ час за
категория В- в населено място -50 км/час“
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.А.К.,изразяваща се в счупване на лъчева
кост на дясна
предмишница,обусловило трайно затруднение на движението на десен
горен крайник за период от
около 1.5-2 месеца.
Подсъдимият
е осъществил деянието при форма на
вината непредпазливост .
Причини за извършването на престъплението – незачитане на установените
в Р България правила за движение по
пътищата.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –критично отношение към извършеното деяние,
сравнително лек вредоносен резултат от извършеното деяние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – предходни нарушения на разпоредбите на ЗДП и ППЗДП – видно от приложените и приобщени към доказателствата
по делото справки от сектор”КАТ”
– ОДП Варна,лоши
характеристични данни обусловени от предходната съдимост.
След съвкупната преценка на доказателствата, съдът стигна до
извода за невиновността на подсъдимият Р.Р.И. за
това ,
че след настъпването на ПТП на 14.07.2018г.
е избягъл от местопроизшествието –престъпление
по чл. 343 ал.3 пр.3 вр. ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.303 от НПК
указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че съдът признава
подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по
предвидения в НПК ред се установява единствено, че на 14.07.2018г.след
настъпването на ПТП , подс.И. изпитал силни болки в
областта на гърдите и бил закаран от случайно преминаващият покрай
местопроизшествието св.Б.С. ***.След посещението си в болничното заведение И.
бил освободен и се прибрал в домът си , след което отишъл доброволно в РУ МВР
Девня.Така установените по безспорен начин факти / както от показанията на св.С.
така и от обясненията на подс.И. дадени в хода/ оборват тезата на прокуратурата
за това , че подс.И. е избягъл от
местопроизшествието.Според константната практика на ВКС на РБ квалифициращият
признак по чл. 343 ал.3 НК , свързан с бягството от местопроизшествието , ще е
налице когато деецът без уважителна причина е напуснал мястото на
произшествието с цел да се укрие или да заличи доказателствата или участието си
в транспортното произшествие.В този смисъл са постановление №1 от 17.01.1983г.
на ВС на НРБ и Решение №129 от 13.08.2019г.на н.д №564/2019г. 3 н.о. ВКС.Видно
от събраните по делото доказателства подс.И. не е
избягъл от местопроизшествието за да се укрие или да заличи следите от
престъплението или доказателствата.Поради това и съдъг го оправда по
първоначално възведеното му обвинение в частта относно бягството от
местопроизшествието.
При
определяне на размера на наказанието на подс.Р.Р.И. съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието,
която определи като висока, предвид
факта, че същият е допуснал грубо нарушение на правилата за
движение като вече е бил наказван
за нарушения на правилата за
движение.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени и предходните нарушения на разпоредбите на ЗДП и ППЗДП – видно от приложените и приобщени към доказателствата по делото справки от
сектор”КАТ” – ОДП Варна и лоши характеристични данни обусловени от предходната
съдимост.Като сравнително висока съдът прецени и степента на обществена
опасност на дееца, изхождайки от предходните му многобройни нарушения на
правилата описани в ЗДП и ППЗДП.Това дава основание на съда да счита , че подс.И. системно не спазва правилата за движение и при
управлението на автомобил създава потенциална опасност за другите участници в
движението.
Като смекчаващи
отговорността на подс.И. обстоятелства съдът прецени критичното му отношение
към извършеното деяние , сравнително лекият вредоносен резултат от извършеното
деяние , изявлението на пострадалото лице , че не желае подс.И. да бъде съден,
както и установеното по безспорен начин в хода на съдебното следствие наличие и
на друг автомобил , като поведението на водача на този автомобил е способствало
за настъпването на процесното ПТП.Непонятно е за съда защо в хода на
разследването по ДП прокуратурата не е положила усилия за издирването на този
автомобил и водача му и защо при съставянето на ОА по делото не е коментирала
възможността за съвина на водача на този автомобил към настъпилото ПТП , още
повече , че и тогава са били налице показания на свидетели – очевидци които
описват този факт.Настоящият сътав на ДРС счита , че към настоящият момент не
може да бъде установен и издирен този автомобил и водачът му предвид изминалия
дълъг период от време от настъпването на ПТП, но счита , че безспорно
установеното наличие на такъв автомобил и участието му в ПТП е допринесло за
настъпилия вредоносен резултат.В каква степен е било това участие към
настоящият момент не може да бъде преценено поради изтъкнатите по горе причини,
но съдът счита , че това обстоятелство би следвало да се тълкува в полза на
подсъдимия и следва да бъде прието като смекчаващо вината му.
Изложеното мотивира съда,
да определи на подсъдимия Р.Р.И. наказание
„пробация” при приложение на разпоредбата на чл.54 ал.1 и чл. 57 ал.1 от НК в средния превиден , а именно с пробационни мерки“задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца , два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6
месеца.Съдът счита , че именно наказанието „пробация“ е по подходящо като вид
по отношение на подс.И. и именно това наказание би имало по сериозна
въздействие върху него и би послужило за поправянето му и превъзпитанито при спазване
на установения законов ред за движение по пътищата в Р България.Съдът наложи и
кумулативно предвиденото в разпоредбатата на чл.343г НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от една година като съобрази ,че с оглед на правилното
осъществяване на наказателната репресия , както и с оглед на превенцията
, следва да се определи наказание
между минималният и средният размер с посока към средния,поради обстоятелството , че е налице системно и грубо нарушаване на правилата за движение от страна на
подсъдимия, както и с оглед високата степен на обществена опасност както на
подсъдимия , така и на извършеното от него деяние.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият
направените по делото разноски.
Съдът счита, че с тези наказания и по
този начин ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: