Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в
състав:
СЪДИЯ: Р. СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1386 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.
Ищецът твърди, че е извършил проучвателни и проектни
работи за обект „Търговски център“ в УПИ VІІІ-1972, кв. 225 по плана на гр.
Поморие, собственост на „Е.П.А.-**“ АД, понастоящем с наименование „Е.А.“ АД
във фаза Идеен инвестиционен проект /ИИП/, в обхват и съдържание по съответните
части, съгласно изискванията на чл. 139 ЗУТ, във връзка със заявеното от
представители на ответника желание за проучване на разрешение за строеж за
обекта по реда на чл. 142, ал. 2 ЗУТ. Посочва, че общата стойност на
проучвателните и проектни работи за обекта във фаза Технически инвестиционен
проект възлизала на 59 600 евро без ДДС, като само стойността на идейния
инвестиционен проект по част „Архитектура“, техническия проект по част
„Конструкции“ до кота ±0,00 и изискуемите становища и идейни решения по
останалите части възлизали на сумата 17 880 евро без ДДС. Твърди, че
изпълнението на възложените дейности стартирало през 2007 г., едновременно с
размяната по електронен път на кореспонденция във връзка с уточняване клаузите
на бъдещия договор за проектиране. В процеса на изпълнение на дейностите по
проектиране непрекъснато опитал да сключи и формален договор за възлагане от страна
на ответника, но последният постоянно отлагал подписването му. Стигнало се до
ситуация, при която договор за проектиране така и не бил сключен, въпреки
разменената кореспонденция. Независимо от това през м. декември 2007 г. ИИП по
част архитектура /заедно с части Конструкции до кота ±0,00 – технически проект,
Електроинсталации – идеен проект, ВиК – идеен проект, ОВК и ТТЕ – идеен проект,
Трасировъчен чертеж и ВП – технически проект, ПБЗ – технически проект и
Инженерно геоложко проучване/, бил завършен и предаден по указание на ответника
на фирма „К.И.Г.“ ООД, за изготвяне на Доклад за оценка на съответствието на
проектната документация със съществените изисквания за обектите, съгласно
сключен със същата фирма договор № ОС1-В-261/25.03.2008 г. След окомплектоване
на проекта с комплексния доклад, същият бил внесен за одобряване в Община
Поморие и след заплащане на такса „одобряване“ от страна на ответника, бил
одобрен на 24.03.2009 г., а през м. май 2009 г., след заплащане на такса
„разрешение за строеж“, пак от страна на ответника, било издадено и строително
разрешение № 61/11.05.2009 г. за горепосочения обект. Поканил ответникът да му
заплати дължимото проектантско възнаграждение в размер на 17 800 евро,
като след отказа му, завел иск по чл. 59 ЗЗД, който бил частично уважен за
сумата 6 120 евро и лихва от 3 726,38 лева. Посочва, че с банков
превод получил на 26.10.2018 г. присъдените суми. Счита, че с постановеното
решение било установено със сила на пресъдено нещо,
че е изработил ИИП за обекта; че проектът е бил одобрен от Община Поморие на
24.03.2009 г. и въз основа на това било издадено разрешение за строеж; че
одобряването на ИИП и издаденото разрешение за строеж е станало по подадена
молба от ответника и заплатени от него такси; че оценката за съответствие с
изискванията към инвестиционните проекти по чл. 142, ал. 2 ЗУТ с предмет
„Оценка на съответствието на инвестиционния проект № ОС 1-В-261/25.03.2008 г.“ била
изпълнена от „К.И.Г.“ ООД по възлагане на ответника; че при посещение на обекта
на строителната площадка било реализирано строителство, като на информационната
табела на обекта било записано
разрешение за строеж № 61/11.05.2009 г. на Община Поморие, като в този
смисъл са и приложените по делото строителни книжа; че с оглед презумпцията по
чл. 301 ТЗ ответникът санирал липсата на делегиран мандат на лицето подписало
всички документи по проектирането от страна на ответника; че ответникът, в
крайна сметка, е използвал изработения от ищеца ИИП, без да е направил каквито
и да е разходи или други суми за това, за сметка на ищеца. Счита, че за него на
основание чл. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 6-9 ЗАПСП е
възникнало авторско право за изработения Идеен инвестиционен проект в обхват и
съдържание по съответните части, съгласно изискванията на чл. 139 ЗУТ за обект
„Търговски център“ в УПИ VІІІ-1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие,
собственост на „Е.П.А.-**“. Въпросният проект ИИП, респективно така
възникналото авторско право на ищеца, било ползвано от ответника, като това
ползване е било без съгласие на „О.Г.И.“ ЕООД, респективно без законово
основание. Твърди, че от началото идеята на ответника /респективно на
дружеството „Феста Хотели“ АД, което още през 2009 г. се е явило негов
неформален и реален собственик/ била не просто да продаде процесния имот, а да
го продаде заедно с издадено строително разрешение и възникнало авторско право,
като по този начин да се обогати в по-голяма степен, предварително условие за
което било одобряването на съответния ИИП, изработен от ищеца, респективно
възникването на процесното авторско право и издаване по така одобрения проект
на строително разрешение. Твърди, че за
ползването на възникналото авторско право на ищеца не е било заплащано каквото
и да било възнаграждение, като това възнаграждение не е тъждествено, а е
различно от пресъдената на основание чл. 59 ЗЗД сума
по приключилото дело. Счита, че ответникът му дължи обезщетение за ползването
без основание на авторското право, възникнало на база на изработените и в последствие
одобрени, проекти ИИП, въз основа на които проекти е издадено цитираното
строително разрешение и върху които се разпростира закрилата на ЗАПСП. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без
съгласие и договор на собственото на ищеца авторско право, възникнало за ИИП за
обект „Търговски център“ в УПИ VІІІ-1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие,
собственост на „Е.П.А.-**“ АД, който проект Община Поморие е одобрила на
24.03.2009 г. и въз основа на което на ответника е издадено разрешение за
строеж № 61/11.05.2009 г. за горепосочения обект. Претендира разноски.
С молба от 14.09.2020 г., във връзка с дадени указания
от съда, ищецът уточнява, че закриляният обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 6
и 8 ЗАПСП е Идеен инвестиционен проект в обхват и съдържание по съответните
части. Твърди, че е предал ИИП през м. д декември 2007 г. по указание на
ответника на неговия представил консултантска фирма по смисъла на чл. 166 ЗУТ,
с наименование „К.И.Г.“ ООД за изготвяне на Доклад за оценка на съответствието
с проектната документация със съществените изисквания за обектите, съгласно
сключен със същата фирма договор № ОС1-В-261/25.03.2008 г. Твърди, че
ответникът е ползвал ИИП на първо място за издаване на разрешение за строеж и
на второ място при препродажба на фирмата, чийто единствен актив е бил
процесният недвижим имот, заедно с одобрения проект и издаденото въз основа на
него строително разрешение.
С протоколно определение от 21.02.2022 г. е допуснато
изменение в размера на иска по чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за
сумата в размер на 24 358 лева, вместо за 30 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения
иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Счита, че искът е предявен
срещу ненадлежна страна, тъй като посоченият в исковата молба имот от месец
декември 2009 г. не е собственост на ответника. Поддържа, че ИИП, касаещ обект
„Търговски център“ в УПИ VІІІ-1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие, за който
ищецът твърди, че го е изготвил, не е обект на авторско право по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 6 и 8 ЗАПСП. Посочва, че дори да се приеме, че ищецът е изготвил
процесният идеен проект, че същият може да бъде обект на авторско право и
ищецът може да се ползва от защитата по реда на чл. 95 ЗАПСП, които хипотези в
конкретния случай счита, че не са налице, то твърди, че ищецът не е предавал на
ответника въпросния идеен проект и ответникът не го е ползвал. Дори и да се
приеме, че ищецът е предал на ответника проекта и ищецът го е използвал, то
ищецът се е съгласил същият да се използва по предназначение. Впоследствие
ищецът никога по никакъв начин не се е противопоставял за използването на този
идеен проект. Счита, че за да се ползва от защитата на ЗАПСП, ищецът следва да
докаже, че ответникът е използвал изработения идеен инвестиционен проект за
изграждане на още сгради, идентични на обект „Търговски център“ в УПИ
VІІІ-1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие, а именно, че проектът е ползван
многократно, като доказателства в тази насока няма. Твърди, че са ирелевантни
към спора разсъжданията на ищеца по отношение на извършваните покупко-продажби
в годините на дружествените дялове на „ИМВ-2009“ ЕООД. Посочва, че за да бъде
уважен един иск по чл. 95 ЗАПСП, е необходимо по делото да бъде категорично
доказано, от страна на ищеца, че съществува нарушение на разпоредбите на Закона
за авторското право и сродните му права и че са налице предпоставките на чл. 95 ЗАПСП. По делото липсват такива доказателства. Ищецът е направил предположения
за намеренията и идеите на ответника по отношение на процесния идеен проект и
горепосочения недвижим имот. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че за
ползването на така възникналото авторско право на ищеца не е било заплащано
каквото и да било възнаграждение. Поддържа, че с изплащане на сумата по
решението по иска по чл. 59 ЗЗД ответникът се е издължил напълно към ищеца и не
дължи допълнително заплащане на каквото и да било обезщетение. Извън горното,
прави възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции, от която
изрично заявява, че иска да се ползва. Счита, че исковите претенции са
недоказани и не следва да бъдат уважавани. Предвид изложеното иска да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че с влязло в сила
решение от 20.11.2017 г., постановено по т.д. № 895/2016 г. на САС е отменено
решение от 24.06.2015 г. по т.д. №
8748/2012 г. на СГС, 13 състав в частта, в която са отхвърлени предявени
от „О.– гарант инвест“ ЕООД срещу „Е.П.А.-**“ АД иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер до
6 120 евро, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца чрез издаденото от Община Поморие разрешение за
строеж № 61/11.05.2009 г. въз основа на изработен от ищеца идеен инвестиционен
проект на обект „Търговски център“ в УПИ- 1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на сумата до 3 726,38 лева за периода от 01.12.2009
г. до 03.12.2012 г., както и в частта за разноските и вместо него е осъдено
дружеството „Е.П.А.-**“ АД за заплати на „О.– гарант инвест“
ЕООД сумата в размер на 6 120 евро, представляваща сума, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца чрез издаденото от
Община Поморие разрешение за строеж № 61/11.05.2009 г. въз основа на изработен
от ищеца идеен инвестиционен проект на обект „Търговски център“ в УПИ- 1972,
кв. 225 по плана на гр. Поморие, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 03.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 726,38 лева лихва за
забава върху главницата за периода от 01.12.2009 г. до 03.12.2012 г. В
останалата част решението е потвърдено.
По делото са приети като
доказателства предоставената проектна документация за обект: „Търговски център“
в УПИ – 1972 от кв. 225 по плана на гр. Поморие, а именно: строително разрешение,
част „Архитектура“, част „Конструкции“, част „Електроинсталации“, част „ВиК“ и
предварителен договор за съответното дружество, част „ОВК и ТТЕ“, част
„Геодезия“, част „ПБЗ“, част „Инженерно геоложко проучване“ и Комплексен
доклад.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че представеният проект е за
търговски център в гр. Поморие, като сградата е за обществено ползване.
Ситуационното решение отговаря на изискванията на визата. Представените проекти
в този обем и съдържание отговарят на Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата
и съдържанието на инвестиционните проекти. Стойността на авторското право е
процент от стойността на проектантския хонорар. Предмет на авторското право по
Закона за авторското право е проекта по част Архитектура, част от идейния
проект, за който е получено разрешение за строеж № 61 от 11.05.2009 г. на Гл.
архитект на Община Поморие. Пазарната стойност на авторско право за изработен
ИИП по част архитектура е 24 358 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва,
че процесният идеен проект е по всички части, но само част „Архитектура“ е за
авторско право. Част „Архитектура“ е одобрена, заедно с целия проект.
От приетата по делото повторна
съдебно-техническа експертиза се установява, че за определяне на стойността на
авторското право е необходимо първоначално да се изчисли стойността на
проектантския хонорар, тъй като последният представлява процент от тази
стойност. Стойността на авторското право представлява 35% от проектантския
хонорар по част Архитектура и възлиза на 24 358 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При съобразяване изложеното в исковата молба, молбата от 14.09.2020 г. и
уточненията, направени в хода на процеса така, както са отразени в протокол от
съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 г., съдът намира, че предявеният от
ищеца иск е с правно основание чл. 95, предишен чл. 94 от Закона за авторското
право и сродните му права /ЗАПСП/, за заплащане на обезщетение в размер на
24 358 лева за изготвен от него идеен инвестиционен проект, обхващащ
съгласно изискванията на ЗУТ съответните части, в частта „Архитектурна“.
Съгласно чл. 95, ал. 1 /изм. – ДВ,
бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., предишен чл. 94 – ДВ, бр. 28 от
2018 г., в сила от 29.03.2018 г./ който наруши авторско право, сродно на него
право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото
или на лицето, на което той е отстъпил изключително право на използване.
За да бъде основателен иска, трябва
да се докаже в процеса, че ищецът е носител на авторско право и че ответникът
извършва действия, с които го нарушава.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 8 ЗАПСП, в приложимата към м. 12.2007 г. редакция, когато ищецът твърди, че е
възникнало авторското му право, обект на авторското право е всяко произведение
на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и
е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като
произведения на архитектурата и проекти, карти, схеми, планове и други,
отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията,
топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.
В разглеждания случай обектът, който
ищецът твърди, че се ползва от защита по смисъла на цитираните по-горе
разпоредби, е изготвен от него идеен инвестиционен проект в обхват и съдържание по
съответните части съгласно изискванията на ЗУТ за издаване, респ. получаване на
разрешение за строеж за обекта по реда на чл. 142, ал. 2 ЗУТ, а именно: по част
„Архитектура“, заедно с части: „Конструкции до кота ±0,00 – технически проект,
„Електроинсталации“ – идеен проект, „ВиК“ – идеен проект, „ОВК“ и „ТТЕ“ – идеен
проект, „Трасировъчен чертеж и ВП“ – технически проект, „ПБЗ – технически
проект“ и „Инженерно Геоложко проучване“. От приетите по делото писмени
доказателства, включително и постановеното между страните влязло в сила решение
по иск на ищеца срещу ответника по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума, с която „Е.П.А.-**
АД, със сегашно наименование „Е.А.“ ЕАД, се е обогатило за сметка на „О.Г.И.“
ЕООД *** разрешение за строеж, въз основа на изработен от ищеца идеен проект,
съдът приема за установено, че процесният идеен проект за обекта, за който
ответникът е получил разрешение за строеж е изработен от ищеца. Следва да се
приеме, че това е станало по устно възлагане на ответника, в резултат на което
„О.Г.И.“ ЕООД е изготвило инвестиционният проект за
процесния обект, за когото в последствие е сключен договор на 25.03.2008 г. за
консултантски услуги за оценка на съответствието му между „Е.П.А.-**“ АД и „К.И.Г.“
ООД. С изготвения на 20.02.2009 г. комплексен доклад е прието, че
инвестиционният проект за строежа е изготвен в съответствие с действащата
нормативна уредба и съществените изисквания към строежите. Следователно
изготвеният от ищеца проект, отнасящ се до част „Архитектура“ по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП представлява произведение на науката, което е резултат от творческа
дейност на ищеца.
Съдът намира обаче, че не е налице другата предпоставка за уважаване на
иска – използване без разрешение на автора от страна на ответника на обекта на
правото на защита. Ищецът изрично заявява, че през м. декември 2007 г. ИИП по част архитектура
/заедно с части Конструкции до кота ±0,00 – технически проект,
Електроинсталации – идеен проект, ВиК – идеен проект, ОВК и ТТЕ – идеен проект,
Трасировъчен чертеж и ВП – технически проект, ПБЗ – технически проект и
Инженерно геоложко проучване/, бил завършен и предаден по указание на ответника
на фирма „К.И.Г.“ ООД, за изготвяне на Доклад за оценка на съответствието на
проектната документация със съществените изисквания за обектите, съгласно
сключен със същата фирма договор № ОС1-В-261/25.03.2008 г. След окомплектоване
на проекта с комплексния доклад, същият бил внесен за одобряване в Община
Поморие и след заплащане на такса „одобряване“ от страна на ответника, бил
одобрен на 24.03.2009 г., а през м. май 2009 г., след заплащане на такса
„разрешение за строеж“, пак от страна на ответника, било издадено и строително
разрешение № 61/11.05.2009 г. за горепосочения обект. Следователно ищецът е
действал по възлагане/указание на ответника и сам е предоставил ползването на
обекта на авторското право – проект в част „Архитектура“. Фактическото
изработване на проекта от страна на ищеца, който е строго индивидуален, както
самото дружеството посочва, е извършено по възлагане на ответника. Това
означава, че е налице съгласие от страна на ищеца да създаде обект на авторско
право, който да може да се ползва от лицето, възложило изготвянето му. В
действителност не се доказа по делото страните да са уговорили възнаграждение
за ползване на проекта, но това не означава автоматично, че ответникът е
ползвал проекта без разрешение на ищеца. Данни за такова ползване, въпреки
противопоставянето от страна на ищца, не са събрани по делото. С оглед на това
съдът приема, че по делото остана недоказано твърдението на ищеца, че ответникът
е извършил действия, с който е нарушил авторското право на ищеца.
Дори обаче
да се приеме, че ищецът е носител на авторско право за процесния проект и че е
налице противоправност от страна на ответника по
смисъла на чл. 95, ал. 1, предишен чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, доколкото не се
установи възмездно придобиване от ответника да ползва проекта, то вземането на
ищеца за заплащане на обезщетение за ползване без съгласие и договор е погасено
по давност, каквото възражение е заявеното от „Е.А.“ ЕАД с отговора на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. Съгласно чл. 110 ЗЗД вземането на ищеца се
погасява с изтичането на пет годишна давност от възникване на авторското право,
което в случая е м. 12.2007 г., а исковата молба е предявена на 27.07.2020 г.
Това е така, тъй като при хипотезата, при която се търси парично вземане за
обезщетение, какъвто е предявеният иск, уредбата на ЗЗД намира приложение като
съответна на защитаваното парично право. С оглед изложеното следва да се
приеме, че дори и да е налице авторско право на ищеца върху процесния проект,
изготвен през м. 12.2007 г., то правото му за заплащане на обезщетение от
ответника за ползването му е погасено с изтичане на определения от закона
петгодишен давностен срок.
Предвид изложените
съображения предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този
изход на спора право на разноски има ответникът, който заявява искане за
присъждане на сумата 700 лева за депозит за вещо лице, която сума ще се възложи
в тежест на ищеца.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
„О.Г.И.“ ЕООД , с ЕИК: ******, с адрес: ***, срещу „Е.А.“ ЕАД /с предишно наименование „Е.П.А.-**“ АД/, с ЕИК: ******, с адрес: гр.
София, бул. „******, иск с правно основание чл. 95, ал. 1, с предишна редакция
чл. 94, ал. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата 24 358 лева, представляваща обезщетение за ползване без съгласие и
договор на собствено на ищеца авторско право, възникнало през м. 12.2007 г. за инвестиционен проект по
част „Архитектура“, заедно с части: „Конструкции до кота ±0,00 –
технически проект, „Електроинсталации“ – идеен проект, „ВиК“ – идеен проект,
„ОВК“ и „ТТЕ“ – идеен проект, „Трасировъчен чертеж и ВП“ – технически проект,
„ПБЗ – технически проект“ и „Инженерно Геоложко проучване“, за обект „Търговски
център“ в УПИ VІІІ-1972, кв. 225 по плана на гр. Поморие, собственост на „Е.П.А.-**“
АД, който проект Община Поморие е одобрила на 24.03.2009 г. и въз основа на
което на ответника е издадено разрешение за строеж № 61/11.05.2009 г. за
горепосочения обект.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „О.Г.И.“
ЕООД , с ЕИК: ******, с адрес: ***,
да заплати на „Е.А.“ ЕАД /с предишно
наименование „Е.П.А.-**“ АД/, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, бул. „******, сумата
в размер на 700 лева /седемстотин лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: