№ 350
гр. Велико Търново,3. 12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на
секретаря П.Ив.изслуша докладваното от съдия Костова адм.
д. № 620 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.45 и сл. От АПК във вр. с л. 68, ал. 6 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д.И.Г. *** против Заповед № 3236з-2999/17.8.2020г. на ***. Н.Х.оправомощен съгласно Заповед № 8121К-8193/24.7.2020г. , на министър на МВР, с която се отказва заличаването на полицейската регистрация на жалбоподателката поради неосъществяване на нито един от съставите , визирани в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като издадена при съществени процесуални нарушения – не е мотивирана като мотивираното предложение на ОД на МВР В. Търново не може да измести законовото изискване за мотиви на административния акт, при което било нарушено правото на защита на адресата на заповедта; в нарушение на материалния закон, на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, не са посочени фактическите основания за издаване на заповедта; заповедта не е подписана от длъжностно лице, оторизирано и имащо право да издава такива заповеди – Главния комисар на ГД-НП. Счита, че самата е станала жертва на адвоката си, който не е разрешил същата да върне сумата от 572 лева на децата на втория съпруг на майка й, поради което е налице злоупотреба с нейните права. Счита ,че след като не е извършила никакви престъпления , от 15 години пее в църковния хор, болна е от епилепсия и има тревожно разстройство, грижи се за тежко болен син, и е на 69 години, то издаденият негативен за нея ИАА представлява административен произвол. Счита, че са налице предпоставките на закон да бъде снета от полицейска регистрация. Моли съда да постанови съдебно решение, с което заповедта да бъде отменена и върне преписката на АО за извършване на фактически действия по заличаване на полицейската регистрация.
Ответникът – ВПД Директор на ГД "Национална полиция" в хода на процеса не се представлява, не заема становище по спора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните и приети по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е било образувано по подадено от жалбоподателката с вх. № **********/30.4.2020г . искане за снемане на полицейската й регистрация.По делото не е спорно, че от ОД на МВР В. Търново е изискана справка от РУ на МВР Елена досежно полицейската регистрация на лицето, като е представена намиращата се на стр. 38 от делото карта за полицейска регистрация с рег. № 735/30.4.2010г., тъй като на същата е повдигнато обвинение за извършено престъпление – чрез използване на документ с невярно съдържание е получила без правно основание чуждо движимо имущество- престъпление по чл. 212, ал.1 от НК. От РУ гр. Елена е представен и Обвинителен акт № 626/ПД № 34/2010г. от 9.12.2010г. и съответните приложения към него. От Районен съд гр. Елена е изискана справка за съдимост на жалбоподателката, и същото е представено стр.50 от делото, от което е видно, че лицето е осъждано по НАХД № 431/2010г. с присъда № 23/23.11.2011г. на Районен съд Елена, влязла в сила на 20.4.2012г. като от съда е изпратен и препис от присъдата. Изпратено е и запитване до Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура В. Търново, да се представят доказателства за образувани досъдебни производства и/ или повдигнати обвинения срещу жалбоподателката и ако срещу лицето има такива, да се посочат номер и структурното звено на МВР , където се води разследването. От адресата на запитването е постъпило сведение стр. 59 от делото, от което е видно, че срещу жалбоподателката няма данни към момента да са водени досъдебни производства. В резултат на така развилото се производство пред ОД на МВР В. Търново от Директора й е постъпило предложение да не бъде снемана полицейската регистрация, тъй като не са настъпили предвидените в чл. 68, ал.1 от ЗВР основания и не са налице изискванията на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. След това е издадена и процесната по делото заповед за отказ.Основният мотив на АО е, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация, включително и при настъпване на реабилитация. С оглед на това и на основание чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация, приета с ПМС №336/24.10.2014г. е отказано заличаването.
Относно компетентността на Директора на ГД "Национална полиция" да постановява заповеди за снемане на полицейска регистрация е представена заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, стр. 63 от делото.. Съгласно заповедта министърът на вътрешните работи оправомощава директора и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. която е служебно известна на съда. Представена е и Заповед № 8121К-8193/24.7.2020г. на Министър на МВР , с която временно за срок от една година ***. х.е преназначен за Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ със специфично основание Главен комисар.
Предмет на настоящото производство е Заповед № 3236з-2999/17.8.2020г. на ***. Н.Х.се отказва заличаването на полицейската регистрация на жалбоподателката поради неосъществяване на нито един от съставите , визирани в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В нея изцяло се възпроизвежда съдържанието на предложението на Директор на ОД на МВР В. Търново.
В административната преписка се съдържат и описаните и приложени към жлабата ЕР на ТЕЛК за инвалидизиране както на жалбоподателката, така и на нейния син.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, защото е насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от активно процесуално-правно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са накърнение от издаването му. Подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като от ответната страна не са представени писмени доказателства за датата на уведомяване на адресата на акта. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № 3236з-2999/17.8.2020г. на ***. Н.Х.е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейската регистрация се снема респективно се отказва нейното снемане въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за обработваните такива данни в информационните масиви на МВР е Министърът на вътрешните работи съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. По делото е приета и не е оспорена Заповед 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи с която последният, на основание чл. 68, ал. 6 във вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. В случая заповедта е подписана от ВпД директор на ГД "НП" ***. Н.Х.Със Заповед № 8121К-8193/24.7.2020г. на Министър на МВР за срок от една година ***. х.е преназначен за Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ със специфично основание Главен комисар като процесната заповед е издадена в така посочения срок..
При издаването му не са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила, установени в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР), които да бъдат определени като съществени и обуславящи отмяна на процесната заповед. Производството е започнало по искане на регистрираната жалбоподателка и на основание чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от НРИСПР е била извършена проверка от ОД на МВР В. Търново, като са събрани относимите за изясняване на случая писмени доказателства- карта за регистрация, обвинителен акт, присъда на ЕРС и потвърждаващото я решение на ВТОС. В резултат на констатациите от проверката от Директора на ОД на МВР В. Търново е било изготвено мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация, поради липса на предпоставките, установени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Производството е приключило с постановяване на оспорения акт от 17.8.2020г. Касае се за факти, които са известни на жалбоподателката с оглед на обстоятелството, че пряко е участвала при тяхната реализация в обективната действителност- повдигане на обвинение и съответно осъждане, липсата на висящи наказателни производства, липсата на реабилитация по право. Други доказателства от значение за спора от страна на жалбоподателката не са представени нито с жалбата, нито в открито съдебно заседание. Представените само ЕР – нейно и на сина й са правно ирелевантни за повдигнатия спор, тъй като не доказват осъществяването на нито една от хипотезите на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Поради това макар същата да не е запозната със събраните в хода на производството доказателства и не е била изслушана не може да се твърди наличието на съществено нарушение. Неотклонно се възприема в доктрината и в съдебната практика, че съществено нарушение на процесуалните правила е онова нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото от него субективно право. Жалбоподателката се въздържа да посочи какви факти би заявила пред органа при евентуално свое изслушване. Ето защо непредставянето на възможност на жалбоподателя да изрази становище по смисъла на чл. 34, ал. 3 от АПК не води до незаконосъобразност на оспорвания акт, защото административният орган не е установил наличието на факти, които не са били известни на жалбоподателката. Същите са удостоверени с официални писмени доказателства, имащи материална доказателствена сила, поради което липсва каквато и да било възможност да се постанови акт с противоположно съдържание, ако същата е изслушана. Съдът не установи и нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, тъй като намира, че оспореният административен акт е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка. Доколкото производството е започнало по инициатива на жалбоподателката, съдът намира, че не е налице порок по чл. 26 от АПК – липса на уведомление за започване на производството.
Неоснователно е оплакването за немотивираност на заповедта – в нея са посочени и фактическите основания за отказа – описана е съответната полицейска регистрация и подробно посочване за какво е направена, както и съответстващите им правни основания – отсъствие на основание съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателката. Съгласно Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС), не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според ТР № 16/1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В конкретната хипотеза са посочени както фактическите основания – установената безпротиворечива фактическа обстановка по спора, извод за законосъобразност на самата полицейска регистрация поради наличието на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал.1 от НК, както и липсата на правни основания, изрично и лимитативно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Както се посочи по- горе тези мотиви се съдържат както в предложението на Директор на ОД на МВР В. Търново, така и в самата заповед, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК.
По приложението на материалния закон съдът намира следното. Съдът достигна до извод и за съответствие на отказа на материалноправните норми и на целта на закона, установена в чл. 27 от ЗМВР.
Според определението, дадено в чл. 68, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни за лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда. Обработването на лични данни в този специфичен случай се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, регламентирани в Раздел VI "Информационна дейност" на ЗМВР.
В чл. 68, ал. 1 ЗМВР и чл. 3, ал. 1 от НРИСПР е регламентирано, че полицейска регистрация се извършва на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Лицата, които не подлежат на полицейска регистрация са изрично посочени в чл. 4 от НРИСПР. Основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно установени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, съгласно която норма такива са: а) регистрацията да е извършена в нарушение на закона; б) наказателното производство да е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК, в) наказателното производство да е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; г) лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; д) лицето да е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
В конкретния случай не са ангажирани доказателства по отношение на
жалбоподателката да е налице което и да е от изрично и лимитативно посочените основания
за снемане на полицейската регистрация.
Не е спорно между страните, че същата е
осъдена с влязла в сила присъда по НОХД 431/2010 г. на ЕРС за извършено престъпление по чл.
212, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 2, ал.2 във вр. с чл. 36 и чл.
54 от НК на пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата.
Както се посочи по- горе основанията за снемане на полицейска регистрация са посочени изчерпателно в закона и не могат да бъдат допълвани по тълкувателен път. Следователно инвокираните от жалбоподателката оплаквания - навършване на определена възраст от 69 години, наличие на заболяване, довело до нейната инвалидизация, фактът, че се грижи за лице, което също е с намалена работоспособност, че не е извършила никакво престъпление от датата на влизане на присъдата в сила, че има обществено полезна дейност като певица в църковен хор са правно ирелевантни.
Както се посочи по- горе фактът на извършено деяние, субсумирано под състав на престъпление, предвидено в НП , а не осъждането е предпоставка за обработване на този вид лични данни, като при надделяващ обществен интерес е законодателната преценка, че реабилитацията, заличаваща осъждането и отменяща за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, не следва да е основание за заличаването на полицейската регистрация.
Не е налице и нарушение на чл. 8 ЕКПЧОС, както и на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. касателно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС, каквито изводи са изложени от жалбоподателя. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВАС на РБ по въпроса за реабилитацията и полицейската регистрация (Решение № 6439 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 8352/2016 г., v отд. на ВАС; Решение № 9460 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 10ЗЗ7/2016 г., v отд. на ВАС; Решение № 4156 от 30.03.2018 г. по адм. д. № 4191/2016 г., v отд. на ВАС; Решение № 23 от 03.01.2018 г. по адм. д. № 7800/2016 г., v отд. на ВАС; Решение № 15447 от 15.12.2017 г. по адм. д. № 4813/2017 г., v отд. на ВАС и др.).
С оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвра тяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Има съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР по чл. 26, ал. 2 ЗМВР и правомощието по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност.
При постановяване на административния акт не е нарушен и чл. 5 от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. Изключение от правилото на чл. 5 е предвидено в чл. 9, т. 2, б. а от Конвенцията, съгласно който разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 се дерогират, когато това е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията.
Събирането и съхранението на информация за дадено лице от държавата безспорно е намеса в личния му живот. Но законодателят е определил рамка за събирането и съхранението на данни, и тяхното заличаване, а интересът на лице с полицейска регистрация не е противопоставим на обществения интерес.
Що се отнася до съобразяване с целта на закона и опасността от накърняване на права на лицето, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 27 от ЗМВР указва, че данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Така в решение № 7769 от 26.06.2016 г. по адм. дело № 13082/2014. съставът на ВАС на РБ стига до извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация.
Ето защо съдът намира, че е допустимо ограничение съхраняването на данните по полицейска регистрация на лица във връзка с криминалната проява, за която са регистрирани, но само за целите изброени в чл. 27 от ЗМВР – използването им само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.
По изложените съображения за законосъобразност на Заповед № 3236з-2999/17.8.2020г. на ***. Н.Х.оправомощен съгласно Заповед № 8121К-8193/24.7.2020г. , на министър на МВР, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172 и сл. От АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г. *** против Заповед № 3236з-2999/17.8.2020г. на ***. Н.Х.оправомощен съгласно Заповед № 8121К-8193/24.7.2020г. , на министър на МВР, с която се отказва заличаването на полицейската регистрация на жалбоподателката поради неосъществяване на нито един от съставите , визирани в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.
Решението, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: