РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора СВЕТЛА И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 191 / 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 191 от 12.07.2019 г., постановено по НАХД № 1225/2018 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил наказателно постановление № 15-0000646/27.09.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Плевен, с което на „*****” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № ***, представлявано от Т.Ц.М.– управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.
Недоволно от така постановеното решение е останало „*****” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № ***, представлявано от Т.Ц.М.– управител, което чрез адв. Е.М. – А.от ПАК, е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно е приел съществуването на трудово правоотношение между дружеството-касатор и лицето, позовавайки се на попълнената отР.декларация. В тази връзка се оспорва начина на попълване на декларацията, като се сочи и наличието на граждански договор за изпълняваната работа. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява, като не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Плевен - се представлява от юрк. И., която намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 15-0000646/27.09.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Плевен, на „*****” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № ***, представлявано от Т.Ц.М.– управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаконосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 14.07.2018 г. служители в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен извършили проверка в обект – цех за преработка на диворастящи гъби, находящ се в гр. ******, експлоатиран от дружеството-касатор. При проверката в цеха били заварени да работят определен брой лица, едно от които е Р.М.Р.. Последната попълнила декларация /на л. 17 от делото на РС/, в която отразила, че работи в дружеството.
На 15.08.2018г. в ДИТ - Плевен била извършена проверка на представени от дружеството-работодател документи.
При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от
формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни,
като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи
изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е
безспорно доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение по КТ,
след като по делото са били събрани категорични доказателства, че в случая се
касае до предоставяне на работна сила от Р., че работата се извършва на
осигурено от работодателя работно място, с материали на работодателя, под негов
контрол и при уговорено възнаграждение, като всички тези обстоятелства
обуславят съществуването на трудово правоотношение между Р.и „*****” ЕООД,
което не е уредено по предвидения ред в КТ чрез сключване на писмен трудов
договор. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя
и ги приел за неоснователни. С горните мотиви районният съд потвърдил
обжалваното пред него НП.
При правилно установена фактическа обстановка съдът е постановил
решението си в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ - отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, като чл. 62, ал. 1 от КТ
задължава това да става в писмена форма (чрез сключване на трудов договор).
За нарушение на горните разпоредби работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. (чл. 414, ал. 3 от КТ), като чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че тези нарушения не са маловажни.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че
установените факти по делото безспорно доказват наличие на трудово
правоотношение между работника и касатора като работодател. Мотивите на
районния съд са обстойни, изцяло са изградени въз основа на събраните
доказателства по делото и кореспондират с тези факти.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на 14.07.2018
г. лицето Р.М.Р.е полагала труд на проверения обект на касатора, в определено
от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на
работа, под негов контрол и с негови средства, като риска от извършваната
работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуване на
трудово правоотношение и е следвало за предоставената работна сила от Р., с нея
да бъде сключен писмен трудов договор. Такъв договор обаче не е бил представен
при проверката на работни места.
Правилен е при това правният извод в обжалваното решение, че лицето
предоставя работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Налице са трудови
правоотношения, които не са уредени като такива. Не е съставен писмен трудов
договор за престираната работна сила – в нарушение на императивната норма на
чл. 62, ал. 1 от КТ. В този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото
законодателство, което правилно е квалифицирано в обжалваното пред РС
наказателно постановление.
Във връзка с изложеното касационната инстанция приема, че изводите на районния
съд за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и не
противоречат на материалния закон, поради което е налице нарушение от страна на
касатора на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ и АНО законосъобразно е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Наложената имуществена санкция е
в предвидения минимален размер. Така определеното административно наказание
отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора,
свързано с наличието на граждански договор между дружеството и лицето. Напълно
се споделят изводите на решаващия състав, че няма съществена разлика в клаузите
на гражданския договор. и трудовия договор - става въпрос за една и съща
работа, поради което по своя характер и елементи гражданският договор има
всички белези на трудов договор. Доказателство в подкрепа на тези изводи са и
свидетелските показания, дадени в съдебно заседание пред РС.
Възраженията в касационната жалба, свързани с начина на попълване на
декларация от работника, повтарят тези, направени пред първоинстанционния съд.
Последният мотивирано ги е приел за неоснователни с доводи, които се приемат за
правилни от настоящия състав и не е необходимо да се повтарят.
Ето защо и в тази част касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилни са изводите на РС, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, т.к. нарушението е извършено след влизане в сила на 27.01.2012 г. на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която: не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Правилни са изводите на РС, че предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон - чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Относно размера на наложената с обжалваното пред РС наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената с процесното наказателно постановление имуществена санкция е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал.2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 12.07.2019 г., постановено по НАХД № 1225/2018 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: