№ 5361
гр. Варна, 04.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100502013 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №2175/11.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 7900/2023 г. на ВРС, в частта, с която е прието за
установено, че въззивникът дължи на „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********,
сумите, както следва: - сумата от 10 123.03 лева, представляваща главница за
2020 г. и 2021 г. по Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка на общата
инфраструктура в к. к. „Златни пясъци“, формирана от следните суми: сумата
от 2 658.82 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2020 г.; сумата
от 2 498.29 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2020 г.; сумата
от 2 498.71 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2021 г. и
сумата от 2 467.20 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00
щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението
в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; - сумата от
808.73 лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 658.82 лева, за
периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 675.24 лева - лихва за
забава върху главница в размер на 2 498.29 лева, за периода от 31.07.2020 г. до
30.03.2023 г.; - сумата от 506.68 лева - лихва за забава върху главница в размер
на 2 498.71 лева, за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 416.68
лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 467.20 лева, за периода от
31.07.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2160/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4216 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
1
решението. Конкретните оплаквания са за липса на произнасяне по
действителността на представените по делото договори, за което съдът е
длъжен да следи служебно, както и за неправилност на извода, че ищецът е
собственик на инфраструктурата. Поддържа се възражението за нищожност на
процесния договор 169/30.04.2003г. поради липса на предмет, тъй като
„Паркстрой-Златни пясъци“ООД, а не ищецът, е собственик на
инфраструктурата, поради което ищецът не е легитимиран да договаря
изпълнение на задължения по поддръжка на комплекса, както и защото е
делегирал като ползвател същите тези задължения на собственика на
инфраструктурата „Паркстрой-Златни пясъци“ООД с договор 13/17.12.2022г.
Твърди се, че посоченият договор е прекратен с изтичане на неговия срок на
31.12.2005г., не е новиран или продължен, поради което анексите към него
01.12.2020г. и 01.12.2021г., с които се уговаря платимо от ищеца
възнаграждение за поддръжка в размер на 100000 лева годишно, са нищожни,
като сключени по вече прекратен договор между свързани лица за целите на
процеса. Поддържа се, че договор 13/17.12.2022г. е недействителен и няма
доказателствено значение. Изразява се несъгласие с намаляване на
възнаграждението по договора само с 60% с твърдения, че неизпълнението на
ищеца е съществено, поради което исковата претенция следва да бъде
отхвърлена изцяло. При липса на валидна договорна връзка, на присъждане
подлежат само реално направени от ищеца разходи, каквито по делото не са
доказани. Поддържа се, че доколкото осчетоводените разходи не са
диференцирани по пера, от тях следва да се приспаднат разходите, направени
за обслужване на отделните обекти, собственост на ищеца и свързаните с него
47 дружества. Излага се, че с гласни доказателства е установено, че два от
имотите собственост на ищеца, представляващи обществен парк, които са в
непосредствена близост до собствения на ответника хотел „Бриз“, са в
изключително неподдържано състояние. Допуснатата ССЕ е негодно
доказателство за установяване на конкретно направените разходи за обекта на
ответника, нито за имоти в района на хотел Бриз“, нито за имоти, които са
собственост на ищеца и свързаните с него лица, за да се направи извод какви
средства и дали са изразходвани въобще такива за обекти на различни от тях
лица. От водения от самия ищец свидетел се установява, че
видеонаблюдението в комплекса през последните години не обхваща района
на хотел „Бриз“. При липса на разграничение на разходите, извършвани за
обектите на 47 свързани с ищеца дружества, ССЕ е негодно доказателство за
установяване притезанията на ищеца по отношение на ответника. Излага се,
че СТЕ и гласните доказателства установява, че районът около хотел „Бриз“ е
изключително занемарен и с неподдържани алеи, стълби и улични лампи,
поради което не само, че не са налице извършени от ищеца дейности, от които
ответникът да се е ползвал, а напротив последният търпи загуби и пропуснати
ползи в голям размер именно поради пълното игнориране на хотела от страна
на изпълнителя. То влошава качеството на туристическия продукт на
ответника. Фактът, че поддържката в централната и западната част на
комплекса е на добро ниво, според СТЕ, няма значение за
конкурентноспособността на хотел „Бриз“. Напротив зависимостта е обратна,
туристите ще избягват неосветените, силно замърсени и рискови за преминава
територии около хотел „Бриз“ и ще предпочетат хотел в поддържаната част на
комплекса. Поддържането на далечни от хотела площи е само във вреда на
ответното дружество. Излага се, че от калкулациите следва да отпаднат
разходите за паркоподдържане и охрана, за плаж север и пристанищни
2
разходи, данък сгради, материали и амортизации, както и плащането в полза
на „Паркстрой-Златни пясъци“ООД в размер на 100000 лева, тъй като се касае
за двойно осчетоводяване. Прави се искане за отхвърляне на иска поради
пълно неизпълнение, а евентуално за намаление на възнаграждението с 90%
поради съществено неизпълнение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че от анексите е видно, че договорът е продължил
действието си и за процесния период. От ССЕ се установява, че ищецът е
извършил плащания по тях на основание този договор, а от показанията на
свидетеля, служител на „Паркстрой-Златни пясъци“ООД, се доказва, че
дружеството фактически е извършвало дейностите по поддръжка на парковите
и зелени площи в курортния комплекс. Счита за неоснователни възраженията
за нищожност на процесния договор по съображения, че предметът му е
възможен, защото е осъществим. Поддържа, че доказаните чрез разходите на
ищеца и дъщерното му дружество „Паркстрой-Златни пясъци“ООД дейности,
са от полза за ответника. Процесният договор има за предмет извършването
на дейности, които са от обща полза. Не е предвидено извършването на
определен обем работи или такива на определена стойност, които са относими
към притежаваните от ответника имоти или към инфраструктурата около тези
имоти. От заключението на СТЕ и разпитаните свидетели на ищеца, се
установява, че състоянието на общата инфраструктура на територията на
курорта е добро, че се извършват дейности по поддържането й, че е изградена
система за видеонаблюдение и е организирана охрана чрез патрули от лице,
извършващо дейност по ЗЧОД. Последното се установява и от приетия като
доказателство договор за охрана. От заключението на ССЕ се установява
извършването на разходи за дейностите, предмет на процесния договор. Без
значение за изпълнение на договора е обстоятелството, че те не са пряко
свързани с имота на ответника. Замърсяването на терена пред имота на
ответника и пътеката до плажа, както и на намиращата в собствен на
държавата републикански път автобусна спирка, не е вследствие на
бездействието на ищеца. Не се твърди и установява тези имоти да са
собственост на ищеца, за да се приеме, че поддържането им е негово
задължение. Сметопочистването и сметоизвозването е ангажимент на Община
Варна. Ищецът не разполага с правомощия да предотвратява замърсяването
на комплекса. Връзката на хотела на ответника с централната зона край плажа
е такава, каквато е била при придобиването му. Хотелът се намира в крайната
зона на курорта, най-отдалечената от централната част и плажа. Страните не
са уговорили с процесния договор задължения на ищеца да изгражда нови
пътища, пешеходни алеи и стълби. Твърденията за свързаност на ищеца с 47
дружества е без значение за установяване изпълнението по договора и не
отговаря на действително вписаните в ТР данни.
Постъпила е и частна жалба от „Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Определение №8647/05.08.2024г., постановено по гр.д. №7900/2023 г.
по описа на ВРС, в частта, с която е изменено постановеното по делото
Решение № 2175/11.06.2024 г., в частта за разноските, като е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 438.00
лева за производството пред първата инстанция.
Жалбоподателят счита, че молбата на ищеца по чл.248 от ГПК е
3
недопустима с оглед преклузия на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.
Поддържа, че чл.248 от ГПК предвижда възможност само за изменение, но не
и за отмяна на вече присъдени разноски, още повече на основание аргумент,
който е бил известен и на съда и на страните, преди произнасяне на
решението. Изложените аргументи в молбата касаят липсата на доказателства
за извършено плащане, а не аргументи за прекомерност. Това са аргументи по
оплакване за неправомерно присъждане на възнаграждението въобще, каквото
искане няма в молбата. Искането касае само намаляване на адвокатското
възнаграждение по размер. При вече присъдено възнаграждение и липса на
възражение на ответната страна по него няма основание за неговата отмяна.
Твърди, че съдът се е произнесъл с недопустимо определение, като е отменил
своето произнасяне в частта за разноските, каквото искане не се съдържа в
молбата по чл.248 от ГПК.
В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за
правилност на обжалваното определение. Счита, че представеният договор за
правна помощ предвижда плащане по банков път, каквито доказателства не са
представени, както изисква ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №2175/11.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 7900/2023 г. на ВРС, в частта, с която е прието за
установено, че въззивникът дължи на „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********,
сумите, както следва: - сумата от 10 123.03 лева, представляваща главница за
2020 г. и 2021 г. по Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка на общата
инфраструктура в к. к. „Златни пясъци“, формирана от следните суми: сумата
от 2 658.82 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2020 г.; сумата
от 2 498.29 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2020 г.; сумата
от 2 498.71 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д.,
изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2021 г. и
сумата от 2 467.20 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00
щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението
в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; - сумата от
808.73 лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 658.82 лева, за
4
периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 675.24 лева - лихва за
забава върху главница в размер на 2 498.29 лева, за периода от 31.07.2020 г. до
30.03.2023 г.; - сумата от 506.68 лева - лихва за забава върху главница в размер
на 2 498.71 лева, за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.; - сумата от 416.68
лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 467.20 лева, за периода от
31.07.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2160/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4216 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО,
9-ти съдебен състав.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна частна жалба от
„Фарма комерс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Определение
№8647/05.08.2024г., постановено по гр.д. №7900/2023 г. по описа на ВРС, в
частта, с която е изменено Решение № 2175/11.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 7900/2023 г. по описа на ВРС, 9 състав, в частта за разноските, като е
оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-
деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
1 438.00 лева за производството пред първата инстанция.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.01.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5