Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на тринадесети август 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Ангелина Георгиева,
с участието на прокурора Владислав
Томов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1330 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационни жалби с.д.4076/19.03.2020г. на
М.Л.Ж. и
вх.док.№ 6998/23.06.2020г., чрез процесуалният представител на М.Л.Ж. - адв. С.Т.
– ВАК и по касационна жалба вх.док.№ 6997/23.06.2020г- на ГД « Изпълнения на
наказанията» срещу Решение № 399/05.03.2020г. постановено от ХVІІІ състав на Административен съд Варна по адм.д. № 2242/2019г., с което частично е уважен предявения от г-н Ж. иск срещу ГДИН.
Касаторът, М.Л.Ж. в касационните
жалби и в открито съдебно заседание лично и чрез процесуален представител, моли
за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да му бъде присъдено
обезщетение в по- висок размер. Релевира доводи, че съдебният акт е постановен
при съществено нарушение на проццесуалните правила състоящо се в неизслушване
на посочения от ищеца свидетел.
Ответникът по тези
касационни жалби, ГДИН чрез процесуален представител в писмени бележки изразява
становище за неоснователност.
Касаторът, ГДИН в касационната
жалба релевира довод за необоснованост на решението. Намира, че е постановено
при нарушение на материалния закон и при непълно изясняване на фактите по
спора.
Ответникът по тази
касационна жалба М.Л.Ж. в открито съдебно заседание лично и чрез процесуален представител и
в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната
неоснователност.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на трите касационни жалби.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните
жалби са подадени от лица с активна процесуална легитимация, в предвидената
форма и срок и са допустими за разглеждане.
Предмет на проверка
в настоящото производство е Решение № 399/05.03.2020г. постановено от ХVІІІ състав на Административен съд Варна по адм.д. № 2242/2019г.
С оспореният съдебен акт е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна, сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /причинени болки и страдания, унижение и др./ в следствие противоправно
бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ в Затвора Варна, в периода 10.09.2018г.-10.08.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлен иска на М.Л.Ж. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за обезщетяване на:
1.имуществени вреди в размер на 30 лв. и 2. на неимуществени вреди
в останалата му част до претендирания размер от 24 970 лв.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
Съгласно справка рег.№ 559/2006 от 10.09.2019г., че ищецът М.Л.Ж. изтърпява наказание лишаване от
свобода „Доживотен затвор без замяна“ по НОХД № 2044/2006г. на ОС-Варна и по НОХД
№ 1873/2008г. на ОС-Варна, за
престъпления по чл.152 ал.3 т.4, чл.116 ал.1 т.12 и чл.54 от НК, извършени от същия при условията на опасен рецидив. Началото
на наказанието е от 27.07.2005г., като е поставен на „Специален режим“ от 30.03.2010г., а от 05.10.2016г. е
поставен на „Строг режим“ в „Зоната с повишена сигурност“. След извършен основен
ремонт в тази зона през 2017г., Ж. е настанен индивидуално в спално помещение №
135, където пребивава и към момента. През процесния период –
10.09.2018-10.08.2019г. същият е получил приход в размер на 30 лв. /видно и от
справки за трансфер на парични средства/. Сумата е постъпила по неговата сметка
на 11.09.2018г., като във връзка с наложен запор върху личната партида на
лишения от свобода Ж., съгласно Запорно съобщение по изпълнително дело
20183110406100 от държавен съдебен изпълнител М, наличната по сметката сума от
34 лв. е преведена по изп.дело на същата дата.
Съдът е констатирал и, че в справката е посочено,
че със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието /МП/ е
утвърден списък с разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода, като
посочените такива в т.4 тоалетни принадлежности, същите не могат да си осигурят
по друг начин, освен от лавката на затвора. Съдът е констатирал от съдържанието
на справката, че в
Затвора Варна осигуряването с перилни и миещи препарати, се извършва съгласно Таблица № 6/2010 на МП, която посочва полагащите се
безвъзмездно такива на месец – 2 бр. сапуни, а за всеки коридор 2 л. веро, 2
кг. прах за пране и 2 бр. метли, които се предоставят на коридорния отговорник.
Съдът е констатирал, че в справката е посочено, че
в Затвора Варна няма предвидени средства от бюджетната издръжка на един лишен
от свобода, за задоволяване на нужди от първа необходимост и, че на осн. чл.213
от ППЗИНЗС осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в
отделения на други затвори в обособени зони с повишена сигурност, поради което
те се държали в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана,
поради което и с оглед спецификата на ЗПС, лишените от свобода настанени в нея,
не осъществяват трудова дейност.
Съдът е констатирал от представени от ответника по делото като
приложения към справката цитирана заповед на МП. От съдържанието на тази заповед е
установил, че посочените в исковата молба вещи за лична хигиена – четка и крем
за бръснене, четка и паста за зъби, тоалетен сапун, сапун и прах за пране,
дезодорант и одеколон; и хранителни продукти - чай и кафе могат да бъдат
закупувани единствено от лавката на затвора.
От представените от ответната страна 13 бр.
протоколи и 14 бр. поименни списъци на лишените от свобода в ІІІ коридор, съдът
е констатирал, че на ІІІ коридор, където е спалното помещение на ищеца
ежемесечно са предавани от домакина на затвора на коридорните отговорници на 2
л. веро, 2 кг. прах за пране и 2 бр. метли; и лишените от свобода настанени в
този коридор са получавали ежемесечно през процесния период, срещу подпис по 2
бр. сапуни.
От представените в хода на съдебното производство
доказателство съдът е констатирал, че:
-на 31.12.2018г. М.Ж. е подал молба до МП да му
бъдат отпуснати средства за задоволяване на лични нужди, като в същата е
изразил и недоволство отговор на МП на подадена от неговата сестра молба, във
връзка с наложения запор. Молбата му е била препратена по компетентност на ГД
„ИН“.
-молбата на Ж. е била разгледана и приета за
неоснователна, съгласно писмо рег.№ 314/11.01.2019г. на Гл. Директор на ГД „ИН“
до Началника на Затвора Варна. В писмото са изложени съображения, че: на ищеца
е наложен запор на средствата постъпващи в личната му сметка, за което е
уведомен лично срещу подпис на 17.08.2018г. Съгласно утвърдената годишна
бюджетна издръжка, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици утвърдени от МП. По
време на свиждане, съгласно разпоредбите на чл.86 ал.4 от ЗИНЗС, се допускат единствено
вещи посочени в „Списък на разрешените лични вещи …“ Обезпечаването на вещи от
първа необходимост и тоалетни принадлежности е ангажимент на самите лишени от
свобода и могат да бъдат предоставени от затворническата администрация само при
възможност. Дадени са указания да бъде разяснено на затворника, че фонокарти за
провеждане на телефонни разговори, освен да бъдат закупени от лавката, могат да
бъдат получавани чрез лична кореспонденция, както и по време на свиждане.
Посочено е, че при извършената проверка не са установени пропуски и нарушения
от страна на затворническата администрация, като е създадена необходимата
организация за спазване на законовите разпоредби.
Съдът е констатирал, че във всеки един от
коридорите, където са настанени лишените от свобода в Затвора Варна, са
монтирани стационарни телефонни апарати, чиято поддръжка се осъществява от
оператора „Виваком“. Провеждането на телефонни разговори става чрез фонокарти,
съдържащи определен брой импулси, които се таксуват при разговор. Такава фонокарта
може да бъде закупена от затворническата лавка, достъп до която имат всички
лишени от свобода. Заплащането на същата става чрез система за разплащане с
поименни карти, издадени в Затвора Варна, включващи баркод и снимка на лишения
от свобода, като при обработка на картата в лавката, сумата за разплащане се
удържа от личната сметка със средствата за задоволяване на личните нужди, с
която лишените от свобода разполагат.
Съдът е констатирал представена от ищеца в хода на
съдебното производство декларация от Д К Д– коридорен отговорник на ІІІ
коридор, който декларира, че разпределяните от него продукти за хигиена – 2
сапуна на човек, 2 кг. прах за пране и
л. веро, са крайно недостатъчни за миене, пране и хигиена. Съдът не е кредитирал декларацията, в частта, в която
твърди, че това количество е крайно недостатъчно, тъй като това твърдение е
израз на субективно мнение.
По делото е разпитана и свидетелката Г М М– сестра
на ищеца, чиито показания като съответни на останалите събрани по делото
доказателства, съдът е възприел като достоверни. От същите е установил, че
свидетелката ходи на почти всички регламентирани свиждания. По време на същите
ищецът й е споделял, че му липсват вещи от първа необходимост – тоалетна хартия,
прах за пране, фонокарти, както и такива за хранене – кафе, захар и др., като е
лишен и от възможността да си ги закупи от лавката на затвора, поради наложения
на сметката му запор, а тя няма право да внася на свижданията нито тези вещи,
нито да предоставя пари на ръка. Това го е карало да се чувства унизен и
подтиснат, тъй като не е можел да поддържа личната си хигиена, както и при
необходимост да осъществява връзка с адвоката си, като някой път е молил нея да
го стори.
При така установените факти, съдът е приел за
относими към повдигнатия спор разпоредбите на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЗИНЗС. Цитирал
посочените разпоредби и им направил анализ. Във връзка с направения анализ
приел:
По предявеният иск за имуществени
вреди в размер на 30 лв., че ищецът претендира посочената сума, като причинени
вреди в резултат на наложен запор на личната му сметка в Затвора Варна от
администрацията на затвора.
Този иск съдът приел за неоснователен.
От събраните по делото доказателства констатирал, че запорът е наложен по
предвидения в закона ред, въз основа запорно съобщение от държавен съдебен
изпълнител, по образувано изпълнително дело, като и не засягал
несеквестируемо вземане. Сумите постъпващи по тази сметка не попадат в изрично предвидените от
законодателя изключения /чл.446 ал.1 и чл.446а от ГПК/, поради което върху тях може да бъде наложена обезпечителна
мярка и те да служат за погасяване на установените публични задължения на
лицето.
Предвид
изложеното, съдът приел, че предявеният от ищеца иск за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на 30 лв. се явява неоснователен и като такъв го
отхвърлил.
По
предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди в размер на 27 970 лв. за
периода 10.09.2018г.-10.08.2019г., съдът приел, че ищецът, при определяне предмета на иска е предявил претенция,
основана на нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания.
Твърдените неблагоприятни условия били следствие на противоправното бездействие на затворническата администрация да осигури
възможност
да се снабди с материали и вещи от първа необходимост, служещи за задоволяване
на хигиенни и социални потребности.
Съдът е посочил, че незаконосъобразно бездействие на
административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение
на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Съдът е цитирал разпоредбата на чл.151 ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от
свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене /т.1/, хигиена на ръцете и краката /т.2/, къпане - по
възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, съобразил представената
таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата
за лишаване от свобода за един месец, утвърдени от началника на главно
управление на местата за лишаване от свобода, като съгласно посочената таблица
на един лишен от свобода за личната му хигиена се отпускат 2 сапуна, а общо за
всички в коридора 2 л. веро и 2 кг. прах за пране и приел за основателно
оплакването на ищеца, че за личната му хигиена не е достатъчно ползването само
на сапун. Съдът приел за неоснователен довода на ответника, че ограниченията и
неудобствата, които Ж. търпи, са пряка и непосредствена последица от
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода и посочил, че личната
хигиена, в своя санитарен минимум изисква измиване и почистване на зъбите,
бръснене, ползване на тоалетна хартия.
От доказателствата по делото съдът е
констатирал, че вещите за задоволяване на тези потребности не могат да бъдат
внасяни отвън и предоставяни на лишения от свобода при свиждане, а могат да
бъдат закупени единствено от лавката на затвора и то само със средства от
личната сметка на съответния затворник, без да е възможно предоставянето му на
пари в брой, т.е. на заплащане по този
начин.
Съдът констатирал нарушение на разпоредбата
на чл.151 от ЗИНЗС, съгласно която администрацията на затвора е следвало да
осигури възможност за задоволяване на основните хигиенни потребности на ищеца.
По отношение на възможността за
закупуване на фонокарта за провеждане на телефонни разговори от автоматите в
затвора, съдът констатирал от приложените писмени доказателства, че използването на телефон става с карти с предплатени импулси, които съгласно
подробно дадените обяснения в писмо от Директора на Затвора Варна от
12.12.2019г. /и противно на дадените от Гл.Директор на ГД „ИН“ от 16.01.2019г.
указания/, такава карта може да бъде закупена единствено от лавката на затвора.
Съдът цитирал разпоредбата на чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС, в която е дадено право на лишените от свобода на телефонна
връзка, при
определени от главния директор на ГДИН ред и начин на осъществяването й. Съдът посочил, че целта на телефонната връзка е формулирана в чл.72 от ППЗИНЗС
и е свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят. Съдът посочил, че
съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1
и ал.2 от ППЗИНЗС правото на телефонни разговори
следвало да се осъществява чрез фонокарти, закупувани от лишените от свобода,
като било необходимо подаване на заявка до
началника на затвора, в която да се посочат лицата, с които лишеният от свобода
иска да провежда разговори.
На основание анализа на цитираните разпоредби и
установените в хода на съдебното производство факти съдът приел, че със своето
бездействие, администрацията на затвора е лишила ищеца от тези негови,
регламентирани в закона права или не е създала условия за реализирането им.
При съобразяването на горните
обстоятелства, съдът извел извод за наличието на бездействие на служителите от
ГД „ИН“ по отношение на осигуряване на възможността за изпълнение на правата на
лишения от свобода М.Ж. по чл.86 и чл.151 ал.1 от ЗИНЗС и приел, че е налице първият елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС, а по аргумент от чл.284 ал.5 от с.з. приел, че настъпването на
твърдените неимуществени вреди – тревожност, страх за здравето,
уронено достойнство и чувство за малоценност, липса на доверие в институциите, е доказано.
Съдът приел, че е нормално да се предположи, че
липсата на вещи служещи за задоволяване на елементарна, ежедневна лична хигиена
и за контакт с външния свят, както и невъзможността да се снабди с такива,
предизвикват дискомфорт и негативни емоции в ищеца.
Съдът посочил, че по делото няма данни
за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия и до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство, но че отговорността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна
– държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната лишените от
свобода лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение вкл. и по см. на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, без
значение дали вредите са причинени виновно.
С оглед изложеното съдът приел, че в
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на М.Ж., са
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от
свобода“, макар и без конкретно увреждане на здравето, понеже са довели до
унижаване на човешкото му достойнство, поради което приел че представляват
неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Съдът приел че кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради
което предявеният от Ж. иск срещу ГД „ИН“ за обезщетяване на неимуществени
вреди, се явявал доказан по основание.
Съдът посочил, че за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е
ирелевантно обстоятелството, че не е предвиден бюджет за задоволяване на такива
нужди на лишените от свобода, доколкото същите по своя характер са от първа
необходимост и са гаранция за реализиране на права предвидени в закона.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 24 970 лв./, съдът определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД по справедливост. При комплексна
преценка на фактите по делото, съдът намерил, че справедливият размер на това
обезщетение е общо от 330 лв. – средно по 30 лв. за всеки месец от
претендирания период. Посочил, че от една страна това е сумата, която му е била
превеждана по сметката и му е стигала за задоволяване на тези потребности, а от
друга страна се отчитало и обстоятелството, че все пак с някои вещи от
посочените от него такива за задоволяване на лична хигиена, би могъл да се
снабди чрез доставянето му на такива от близките му, по време на редовни
свиждания, съгласно и приложения по делото списък с разрешени вещи. Съдът отчел
и това, че същият не е бил съвсем в невъзможност за контакт с лица извън
затвора, доколкото имал право на кореспонденция.
Предвид частичното
уважаване на иска, по аргумент на противното от разпоредбите на чл.286 ал.2 ЗИНЗС и чл.10 ал.2 от ЗОДОВ претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът
приел за неоснователна и не я е уважил.
При проверката по
чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата обстановка
установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
съдебното производство доказателства. При правилно
установена фактическа обстановка решаващият състав е постановил съдебен акт несъответен
на материалния закон.
Настоящата
инстанция намира, че разпоредбата на чл.151 от ЗИНЗС не поставя задължение пред затворническата
администрация да осигурява безплатно на лишените от свобода лица паста за зъби.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба задълженията на затворническата
администрация са изчерпателно изброени и включват
изисквания на лишените от свобода да се осигуряват условия за: 1. поддържане на
косата и бръснене; 2. хигиена на ръцете и краката; 3. къпане - по възможност
всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня
помещението да се почиства и дезинфекцира; 4. задължителна смяна на личното и
постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Поставено е и изискване под
контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и
дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване.
Разпоредбата на
чл.86 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода на:1. престой на открито не
по-малко от един час на ден; 2. свиждания не по-малко от два пъти месечно; 3.
кореспонденция; 4. парични суми за задоволяване на лични нужди и 5. телефонна
връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Тази разпоредба не
дава право на безплатни карти / платени от затворническата администрация/ за
телефонна връзка на лишените от свобода. Задължение на затворническата
администрация за предоставяне на безплатни фонокарти за провеждане на телефонни
разговори на лишените от свобода не се извлича и от разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС.
Аргумент за направеното от настоящата инстанция тълкуване дава и разпоредбата на чл.79, ал.1 от ППЗИНЗС, която предвижда, че лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. В разпоредбата на чл.79, ал.3 от ППЗИНЗС е предвидено по изключение с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода да се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, като разрешението за използване на служебен телефон се записва в специален дневник.
Ищецът не е релевирал твърдения и не е събирал доказателства относно наличие на условията на чл.73, ал.3 от ППЗИНЗС за осигуряване на безвъзмезден достъп до служебен телефон.
От анализа на разпоредбата на чл.151 на ЗИНЗС и чл.86 от ЗИНЗС вр. чл.79, ал.1 и ал.3 от ППЗИНЗС се констатира, че в закона не е предвидено задължение на затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода лица условия за поддържане на устна хигиена, включително и, чрез осигуряване на безплатни консумативи, нито е установено задължение на затворническата администрация да осигурява комуникация по телефонна връзка чрез предоставяне на затворниците на безплатни карти.
Не следва чрез разширително тълкуване на разпоредбата да се извличат задължения на администрацията, каквито не са й вменени от закона и да се установява, че администрацията не ги е изпълнила с цел удовлетворяване на исковата претенция на г-н Ж..
В исковата молба не е посочено каква е причината поради която семейството на г-н Ж. не му е осигурило фонокарта за провеждане на телефонни разговори, каквато възможност цитираните разпоредби на ППЗИНЗС дават.
При постановяване на настоящото решение, съдът съобрази решение по VD v Romania /16 февруари 2010/ и приема, че след като законодателството на Р България не предвижда осигуряването на паста за зъби и фонокарти за телефон безплатно на гражданите й и в частност и или на лишените от свобода лица, то неосигуряването безплатно /за сметка на бюджета на ГДИН/ на паста за зъби и фонокарта за провеждане на телефонни разговори на ищеца не влече извод за нарушения на задължения на ответника произтичащи от конкретна правна норма и не представлява уронване на човешкото достойнство или унизително третиране.
На изложените съображения касационната инстанция намира, че касационните жалби на М.Л.Ж., подадени лично и чрез процесуалният му представител са неоснователни. Касационната жалба на ГДИН се явява основателна и решението в частта, в която на г-н Ж. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата му претенция да бъде отхвърлена. В останалите части решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо и второ от АПК, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 399/05.03.2020г. постановено от ХVІІІ състав на Административен съд
Варна по адм.д. № 2242/2019г., с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна, сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /причинени болки и страдания, унижение и др./ в следствие противоправно бездействие
на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“
в Затвора
Варна, в периода 10.09.2018г.-10.08.2019г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2019г. до
окончателното изплащане на главницата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора-Варна срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София в размер на 330 /триста и
тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /причинени
болки и страдания, унижение и др./ в следствие
противоправно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ в Затвора Варна, в периода 10.09.2018г.-10.08.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 399/05.03.2020г. постановено от ХVІІІ състав на Административен съд
Варна по адм.д. № 2242/2019г. в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.