№ 63
гр. Горна Оряховица , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Карагьозова
като разгледа докладваното от Милена А. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200072 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с жалба от И. С. Н. против Наказателно постановление
№ 35-0001161/30.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„АА“ – Плевен / РДАА – Плевен/, с което на основание чл.93б ал.7 т.2 от
Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата са развити доводи за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се
представлява.
Въззиваемата страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АА“ – ПЛЕВЕН,
също не се представлява.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От св.М. е съставен на 16.12.2020г. АУАН бланков № 278645 /л.7 от
делото/, въз основа на който е издадено обжалваното Наказателно
1
постановление /НП/№ 35-0001161/30.12.2020 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „АА“ – Плевен /РДАА – Плевен/- л.6 от делото. В
АУАН жалбоподателят не е вписал възражение.
Съдът,извършвайки служебна проверка на съставения АУАН и
издаденото въз основа на същия акт наказателно постановление/НП/,
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
самостоятелно до отмяна на НП, а именно:
Видно от обстоятелствената част на НП е описано,че същото се издава
въз основа на АУАН бланков № 278645 от 16.12.2020год. и за
нарушение,констатирано на 16.12.2020г. около 11 часа. Видно е от самия
акт за нарушение- относно местонахождението на водача Н. е посочен
часът около 11,20ч., в който момент той е осъществявал превоз и се е
намирал в с.П. срещу ОУ Св.св.Кирил и Методий. Посочени са
различни обстоятелства в АУАН и НП досежно това на 16.12.20г. къде се
е намирал жалбоподателя, извършвайки международен превоз на товари.
Освен това се сочи жалбоподателят да е осъществявал превоз на товар на 02-
03.12.2020г., без да е упоменато мястото на осъществено изпълнително
деяние. Обстоятелствата, при които е осъществено нарушението следва да се
посочат ясно и изчерпателно и същите са съществен реквизит съгласно чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Като се има предвид, че нарушението е осъществено от
водач на МПС, часът на установяване на нарушението е от съществено
значение, тъй като при управление на МПС часът предопределя различно
местонахождение с оглед скоростта на движение. При липсата на посочено
място на нарушението, това е още по-съществено. Това, че жалбоподателят се
твърди да е извършвал международен превоз на товар/добавка за цимент/ в 11ч.
на посочената дата в НП/16.12.20г./ се появява за първи път в наказателното
постановление. В АУАН се сочи часът 11,20. Ето защо съдът приема, че е било
нарушено правото на жалбоподателя в стадия по налагане на административното
наказание, тъй като той е бил лишен от възможността да узнае, че наказващият
орган ще обсъжда данни след съставяне на АУАН за обстоятелства при
осъществяване на нарушение, различно от посоченото в акта/там международният
превоз на товар се сочи да е реализиран около 11,20ч./, поради което е бил в
невъзможност да се защити с оглед това обстоятелство, каквото е посочено за
първи път в НП.
2
Актът за нарушение е документът, който поставя началото на
административнонаказателното производство и има сезираща, установителна
и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на
нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин, така, че
привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се
вменява и да ангажира доказателства в своя защита.Датата и часът при
действията във връзка с извършване на нарушението освен, че са елемент от
обективната му страна, очертават и предмета на доказване, респ.
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.
Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна
функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които
се развива административнонаказателното производство, респ. се
осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е
нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна
идентичност между обстоятелствата по акта, поставящ началото на
административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв-
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Следва да има и яснота относно място на
осъществяване на нарушението. Посочвайки в наказателното постановление
час на извършване на констатациите във връзка с нарушението, различни от
визираните в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбодателя
ново обвинение. По този начин е ограничена възможността на сочения за
нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира
адекватно защитата си. Административнонаказателната процедура по ЗАНН е
строго формална и повечето от правилата въведени от законодателя в
нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и
водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на
защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в
невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността
3
на акта по същество.
Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на
атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора
по същество.Допуснатото процесуално нарушение е съществено и
представлява самостоятелно основание за отмяна на визираното наказателно
постановление.С оглед на това, излишно е разглеждането на спора по
същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при
редовно проведено производство. За пълнота следва да се посочи, че се
споделят доводите в жалбата до съда и относно индивидуализацията на
сочения като нарушен нормативен акт.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Във връзка с претенцията в жалбата относно присъждане на разноски
за процесуално представителство, такъв извод за присъждане не може да се
мотивира, тъй като защитникът не се е явил в СЗ и не е реализирал
представителство на жалбоподателя, а освен това не сочи конкретно
претендиран размер, а такъв не се извлича и от съдържанието на приложения
договор/л.4 от делото/, в който се сочи „безплатно“ относно договорено
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001161/30.12.2020 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „АА“ – Плевен, с което на И.
С. Н. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. на
основание чл.93б ал.7 т.2 ЗАвт.П, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
4
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5