РЕШЕНИЕ
№2045
гр. Пловдив,01.11.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 797 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.Д.К. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника ѝ адв. Г.,
против Решение № 1040-21-201/19.02.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – София
град, с което е потвърдено Разпореждане №
O-21-999-00-**********/22.12.2020 г. на Ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на М.К. е отказано
изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода
13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. вкл. по болничен лист № Е20197616054.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в писмена молба, в съдебно заседание, чрез процесуалния се
представител адв. Г. и с приложена писмена защита прави искане за отмяна на
оспореното решение като издадено в противоречие с материалния закон, като в
тази връзка излага подробни съображения. Претендира се присъждане на разноските
по производството.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – София град, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Б., с писмена молба по делото заявява, че оспорва
жалбата и излага становище с искане за потвърждаване на оспореното решение като
правилно и законосъобразно. Прави се искане, с оглед изхода на спора, да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес от оспорване, за което оспореният акт е неблагоприятен. Същата
е депозирана в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебно
обжалване и поради това се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Във връзка с подадено от
„Мегамонт“ ЕООД гр. София удостоверение по приложение № 9 за изплащане парично
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. вкл. за М.К., касателно болничен лист № Е20197616054 и започнала проверка на осигурителя по
заповед на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО от 06.02.2020 г. за
пълна ревизия на разходите на ДОО, с разпореждане от 12.02.2020 г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите производството било
спряно на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО. Жалбоподателят К. обжалвала
разпореждането, като с Решение № 1040-21-324/13.04.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ-София град разпореждането за спиране било потвърдено. Това решение било
обжалвано пред Административен съд Пловдив, където по образуваното адм. дело №
1739/2020 г. с решение № 2183/30.11.2020 г. решението на Директора на ТП на НОИ
София град от 13.04.2020 г. било отменено и преписката била изпратена на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София град за продължаване на
производството и произнасяне по същество по подаденото за К. удостоверение по
приложение № 9 за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност със справка към процесния болничен лист. Междувременно за
извършената пълна ревизия по приходите на държавното обществено осигуряване на
„Мегамонт“ ЕООД гр. София, включваща ревизиран период 31.10.2016 г. –
31.01.2020 г., бил съставен ревизионен акт за начет №
РА-5-21-00851616/08.12.2020 г., като в анализа към същия било прието, че за
шестнадесет лица, включително и жалбоподателя К., подаваните данни за осигурени
лица по чл.5, ал.4 от КСО са такива без правно основание, като по отношение на К.
това касае данните с вид осигурен „01“ за периода от месец ноември 2016 г. до
месец 09.2020 г., включително. За този си извод контролните органи при ТП на
НОИ взели предвид извършените по време на ревизията проверки на място на
афиширания адрес на „Мегамонт“ ЕООД, както и по документи, в резултат на което
било прието, че дружеството не е осъществявало реално търговска и стопанска
дейност. В тази връзка на 08.02.2020 г. на „Мегамонт“ ЕООД били издадени
задължителни предписания с № ЗД-1-21-00851770 на основание чл.108 от КСО, а
именно да заличи основни данни, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО за
множество лица, сред които и жалбоподателя М.К. с вид осигурен „01“ за периода
от месец ноември 2016 г. до месец септември 2020 г. вкл. Задължителните
предписания били връчени на пълномощник на дружеството на 08.12.2020 г. и не
били обжалвани. На 22.12.2020 г. било издадено Разпореждане
№О-21-999-********** на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ София град, с което било отказано изплащането на обезщетение за
общо заболяване на М.К. по отношение на представения болничен лист №
Е20197616054, издаден за периода 13.01.2020 г. – 26.01.2020 г. вкл. Като мотиви
във въпросното разпореждане било отразено изрично, че при извършената пълна
ревизия, завършила с ревизионния акт от 08.12.2020 г., били направени
констатации за липса на доказателства за упражняване на трудова дейност от
лицата, за които в регистъра на трудовите договори има подадени уведомления за
сключени трудови договори, поради което е прието, че тези лица не са били
осигурени по смисъла на чл.10, ал.1 и §1,т.3 от ДР на КСО и на основание чл.108
от КСО са издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5,
ал.4 от КСО, подавани от „Мегамонт“ ЕООД, включително за М.К., за периода месец
11.2016 г. до 09.2020 г. вкл. Поради това било отразено, че към датата на
настъпването на осигурителния риск 13.01.2020 г. М.К. няма качеството на
осигурено лице и не отговаря на една от нормативноустановените предпоставки на
чл.40, ал.1 от КСО, поради което и няма право на обезщетение по посочения
болничен лист, издаден за периода 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. вкл.
Разпореждането за отказ било обжалвано в срок от М.К. пред Директора на ТП на
НОИ София град, който със своето решение от 19.02.2020 г., предмет на обжалване
по настоящото дело, отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. В решението
си контролният административен орган изрично посочил, че обжалваното пред него
разпореждане за отказ било издадено след приключила процедура по проверка по
разходите на ДОО във връзка с подадените от „Мегамонт“ ЕООД данни по реда на
чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и доход. Отчетено било, че за К. са
подадени данни в регистъра на трудовите договори за сключен такъв на 18.11.2016
г., както и че от страна на осигурителя „Мегамонт“ ЕООД от ноември 2018 г. да
произнасянето на административния орган, няма данни за внасяни осигурителни
вноски за лицето. Обсъдени били събраните при пълната проверка на дружеството
обяснения от управителя му и писмени доказателства, като било прието, че не
може реално да се установи извършвана търговска дейност от страна на дружеството,
декларирана от управителя – рекламна дейност по изготвяне и разпространение на
флаери, нито може да се установи реално извършвана дейност от лицата, за които
са подадени уведомления за сключени трудови договори, поради липса на
документи, които да установяват отношения на дружеството с негови контрагенти,
липса на реално действащ офис на дружеството. Посочено е, че по повод на
изпратени предписания до М.К. да представи документи, свързани с упражнявана от
нея трудова дейност при „Мегамонт“ ЕООД, жалбоподателят К. е представила
обяснителна записка и копие от трудов договор. Заключено било, че за да е
осигурено лицето, едно от условията, на които следва да отговаря, е да извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО,
като наличието на трудов договор и подаването на данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права за получаване на обезщетение от бюджета на ДОО.
Отразено било, че задължителните предписания до дружеството, включващи и
задължение да се заличат подадените данни за М.К., не били обжалвани и влезли в
сила на 22.12.2020 г. Прието било, че събраните данни за липса на осъществена
стопанска дейност от дружеството, подавало данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за
М.К., както и липсата на доказателства тя да е осъществявала трудова дейност,
обуславят извода за това, че жалбоподателят не е осигурено лице по чл.40, ал.1
от КСО, което е основание за прилагане на разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО за
издаване на разпореждане за отказ от изплащане на обезщетение.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава, съдът намери следното:
На първо място, обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, са издадени от материално компетентни
административни органи, по аргумент от чл.40, ал.3 от КСО и във връзка с приетата
по делото Заповед на Директора на ТП на НОИ София град от 03.02.2017 г. относно
оправомощаване на длъжностно лице, което да издава разпореждания за отказ за
изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, както и с
оглед чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО. Досежно издателя на обжалваното решение.
Според
чл.40 ал.1 от КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили
18-годишна възраст. Разпоредбата на чл.41 от КСО определя начина на изчисление
на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване,
като се взема за основа трудовото възнаграждение, съответно осигурителния
доход, а според нормата на чл.1 ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и
определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от
Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните
от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват
и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра
на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване,
регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“,
регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и
рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и
данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11 ал.1 и 2 от наредбата. Съгласно
§1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В тази насока и
действително, за определяне на обстоятелството дали едно лице има право на
обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист и какво
следва да е то, е необходимо да се провери дали лицето е осигурено такова за
съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му
трудово възнаграждение, върху което са внесени, или са дължими, осигурителни
вноски. В конкретния случай, спорно по делото е обстоятелството
дали жалбоподателят К. има качеството на осигурено лице, което на практика е
прието от административния орган, че не налице. В тази насока и от
жалбоподателя се акцентира върху факта, че има сключен трудов договор, за който
е било подадено уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ в НАП, както и че
макар и да не са били внасяни осигурителни вноски, такива са били дължими за К.,
предвид подаването на данни от работодателя ѝ за периода на действие на
трудовия ѝ договор, поради което се сочи, че същата имала непрекъснат
осигурителен стаж. Впрочем, от страна на административния орган не се спори, че
К. е сключила трудов договор № 3/18.11.2016 г. с „Мегамонт“ ЕООД за длъжността
разпространител на безплатни вестници и брошури и че за този договор е било
подадено уведомление в НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ, както и че за К. от
страна на дружеството са били подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО, но не са
били внасяни осигурителни вноски. Действително обстоятелството, че осигурителни
вноски не са внесени, а само дължими, не е основание за отказ от изплащане на
обезщетение по болничния лист с оглед цитираното определение на понятието за
осигурено лице, но в конкретния случай не невнасянето на осигурителни вноски е
основанието за постановения отказ, а фактът, че такива изобщо не са били
дължими според административния орган, защото К. не е полагала труд по своето
правоотношение. Както е имал възможност да посочи ВАС в редица свои решения, от съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл.4 от КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4, или чл.4а, ал.1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В тази
насока и еднопосочна и трайна е съдебната практика на ВАС и относно това, че не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но това не винаги е така. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението
за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да
осъществява трудова дейност въз основа на наличното трудово правоотношение. Затова
и лице, за което не е доказано,
че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него е налице сключен и непрекратен трудов договор и дали са подавани данни в НАП, дори
и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто
впрочем
не е процесният /в
този см. е напр. Решение
№ 5383/2021 г. по адм.
д. № 2806/2021 г., както и Решение № 8732/2021 г.
по адм. д. № 4826/2021 г. на ВАС/.
В
конкретния случай, нито в рамките на административното производство, нито
въпреки указаната ѝ доказателствена тежест пред съда жалбоподателят К. е
ангажирала доказателства, от които да може да се направи категоричен извод
относно това, че същата реално е полагала труд по представения от нея трудов
договор. Въпросният договор не е оспорен от Директора на ТП на НОИ – София
град, нито е обявен за недействителен по предвидения за това ред в КТ, поради
което и обвързва
валидно страните по него, като доказва сключването му, но
независимо от това, не може да се счете, че удостоверява последицата от
сключването му, а именно реалното постъпване на работа от страна на К. и
изпълнението на трудовите функции по договора. Видно е, че нито в договора,
нито по друг начин е било направено писмено удостоверяване започването на
изпълнението по договора, съгласно изричното изискване на чл.63, ал.4 от КТ. От
страна на жалбоподателя не е представена длъжностната характеристика, която е
посочено в самия трудов договор да ѝ е била връчена, за да се установи
какъв е конкретният характер на дейността, която е следвала да изпълнява по
договора. От събраните в хода на ревизионното производство на
дружеството-работодател по договора доказателства не се установяват конкретни
такива, които да доведат до извод за реално осъществяване на дейността по
трудовия договор от страна на жалбоподателя К., като в тази връзка единствено
са налице обяснения на управителя на дружеството, включително и такива до Дирекция
„Инспекция по труда“, както и обяснителна записка от името на жалбоподателя
досежно характера на твърдяната осъществявана от нея работа, както и
уведомление от страна на ДИТ – Софийска област относно извършена проверка на
разчетно-платежни ведомости от 2016 г. до 2020 г. за изплатени възнаграждения
срещу подпис на лицата, назначени в дружеството. Следва да се има предвид, че
дадените обяснения в рамките на административното производство относно
конкретната дейност, осъществявана от жалбоподателя, не се потвърждават от
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, нито от
извършената проверка на място на адреса на дружеството, а освен това те са
дадени от заинтересовани лица. Напротив, събрани са доказателства досежно
липсата на осъществявана стопанска дейност от страна на дружеството „Мегамонт“
гр. София. Така става ясно, че на афиширания му адрес на практика не е налице
офис или помещение, ползвано от дружеството, а се намира само лице, което да
получава адресирана до дружеството кореспонденция, без дори да има задължение
да му я предава. Липсват доказателства дружеството да е издавало рекламни
брошури /флаери/ или вестници, каквито се твърди да е разпространявала К., нито
да е получавало такива от трети лица с цел разпространение. Липсват
доказателства такива материали реално да са били съхранявани на адреса на
дружеството и да са били реално предавани на жалбоподателя, както и доказателства
досежно това къде и по какъв начин евентуално същата ги е разпространявала, как
е осъществявала отчитането на работата си, как и къде реално е получавала
възнаграждението си, предвид данните, че на адреса на дружеството не е открито
и лице-касиер, както и с какви именно средства ѝ е било заплащано от
дружеството, предвид липсата на доказателства за реално осъществявани стопански
дейности от дружеството, липсата на отчети за покупки и продажби, както и
всякакви счетоводни документи, от които да може да се направи извод за
реалността на осъществяваната от него търговска дейност. В тази връзка и
приложените по преписката ревизионен акт за начет, ведно с анализ към същия,
както и задължително предписание до „Мегамонт“ ЕООД за заличаване на подадените
данни за К., което, както се каза не е било оспорено и е влязло в сила, са в
потвърждение на извода относно липсата на едно от изискуемите условия за
изплащане на обезщетение по болничния ѝ лист, а именно същата да има
качеството на осигурено лице. Каза се вече, че въпреки предоставената ѝ
възможност за това и надлежно указаната ѝ доказателствена тежест
жалбоподателят К. не е оборила тези изводи на административния орган, като
следва да се има предвид, че страната носи доказателствена тежест за онези
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира
поради това да са настъпили. Доколкото фактът на действителното започване да се
упражнява дейност по трудовия договор е такъв, който обуславя тези изгодни
правни последици за жалбоподателя, то същата е следвало да го докаже, което не
е било сторено в настоящото производство, в което не са били ангажирани
надлежни писмени, нито гласни доказателства в насока установяване факта на
започване и изпълнение на работата по трудовия договор на жалбоподателя.
При това положение следва да се приеме, че по отношение на М.К. не е възникнало осигуряване съобразно чл.10,
ал.1 от КСО,
съответно към 13.01.2020 г. - датата на възникване на риска, същата
не е имала качеството на „осигурено
лице“ по смисъла на закона, доколкото към тази
дата за нея нито са били внесени, нито пък са били
дължими осигурителни вноски, нито същата е започнала да упражнява трудова
дейност в „Мегамонт“ ЕООД гр. София. Поради това и правилно ѝ е било отказано
изплащането на обезщетение по болничния ѝ лист за периода на
неработоспособност от 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. и като е потвърдил отказа
на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, Директорът на ТП на
НОИ София град е издал законосъобразно решение.
Досежно възраженията на
жалбоподателя, свързани с произнасянето на Административен съд Пловдив по адм.
дело №1739/2020 г. и твърденията, че не са били изпълнени указанията, дадени от
съда със съдебния му акт по това дело, то същите настоящият съд намира за
неоснователни. Следва да се има предвид, както е посочено и по-горе, че със
съдебното решение, постановено по посоченото административно дело е било
отменено разпореждане за спиране на производството по отпускане на обезщетение
за временна неработоспособност по процесния болничен лист, като е счетено, че
започналата проверка на осигурителя не е доказателство, което може да доведе до
издаване на разпореждане за отказ, защото ревизията не е приключила и не може
актът да се постанови въз основа на предположения относно изхода ѝ, като преписката е била върната на органа за
произнасяне по същество. Съдът, постановил въпросното решение, не е указвал, а
и не е било в правомощията му да указва, какво следва да е съдържанието на разпореждането
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, още повече не е
указвал на жалбоподателя да бъде изплатено обезщетение във връзка с процесния
болничен лист. В изпълнение на указаното в съдебното решение, както и вече след
приключване на въпросната ревизия на „Мегамонт“ ЕООД, съответното длъжностно
лице се е произнесло по същество с въпросния отказ, като в тази насока е
обосновало изводите си с изводите от извършената ревизия. Неоснователно е в
тази връзка и твърдението, че настоящото производство е второ по ред със същия
предмет, доколкото съдът, произнесъл се по адм. дело № 1739/2020 г. не се е
произнасял по същество досежно правото на жалбоподателя на обезщетение по
процесния болничен лист, а само по отношение правото ѝ производството по
искането за изплащане на обезщетение да продължи с издаването на конкретно
разпореждане по чл.40 от КСО.
По
изложените аргументи и след извършена и служебна проверка на оспорения акт по
реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна и затова счете, че същата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и при своевременно заявената претенция на ответника следва
да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по реда на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Предвид изложеното и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.К. с ЕГН ********** ***, против Решение № 1040-21-201/19.02.2021 г. на
Директор на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане №
O-21-999-00-**********/22.12.2020 г. на Ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите с отказ за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност
за периода 13.01.2020 г. до 26.01.2020 г. вкл. по болничен лист № Е20197616054.
ОСЪЖДА
М.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на ТП на НОИ – София град
сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.119, вр. с чл.117, ал.1, т.2 б.“е“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: