О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, ……...2021 г.
Варненският
административен съд - ІІ-ри състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията Чолакова адм. дело
N 885 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.38в,ал.4 от Закона за защита на личните данни, във връзка с чл.145 и сл. от АПК .
Производството е образувано по жалба на
Н.А.Н., ЕГН ********** *** против Решение № ЛДЖ-20-7/09.04.2021 на
инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет / ВСС /.
С молба вх.№ 10835/16.07.2021 г. жалбоподателят е
направил искане за насрочване на делото след влизане в сила на определение
постановено по адм. дело № 974/2021 г. по описа на Административен съд-Варна,
за изпращане на делото по подсъдност на Административен съд София-град, за
отвод на съдията-докладчик и за
удължаване на срока за представяне на доказателства.
С Определение № 8089/05.07.2021 г. постановено по адм.
дело № 6648/2021 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено
определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по
адм. дело № 885/2021 г. и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При насрочване на
делото, съдът се е съобразил със съдебния акт на Върховния административен съд.
Съгласно чл.133,ал.1 от АПК делата по оспорване на
индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по
постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.
Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина,
споровете се разглеждат от Административния съд – град София. Адресът на
жалбоподателя е в гр.Варна, същият е адресат на оспорения акт, съответно
компетентен да разгледа жалбата по правилата на местната подсъдност е
Административен съд-Варна. В случая разпоредбата на чл.133,ал.2 от АПК не
намира приложение. Решение № ЛДЖ-20-7/09.04.2021 на инспектор в Инспектората
към Висшия съдебен съвет е постановено по жалба вх. № 26184/26.10.2020 г., вх.
рег. № ЛДЖ-20-7/26.10.2020 г. на Н.А.Н.. С решението посочената жалба е
отхвърлена и съответно само жалбоподателят има качеството на адресат на
оспорения административен акт.
Съдията-докладчик
намира, че по отношение на него не са налице основанията на чл.22,
ал.1,т.6 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, при следните съображения:
Съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧ "Всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона". Правото на справедлив процес по чл. 6, ал. 1 от
ЕКЗПЧ изисква делата да бъдат разглеждани от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона. Двете гаранции – независим и безпристрастен
(съгласно установения обективен и субективен критерий) са тясно свързани.
Именно във връзка с тези гаранции (и преди всички с оглед гаранцията за
безпристрастен съд от гледна точка на обективния критерий е въведен и принципът за случайно разпределение
на делата между съдиите, разглеждащи съответен тип дела в съдилищата, или по
отделение/колегии, когато са образувани такива - чл. 9 от
Закона за съдебната власт. Целта е да се гарантира разглеждане на
делото от независим от страните и безпристрастен, т. е непредубеден съд.
При проверка дали един съд или съдия е бил предубеден,
Съдът в Страсбург разграничава обективен и субективен подход към
безпристрастността. Субективният подход е свързан с личната безпристрастност на
членовете на съдебния състав. Тя се предполага до доказване на противното. Обективният подход е свързан с преценката
дали начинът, по който е съставен и организиран съдът, може да доведе до
съмнения в безпристрастността му. Дори когато липсват категорични данни за
пристрастие на съответното лице, ако са налице основателни съмнения в неговата
непредубеденост, те недопустимо застрашават доверието, което съдът трябва да
вдъхва в едно демократично общество..
В случая не е налице лична пристрастност на съдията-докладчик
за разглеждане на делото. Делото е разпределено при спазване на принципа за
случайно разпределение на делата съгласно чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт, съдебният
състав отговаря на изискването съдът да
е „създаден в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Предвид изложеното,
настоящият състав на съда счита, че не са налице основанията на чл.22
ал.1 т.6 от ГПК-съществуването на обстоятелства, които могат да породят
основателно съмнение в безпристрастността на съда при разглеждането на делото и
произнасянето на съдията-докладчик.
Срокът за представяне на доказателства е инструктивен,
а не преклузивен, т.е. извършените процесуални действия по представяне на
доказателства и след изтичане на срока, ще бъдат зачетени от съда. Отделно от
това жалбоподателят не сочи основателна причина, поради която иска удължаване
на срока за представяне на доказателства.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 10835/16.07.2021 г. от Н.А.Н. за насрочване
на производството по адм. дело № 885/2021 г. след влизане в сила на определение
постановено по адм. дело № 974/2021 г. по описа на Административен съд-Варна,
за изпращане на делото по подсъдност на Административен съд София-град, за
отвод на съдията-докладчик и за
удължаване на срока за представяне на доказателства.
Определението
не подлежи на обжалване.
Съдия :