Решение по дело №774/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/.

 

Образувано е по жалба, подадена от „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, представлявано от управителя М. М., чрез адв. М. М., срещу Решение от 26.09.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място], с което на дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ, е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ – включване в програми и мерки за заетост и обучение по подадена Заявка с рег. № 21035-04-01-391/ 19.09.2024 г. за разкриване на 2 работни места на длъжност „отчетник“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че от мотивите на решението не става ясно кое е визираното от административния орган освободено лице, каква е връзката между него и услугата, която предоставя Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, по каква причина се отказва услугата на дружеството. Изтъква, че в качеството на работодател „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД не е освобождавало лица на длъжност „отчетник“ по своя инициатива, а ако има сключен договор за определен срок, същият се прекратява на основание чл. 20а от Закона за задълженията и договорите. С тези доводи оспорващото дружество иска да бъде отменено обжалваното решение и съдът да разпореди извършването на ново класиране. Претендира присъждане на разноски за съдебното производство. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя поддържа оспорването, като допълва, че посочената от ответника Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика не е относима към процесния период.

 

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. К., оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание навежда доводи за злоупотреба с програмата от страна на работодателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки поддържа съображения за законосъобразност на оспореното решение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 19.09.2024 г. от Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] е обявено до работодателите от общините Велико Търново, Е. и Златарица, че разполага с финансови средства за сключване на договори за ползване на Програми и насърчителни мерки /за заетост или за обучение и заетост/ по ЗНЗ. На същата дата чрез Системата за сигурно електронно връчване от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД е подадено Заявление вх. № 21035-04-01-391/ 19.09.2024 г. за кандидатстване за две работни места за длъжност „отчетник“ по Национална програма за заетост и обучение на продължително безработни лица – Компонент І. Същото е комплектовано със Заявка-спецификация за свободно работно място рег. № 24-303/ 19.09.2024 г. и декларация по чл. 56 от ЗНЗ. От административния орган е предприета служебна проверка на декларираните обстоятелства, в резултат на която, с Писмо изх. № 21035-04-01-391#2/ 25.09.2024 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] от заявителя е поискано да декларира, че през последните три месеца от момента на подаване на заявката не са освобождавани работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработни лица. В отговор е постъпило Писмо изх. № 24-307/ 26.09.2024 г., според което трудовият договор на А. М. И., сключен въз основа на Договор № 401-0291-22-11009/ 08.08.2022 г. по Национална програма заетост и обучение на хора с трайни увреждания, е прекратен поради изтичане на уговорения срок. Видно от Лист за проверка на л. 47 от делото, на 26.09.2024 г. е проверена допустимостта на кандидата „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД за ползване на средства по програми/проекти/насърчителни мерки за заетост и обучение по ЗНЗ. Според становището на проверяващите, с работодателя не може да се сключи договор по заявената програма/мярка/проект, тъй като има освобождавани през последните три месеца работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които ще се наемат безработни лица. Последвало е издаването от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново на Решение от 26.09.2024 г., с което на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ, във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, на „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно: включване по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица – Компонент І от ЗНЗ за 2 работни места. Решението е мотивирано с установеното при проверката обстоятелство – през м. август 2024 г. работодателят е освободил лице, заемало длъжността „отчетник“, като това обстоятелство представлява несъответствие на едно от изискванията по програмата – това по т. 4 от приложението към Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, утвърдена със Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на МТСП. Решението е връчено по ССЕВ на 27.09.2024 година. Жалбата срещу него е изпратена по пощата директно в Административен съд – Велико Търново на 11.10.2024 г., видно от пощенското клеймо.

С Определение № 3257/ 18.10.2024 г. по настоящото дело е изискана административната преписка и е разпределена доказателствената тежест, като е указано на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК следва да докаже съществуването на фактическите основания за издаването на оспореното решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В съдебната фаза на производството са приети писмените доказателства, приложени към жалбата и допълнително представените Трудов договор № 5/14.09.2023 г., сключен между „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД и А. М. И., два броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, подадени от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД на 19.08.2024 г. относно А. М. И.. Приети са и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и представените по реда на чл. 192 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Заповед № РД-06-41/ 28.06.2024 г. и Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, ведно с Приложение № 1 към тях – Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица.

По искане на жалбоподателя е открито производство по чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК по оспорване на истинността на Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, вкл. Приложение №1 към нея – Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица. На жалбоподателя е указано, че от него се носи тежестта по оборване на оспорения документ. Във връзка с откритото производство по оспорване, от жалбоподателя са представени нотариално заверени разпечатки от сайта на МТСП. От Министерството на труда и социалната политика по реда на чл. 192 от ГПК, вр. чл. 194 от ГПК е изискан и приобщен официално заверен препис на Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, ведно с Националната програма, вкл. и на технически носител, доколкото е издадена като електронен документ, подписана с електронен подпис, и извлечение от деловодната система на министерството. Оспорването е неуспешно, поради което искането на жалбоподателя за изключване на заповедта от доказателствения материал по делото е оставено без уважение с протоколно определение от 21.01.2025 година.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

 

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

 

Решението е издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, който е компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ. Същото е в предвидената писмена форма за валидност и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е немотивиран, като не се установяват данни да е ограничено правото му на защита. В обжалваното решение са посочени както правни, така и фактически основания за постановяването му, а от действията на жалбоподателя и от доказателствените му искания е видно, че същият е наясно с причината за постановения отказ – подал е заявка за разкриване на две работни места за длъжността „отчетник“, след като през последните три месеца – през м. август 2024 г., е освободил служител, заемал същата длъжност. Изложените от административния орган мотиви са достатъчни за провеждането на съдебен контрол за законосъобразност на акта.

При издаването на обжалваното решение са спазени разписаните в закона условия и ред за провеждане на процедурата. Няма спор по делото относно приетия за 2024 г. Национален план за действие по заетостта, разпределянето на средствата за реализирането на националните програми и мерките по ЗНЗ, както и за публикуването на актуалната информация относно насърчителните мерки и програми и финансовите ресурси по тях за Северен централен район от Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново. Тоест, налице е надлежно и срочно уведомяване по реда на чл. 50, ал. 3, т. 1 от ППЗНЗ на потенциалните кандидати – работодатели за подпомагане по програмите. На основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД е заявено включване в Национална програма за заетост и обучение на продължително безработни лица – Компонент І, като в първия ден от срока от дружеството е подадена заявка по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, съобразно изискванията на чл. 50, ал. 3, т. 2 от ППЗНЗ. Извършена е оценка за допустимостта и съответствието на заявлението с условията за кандидатстване, в хода на която е установено несъответствие и е предприета процедура по чл. 30, ал. 2 от АПК за отстраняване на недостатъци чрез подаване на декларация за съответното обстоятелство по чл. 50, ал. 2 от ППЗНЗ. Представената декларация не е удовлетворила материалната предпоставка, изискуема по програмата, и е постановен отказ по чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ. Не се установяват съществени пороци в хода на производството, като е обезпечено правото на участие и защита на страната и са изяснени значимите за случая факти и обстоятелства.

 

Настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Спорът по делото касае преценката за допустимост на кандидата и в частност приложението на посочената в решението материалноправна предпоставка за получаване на средства от работодателя по програмата – т. 4 от приложението към Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, утвърдена със Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика. С посочения текст от НПОЗПБЛ, като условие за допустимост на съответния кандидат е въведено изискването в период от три месеца преди момента на подаване на заявката за ползване на средствата, да не е освобождавал работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които ще се наемат безработни лица. В случая от фактическа страна е доказано осъществяването на цитираната хипотеза. Видно от Трудов договор № 5/ 14.09.2023 г., сключен между „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД и А. М. И. съгласно участие в Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания и сключен договор № 401-0291-22-11009/ 08.08.2022 г., служителят е заемал длъжността „Отчетник“, а договорът с него е сключен за определен срок – до 16.08.2024 година. Датата, на която е изтекъл срокът на трудовия договор предхожда с около месец датата на подаване на заявката от жалбоподателя за разкриване на две работни места на същата длъжност – 19.09.2024 година. Изискването по т. 4 не държи сметка за причината, поради която е освободено работното място, достатъчно е да е налице освобождаване на служител, нает на същата длъжност, на която се наемат безработни лица. В този смисъл, неоснователно се поддържат от жалбоподателя възраженията, че освобождаването на работното място не е по инициатива на служителя, а трудовият договор е прекратен поради изтичане на определения в него срок, по силата на чл. 20а от ЗЗД. При положение, че за дейността на предприятието са необходими лица, изпълняващи функциите на отчетник, за дружеството е била налице възможността да наеме служител на освободената позиция, вкл. и безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта, да поднови трудовия договор, чийто срок е изтекъл, със същото лице, което е натрупало опит на въпросната позиция, или да обезпечи кадровия си ресурс по друг начин, оптимално удовлетворяващ организацията на работния процес. Очевидно е, че освободеното място е било срочно, доколкото е разкрито по Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, и съответните действия за заемането му е могло и е следвало да бъдат предприети преди или едновременно с изтичане срока на договора с А. И.. Наместо това, с изтичане срока на договора лицето е освободено, на негово място не е назначен друг работник, а скоро след това работодателят заявява разкриване на ново идентично място по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица. Подобно поведение не кореспондира с целите, заложени в Стратегията по заетостта на Република България 2021 – 2030 г. и Националния план за действие по заетостта през 2024 г., още повече – с приоритетите на Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, чиято основна цел е повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрирани в областна дирекция „Бюро по труда“ или в дирекция „Бюро по труда“ безработни хора с трайни увреждания или преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества хора в трудоспособна възраст, като предпоставка за преодоляване на социалната им изолация и за пълноценното им интегриране в обществото. Според някои от непосредствените цели на тази програма, публикувани на интернет сайта на Агенцията по заетостта, идеята на този вид подпомагане е работодателите да се насърчат да наемат на работа /не само по програмата, а по принцип/ лица от целевата група и да се създадат условия за достойния им и самостоятелен живот. Смисълът е чрез срочното подпомагане и мотивиране на работодателите да се стимулира дългосрочната заетост на хора с трайни увреждания. Същевременно, в защита и на интересите на работодателите и с оглед възползване от предимствата на програмите за заетост е регламентиран въпросният тримесечен срок, като минимална времева рамка, гарантираща срещу заобикаляне на закона. В случая този срок не е спазен, при което кандидатстването на работодателя по програмата е недопустимо.

Неоснователно е и другото съображение, заявено в жалбата – че не е ясно за кое лице става дума в оспореното решение. Всъщност това обстоятелство е напълно неотносимо, доколкото значимите фактически елементи са: освобождаване в указания срок на работници и служители, заемали същата длъжност. Въпреки това следва да се посочи, че в отговор на конкретното искане, отправено в хода на административното производство, сам жалбоподателят е посочил прекратения трудов договор и е идентифицирал лицето, заемало по силата на същия, длъжността „отчетник“ – А. М. И.. За целите на производството и на основание чл. 50, ал. 2 от ППЗНЗ тези обстоятелства се удостоверяват с декларация на задължения субект, която е част от административната преписка и в достатъчна степен обосновава решението.

В хода на съдебното производство, от жалбоподателя е оспорена истинността на Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, в чието приложение е намерено основанието за постановения отказ. Въпреки указанието на съда, че доказателствената тежест пада върху страната, която инициира оспорването, жалбоподателят не съумя да проведе успешно доказване на твърдяната неистинност, като не ангажира други годни, относими и безспорни доказателства за съпоставка. Единственото доказателствено искане във връзка с производството по чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК се свежда до претенцията за представяне на заповедта в оригинал или в официално заверен препис, което всъщност е сторено по делото и съдът не намери основание за изключване от доказателствата на документа като неистински и в тази връзка искането е оставено без уважение с протоколно определение.

Съдът счита за неоснователна претенцията, че Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на министъра на труда и социалната политика, не е актуална към момента на произнасянето. Последното е безспорно, но на сайта на Агенцията по заетостта е публикувана друга заповед на същия министър – от 28.06.2024 година. Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г. на МТСП е съставена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 31, ал. 5 от Закона за насърчаване на заетостта и с нея е утвърдена Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица. С последваща Заповед № РД-06-41/ 28.06.2024 г. на МТСП, Националната програма е изменена и допълнена /а не отменена/. Съпоставка на съда установи, че внесените промени касаят Приложението към програмата „Подбор и оценка на работодателите по Компонент І за включване в програмата“ и по-точно Раздел ІІ относно критериите и параметрите за извършване на оценка, доколкото в таблицата за това т. 4 е трансформирана в т. 5 и е вписана нова т. 4. Същевременно, основанието, посочено в оспорения отказ, е регламентирано в раздел І от приложението, т. 4 и то е останало незасегнато от въведените със изменителната заповед от 28.06.2024 г. промени. Освен това, Раздел І касае проверката за допустимост на кандидатите, а Раздел ІІ оценката на вече допуснатите кандидати, който етап не касае настоящото производство. При това положение, съдът намира, че Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-06-41/ 28.06.2024 г., е действащият акт, даващ годно правно основание на оспорения отказ, под което са подведени конкретните фактически установявания на органа, въз основа на които е формирано властническото волеизявление. Пропускът да се впише в решението изменителната заповед не влече съществени пороци на законосъобразността на оспорения акт. Действително, в чл. 50, ал. 1, т. 4 от ППЗНЗ е фигурирало като условие за кандидатстване на работодателите за получаване на средства по програми и насърчителни мерки за заетост и обучение, изискването през последните три месеца към момента на подаване на заявката да не са освобождавани работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработни лица. Тази разпоредба е отменена с Постановление № 61 на МС от 21.03.2024 г. за изменение и допълнение на ППЗНЗ, обнародвано в ДВ, бр. 26 от 2024 г., в сила от 26.03.2024 година. Изискването обаче не губи правното си действие, доколкото същото се съдържа в утвърдената със Заповед № РД-06-9/ 07.06.2024 г., изменена и допълнена със Заповед №РД-06-41/ 28.06.2024 г. на МТСП национална програма. Въпросната програма има характер на нормативен административен акт, доколкото е издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация на чл. 31, ал. 5 от ЗНЗ и на основание чл. 30, ал. 6 от ЗНЗ, според който условията и редът за ползване на преференциите по програми за заетост и обучение се определят в съответната програма и/или правила и се утвърждават със заповед на министъра на труда и социалната политика. По своите характеристики същата съдържа административноправни норми, които детайлизират и конкретизират процедурата по осигуряване на заетост на продължително безработни лица, като една от тези норми е дала правно основание на оспорения отказ. Тази регламентация намира продължение и в Методическото ръководство за прием и оценка на заявки на работодатели за ползване на субсидии по програми/насърчителни мерки/проекти, включени в НПДЗ, доколкото в Раздел ІІ, т. 2 „Проверка и окомплектоване“ е фиксирано, че проверката включва и служебна проверка в информационната система на НАП на условието през последните 3 /три/ месеца кандидатът работодател да не е освобождавал работници и служители, наети на работни места за същата длъжност – само за Компонент І на Националната програма. По тези съображения съдът намира, че решението, предмет на настоящата проверка за законосъобразност, е издадено в съответствие с приложимото материално право по ЗНЗ, ППЗНЗ, кореспондира с правилата и условията за участие, регламентирани с Националната програма за обучение и заетост на продължително безработни лица.

 

Не се установява и противоречие на обжалвания акт с целта на закона. Една от основните цели на ЗНЗ, регламентирана в чл. 1 от него, е насърчаването и запазването на заетостта. Този приоритет обаче не е безусловен, тъй като е подчинен на финансов механизъм за разпределение на бюджетни средства. При условията на равнопоставеност могат да кандидатстват работодатели, отговарящи на изискванията за допустимост, което е гаранция за законност, прозрачност и предвидимост. Според чл. 56, ал. 6 от ЗНЗ на всяко разкрито работно място по чл. 36, ал. 1, чл. 50 и 55д могат да се назначават последователно повече от едно безработни лица, насочени от Агенцията по заетостта, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В случая обаче не става дума за последователно назначаване на безработни лица на разкритото вече работно място за отчетник, а се търси разкриване на ново място. Следва да се държи сметка, че насочването на безработни лица от Агенцията по заетостта не е задължително да е единствено по програми, свързани с финансиране на работодателите. Същевременно не са съобразени нормативно предвидените условия и ред, доколкото не е спазен минималният срок от три месеца за разкриване на ново място за длъжността „Отчетник“.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Оспореното Решение от 26.09.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място] е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна.

 

Съобразно изхода на спора, разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Разноски следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято структура е ответникът, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определени на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът съобразява и фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля жалбата на „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, представлявано от управителя М. М., срещу Решение от 26.09.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място].

 

Осъжда „Зърнени храни Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, представлявано от управителя М. М., да заплати на Агенция по заетостта с адрес [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.