№ 22900
гр. С, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110104930 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ул.«М» № 29, чрез адв.М., със
съдебен адрес гр.С, ул.«Ц А» № ..., насочен срещу П Р Б, представлявана от главния
прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по което е било образувано н.о.х.д.
№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.07.2020 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и предеден на съда за
престъпление по чл.321, ал.3 пр.1, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК за това, че на 10.02.2010 г. в
гр.С, без надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество на
публично място, като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група. Сочи се, че по време на досъдебното производство срещу ищеца не е
имало доказателства, обосноваващи вината му, както и че неколкократно е изготвян и
внасян обвинителен акт, връщан от съда за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. След изправяне на обвинението пред СпНС е образувано н.о.х.д.№ 1306/2013 г.,
по което след повече от 3 години ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати му
обвинения.
Ищецът обяснява, че има чисто съдебно минало и през време на течението на наказателния
процес е изпитвал страх и притеснение да не прекара в затвора 15 г. и да не плати глоба от
100 000 лв.
Според ищеца, той е сред категория лица, за които ВКС приема, че с оглед очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, които са
1
изключително завишени, незаконното им обвинение в извършване на престъпление има по-
силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Поради това обоснвава извод,
че претендирания размер на обезщетението от 25000 лв. не е завишен.
Ищецът споделя, че не познава своите съпроцесници, но за него е било ужасяващо да му
бъде повдигнато обвинение заедно с тях, както и да преживее целия процес от повдигане на
обвинение и разследване, до приключване на процеса в съдебната фаза, още повече, че
първоинстанционната присъда и била протестирана от ответника.
Ищцата аргументира становище, че воденото срещу него накзателно производство му е
причинило сериозни емоционални проблеми, изразяващи се в силен стрес, безпричинна
агрессия, нетипична за него раздразнителност, депресия, самоизолиране. Тези негативни
преживявания допълнително са се засилили в съдебната фаза на процена, където всяка
седмица по един или два пъти е бил в съдебно заседание. Ищецът съобщава, че има и
здравословни проблеми, а именно няма далак и е с един бъбрек, които са се влошили в
резултат на изпитания стрес.
Ответникът П Р Б оспорва иска като неоснователен. Позовава се на разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ, според която отговорността на държавата се ограничава до вредите, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Излагат се данни, че през исковия
период, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство – н.о.х.д.№ 310/2015 г. по
описа на СпНС, по което е присъдено обезщетение от 10 000.0 лв. В този смисъл се
аргументира становище, че претендираните по настоящето дело неимуществени вреди не
могат еднозначно да се свържат с незаконното обвинение по н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, още повече, че от изготвени справки от СДВР и НСС,
се установява, че в процесния период са водени и други наказателни производства срещу
ищеца за кражба – ЗМ 358/2015 г. и ЗМ 1678/2015 г. и двете по описа на 8 РУ при СДВР.
Освен това се твърди, че ищецът не е представил доказателства както за здравния си статус
преди процесното обвинение, така и за състоянието си по време на течение на наказателния
процес. Ето защо се иска съдът да приеме предявения иск за неоснователен.
В условията на евентуалност – ако все пак намери, че ищецът е търпял неимуществени
вреди, заявеният с исковата молба размер се определя като изключително завишен.
В контекста на чл.52 от ЗЗД се обръща внимание, че макар и воденото срещу ищеца
наказателно производство да е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, не са
представени доказателства спрямо него да са прилагани мерки за процесуална принуда,
както и за интензивни процесуални действия с негово участие.
От съда се иска, вземайки предвид тези обстоятелства да приеме, че налице по-ниска степен
на увреждане на ищеца, което не може да обоснове присъждане на обезщетение от 25 000
лв. Отбелязва се и че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и
компенсира до известна степен изтърпените страдания.
С оглед на това се иска предявеният иска да бъде отхвърле като неоснователен, а в
условията на евентуалност – да се присъди обезщетение в значително по-нисък от
претендирания размер.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
2
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното към настоящето дело н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно с приложеното към него досъдебно
производство, е видно, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.04.2011 г.
ищецът Г. М Г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, пр.2, пр.3,
алт.2 вр. ал.2 от НК и престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и т.1, пр.2 вр. ал.1, пр.5 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени в съучастие в организирана престъпна група,
ръководена от С А Б и с участници М М А, С Й Г, Т Г Г, А С Н, С В Д, И В Д, Т Т Т, А Я Я,
А А К, Т Г В и И А С. Спрямо Г. е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С протокол от 19.04.2011 г. разследването е предявено на Г..
На 05.05.2011 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. и останалите подсъдими по ДП № 34-
СЗ/2010 г. на ВКП-СЗ, пр.пр.№ СЗ-38-2010 г. на ВКП-СЗ, въз основа на който е образувано
НОХД № 1960/2011 г. по описа на СГС. С разпореждане от 27.07.2011 г. на съдията-
докладчик, производството е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Срещу така постановения съдебен акт
са подадени от подсъдимите жалби, по които е образувано ВЧНД № 1115/2021 г. по описа на
САС. С определение от 16.11.2011 г. разпореждането на СГС е потвърдено.
След прецизиране на обвинението, с постановления от 28.03.2012 г. и от 12.06.2012 г. Г. е
привлечен отново като обвиняем по досъдебното производство. Повторно предявяване на
разследването е извършено на 07.03.2013 г.
Със заключително мнение от 08.05.2013 г. на разследващ полицай от ГДБОП по ДП 40/2012
г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№ 7348/2010 г. е предложено на наблюдаващите прокурори от
СГП да предадат на съд част от обвиняемите лица, като по отношение на И В Д, К А М и
ищеца по настощето дело Г. Г., производството да бъде прекратено.
С постановление от 07.06.2013 г. на прокурор при СГП наказателното производство е
прекратено частично по отношение на определени лица и деяния.
На 08.10.2013 г. е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу ищеца
Г. Г. и още 12 лица. По същия е образувано НОХД № 1306/2013 г. В това производство са
провеждани съдебни заседания в периода от 28.10.2013 г. до 31.03.2016 г. На 01.04.2016 г. е
произнесена присъда, с която Г. Г. е признат за невиновен и е оправдан в извършване на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Освен това е отменена и взетата
спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. На 15.04.2016 г. е постъпил протест от
Специализираната прокуратура. По същия е образувано ВНОХД № 352/2016 г. по описа на
Специализиран апелативен наказателен съд, което е прекратено с определение от 27.01.2017
г. и върнато на първоинстанционния съд за администриране на жалбата на гражданския
ищец Николай Стойнов и протестна на специализираната прокуратура.
След администриране на постъпилите жалба и протест, делото отново е изпратено на
3
Специализирания наказателен съд и е образувано под № 43/2017 г. по описа на съда. По
същото са провеждани съдебни заседания в периода от 10.05.2017 г. до 19.06.2020 г. На
22.06.2020 г. е постановена присъда, с която е частично е изменена присъдата на
първоинстанционния съд спрямо определени подсъдими и за определени деяния, като по
отношение на подсъдимия Г. е оставена в сила.
От страна на подсъдимите С Б, И С, С Г, Т Г, А К и А Н са подадени касационни жалби, по
които е образувано КНОХД № 290/2022 г. по описа на ВКС. Същото е приключило с
решение от 22.02.2023 г.
По делото не е спорно, а и от представеното от ответника окончателно решение №
50087/11.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 3431/2022 г. по описа на ВКС, III ГО, че на ищеца
е присъдено обезщетение от 10 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано в периода от 2010 г. до 2019 г. спрямо него обвинение за
извършено престъпление.
Видно от представените от ответника справки, срещу ищеца са налице и други образувани
наказателни производства и заявителски материали.
По настоящето дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.П Н Т и И П Л.
Св.Т живее на съпружески начала с ищеца и твърди, че й е известно, че срещу него е водено
в последните 10 години - от 2010 г. до 2020 г., наказателно производство. Разказва на съда,
че делото е за разпространение на наркотични вещества, но такива деяния ищецът не е
извършвал и не е познавал другите свои съпроцесници. Обяснява, че многократно са му
повдигани обвинения, тъй като е имало несъответствия в делото. Свидетелката е
категорична, че ищецът е оправдан.
Според Т, през периода, в който срещу ищеца е водено наказателното дело, той е бил под
голям стрес и е треперел преди всяко явяване пред съда, тъй като се е притеснявал какво ще
се случи, още повече, че има 3 деца. Свидетелката пояснява, че ищецът е имал опасения и да
не му бъде наложена глоба, доколкото за престъпленията, за които е обвинен е предвидено
такава от 100 000 лв.
В показанията си Т сочи, че повдигнатото срещу ищеца производство е рефлектирано и
върху децата му, които са сочени като такива на престъпник. Твърди, че това се е отразило
както на самите деца, така и на ищеца като техен родител.
Свидетелката е категорична, че освен процесното наказателно производство, срещу ищеца
са водени и други такива – едно от 2010 г. и едно от 2015 г., като и двете са били за участие в
организирана престъпна група.
По отношение конкретно претърпените от ищеца вреди свидетелката заявява, че те се
изразяват в раздразнителност, безсъние, отчуждаване от близки.
Св.Л е майка на св.Т, с която ищецът живее на съпружески начала. В показанията тя твърди,
че е запозната с наказателното производство, водено срещу ищеца, в което той е бил
обвинен с други лица в извършване на престъпления. Заявява, че преди това дело е имало
друго, по което са го оправдали ищеца, а към настоящия момент има трето висящо
производство срещу него. Според Л, ищецът е бил включен в организирана престъпна група
за разпространение на наркотици. Тя съобщава, че ищецът е ходел по 2 пъти в седмицата на
4
дела и това му е пречело да си намери работа, като той и дъщерята на свидетелката са
работили в нейния ресторант, но след приказките, които са се разпространили за Г., хората са
се отдръпнали и се е наложило да затвори ресторанта.
Св.Л обяснява, че ищецът се е притеснявал какво да не му наложат наказание лишаване от
свобода, което за престъпленията, в които е бил обвинен е било в рамките от 5 г. до 15 г.,
така и от паричната санкция, предвидена в закона за подобен вид деяния. Пояснява, че от
всички дела водени срещу него, Г. се е притеснявал най-много за процесното, тъй като за
него това е било висша форма на несправедливост.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът претендира
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигнато му обвинение за
престъпление, за което е оправдан.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в
случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само
правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления
от общ характер, какъвто орган се явява П Р Б.
В случая, безспорно по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, пр.2, пр.3, алт.2 вр. ал.2 от НК и
престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и т.1, пр.2 вр. ал.1, пр.5 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК. Общата продължителност на наказателното производство от привличането на Г. като
обвиняем до оправдаването му с присъдата на АСпНС от 22.06.2020 г., е 9 г. и 3 м., като
спрямо същия е била взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка“, отменена с
присъдата на първоинстанционния съд – на 01.04.2016 г.
Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е
постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението
се явяват незаконни. Те са такива след като има оправдателна присъда, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са
били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство
обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и
безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и
нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.
Ето защо, следва да се приеме, че са налице основанията за ангажиране отговорността на
ответника за причинени на ищеца вреди във връзка с воденото срещу него наказателно
производство.
При определяне на конкретно претърпените вреди и техния размер, следва да се има
предвид, че законът - чл.52 от ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според
възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
5
обстоятелства. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, са личността на увредения,
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването, както и други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. В същото време, приема се, че във всички случаи на
приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
В случая наказателното производство /в двете му фази/ е приключило в значителен период
от време, който обаче с оглед вида на престъпленията, за които се води, броя привлечени към
отговорност лица, както и обема събран доказателствен материал, не може да се приеме, че
не е разумен. Касае се за период от общо 13 г. и 2 месеца, а спрямо ищеца 9 г. и 3 м., от които
досъдебната фаза е продължила 3 г. и 10 м. /а спрямо ищеца 2 г. и 6 м./. В съдебната фаза са
проведени значителен на брой съдебни заседания с активното участие на подсъдимия Г. –
ищец в настоящето производство. Не може обаче да не се отчете обстоятелството, че се
касае за значително усложнена фактическа обстановка, със събрани многобройни писмени
доказателства, извършени многобройни процесуално-следствени действия /вкл. претърсване,
изземване, личен обиск/, проведени разпити на множество свидетели, назначени и
изслушани експертизи с обемен и разнопосочен предмет на изследване. Повдигнатото
обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, доколкото предвиденото
наказание е над 5 години лишаване от свобода. Въпреки това, Г. не е търпял значително
ограничение в лична си сфера, доколкото както се посочи вече, той е бил с най-леката мярка
за неотклонение - „подписка“ и то до приключване на делото в първата инстанция.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде зачетено чистото съдебно минало
на ищеца, както и конкретно изживените от него неудобства. Данните в тази насока обаче са
оскъдни, като при разпита си св.Т и св.Л излагат общи и абстрактни факти за възприятията и
поведението на Г.. Единственото, което може да се приеме за безспорно установено е, че
ищецът се е страхувал от възможността да бъде лишен от свобода, съобразно наказанието,
предвидено за престъпленията, за които е привлечен като обвиняем, както и да бъде
санкциониран с глоба от 100 000 лв. Това обаче не са специфични вреди, резултат от
индивидуалните особености на наказателното производство, водено срещу ищеца и от
личността на самия ищец, а закономерна последица от всяко едно незаконно обвинение.
Отделно от това, по делото следва да се съобрази и факта, че по същото време, в което е
повдигнато и поддържано спрямо Г. процесното обвинение, са били висящи и други 2
такива, като са били заведени и редица заявителски материали срещу него.
Ето защо в случая не може да се приеме, че установените неимуществени вреди за ищеца са
настъпили единствено в резултат на процесното обвинение, а точно обратното – те са
6
производни на цялостното съдебно минало на ищеца.
Така, при съвкупния анализ на всички посочени по-горе обстоятелства съдът намира, че
присъждането на обезщетение от 10 000.00 лв. е в състояние да репарира претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнатото и поддържаното срещу него
незаконно обвинение от ответника, при определяне на който размер основна тежест съдът
отдава на продължителността на наказателното производство. За разликата до пълния
предявен размер от 25 000.00 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Върху посочения размер, до който съдът намира иска за основателен се дължи лихва с
начален момент влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца, а именно
07.07.2020 г. С оглед направеното от ответната страна възражение за давност обаче, лихва
следва да се присъди от 26.01.2021 г. – три години преди постъпване на исковата молба в
съда.
С оглед изхода на делото, на основание чл.10 от ЗОДОВ, ищецът има право на разноски, за
което пълномощникът му е направил изрично искане и е представил списък по чл.80 от ГПК,
приложен към молба на ищеца от 16.05.2024 г. Иска се присъждане единствено на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
адв.М.. Съдът като съобрази материалния интерес по делото, намира, че възнаграждението,
следващо се за процесуално представителство и защита по настоящето дело е 1300.00 лв. –
арг. от чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от иска, на адв.М. следва да се
присъдят 520.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П Р Б, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № 2, да заплати
на Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ул.«М» № 29, сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато
на ищеца незаконно обвинение по което е било образувано н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа
на Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно със законната лихва от 26.01.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 25 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П Р Б, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № 2, да заплати
на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата на адвокат К. М. М., АК-С,
личен номер ..., с адрес гр.С, ул.“Ц А“ № ..., сумата от 520.00 лв., представляваща
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищеца Г. М.
Г., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 4930/2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8