Определение по дело №408/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по подадена от Г. Я. Е. /ответник в първоинстанционното производство/, чрез упълномощен процесуален представител, въззивна жалба против решение № 43/11.07.2014 г., постановено по гр. д. № 130/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 458,38 лв., представляваща парична равностойност на четири броя млекоохладителни вани. Решението се обжалва като необосновано с доводи, че първоинстанционният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел не владее или държи процесните млекоохладителни вани към момента на подаването на исковата молба, както и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят счита, че и двата предявени срещу него иска са неоснователни. Било безспорно установено, че именно ваните, предмет на първоначалната съдебно-техническа експертиза по делото, били предоставени от страна на ищеца на въззивника и съответно – ремонтирани от последния. Освен това, представителят на ищцовото õружество бил направил изявление в съдебно заседание, че посочените в същото експертно заключение вани са точно претендираните в исковата молба. Установявало се и че в предоставения от съда срок за доброволно решаване на спора въззивникът направил опит да върне на ищеца първата от процесните четири вани за собствена сметка и със собствен транспорт, но бил безцеремонно и грубо изгонен от управителите на ищцовото дружество, което било недобросъвестно поведение, от което ищецът не следвало да черпи права. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба – „Р.” О., чрез упълномощен процесуален представител, подава отговор на същата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който излага съображения по допустимостта и основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са от „Р.” О. против Г. Я. Е. в обективно евентуално съединение главен иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху предоставени за временно и безвъзмездно ползване четири броя неръждаеми млекоохладителни вани с вместимост, както следва: 1,2 т., 0,6 т., и два броя с вместимост от по 0,3 т. всяка; както и евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 636,00 лв., представляваща паричната равностойност на процесните вещи съгласно балансовата им стойност. Ищецът твърди, че във връзка със съществуващо от началото на април 2011 г. до 30.09.2011 г. между страните правоотношение, по силата на което ответникът превозвал сурово мляко от фермите на своите две дъщери, както и от други ферми, до млекопреработвателното предприятие на ищцовото дружество, по искане на ответника ищецът му предоставил за временно и безвъзмездно ползване процесните млекоохладителни вани с уговорка за връщането на същите в десетдневен срок след прекратяване на правоотношението по доставка на мляко. Въпреки това, след прекратяване на правоотношението между страните по доставка на сурово мляко ответникът не върнал млекоохладителните вани, за което многократно бил канен устно, а след това и писмено с писмо с обратна разписка от 14.08.2013 г., връчено му на 28.08.2013 г.

Ответникът не оспорва, че е получил от ищцовото дружество процесните млекоохладителни вани, но заявява, че същите са му били доставени от ш. С. Ж. до с. Ш., О. Х., в абсолютно негодно за използването им по предназначение състояние – многократно и дългогодишно употребявани, неремонтирани или реновирани. Заявява, че със собствени средства извършил ремонт на така доставените му вещи, като сменил неработещите двигатели със знанието и съгласието на управителите на „Р.” О. – Р. и Р. Х. Твърди също и че след прекратяване на правоотношението по доставка на сурово мляко с ищцовото дружество неколкократно канил „Р.” О. да си вземе ваните, които понастоящем се намирали в с. Ш., О. Х.

Жалбата е насочена против решението по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД в осъдителната му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По същество същото, при направените във въззивната жалба оплаквания, е и правилно.

По делото не е спорен фактът, че ответникът е получил претендираните движими вещи от ищцовото дружество за временно и безвъзмездно ползване по договор за заем за послужване в срок до прекратяване на съществуващото между същите страни правоотношение по доставка на сурово мляко. Оспорванията на ответника касаят единствено състоянието, в което е получил вещите. Не е спорно между страните също и обстоятелството, че правоотношението, във връзка с което бил сключен договорът за заем, е прекратено. Не е предмет на спор и фактът, че и двете страни са отправяли една до друга покани за връщане на процесните млекоохладителни вани.

Спори се досежно обстоятелството дали процесните движими вещи са погинали, изразходени или отчуждени, предвид твърденията на ответника, че същите се намират в стопанския двор в с. Ш., О. Х., които твърдения ищцовото дружество оспорва, заявявайки, че намиращите се в с. Ш. вещи не са идентични с претендираните от него с исковата молба.

Установява се от заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че при извършен от вещото лице оглед в с. Ш., О. Х., в стопанския двор на бившето ТКЗС намиращите се на описаното място млекоохладителни вани са различни по форма, размери и вместимост от претендираните с исковата молба. Установените на мястото млекоохладителни вани са посочени от ответника и по негови твърдения същите представляват получените от ищцовото дружество във връзка със заемното правоотношение между тях вещи. Съдът намира тези твърдения за недоказани, предвид обстоятелството, че както в разписката за предоставен инвентар за временно и безвъзмездно ползване от 22.02.2011 г., така и в препис-извлечението от балансова сметка № 204 – Машини и съоръжения от 14.08.2013 г., процесните вещи са индивидуализирани с различна вместимост от тази на посочените от ответника вани. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите М. Е. /съпруга на ответника/ и С. Ж. /шофьор на млекарка при ответника/, в които същите заявяват, че ваните, предмет на първоначалната съдебно-техническа експертиза, са именно предоставените от ищцовото дружество вани, тъй като показанията на тези свидетели са необективни и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Освен това, същите противоречат дори и на твърденията на ответника, тъй като и двамата свидетели заявяват, че С. Ж. доставил в с. Ш. три броя вани, докато ответникът твърди, че и четирите му били доставени от въпросния свидетел. Тези показания си противоречат, също така, и помежду си, тъй като свидетелката Е. твърди, че четвъртата вана била предоставена лично на ответника от страна на ищцовото дружество, докато свидетелят Ж. сочи, че четвъртата вана била собствена на ответника.

Следва да се посочи, на следващо място, че не се установява по делото, какъвто довод е наведен във въззивната жалба, ищецът да е признал идентичността на претендираните от него вещи с описаните в първоначалната съдебно-техническа експертиза. В действителност, ищецът прави изявление, с което обаче не признава, че описаните в експертизата вани са претендираните от него, а при предявяване на снимките, приложени към експертното заключение, заявява, че не е сигурен дали това са претендираните с исковата молба вани. Освен това, при приемане на заключението, същото е било оспорено от ищцовата страна именно с твърдения, че експертизата е извършена на вещи, различни от процесните.

По тези съображения съдът намира, че не се установява претендираните в исковата молба млекоохладителни вани да се намират при ответника, поради което и предвид безспорното установява на задължението за тяхното връщане, то ответникът дължи заплащане на равностойността им. Със заключение, изготвено по допълнително възложената от съда задача по назначената съдебно-техническа експертиза, вещото лице е определило пазарната стойност на описаните в исковата молба, както и в препис-извлечение от балансова сметка № 204 – машини и съоръжения, четири броя неръждаеми млекоохладителни вани, видно от което стойността на въпросните вещи към момента на изготвяне на заключението възлиза на общата сума от 8 458,38 лв., представляваща, както следва: стойност на вана с обем 1,2 т. – 3 161,09 лв.; стойност на вана с обем 0,6 т. – 1 857,49 лв.; стойност на два броя вани с обем 0,3 т. – 3 439,80 лв. /по 1 719,90 лв. всяка/. При извършване на експертизата вещото лице е иþвършило проучване относно цените на такива вани чрез запитване в най-големия производител в страната на подобни стоки - „Т. с.”, гр. С. Освен това е съобразило по метода на разхода различните видове изхабяване на така оценяваните от него вещи. Съдът намира изготвеното заключение за компетентно, пълно и обективно, поради което същото следва да бъде кредитирано.

Наведеният в жалбата довод - за недобросъвестно поведение от страна на ищеца при опит на ответника за връщане на една от процесните вани, съдът намира, че не следва да бъде обсъждан, доколкото същият касае основателността на иска за връщане на претендираните вещи, решението по който е влязло в сила като необжалвано.

Предвид изложените дотук обстоятелства настоящата инстанция намира, че искът с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е основателен до размера от 8 458,38 лв., в който размер същият е бил уважен от първоинстанционния съд. По тези съображения и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд обжалваното решение на Кърджалийския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за въззивното производство, които се установяват в размер на 200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/11.07.2014 г., постановено по гр. д. № 130/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Г. Я. Е., ЕГН *, да заплати на „Р.” О., с. Бял И., О. А., ЕИК *********, сумата от 200,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.