№ 1717
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500986 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №275744/02.03.2021г., подадена от "Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу разпореждане от
03.02.2021г. по ч.гр.д.№1553/2021г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срещу П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, за
сумата 210 лв., претендирана като нотариални такси за периода от 01.08.2017г. до
19.01.2021г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че
претендираният разход е направен от банката за уведомяване на кредитополучателя за
настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че сумата представлява реално направен
разход за отправяне на покани чрез ЧСИ и нотариус. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за посочената в заявлението сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№1553/2021г. на Районен съд - Варна е образувано по
1
заявление, подадено от заявителя "Юробанк България" АД, ЕИК *********, срещу П. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, за суми по договор за издаване на кредитна карта от
19.07.2013г.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че договорната клауза, предвиждаща заплащане на разходи за
уведомяване, е в нарушение забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и е нищожна поради
противоречие на чл.33, ал.1 от ЗПК.
Настоящият състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на
компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК, в заявлението не се посочва
основание за дължимост на претендираното вземане.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него
факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В процесното
заявление претендираното вземане за нотариални такси такса е индивидуализирано като
размер, но липсва твърдение относно конкретна клауза от договора, която ангажира
отговорността на длъжника да заплаща направените от банката разходи за уведомяването му
и при какви предпоставки. Действително в представеното към заявлението извлечение по
сметка са посочени нотариални такси в размер на 210 лв. като компонент от общото
задължение на кредитополучателя, но от приложения договор и общи условия към него, от
който се твърди да произтичат вземанията, не се установява да е предвидено задължение на
кредитополучателя да заплаща разходи по връчване на покани и уведомления. Доколкото
липсват и твърдения за наличие на договорна клауза с описаното съдържание както в
заявлението, така и във въззивната жалба, няма основание да се приеме претендираната сума
за дължима и изискуема.
Като се има предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е
проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили защитата на
ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране
на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков
процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие
за допустимост.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице
нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за
изпълнение не следва да бъде издадена.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и
правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
2
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.02.2021г. по ч.гр.д.№1553/2021г. В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
"Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу П. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, за сумата 210 лв., претендирана като направен разход за
нотариални такси за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договора и
за пълния размер на претендираните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3