Р Е Ш Е Н И Е
гр. Панагюрище, 16.12.2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Панагюрище, в публичното
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при секретаря Параскева Златанова,
като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 179/2019 год. по описа на Районен
съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на М.И.П. *** с ЕГН:********** против НП №19-0310-000648/25.07.2019г. на Началника на РУ-Панагюрище,с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/му е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се
свеждат до неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
защитник, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Излага доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.
За ответника по
жалбата-АНО,редовно призован, не се явява представител. Районният съд провери
основателността на жалбата,след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 06.07.2019 год., около 11:20 часа в Община Панагюрище, по второкласен републикански път
ІІ-37 км.80+401 в посока
село П.К. е управлявал лек автомобил „Пежо
307” с рег.№ ** **** **, като при
подаден сигнал за спиране от Г.С. ***, със стоп-палка не спира в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от служителя място.
За
извършеното нарушение е съставена докладна записка от служителите на НТОЛУ входирана на 08.07.2019 г. в РУ Панагюрище с вх. №
310000-5020, въз основа на която, за извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДП против нарушителя от Р В Ве
съставен АУАН № 732 от 18.07.2019
година, който е подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на този акт било
издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
нарушителя на 31.07.2019г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП
била подадена чрез АНО на 31.07.2019 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите Б.Д.А., Г. Б. С. и С.И.Б.. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля М Г .
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че по съществото си
жалбата е неоснователна.
От показанията на свидетелите Б.А., Г.С. и С.Б. се установява,
че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят, като водач на МПС е
извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП във вр. с чл.175
ал.1, т.4 от ЗДвП, които норми вменяват задължение към водачите на МПС да спрат
при подаден сигнал за спиране от контролните органи и да изпълняват техните
разпореждания, като неизпълнението на това задължение се явява административно
нарушение.
Съдът кредитира показанията на служителите на
НТОЛУ-Пловдив, тъй като са обективни и депозирани от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. Доколкото по делото не се събраха данни посочените
свидетели да познават жалбоподателя отпреди настоящото производство, горните
нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват
нарушение, което иначе той не е извършил.
Фактите, отразени в НП съдът прие за установени изцяло
въз основа на приложения по
делото акт за установяване на административно нарушение и показанията на съставителя и свидетеля по акта. Актът е съставен редовно, не страда от
пороци, поради което съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият има
доказателствена сила до доказване на
противното. Впечатление прави, че и тримата свидетели посочиха думите
изречени от водача, който е бил спрян за проверка и цитираха същите „Този не Ви
спря“ имайки предвид жалбоподателя. Действително в техните показания се
забелязват неточности по отношение на това например дали служебният им
автомобил е бил спрян точно срещу чешмата или няколко метра по-нагоре, както и
как спрямо пътното платно са били спрели колите, които са проверявани, но тези
неточности следва да се обяснят с изключително дългия период от време минал от процесното нарушение – половин година.
Тримата свидетели
са категорични, че в процесният ден, работейки по
пътен контрол на пътя между град Панагюрище посока с. П.К. са видели да се движи лек
автомобил „Пежо 307” с ДК № ** **** **.
Автомобилът се движел от гр. Панагюрище посока с. П.К., като компютърната
система показала, че същият няма валидно платена винетна
такса. По тази причина св. С., който следял компютърната система и бил зад
служебния автомобил влязъл на пътното платно и подал към автомобила управляван от жалбоподателя сигнал
за спиране със стоп-палка. Свидетелят държал стоп-палката вдигната и към
момента, когато жалбоподателят минал с автомобила, покрай него.
Въпреки
недвусмисленото конклудентно разпореждане на св. С.,
водачът на лекия автомобил „Пежо 307” с
ДК № ** **** ** не спрял, а продължил движението.
Съдът не намери
основание да не даде вяра на показанията на свидетелите А., С. и Б.. И тримата
недвусмислено и независимо един от друг заявяват, че св. С. е подал сигнал със стоп-палка на лекия
автомобил, т.е. имало е подаден ясен и
недвусмислен сигнал със стоп-палка на
водача на лекия автомобил да спре, като въпреки това жалбоподателят е продължил
движението.
Съдът не дава вяра
на показанията на свидетел Г, тъй като същата посочва, че около автомобила на
проверяващите имало само една кола спряна за проверка, макар, че останалите
трима свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло заявиха категорично, че
когато жалбоподателя минал с автомобила си имало два автомобила, които били
спрени за проверка. Освен това, ако действително жалбоподателят в бил спрял на
около 50-60 метра от служебната колата на свидетелите, те щяха да забележат
това, доколкото това разстояние не е особено голямо и са имали видимост в този
диапазон, както заявиха и тримата свидетели. Индиция за това, че
жалбоподателят действително не е бил спрял на подадения сигнал със стоп-палка
от св. С е и възклицанието на един от водачите на МПС-та, спрян за проверка,
което първоначално възклицание бе преповторено независимо един от друг и от
тримата свидетели.
При така
установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя М.П. запълва състава
на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана неговата
административно-наказателната
отговорност.
Настоящият съдебен
състав намира, че при определяне вида и размера на административните наказания
АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за тяхната индивидуализация.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП е предвидено наказание глоба от
50 до 200 лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца. Видно от справката за нарушение на водач, жалбоподателят
е издържал изпит за управление на МПС през 1995 г., когато е издадено и СУМПС,
като за период от 24 години до 2019 г. за нарушение по ЗДвП жалбоподателят е
наказан е едно единствено влязло в сала наказателно постановление и четири
фиша. Посоченото не отличава жалбоподателя като личност склонна да нарушава
правилата на ЗДвП. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че наказанието
наложено от административно наказващия орган – в предвидения от закона максимум
не отчита в пълна степен личността на жалбоподателя, както и степента на вина
на нарушителя. Съдът намира, че при налагане на наказание в минимален размер
предвиден от законодателя – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец ще се постигнат целите
по чл.12 от ЗАНН.
Ето защо Районен съд- Панагюрище в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №****от 25.07.2019г.
на Началника на
РУ-Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/на М.И.П. с
ЕГН:********** *** е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, само в частта на наложеното наказание, като същото да се счита наложено както следва: глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като в останалата част – относно квалификацията на нарушението
ПОТВЪРЖДАВА постановлението като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: