МОТИВИ
към присъда № 150/22.10.2018 г.
по НОХД
№ 325/2018 год. по описа на ТнРС
Подсъдимият С. С. И. *** е предаден на съд с обвинение,
че в средата на месец февруари 2018 г. в гр. Главиница, обл.
Силистра, в условията на повторност и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи: пералня „Роса 01”, метална портичка с размери 118.5 см/79.00 см, желязна тава за
лютеница с диаметър 64 см и дължина 21 см; „П” образна стомана (уайзен) с размери 160/63/4 мм на стойност 86.32 лева от
владението на Ш.О.С. *** 4 бр. радиаторни метални
платна с размери 159/66 см, 19 бр. метални улуци с единична дължина 100 см, водосъдържател на бойлер с вместимост 80 литра, метална
рамка с размери 103/52 см, метална рамка с размери 109/44 см, 3 бр. поцинковани
ламарини с размери 143/35 см, желязна тава за лютеница с диаметър 65.50 и
дълбочина 22 см, 3 бр. строителни платна с размери 100/50 см, четка с метална дръжка с дължина
84 см, алуминиева тръба с дължина 0.855 м и диаметър 10 мм, стоманена тръба с
дължина 51 см и диаметър 5 см на стойност 65.66 лева от владението на М.Г.К. ***,
или всичко на обща стойност 151.98 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28
и чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от НПК. Представителят
на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за разглеждане на
делото по този ред. Съдът се произнесе с определение наказателното производство
по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „лишаване от
свобода" за срок от една година, което да изтърпи при общ първоначален
режим. На основание чл. 58а от НК съдът да редуцира размера на наложеното
наказание с една трета.
Подсъдимият И. се признава за виновен по предявеното
му обвинение. Не желае да се възползва от правото си да даде обяснение.
Заявява, че признава фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт, не
желае да бъдат събирани доказателства за тях и не прави искане за събиране на
други доказателства. Защитата на подсъдимия С.И. моли съдът да определи
наказанието в размер под предвидения от закона минимум.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като установи, че това признание се подкрепя от събраните по делото
доказателства, съдът обяви, че при произнасяне на присъдата си, ще се позове на
същите, без да събира доказателства за тях.
С обвинителния акт съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С. С. И. е ***.
Св. Ш.О.С. ***
стопанисвал къща и двор на зет си - лицето Е., който недвижим имот се намирал
през две улици от неговия дом. Зет му работел в *** и оставил имота си в негово
владение. Както къщата му, така и дворната входна врата били заключени. Имотът
на зет му граничел с къщата и двора на неговия съгражданин - лицето И. Х. К.,***,
като една телена ограда деляла двата имота. Този имот бил стопанисван от св. М.Г.К.
***.02.2018 г., около 09:00 ч. св.С. отишъл да наобиколи къщата и двора на зет
си. Отключил и влязъл в двора. Правейки рутинната си обиколка той забелязал, че
телената ограда между двора му и двора на лицето И. К. била откачена, махната
от коловете и сложена на една страна. Веднага св. С. проверил в хамбара и в
двора дали всички вещи са по местата си . Установил, че липсват следните вещи -
пералня, метална тава, метална порта, както и „п“ образна стомана/уайзен/. Пералнята била марка „Роса 01“, от старите, а
металната порта била с размери - височина 118,5 см. и 79 см. ширина. Металния
профил /уайзен/ бил с дължина 3 метра. Отишъл и се
оплакал на съседа си св. М.Г.К.. Последният сезирал полицейските служители към
Полицейски участък - Главиница.
Полицейските
служители, след проведени ОИМ установили, че извършител е обв.
С.С.И. ***, в чиято маза намерили освен тези вещи и
множество други, които пък били откраднати от него от св. К.. С разписка от
06.03.2018г. Т. Р. – служител в *** върнал пералнята и металната врата на
собственика им св. Ш.О.С. /стр. 21 от ДП/.
Св. С. твърди, че му
е била върната от полицейския служител и тавата, като в разписката това не е
упоменато. Единствено останало да му бъде върнат металния профил, който се
съхранявал в пункт за вторични суровини, намиращ се в гр. Главиница, съгл.
Протокол за отговорно пазене на вещи № 6 /стр. 20 от ДП/.
В съседство до домът
на св.М.К., бил недвижимият имот - къща и двор на чичо му - И.Х.К..*** и рядко
си идвал в имота, намиращ се в ***. Оставил го да се стопанисва и наглежда от
племенника му св. К.. Както входната врата на къщата, така и входната портална
врата на имота били заключени с катинар. Тъй като къщата се намирала на път за
домът на св. М.К., той постоянно я наблюдавал на минаване от там.
На 15.02.2018 г.
вечерта, около 23:30 часа св.К. отишъл в стопанските си постройки, за да види
какво било състоянието на отглежданото от него животно - свиня, която щяла да
се праси. Минавайки през двора си той забелязал, че
на кръстовището до тях имало две лица, които пушели цигари и си говорели. Имало
добро улично осветление, като същите били застанали точно под лампите. Св. К.
разпознал своите съграждани, а именно непълнолетния св. М. С. и обв. С.И.. Като възприели, че били наблюдавани от св. К.,
двамата му съграждани си тръгнали моментално. Веднага в съзнанието му изпъкнала
мисълта, че може същите да извършат на кражба. Къщата на чичо му граничела с
двора и къщата на съгражданина му Е., който бил в чужбина, а имота му се
стопанисвал от св. Ш.О.С. ***.
Веднага на
следващата сутрин, а именно на 16.02.2018г. около 09:00 ч. в дома му дошъл св. Ш.С. и му се оплакал,
че има кражба в поверения от зет му имот. От своя страна св. М.К. сезирал
органите на реда, след като посетил дома на чичо си и установил, че има извършена
кражба на следните движими вещи : 3 бр. радиаторни
метални платна, сиви на цвят с размери: дължина – 159 см. и ширина 66 см.; 19 бр.
метални улуци, всеки един с дължина от по 1метър; 1 бр. метален стар бойлер с
цилиндрична форма, без инсталация и кожух, с вместимост 80 литра; 1 бр. метална
рамка от „Г“ - образен винкел, с размери на профила 4/3 см., с дължина 103 см,
ширина 52 см.; 1бр. метална правоъгълна рамка; 1 бр. правоъгьлна
метална рамка от „Г“- образен винкел с размери на профила 2/2 см., с дължина на
рамката 109 см., ширина 44 см.; 3 бр. поцинковани ламарини всяка с дължина 143 см.
и ширина 35см.; 1 бр. тава за лютеница с диаметър 65.5 см. и дълбочина 22 см.;
1 бр. метално строително платно с правоъгълна форма, обшито с „Г“- образен
винкел, с дължина на платното 101 см. и ширина 50 см.; 1бр. четка с метална
дръжка с цилиндрична форма с дължина 84 см.; 1бр. алуминиева тръба с дължина 85.5
см.; 1 бр. метална/желязна/ тръба с дължина 51 см. и диаметър 5 см.; 2 бр.
строителни платна, които са с дължина 1 м. и ширина 50 см. и 1 бр. радиатор с размери:
дължина 159 см. и ширина 66 см.
След разкриването на
извършителя, с Разписка от 06.03.2018г. му били върнати вещите /стр. 11 от ДП/,
като единствено не са му били върнати 2 бр. строителни платна и 1 бр. радиатор,
които били намерени в Пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се
в гр. Главиница, които били оставени на отговорно пазене в пункта /стр. 20 от ДП/.
На 27.07.2018г.,
видно от приложени по делото 2 броя разписки са били върнати останалите вещи на
двете пострадали лица.
Съобразно
заключението на назначената Ценова експертиза, относно процесиите вещи, общата
стойност на откраднатите вещи възлиза на 151.98 лв.
В качеството на
свидетел е разпитан непълнолетния М. С. - на *** години, съгласно спазване
разпоредбите на НПК, а именно в присъствието на ИДПС и родител, като същият
излага цялостната фактическа обстановка, че е бил подтикнат от обв. С.И. да извършат отнемането на вещите от двата недвижими
имота последователно един след друг. За целта е назначена и Съдебно-психиатрична
експертиза относно обстоятелството непълнолетния М. С. дали разбира свойството
и значението на извършеното от него и може ли да участва в наказателното
производство. Заключението на вещо лице д-р Р. сочи, че непълнолетния С. може
да ръководи постъпките си, но бил постъпил с типичните за възрастта си
лекомислие, увлечение и недооценъчност. Поради тази
причина не е привлечен в качеството му на обвиняемо лице.
В качеството на обвиняемо лице е привлечен С.С.И.. Предвид обстоятелството, че същият е неграмотен,
всички процесуално следствени действия с негово участие са извършени в
присъствието на неговия защитник - адв. Н.Д. ***. Направил
е пълни самопризнания, а именно, че в средата на м. февруари 2018 г. в дома му
бил св. М.С., който бил приятел на неговия син. Тогава той предложил на
непълнолетния св. М.С. да отидат по тъмно в две къщи, които били необитаеми. Обвиняемият
се надявал в тях да имало вещи, които да отнемат от собствениците им, след
което да ги предадат за скрап. Така и направили. Дава обяснения, че между двата
имота имало мрежа, която обв. И. демонтирал и
поставил настрани. След това влязъл в един „сайвант“ и изкарвал вещи, които
подавал на св. М.С., който пък от своя страна изнасял на пътя. По същия начин
обвиняемият отнел и други вещи от съседната имот, които вещи също изнесли на
пътя. Спомня си, че сред вещите имало стара пералня, метална портичка, метални тави, железа и др. за които не се сещал. Всички вещи пренесли на ръце и ги оставили в
мазето на обвиняемия, което било прилежаща част към блока, в който живеел.
Споделил това със съпругата си, след което бил разкрит от полицейските органи.
От така установената в досъдебното производство,
призната от подсъдимия и подкрепена от събраните по дознанието доказателства
фактическа обстановка се налага извода, че от обективна страна подсъдимият С. С.
И.е осъществил престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28 и
чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че в средата на месец февруари 2018 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, в условията на повторност
и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи: пералня „Роса 01”,
метална портичка с размери 118.5 см/79.00 см, желязна
тава за лютеница с диаметър 64 см и дължина 21 см; „П” образна стомана (уайзен) с размери 160/63/4 мм на стойност 86.32 лева от
владението на Ш.О.С. *** 4 бр. радиаторни метални
платна с размери 159/66 см, 19 бр. метални улуци с единична дължина 100 см, водосъдържател на бойлер с вместимост 80 литра, метална
рамка с размери 103/52 см, метална рамка с размери 109/44 см, 3 бр. поцинковани
ламарини с размери 143/35 см, желязна тава за лютеница с диаметър 65.50 и
дълбочина 22 см, 3 бр. строителни платна с размери 100/50 см, четка с метална дръжка с дължина
84 см, алуминиева тръба с дължина 0.855 м и диаметър 10 мм, стоманена тръба с
дължина 51 см и диаметър 5 см на стойност 65.66 лева от владението на М.Г.К. ***,
или всичко на обща стойност 151.98 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
С деянието си подсъдимият е осъществили всички
елементи от фактическия състав на чл.
195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28 и чл. 26, ал.
1 от НК. Той е прекъснал владението на собственика върху
изброените по-горе вещи, като това прекъсване е било трайно. Подсъдимият ги
третирал като свои, тъй като се разпоредил с тях. Придобиването на вещи по
описания начин не е регламентирано от закона, от което следва
противозаконността на намерението на подсъдимия да присвои вещите. Отнемането е
било извършено без съгласието на собственика. Налага се извода, че с деянието
си подсъдимият е осъществил престъплението „кражба”. Той е осъществил деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, в условията на повторност - деянието
е било извършено след като с влезли в сила присъди по НОХД № 60/2009 г. по
описа на РС-Кубрат е бил признат за
виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по НОХД
№ 227/2011 г. по описа на РС-Тутракан е бил признат за виновен за извършено
престъпление по смисъла на чл. 197, т. 2 във вр. с
чл. 194, ал. 3 от НК и по НОХД № 43/2013 г. по описа на РС-Тутракан е бил
признат за виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и са му били наложени различни
наказания.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия С.С.И. с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено-опасните му
последици, желаел е те да настъпят и е извършил всичко зависещо от него, за да
настъпят.
Предвид
горното, съдът призна подсъдимия С.С.И. за виновен,
тъй като е осъществил от субективна и обективна страна признаците от състава на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194,
ал.1 във вр. с чл. 28 и чл. 26, ал. 1 НК - кражба в
условията на повторност и продължавано престъпление, като случая не е
маловажен. Деянието е извършено в условията на повторност предвид осъждането му
с присъда по НОХД № 43/2013 год. по описа
на PC Тутракан, влязла в сила от 17.04.2013 год., по която е осъден за друго
такова деяние — кражба и не са изтекли пет години от изтърпяването на
наказанието по тази присъда съгласно чл. 30, ал. 1 от НК.
Определяйки вида и размера на наложеното наказание,
като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид оказаното от подсъдимия И.
съдействие за установяване на обективната истина, критичното му отношение към
извършеното от него. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема
утвърдените у подсъдимия престъпни навици. Причина за извършване на деянието е
ниската му правна култура и незачитане на установения правов ред в страната.
Воден
от горното, съдът наложи на подсъдимия С. С. И. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл. 58а от НК,
редуцира размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета, като
определи окончателен такъв в размер на четири месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
Съдът намира, че наложеното на подсъдимия наказание
съответства на обществената опасност както на деянието, така и на подсъдимия и
че с изтърпяването му ще бъде постигнато превъзпитанието на подсъдимия И.,
както и ще бъдат изпълнени целите на генералната превенция на закона.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият С. Стефанов И. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
гр. Силистра сумата от 258.06 лв. /двеста петдесет и осем лева и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в досъдебното производство, както и
сумата от 5.00 /пет/ лв. по сметка на ТнРС, в полза
на бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 309, ал. 1 от НПК съдът потвърди
взетата по отношение на подсъдимия И. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”.
По тези съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: