№ 15607
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110113418 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от К. Н. Н., ЕГН **********, срещу
В. И. Д., роден на 18.12.1969 г., с адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, лице, с което
молителката живее при условията на фактическо съпружеско съжителство, с искане за
налагане на мерки за защита на молителката, при твърдения за извършени от ответника
спрямо същата актове на домашно насилие на 13.03.2023 г. и на 14.03.2023 г., изразяващи се
в следното:
- на 13.03.2023 г. в съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в с. к., кв. в.,
ул. „а.“ № 6, между 20,30 часа и полунощ, ответникът след употреба на алкохол започнал да
крещи и да посяга на молителката, като я дърпал и удрял по тялото, както и се заканвал, че
ще я пребие и че ще й запали къщата;
- на 14.03.2023 г. след като молителката изгонила ответника от жилището, него го нямало
цял ден и вечерта отново след употреба на алкохол започнал да тропа по вратата на
жилището, за да го пусне молителката да влезе вътре, както и искал да разбие вратата.
В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изразява становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
1
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се оспорва, а и се установява от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че
страните са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство, предвид което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2,
предл. второ ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на
чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която в достатъчна степен са индивидуализирани процесните актове на домашно насилие, на
които не са присъствали очевидци. На следващо място, изложеното в декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН се допълва и от събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез
разпит на доведената от молителката свидетелка Маргарита Златанчева, нейна сестра, чиито
показания съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечащи на
останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на св. Златанчева се
установява, че същата е видяла молителката сутринта на 14.03.2023 г. след акта, като описва
непосредствени свои възприятия и за предходно поведение на ответника, свързано с
физическо посегателство над личността на молителката, както и заплахи за убийство.
Декларацията се допълва и от справката от Дирекция „Национална система телефон 112“
относно времето на подадените сигнали до спешния телефон. Още повече, не се събраха
доказателства, които да опровергаят изложените в декларацията факти относно процесните
актове на домашно насилие, които не се оспорват. Предвид изложеното дотук съдът намира,
че се установява извършено от ответника домашно насилие спрямо молителката под
формата на физическо и психическо насилие, поради което молбата за защита следва да
бъде уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, забрана да я доближава, както и забрана да доближава жилището,
което обитава. Съдът намира, че с решението не следва да налага мярката по чл. 5, т. 2 ЗЗДН
/отстраняване от съвместно обитаваното жилище, доколкото тази мярка вече е наложена и
2
изпълнена по твърдения на самата молителка/. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето.
Съдът намира по отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН с оглед постигане на целта
на същата, че е подходящ срок от 6 месеца, което време съдът намира за достатъчно за
преосмисляне на поведението от страна на ответника.
ВЪВ ВРЪЗКА С НАЛАГАНЕТО НА ГЛОБА НА ОТВЕТНИКА:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника, намира, че
на същия следва да се наложи глоба в размер на 200,00 лв.
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски. Направата на такива обаче
не се установява по делото, поради което и не следва да бъдат присъждани. На основание
чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи
на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като
ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на К. Н. Н., ЕГН **********, срещу В. И. Д., роден на
18.12.1969 г., с адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, като налага следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. И. Д., роден на 18.12.1969 г., с
адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на К. Н. Н., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на В. И. Д., роден на
18.12.1969 г., с адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, да приближава К. Н. Н., ЕГН
**********, на разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен
орган, за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на В. И. Д., роден на 18.12.1969
г., с адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, да приближава обитаваното от К. Н. Н., ЕГН
**********, жилище, находящо се в с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, на разстояние по-малко от 200
метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 6 месеца, считано от датата на
издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. И. Д., роден на 18.12.1969 г., с адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“
№ 6, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще
3
бъде задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В. И. Д., роден на 18.12.1969 г., с адрес: с
адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, глоба в размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. И. Д., роден на 18.12.1969 г.,
с адрес: с адрес: с. к., кв. в., ул. „а.“ № 6, да заплати в полза на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4