Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2053
гр.
Пловдив, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Мария Колева като разгледа докладваното от съдията АНД №
6187/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.С.Б.,
ЕГН ********** насочена срещу Наказателно постановление № 341/ 2019 от
04.09.2019г., издадено от Началника на
01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 8,
ал. 3 Закон за закрила на детето, на А.С.Б., ЕГН **********, на основание чл. 45,
ал. 3 Закон за закрила на детето, е наложена глоба в размер на 300 /триста /лева.
В жалбата се навеждат съображения
в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Излагат се съображения в
насока маловажност на процесния случай. Жалбоподателката поддържа, че по
времето, когато е установено нарушението, тя е била на работа и обективно не е
могла да възпре сина си да излезе извън обитаваното от тях жилище. Акцентира
върху обстоятелството, че се намира в тежко материално положение и предвид това
се налага да полага труд на смени в болнично заведение. Сочи, че наложената й
глоба е непосилно висока и заплащането би й съзадало редица финансови
неудобства. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, не изпраща и
упълномощен процесуален представител.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН и са издадени от компетентен орган. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и нарушителят са установени на дата 02.08.2019г., АУАН е съставен на
06.08.2019г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 04.09.2019г.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 02.08.2019г. около 01.30 часа в гр. Пловдив, в района
на бул. „Македония” до № 107, Г. И. и И. П. ( служители при ОД на МВР- Пловдив)
изпълнявали служебните си задължения и извършвали обход на посочения ройон. И.
и П. забелязали лице да се придвижва по бул. „Македония” в компанията на
приятели. И. и П. спрели лицето и изискали да им бъде представен документ за
самоличност. Лицето било установено като П. И. К., ЕГН **********. Доколкото
лицето било на шестнадесет години и с него нямало придружаващ го роднина след
22.00ч., била поканена неговата майка- жалбоподателката Б., за да й бъде
съставен АУАН. Тя се явила в сградата на 01- во РУ при ОД на МВР, където й бил
съставен АУАН бл. № 157883 от 06.08.2019г. Жалбоподателката подписала така
съставеният АУАН, като в графата за обяснения/ възражения посочила, че е
полагала труд нощна смяна и именно тогава нейният син е излязъл навън.
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка ( която правилно е възпроизведена в процесните АУАН и НП)
кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства. Тя
се потвърждава и от показанията на св. Д.. Съдът кредитира изцяло изложеното от
свидетеля, като счита, че поднесената от него информация е обективна, логически
последователна и безпротиворечива. Допълнително, така отразеното в АУАН и НП не
се подлага на съмнение и от страна на жалбоподателката.
По правните аспекти на спора:
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна, жалбоподателката Б. е осъществила всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 8, ал. 3 Закон за
закрила на детето. Съобразно цитираната норма, родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18-годишна възраст. В
конкретния случай, отвъд всякакво съмнение се изясни, че П. И. К., към датата
на нарушението е бил на шестнадесет години, като след 22.00ч. се е разхождал на
публично място ( бул. „Македония“ в гр. Пловдив), без да бъде придружен от
родител или лице, което полага грижи за него. Бидейки непълнолетен, то следва
всяко едно негово излизане на обществено място след 22.00ч., да бъде в
присъствието на родител или лице, което полага грижи за подрастващия. Целта,
преследвана с цитираната по- горе законова разпоредба е да се осигури контрол
над непълнолетното дете и същото да бъде предпазено от евентуални вредни
въздействия и влияния от трети лица. Жалбоподателката, бидейки майка на непълнолетния
К., съобразно нормата на чл. 125, ал. 3 Семеен кодекс, осигурява подходящ
контрол на поведението на непълнолетното дете. Предвид това, следвало е майката
или бащата, а ако те са в невъзможност, то да осигурят друго лице, което да
осъществи контрол над поведението на непълнолетния. Със самия факт, че след
22.00ч. К. е бил на публично място ( каквото безспорно се явява бул.
„Македония” в гр. Пловдив), то е консумиран и съставът на чл. 8, ал. 3 Закон за
закрила на детето.
По размера на наложената глоба:
Съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 3 Закон за
закрила на детето, родител, настойник, попечител или друго лице, което полага
грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго
лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4,
се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв. Правилно,
наказващият орган е наложил административно наказание „глоба” на
жалбоподателката именно на основание цитираната санкционна разпоредба и в
минимален размер от 300 лв. Предвид това, съдът не счита за необходимо да
ревизира размера на наложената глоба.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба
е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна преценка,
съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. На първо място, следва да се акцентира върху обстоятелството,
че процесното нарушение е първо такова за жалбоподателката. Допълнително, съдът
съобрази и обстоятелството, че жалбоподателката е в затруднено материално
положение и полага труд на работни смени ( св. Д. потвърждава в рамките на
проведения разпит, че жалбоподателката работи като медицинска сестра, като
включително поема и нощни смени). Именно в рамките на подобна смяна, при която
е полагала труд през нощта, е извършено и процесното нарушение. Макар и в чисто
юридически аспект, майката на непълнолетния да отговаря за извършеното, то
съдът отчита житейските особености на конкретната ситуация. Напълно резонно е,
в определени ситуации, полагащият труд родител да не е в състояние да осигури
наблюдение и контрол върху непълнолетното дете. Не винаги може да бъде
осигурена и заместваща грижа от другия родител или от близки. Още повече, че в
конкретния случай, П. К. е навършил шестнадесет години, като за тази възраст се
приема, че подрастващият е сравнително по- зрял и критичен към постъпките си (
това разбиране е и законодателно залегнало предвид факта, че навършилите
шестнадесет години носят административнонаказателна отговорност и биха могли
дори да сключват граждански брак със съответно предварително разрешение от съд).
Именно и предвид навършените години се предполага, че непълнолетният би могъл
да бъде оставен за кратък период от време сам, без това да представлява
непосредствена заплаха за него. Съдът счита за нужно да посочи и че
абсолютизирането на задължението на родителя да упражнява контрол върху
непълнолетния, на практика би довело до абсурдни ситуации, които противоречат,
както на Конституцията на Р. България, така и на Конвенцията за правата на
детето. Ярък пример в тази насока е именно процесният случай- ако родителят не
е в състояние да осигури контрол над непълнолетния след 22.00ч., тъй като
следва да полага труд, то би следвало да лиши подрастващия от възможност да
напуска съвместно обитаваното от тях жилище ( като например заключи жилището и
не предостави ключ на детето). Разбира се, подобен подход е крайно недопустим и
всъщност би представлявал доста по- интензивно засягане на правата на детето,
отколкото самото му оставяне без надзор за кратък период от време.
Предвид изложеното, съдът счита,
че за постигане целите на административнонаказателната отговорност и най- вече на
поправително- превъзпитателния ефект, то е достатъчно нарушителят да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Предвид гореизложеното,
атакуваното НП следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 341/ 2019 от 04.09.2019г., издадено от Началника на 01- во РУ при ОД на МВР- гр.
Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 8, ал. 3 Закон за закрила на
детето, на А.С.Б., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 3 Закон за закрила
на детето, е наложена глоба в размер на 300 /триста /лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.