№ 534
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602113 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 548 от 23.09.2021 г. Районен съд – Пловдив, V н.с. е
оставил без разглеждане жалбата на Н. Д. КР. срещу постановление на
Районна прокуратура Пловдив от 05.08.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 509/2018 г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Възприета е тезата, че жалбоподателят не
разполага с необходимата процесуална легитимация да атакува пред съда
прокурорския акт, доколкото К. не е представляващ ощетеното юридическо
лице, от името на което изхожда оплакването.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от Д. АТ. Г.,
в качеството му на *** на „***“АД-гр.Х., в която се излагат съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционното определение и се предлага
неговата отмяна. Акцентира се, че жалбата изхожда от единственото лице,
което е било уведомено за прокурорския акт, преграждащ окончателно пътя
на наказателното производство, като се твърди, че представляващият
ощетеното юридическо лице Д.Г. въобще не е получил препис от
1
постановлението.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено
следното:
Жалбата на Д.Г. срещу първостепенното определение е процесуално
ДОПУСТИМА – подадена е от надлежна страна /представляващ ощетеното
юридическо лице/ в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 209, ал. 1
НК, като в диспозитива на постановлението за образуване на наказателното
производство е отразено, че е настъпила имотна вреда в резултат от
инкриминираното деяние за „***“АД-гр.Х.-т.е. въпросното дружество е
прието за ощетено юридическо лице. Впоследствие прокуратурата е
прекратила наказателното производство като е изпратила препис от
постановлението си единствено на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив и на Н.
Д. КР., в качеството му на ** на „***“АД-гр.Х..
Впоследствие в законовия срок е депозирана жалба от К., в качеството
му на ** на СПА комплекс „Х.“-гр.Х. до Районен съд-Пловдив чрез Районна
прокуратура-Пловдив, в която е изразена претенция за отмяна на
прокурорския акт.
Първостепенният съд, преди да постанови акта си, е извършил подробно
обследване на процесуалната легитимация, приемайки, че същата липсва при
жалбоподателя К.. Според районния съд не К. /към когото самата
прокуратура е адресирала изрично акта си/, а съвсем друго лице е легитимно
да представлява ощетеното дружество, а именно Д. АТ. Г., в качеството му на
*** на „***“АД-гр.Х.. Формално прав е бил районният съд да посочи, че
именно Г. разполага с процесуалната легитимация да депозира жалба срещу
прокурорския акт от името на ощетеното юридическо лице, но това той е
могъл да стори, ако бе известен от държавното обвинение, че производството
по делото е било прекратено. Видно обаче от изброените адресати на самото
постановление, същото не е било въобще изпращано на Д.Г., не е било и
2
адресирано поне до „лицето, представляващо „***“АД-гр.Х.“. Вместо това
прокурорският акт е адресиран изрично към Н. Д. КР.-**я на „***“АД-гр.Х.,
от което лице изхожда и жалбата срещу прекратителното постановление.
В този случай, районният съд, след като е провел цялостното обследване
на представителната власт, респ. активната процесуална легитимация на К., и
при положение, че приема липсата на такива при последния, е разполагал с
две законосъобразни възможности, от които обаче очевидно не се е
възползвал. Първият вариант е да изпрати делото отново на прокуратурата за
надлежно администриране, доколкото щом надлежния представляващ
дружеството не е бил уведомен за прекратяването, правото на обжалване
въобще не е възниквало. По-правилен би бил обаче, вкл. от гледна точка на
бързина и процесуална икономия, според настоящия съдебен състав, вторият
вариант, а именно първостепенният съд, след като е обследвал и установил
представителната власт на Г.-да направи запитване до същия дали поддържа
жалбата на К.. Тази възможност е напълно законосъобразна и коректна,
предвид, че последният в крайна сметка не е тотално външно лице за
ощетеното дружество, а и също разполага с някакви ръководни функции,
бидейки все пак ** на СПА комплекс „Х.“-гр.Х. /както е приел и държавният
обвинител/. Очевидно е, че в конкретния случай излишният прибързан
формализъм е не само ненужен, а и незаконосъобразен.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да приеме, че атакуваното
определение на районния съд е незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено, а делото върнато на същия състав на районния съд за
предприемане на надлежните законосъобразни действия.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 548/23.09.2021 г. на Районен съд –
Пловдив, V н.с., с което е оставил без разглеждане жалбата на Н. Д. КР. срещу
постановление на Районна прокуратура Пловдив от 05.08.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 509/2018 г. по описа на
отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив и ВРЪЩА
3
делото на същия състав на Районен съд-Пловдив за предприемане на
надлежните законосъобразни действия съгласно указаното в мотивната част
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
|
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4