№ 202
гр. Смолян, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500240 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.П.Б. в качеството му на
пълномощник на И. Т. срещу постановено съдебно решение по гр.дело
236/2023г по описа на РС-Девин.
С постановеното Решение № 35/20.03.2025 г. по гр. дело № 236/2023 г. по
описа на Районен съд гр. Девин са отхвърлени предявените искове по чл.31,
ал.2 от ЗС от И. Т. против В. Т. за заплащане на обезщетение за
неоснователното ползване на съсобствени движими вещи при дялове по ½ за
страните по делото, както следва:
1) За Ремарке багажно за лек автомобил модел Thomas, с peг. № *** , като е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение от 10426.00 лева, дължимо
се за периода от 06.09.2019г до 24.03.2022г, ведно със ЗЛ от датата на
предявяването на иска.
2) За Ремарке за лек автомобил, марка Суфт Челинджър 520 СЕ, peг. № ***,
като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение от 5566.00 лева за
периода от 06.09.2019г до 22.03.2022г,ведно със ЗЛ считано от
предявяването на исковата претенция
1
3) За Лек автомобил марка Фолксваген Голф, с peг. № ** , като е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение отобщо 5142.00 лева за периода от
06.09.2019г до 17.01.2022г, ведно със ЗЛ считано от предявяването на
исковата претенция .
4) За Лек автомобил марка Фолксваген Голф, с peг. № ** като е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение от общо 5397.00лева за периода от
06.09.2019г до 17.01.2022г .ведно със ЗЛ считано от предявяването на
исковата претенция .
С решението са присъдени разноски в полза на ответницицата в общ размер
на 2301 лева.
В депозираната въззивна жалба се твърди,че решението е неправилно .От
фактическа страна било установено, че законният представител на ищеца Р.С.
е изпратила покани с изх. № 15/20.11.2019 г. и изх. № 49/23.12.2019 г. чието
съдържание е в съответствие с нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС . Въпросните
движими вещи били съхранявани в помещения, наети от юридическо лице
«ВИТ ЛОГИСТИК» ЕООД .От показания на св. Д. се доказвало , че единият от
автомобилите бил паркиран в центъра на гр. Девин, от което следвало , че
МПС-то се ползвало от ответницата ако не директно, то индиректо. Поради
изложеното е поискано съдът да отмени в цялост обжалваното решение , да се
уважи предявения иск и да се присъдят разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. Т. чрез пълномощниците адв.М.
и адв.Р..В отговора е посочено , че решението е правилно и законосъобразно
.Изложени са съображения , че двете покани не отговарят на изискванията за
съдържание които да обосноват възможност за предявяване на иск по чл. 31
ал.2 от ЗС .Правилни били изводите на съда , че не било доказано процесните
вещи да са ползвани лично от ответницата, нито от друго трето лице .Ищецът
не е поискал да му бъде предоставен достъп до движимите вещи , като това
обуславя неоснователност на исковата претенция и.Отделно от това са
изложени доводи, че искът е завишен по размер , като са коментирани
изготвените експертизи по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Б. , като се
поддържа жалбата и се претендират разноски .Депозирана е и писмена
защита в подкрепа на подадената ВЖ.
В съдебно заседание въззиваемиата се представлява от пълномощниците
адв.Р. и адв.М., като същите оспорвт жалбата и се претендират разноски.
2
След като се запозна с приобщените доказателства, съображенията в
жалбата и отговора към ВЖ, становищата на страните , съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС-Девин е образувано по предявен иск от И. Т., със
съгласието на майка си Р.С. против В. Т..Първоначално е претендирано
заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева по реда на чл. 31 ал.2
от ЗС за неоснователното ползване на индивидуализирани превозни средства
за периода 06.09.2019г. до 17.01.2022г, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на делото до окончателно изплащане.В исковата молба са
изложени доводи, че страните са законни наследници на починалия на
06.09.2019г С. Т.. Страните по делото са негови наследници като са
придобили четири превозни средства при равни дялове.Изложени са
твърдения, че след смъртта на наследодателя процесните МПС -та се ползват
от ответницата и нейната майка, без съгласие на ищеца . Изпратени били
две покани до ответницата да преустанови ползването на процесните вещи
и да и заплаща месечно обезщетение по 500.00 лева за всяка една от тях.
Въпреки подадената писмена покана владението на вещите не било
предадено и не било заплащано обезщетение .Впоследствие вещите били
продадени през 2022г
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, като са оспорени
предявените искове. Изложени са доводи, че след смъртта на общия
наследодател движимите вещи не са ползвани от ответницата , като
същата била непълнолетна и вещите не били ползвани от трети лица. С
писмо изпратено от П.У. до Р.С. първата е изразила притеснението си, че е
неоправдано да се държат в съсобственост МПС, тъй като се амортизират и
носят разходи . В този смисъл е отправена покана ищецът да получи МПС,
както и да съдейства за продажбата им. По-рано е изпратено и друго писмо, в
което е заявена готовност за уреждане на отношенията . Оспорино е
твърдението в исковата молба, че ответницата е била канена да преустанови
ползването на процесните движими вещи и да заплаща месечно обезщетение
по 500.00 лева за всяка една от тях, като и твърдението, че ответницата е
отказала да предостави ползването на същите движими вещи.
В хода на съдебното производство е допуснато изменение на иска ,
касаещ размер на претендираните обезщетения .
С обжалваното съдебно решение съд отхвърлил в цялост предявения иск
3
с мотив, че не са доказани две от основните предпоставки за уважаване на
иска - личното ползване от ответника на движимите вещи и поради липса
на надлежна писмена покана. По делото не се установило поведение на
ответника, което да препятства правото на ползване на ищеца за процесния
период, като ответникът не се е възползвал и облагодетелствал от процесните
ПС чрез наеми или ползването им от друго лице.
По делото не е спорно, че И. Т./ роден през 2006г/ и В. Т./родена през
2008г/ са син и дъщеря на наследодателя С. Т., починал на 06.09.2019г.Майка
на ищеца И. Т. е Р.С. , а майка на ответницата е П.У. .
След смъртта на Ст.Т. наследството е прието от двете малолетни деца
по опис , извършен през месец юни 2020г , като същите станали
съсобственици / по 1/2 ид.част/ на следните движими вещи:
1.Ремарке за лек автомобил – Ремарке багажно, с рег. № ***
2.Ремарке за лек автомобил „Суифт Челинджър 520 СЕ“, рег. № **
3.Лек автомобил „Фолксваген“, Модел „Голф“, рег. № ** и
4.Лек автомобил „Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. № **.
По време на извършването на описа през месец юни 2020г посочените
превозни средства са установени на адрес в гр.Девин , ул.Освобождение
№ 1 , като помещението /паркоместата/ било наети „Вит Логистик“ ЕООД
в периода от 2014г до 2022г .В тази връзка е и представения договор за
наем , сключен между РОДОПИ АВТОТРАНСПОРТ АД и ВИТ
ЛОГИСТИК ЕООД .
На 20.11.2019г. майката Р.С. изпратила до П.У. покана и поискала
обезщетение за двата автомобила в размер на 200 лева месечно , тъй
като същите се ползвали от нея.
На 23.12..2019г. Р.С. изпратила покана до П.У. за заплащане на наем за
процесното ремарке и каравана в общ размер от 500 лева месечно .
По повод изпратените покани е депозиран отговор от Р.С. , като същата
посочила, че е удачно движимите вещи да бъдат продадени , катое
отречено правото на П.У. да получи наем.На 05.01.2022г., е постановено
Решение по ЧГД № 407/2021г. по описа на Районен съд – Девин, като на
основание чл.130, ал.3 СК е разрешено на родителите на двете деца да се
разпоредят с процесните движими вещи . На 17.01.2022г. е сключен
Договор за покупко – продажба на МПС „Фолксваген Голф”, рег. № ** и
„Фолксваген Голф“, рeг. № ** На 22.03.2022г. с Договор за покупко –
4
продажба на МПСе прехвърлена собствеността на ремарке „Суифт
Челинджър 520 СЕ”, рeг. № ***.На 24.03.2022г.е извършена продажба на
Ремарке с рег. № ***.
В хода на първоинстанционното производство са назначени експертизи,
касаещи стойността на дължимото се обезщетение за ползването на
процесните движими вещи , изготвени от вещите лица Г. и С. .Вещото
лице Г. е посочила , че стойността на обезщетението е в размер на 24
364.60 лева.Вещото лице С. посочил, че стойността на обезщетението е в
три варианта , съобразно констатираните от него неизправности на
превозните средства и поемането на разходите за ремонт .
По делото не са ангажирани доказателства , от които да се направи
извод, че след смъртта на Ст.Т. процесните движими вещи са ползвани
по предназначение от ответницата или трети лица .Ангажирани са гласни
доказателства относно мястото на съхранението им , като единствено
св.Д. сочи, че е видял еднократно единия от автомобилите в центъра в
гр.Девин.
От приобщените гласни доказателства по делото може да се направи
извод, че процесните превозни средства след смъртта на Ст.Т. са
съхранявани в гаража на РОДОПИ АВТОТРАНСПОРТ АД, като
техническото състояние на на някои от превозните средства не е
позволявало същите да се ползват по предназначение без да се
извършат необходимите ремонти .
Горепосочената фактическа обстановка кореспондира и с установената
фактическа обстановка от решаващия съд, като същата не е спорна.
Правни изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира , че ВЖ е
процесуално допустима.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и допустимо , като съдът дължи произнасяне по
правилността на решението с оглед изложените доводи в жалбата .
Жалбоподателят твърди, че решението не е съобразено с разпоредбата на
чл. 31 ал.2 от ЗС, като са неправилни съжденията на съда за липса на
редовно отправени покани за ангажиране отговорността на ответницата
.Изложени са доводи, че единият от автомобилите бил видян паркиран в
гр.Девин, което доказвало ползването му .
5
Въззивният съд намира, че изложените доводи за неправилност на
решението са неоснователни , предвид на следното:
В разпоредба на чл. 31 ал.2 от ЗС е предвидено, че когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, то същият дължи
обезщетение на другия съсобственик за ползата, от която са лишени от деня
на писменото поискване. За основателността на иска по чл. 31 ал.2 от ЗС е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. да е налице
съсобственост между страните по спора; 2. общата вещ да се ползва лично
само от един от съсобствениците и 3. лишеният от ползване съсобственик да е
поканил писмено ползващия вещта съсобственик да му заплаща обезщетение
за неговата идеална част.
При определяне на съдържанието на понятието лично ползване на общата
вещ следва да се установи осъществено от съсобственика поведение, с
което той пречи на другия съсобственик да ползва вещта , като е без
правно значение по какъв начин се осъществява това поведение
/Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК/.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд , че не е доказано
поведение на ответницата , което препятства правото на ползване на
вещите от ищеца за процесния период .След смъртта на наследодателя
Ст.Т. същите движими вещи са съхранявани в наети гаражни клетки от
ВИТ - ЛОГИСТИК ЕООД /представлявано от П.У./ , като съхранението
им не може да се приравни на лично ползване .Ответницата е
положила грижи за опазването на процесните движими вещи след
смъртта на Ст.Т. , като това и поведение по никакъв начин не може да се
третира като лично ползване , което я облагодетелства .
Няма поведение от ответницата , което да възпрепятства ищеца да си
служи с процесните вещи. Ищецът не е демонстрирал и обективирал воля
да си служи с процесните вещи , като законният му представител
единствено е претендирал заплащане на наем.
При това положение правилно и законосъобразно искът по чл. 31 ал.2
от ЗС е отхвърлен като неоснователен, като решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди в цялост.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция в полза на В.Т. в размер на 2700 лева .
6
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост съдебно решение с рег. номер 35/20.03.2025г ,
постановено по гр.дело номер 236/2023г по описа на РС-Девин .
ОСЪЖДА И. С. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Т. ЕГН
********** чрез законния и представител П.Р. У. ЕГН **********
разноските за въззивната инстанция в размер на 2700,00 /две хиляди и
седемстотин / лева-заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от връчването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7