Решение по дело №2263/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2250/11.12.2023г.

 

гр. Пловдив, 11.12.2023год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                    ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2263 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Обжалвано е Решение № 1228/10.07.2023 г., постановено по АНД № 20235330202873/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V н.с., в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-009577/18.01.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на О.Ш.М., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

 В жалбата се излагат касационни основания за неправилност и необоснованост на  съдебното решение.  Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на ПРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред районен съд е оспорено Наказателно постановление № 22-1030-009577/18.01.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на О.Ш.М., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

От фактическа страна е установено, че на 04.12.2022 г., в 19,15 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Дилянка.“ и бул. „България “  О.М. е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извел автомобила умишлено извън контрол. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него без възражения. Въз основа на него е издадено и НП.

За да го потвърди, Районен съд - Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП, в т.ч. и защо е прието, че е категорично и безспорно доказано извършването на нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП от страна на нарушителя О.М., като за целта съдът е обсъдил свидетелските показания и е посочил защо ги кредитира.

Установено е, че НП е издадено от компетентен орган, който е приложил и съответната на нарушението санкционна норма в производство, в което не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават НП и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

 С други думи казано, ПРС е приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП са спазени всички законоустановени изисквания.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.

Описаното нарушение възпроизвежда посочената като нарушена разпоредба на  чл. 104б, ал.1, пр.3  от ЗДвП и санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП - ползва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно е, че извършваните действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да се създава опасност за останалите участници в движението.

Правилно ПРС е приел, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, който свидетел е и очевидец, са последователни, обстоятелствени и неопровергани. Цитираните показания настоящият съдебен състав намира за безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти, не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че не е извършил нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Във връзка с възраженията в касационната жалба, следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че асфалтът е бил мокър или пък с неравности, или пък пътната обстановка е била усложнена. Натовареният трафик не е предпоставка да се приеме, че пътната обстановка е била усложнена, доколкото от събраните доказателства  категорично се потвърждава установеното нарушение.

Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер. Наложената санкция е в абсолютен размер и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо да бъде определена под него.

Не може да намери приложение институтът на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други подобни.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

От ответния административен орган не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение № 1228/10.07.2023 г., постановено по АНД № 2873/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V н.с., в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-009577/18.01.2023 г. на ВПД Началник група в ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на О.Ш.М., ЕГН **********,  на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно.

                                                                                                                     

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                             

 

                                                                                                2.