Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1029 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове
с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. – Франция, действащ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, срещу Т.Х.Е. за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 963,74
лв. – изискуема главница по договор за револвиращ потребителски кредит от
03.05.2018 г., 132,29 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г. –
04.01.2019 г., и 26,07 лв. – обезщетение за забава за периода 04.01.2019 г. –
11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 129/15.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 393/2019 г. по описа на РС
Свиленград. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за
посочените претенции.
В исковата молба се твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15928088/03.05.2018
г. ответницата дала съгласието си да бъде отпуснат и револвиращ потребителски под
формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000 лв. Кредитната
карта с № CARD-15928122 била активирана от ответницата. Посочено е още, че
върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване.
Поддържа, че за кредитополучателя съществувало задължение да заплаща месечна
погасителна вноска съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди се, че от 01.08.2018 г. ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта, като балансът по същата бил в размер
на „- 1096,03 лв.”. На 04.01.2019 г. изпратил покана за доброволно изпълнение
до ответницата. Тъй като задължението не било погасено, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 393/2019 г. по описа на РС Свиленград. На основание чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът предявил иск за установяване на вземането си. При
условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненастъпила предсрочна
изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявява осъдителни искове за вземанията си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител на ответника – адв. Й.. В съдебно заседание особеният
представител – адв. Й., оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 393/2019
г. по описа на РС Свиленград в полза на ищеца е издадена Заповед № 129 от 15.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 963,74
лв. – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15928122/03.05.2018 г., 132,29 лв. – възнаградителна
лихва за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., и 26,07 лв. – мораторна лихва
за периода 04.01.2019 г. – 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането. Тъй като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
В изпълнение на указанията в предоставения едномесечен срок ищецът е депозирал
настоящата искова молба.
По делото е представен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-15928122 от 03.05.2018 г., сключен между ответницата в качеството на
кредитопoлучател, и ищеца, в качеството на кредитор. Видно от съдържанието му
кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя револвиращ кредит в
размер на 1000 лв. при дължима годишна лихва и такси за ползването му, посочени
в договора. В същия този договор е посочено, че лихвения процент е 35 %, а ГПР
е 44,90 %. Дължими са такси за теглене от банкомат, месечна такса обслужване и
справка за разполагаемост. Съгласно чл. 2 кредиторът следвало да издаде на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която се осъществявал
отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Картата позволявала чрез нея
да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания през терминални
устройства (POS), така и други
услуги, посочени в договора. В чл. 4 е уговорено, че кредитополучателят може да
използва услугата „покупка на изплащане“ в мрежата от търговски партньори на кредитора.
Предвидено е за всяко ползване на услугата да се подписва приложение към
договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията, а неплатени вноски
от тази услуга да се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.
Приложено е и споразумение № CREX-15928088
от 03.05.2018 г. за извършено усвояване чрез услугата „покупка на изплащане“ по
револвиращ кредит, от което се установява, че ищецът се е задължил да
предостави на ответницата кредит за потребителски цели в размер на 785,53 лв.
за финансиране покупката на телевизор „Philips“ на обща стойност 679 лв. от
третото неучастващо лице „Технополис България“ ЕАД и застрахователна премия по
застрахователен пакет „Сигурност на плащанията“ в размер на 126,53 лв. От своя
страна, ответницата е поела задължение да върне заетата сума в срок до
01.06.2020 г. на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43,72
лв., като общата дължима стойност на плащанията е в размер на 1069,28 лв.,
включваща първоначална вноска в размер на 20 лв., плащания по главницата,
застрахователна премия и договорна лихва в размер на 27,24 %. Приложени са
Сертификати № CREX-15928088/03.05.2018
г. и № CARD-15928122/03.05.2018 г. за застраховка за
рисковете „Смърт“, „Инвалидизация над 70 %“, „Продължителни болнични над 30
дни“, „Нежелана безработица в резултат на уволнение над 30 дни“,
„Хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука“ при застрахователите „Кардиф
Животозастраховане”, клон България и „Кардиф Общо застраховане”, клон България,
съгласно които трето ползващо се лице е „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А.,
клон България. В чл. 7 от ОУ за застраховка „Закрила на плащанията“ е посочено,
че еднократно дължимата застрахователна премия се финансира от застраховащия и
се заплаща на застраховащия от застрахования ведно с месечната погасителна
вноска.
Налично е и уведомително писмо за
финансиране покупката на стока на стойност 659 лв. от ответницата, което да послужи
пред третото неучастващо лице „Технополис България“ ЕАД. Приложен е касов бон,
от който се изяснява, че с кредитна карта на ищеца е заплатена сумата от 659 лв.
на „Технополис България“ ЕАД за телевизор „Philips“, който е получен от клиента Т.Е..
От приетото като компетентно изготвено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 03.05.2018 г. е
извършена покупка чрез картата на процесния телевизор. След прибавянето на
застрахователната премия в размер на 126,53 лв. се получавал общ размер на
кредита от 785,53 лв. До използването на разрешения
лимит от 1000 лв. се достигало като неплатените месечни вноски, лихви и
застрахователни премии се прибавяли към разрешения кредит от 785,53 лв. и се
тълкували като платени от разрешения кредитен лимит, но оставали дължими.
Експертът е посочил, че претендираната главница по револвиращия кредит в размер
на 963,74 лв. включвала 785,53 лв. – главница, и 178,21 лв. – неплатени
възнаградителни лихви, прехвърлени до лимита от 1000 лв. Възнаградителната
лихва в размер на 132,29 лв., дължима за периода 01.08.2018 г. – 04.01.2019 г.,
се състояла от следните компоненти: 101,12 лв. – просрочена възнаградителна
лихва, 7,17 лв. – бъдеща възнаградителна лихва, и 24 лв. – просрочени месечни
такси обслужване. Начислената лихва за забава за периода от 04.01.2019 г. до
23.04.2019 г. била в размер на 29,45 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За успешното провеждане на предявените
искове ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор
за потребителски заем, по който е била предоставена и усвоена от ответника
твърдяната парична сума. Също така следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, както и
размера на дължимите възнаградителни лихви.
От наличните по делото доказателства може
да се направи извод, че страните са обвързани от договор за револвиращ
потребителски кредит, съгласно който ищецът е поел задължение да предостави на
ответницата кредитен лимит от 1000 лв. Във връзка с претенцията за главница съдът
намира, че подлежи на връщане от заемателя само сумата, която той е получил и
реално му е била предоставена. Видно от горепосочения касов бон с кредитна
карта на ищеца е заплатена единствено сумата в размер на 659 лв., а остатъкът
от 20 лв. е платен от ответницата в брой. Поради това съдът приема, че
усвоеният от ответницата кредит е в размер на 659 лв. След извършен анализ на
ангажираните от ищеца доказателства се изяснява, че претендираната главница
включва и застрахователна премия на стойност 126,53 лв. В тази насока съдът
намира за необходимо да отбележи, че не е установено, че е сключен договор за
застраховка „Закрила на плащанията“. Приложеният „сертификат“ няма характер на
договор за застраховка, а такъв договор е задължителен да съществува, доколкото
единствено писмената му форма го прави действителен. Още повече, че този
документ е частен, като в него е посочено, че застрахователят се е съгласил да
застрахова, без обаче да е ясно дали това впоследствие е станало, защото
достоверността на този факт не се следва с издаването на сертификата, а с
договор за застраховка и плащане по него, каквито не се установяват тук. Тази
постановка не отговаря на разпоредбата на чл. 382 КЗ, която изисква
задължително при сключването на застрахователния договор да изрази воля
застрахователят или негов посредник. Дори да се приеме, че така постигнатите
уговорки сочат на правоотношение по договор за потребителски кредит под формата
на заем, по силата на който заемодателят е поел задължението да заплати на
застрахователя дължимата от ответника застрахователна премия, която последният
се е задължил да върне разсрочено на кредитора, то не са налице доказателства,
че ищецът е заплатил тази премия на застрахователя. Отделно от това тази сума е
извън обхвата на настоящата претенция. Видно от погасителния план по договора
към заключението на съдебно-счетоводната експертиза месечната вноска от 43,72 лв.
включва и застрахователна премия в размер на 5,27 лв. Включването на плащането
за застраховка в погасителния план не означава, че застраховката се приравнява
на главница по кредита. Тя представлява самостоятелно вземане, като нито в
заповедното производство, нито в исковото такова ищецът е заявил претенция по
отношение на застрахователната премия. Изрично е посочено, че търсените суми са
за главница, възнаградителна и мораторна лихва. По идентични съображения съдът
намира, че не се дължи и връщането на включената в главницата сума в размер на
178,21 лв., представляваща неплатени възнаградителни лихви, прехвърлени до
лимита от 1000 лв. Тази сума по своята същност не съставлява главница, тъй като
не е реално усвоена от длъжника. В действителност представлява възнаграждение за ползването на
предоставената в заем сума, върху която на практика кредиторът начислява два
пъти възнаградителна лихва – веднъж на основание договора за револвиращ кредит
и втори път по кредита с погасителен план. Както беше посочено по-горе, по
договора за револвиращ кредит договорната лихва е в размер на 35 %, а по споразумението за покупка на
изплащане – в размер на 27,24 %. По този начин се заобикаля ограничението на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Предвид всичко изложено, съдът счита,
че дължима е само тази сума от главницата, която е била реално заплатена по
банков път при покупката на стоката, а именно – 659 лв. Въпреки че длъжникът е
преустановил плащанията по договора за кредит, съдът намира, че не е настъпила
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като не са ангажирани доказателства,
че поканата е връчена на ответницата. Предсрочната изискуемост съгласно разясненията, дадени
в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано
в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение по
делото. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника-кредитополучател (така Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. №
16/2019 г. на ВКС, II т. о.). Тук
е мястото да се изясни, че е налице надлежно уведомяване и когато исковата
молба е връчена на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
(в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I
т. о.). Именно такъв е и настоящият случай, поради което съдът приема, че с
връчването на исковата молба на назначения от съда особен представител – на
27.01.2020 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че предоставената главница подлежи на
връщане и на още едно основание – настъпване падежа на последната вноска по
договора за кредит на 01.06.2020 г. В тази насока следва да се съобразят
задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.
д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 659 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 963,74 лв. подлежи на
отхвърляне. Тъй като вземането в пълен размер е станало изискуемо след настъпилата в хода на настоящото
производство предсрочна изискуемост, законната лихва върху сумата в размер на 659 лв. се дължи от 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. Върху частта от главницата,
чийто падеж е настъпил през периода от 23.04.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 27.01.2020
г., следва да се
присъди законната лихва върху всяка вноска от падежа до датата на предсрочната
изискуемост. Съдът, като съобрази определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период, с
нормативно установената надбавка от 10 пункта, намира, че дължимата законна лихва за този
период е на стойност 27,30 лв.
Що се отнася до претенцията за възнаградителна лихва за периода
01.08.2018 г. – 04.01.2019 г., съдът, като взе предвид изготвения от вещото лице погасителен
план, на основание чл. 162 ГПК намира, че същата възлиза на 96,62 лв. В тази
насока съдът не би могъл да приеме, че дължимата договорна лихва за този период
съответства на посочената в счетоводните книги на ищцовото дружество сума в
размер на 132,29 лв., която, както беше посочено по-горе, включва следните компоненти: 101,12 лв. – просрочена
възнаградителна лихва, 7,17 лв. – бъдеща възнаградителна лихва, и 24 лв. –
просрочени месечни такси обслужване. С оглед обстоятелството, че просрочената
възнаградителна лихва е начислена върху усвоения според ищеца размер на
кредитния лимит, включително възнаградителната лихва по погасителния план за
покупка на стока, категорично не би могло да се приеме, че е дължима в пълен
размер. В тази сума е недопустимо да се включват бъдещи лихви, както и такси
обслужване, които представляват самостоятелни вземания, които не са
индивидуалирани в исковата молба. Не е реализирано и предвиденото в договора
основание за събиране на тези такси, тъй като на ответницата не е предоставяна
кредитна карта и тя не е извършвала плащания с нея. По тези съображения искът
за възнаградителна лихва следва да се уважи за сумата от 96,62 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 132,29 лв. се отхвърли като
неоснователен.
С оглед обстоятелството, че не е била настъпила предсрочна изискуемост на главницата преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, претендираната мораторна
лихва за периода 04.01.2019 г. – 11.04.2019 г. следва да се изчисли върху всяка
една падежирала погасителна вноска. Съдът, отчитайки определения от БНБ основен
лихвен процент за процесния период, с нормативно установената надбавка от 10
пункта, установи, че мораторната лихва за периода 04.01.2019 г. 11.04.2019 г.
възлиза на 4,58 лв. От това следва, че до пълния предявен размер от 26,07 лв.
искът следва да се отхвърли.
Тъй като исковете не са отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, съдът не дължи произнасяне по
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е извършил разноски в
общ размер на 525 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща
към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в
исковото – от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед
уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски в размер на 50,81 лв., както тези, направени
в хода на настоящото производство, които възлизат на 423,42 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
по отношение на Т.Х.Е., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С. А. – Франция, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните суми: 659
лв. – изискуема главница по договор за револвиращ потребителски кредит от
03.05.2018 г., 96,62 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г. –
04.01.2019 г., и 4,58 лв. – мораторна лихва за периода 04.01.2019 г. – 11.04.2019
г., ведно със законната лихва върху падежиралите вноски за периода 23.04.2019
г. – 27.01.2020 г., възлизаща на сумата от 27,30 лв., и законната лихва върху присъдената
главница на стойност 659 лв. от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като исковете за разликата над сумата от 659 лв. до пълния предявен
размер от 963,74 лв. за главница, над сумата от 96,62 лв. до пълния предявен размер
от 132,29 лв. за възнаградителна лихва и над сумата от 4,58 лв. до пълния
предявен размер от 26,07 лв. за мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ, за които суми е издадена Заповед № 129/15.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 393/2019 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА
Т.Х.Е., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. –
Франция, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, сумата от 50,81 лв. – разноски в заповедното производство,
и сумата от 423,42 лв. – разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: