Р Е Ш Е
Н И Е
№ 281 05.07.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 272 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К.П.М. ***, подадена чрез
пълномощника й адв. Ф.Г. ***, против Решение № 260221 от 07.04.2021г.,
постановено по АНД № 289/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 349а-1049 от 18.09.2020г., издадено от Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че административно
наказателното обвинение е обосновано в необходимата степен от правна страна, като
поддържа, че съставът на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето няма самостоятелно
приложение, а следва да се привърже към някоя от разпоредбите, към които
препраща - чл.63, ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от Закона за здравето, а
в случая не е посочено във връзка с коя точно норма деянието се квалифицира
като нарушение. По тези съображение и такива за наличието на хипотезата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, респ. че се касае за маловажен случай на административно нарушение, като
основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, е направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 349а-1049 от
18.09.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител, в представеното по делото писмено възражение
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз
основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е потвърдил наказателното постановление.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
потвърдено, като обосновано, правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на К.П.М. ***, против Наказателно
постановление № 349а-1049 от 18.09.2020г., издадено от Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 8245а-925 от 07.05.2020г., на К.М. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 28.04.2020г. около 10.45 часа,
лицето К.М. се намира на открито обществено място – парк „Артилерийски“, бул.
„Цар Симеон Велики“, гр. Стара Загора, без да има защитна маска за лице или
друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнила въведената с т.9
от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от
11.04.2020г., изм. със Заповед № РД-01-236/ 24.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а
именно „всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места
са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата“, с което виновно е
нарушила чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно, по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални
изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57
от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа
и от правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на
всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства и
законовата разпоредба, която е нарушено. По съществото на спора, въз основа на
събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от
санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на К.М. е
наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. В
мотивите към решението са изложени и съображения, че липсва основание
допуснатото административно нарушение да бъде квалифицирано като маловажен
случай и съотв. да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Обоснован е извода на въззивния съд, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Пълнотата на
описанието на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е
функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая касационната жалбоподателка К.М. е санкционирана за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно
първоначалната редакция на нормата /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020г./, отговорност се предвижда за лице, който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление. С изменение /обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила
от 09.04.2020г./, разпоредбата придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв. С последващо изменение /ДВ бр.44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./ на разпоредбата на чл.209а, 1 от Закона за здравето, е
предвидено, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв.,
а при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.
В нормите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето,
респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в
съответните редакции, са регламентирани само компетентността на определени
държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за това.
Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти във връзка
с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Ето защо непосочването на някоя от тези норми
в НП при изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена
от привлеченото към отговорност лице /в случая по т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г., изм. със
Заповед № РД-01-236/ 24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, при
словесно възпроизвеждане на въведената със заповедта на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка/, не се отразява на формалната
законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето се явява и нарушената законова разпоредба, и нормата, съдържаща
санкцията за това неправомерно поведение. Правилно и обосновано въззивният съд
е приел, че не е налице непълнота на формулираното административнонаказателно
обвинение от правна страна и съотв. че не е нарушено изискването по чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени,
като предвид направеното фактическо описание на нарушението, санкционираното
лице не е било възпрепятствано да разбере какво нарушение му се вменява.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е и извода на Старозагорския районен съд, че по несъмнен начин са
установени и доказани описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, като липсва основание допуснатото административно нарушение
да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло
се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при
прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Противно на твърдяното от
касационната жалбоподателка, установените по делото обстоятелства, при които е
извършено нарушението, не сочат, че неправомерното поведение на
санкционираното лице обективно е застрашавало с по-малък интензитет
охраняваните обществени отношения по опазване на общественото здраве в
сравнение с неспазване на другите въведени противоепидемични мерки, което да
обуслови извод, че нарушението се характеризира с
по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Обстоятелството, че
въведената противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето,
към датата на издаване на наказателното постановление е била отменена с
последваща заповед на Министъра на здравеопазването, има за последица
отпадането на мярката, което има действие занапред. Доколкото заповедта на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки е общ
административен акт, с отмяната й не се извършва промяна на нормативната
уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва наказуемостта на деянието му като основание за отмяна на
издаденото НП, противно на поддържаното от жалбоподателката.
Касационното основание по чл.348,
ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно
– не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, К.П.М. следва
да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от
80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260221
от 07.04.2021г., постановено по АНД № 289/ 2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 349а-1049 от
18.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.