№ 5982
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110121602 по
описа за 2022 година
Ищецът .... чрез публичен изпълнител в дирекция „С.“ при ТД на НАП е предявил
срещу ответниците „Р.Л.” ЕООД и „Г.” ЕООД иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2
ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата, в качеството на
публичен взискател, на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, представляващи паркомясто № 4 и паркомясто № 18, находящи се в
сграда „Б.Р.“ в гр. София, район „С.“, ул. „Акад. С.М.“ № 50, на сутеренен етаж, кота – 3,20
м., заедно за всяко паркомясто поотделно по 0,203 % идеални части от общите части на
сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо УПИ II–1264, 1287, 1504 в кв. 120 по плана на гр. София,
местност „С. град“, с площ по графични данни от 3591 кв. м., при съседи: улица, улица,
УПИ IV-1222 и улица, която сделка е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 8, том II, рег. № 8541, дело № 184 от 2017 г. на нотариус Ц.Г., с
район на действие СРС, вписан в СВ – гр. София с вх. рег. № 23481, акт № 51, том LVIII,
дело 16529, поради значително надхвърляне на даденото по стойност от получената парична
престация, а при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК за отмяна на гореописаната сделка с предмет процесните недвижими имоти -
паркомясто № 4 и паркомясто № 18, поради сключването с намерение да се увреди
публичния взискател.
Ищецът твърди, че за ответника „Р.Л.” ЕООД е установено наличие на неуредени
публични задължения в размер на 263625,04 лева, от които главница в размер на 132205,53
лева и лихва в размер на 131419 лева към 19.04.2022 г., за които суми е издаден ревизионен
акт № 21013011506/09.05.2013 г., справка – декларация по ЗДДС за периода: 03.2013 г.,
06.2013 г., 08.2013 г., 10.2015 г., 11-12.2016 г., 02.2017 г. и 04.2017 г., 07.2018 г. и 12.2018 г.
и ГДД по ЗКПО за 2012 г. Сочи, че въпреки наличието на непогасени публични задължения
към него, първият ответник е отчуждил в полза на „Г.“ ЕООД недвижими имоти,
представляващи паркомясто № 4 и паркомясто № 18, находящи се в сграда „Б.Р.“ в гр.
София, район „С.“, ул. „Акад. С.М.“ № 50, на сутеренен етаж, кота – 3,20 м., заедно с за
всяко паркомясто поотделно, по 0,203 % идеални части от общите части на сградата и със
1
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, съставляващо УПИ II-1264, 1287, 1504 в кв. 120 по плана на гр. София, местност
„С. град“, с площ по графични данни от 3591 кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ IV-1222
и улица, която сделка е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 8, том II, рег. № 8541, дело № 184 от 2017 г. на нотариус Ц.Г., с район на действие
СРС, вписан в СВ – гр. София с вх. рег. № 23481/25.04.2017 г., акт № 51, том LVIII, дело
16529. Счита, че даденото значително надхвърля по стойност полученото с оглед на
обстоятелството, че данъчната оценка на всеки от процесните имоти е в размер на 14446
лева, а посочената в нотариалния акт продажна цена за двата имота е в общ размер на
15646,64 лева, т.е. едва 54 % от данъчните оценки на имотите. При условията на
евентуалност счита, че сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател,
тъй като едноличният собственик и взискател на дружеството продавач – първият ответник,
е попълнил и подписал Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с която е декларирал, че
представляваното от него дружество няма непогасени публични задължения. Заявява, че е
налице намерение за увреждане и поради обстоятелството, че „Р.Л.“ ЕООД редовно не е
погасявало задълженията си към ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците „Р.Л.” ЕООД и „Г.” ЕООД не
са депозирали отговори на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Ревизионен акт № 21013011506/09.05.2013 г., с който въз
основа на констатации в ревизионен доклад № 1301506/08.04.2013 г., са установени
публични задължения за довнасяне на ДДС в размер на общо 207807,11 лева. Ревизионният
акт е връчен на 17.05.2013 г. по ел. поща на „Р.Л.” ЕООД, посочена в подадена ГДД по
ЗКПО за 2012 г., представена по делото, като на 21.05.2013 г. е потвърдено получаването му,
като в съответният срок не е обжалван и съответно е влязъл в сила на 05.06.2013 г.
От удостоверение за данъчна оценка на паркоместа № 4 и 18, намиращи се в гр.
София, район „С.“, ул. „Акад. С.М./Арсо“ П, бл. 50 е видно, че данъчната оценка на всеки от
двата обекта е на стойност 14003,70 лева.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 8, том II, рег. № 8541,
дело № 184 от 25.04.2017 г. „Р.Л.” ЕООД е продал на „Г.” ЕООД паркомясто № 4 и
паркомясто № 18, находящи се в сграда „Б.Р.“ в гр. София, район „С.“, ул. „Акад. С.М.“ №
50, на сутеренен етаж, кота – 3,20 м., заедно с за всяко паркомясто поотделно, по 0,203 %
идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ II-1264, 1287, 1504
в кв. 120 по плана на гр. София, местност „С. град“, с площ по графични данни от 3591
кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ IV-1222 и улица за обща цена от 15646,64 лева.
Представена е справка за общите задължения към НАП на „Р.Л.” ЕООД към
19.04.2022 г., равняващи се на 263625,04 лева, от които главница в размер на 132205,53 лева
и лихва в размер на 131419 лева. Представени са справки-декларации по ЗДДС за периода:
03.2013 г., 06.2013 г., 08.2013 г., 10.2015 г., 11-12.2016 г., 02.2017 г. и 04.2017 г., 07.2018 г. и
12.2018 г., както и Счетоводен баланс на „Р.Л.” ЕООД към 31.12.2018 г. Представени са и
справки от АВ за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидите на „Р.Л.”
ЕООД и „Г.” ЕООД за периода 01.01.1991 г. – 14.04.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК недействителни по отношение на държавата са
възмездните сделки с имуществени права на длъжника, сключени след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
2
възлагане на ревизия, ако даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Основателността на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се обуславя от следните
материални предпоставки: 1/ наличието на публично вземане на държавата, установено с
влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно
решение, 2/ сключването на сделка след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия, 3/ да се касае за възмездна
сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото.
Първата предпоставка, необходима за уважаване на предявения иск, е наличието на
публично вземане на държавата срещу длъжника, установено с влязъл в сила акт за
установяване на публично вземане, съответно с влязло в сила съдебно решение, както и
сключването от задълженото лице на сделка на разпореждане, следваща датата на
установяване на публичните задължения, съответно връчването на ревизионния акт, в
резултат на който са установени публичните задължения.
Във връзка с първата от посочените предпоставки по делото се установява, че на
11.04.2013 г. на задълженото лице е връчен ревизионен доклад, срещу който е било
подадено възражение, като в резултат на извършената проверка са установени публични
задължения на дружеството в размер на общо 263625,04 лева, за които е издаден Ревизионен
акт № 21013011506/09.05.2013 г., който не е обжалван. Поради това съдът приема, че са
налице публични вземания на държавата към „Р.Л.” ЕООД, установени с влязъл в сила
ревизионен акт.
На следващо място се установява да е налице и втората предпоставкa на предявения
отменителен иск, доколкото по делото се установява, че след като на 21.05.2013 г.
ревизионният акт е бил връчен на задълженото лице, по силата на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 8, том II, рег. №
8541, дело № 184 от 25.04.2017 г. ответникът – длъжник по публични вземания „Р.Л.”
ЕООД, е прехвърлил правото си на собственост върху притежаваните от него паркомясто №
4 и паркомясто № 18, находящи се в сграда „Б.Р.“ в гр. София, район „С.“, ул. „Акад. С.М.“
№ 50, в полза на „Г.” ЕООД. Преценката за това дали атакуваната разпоредителна сделка е
извършена след връчване на ревизионния акт се извършва при съобразяване на датата, на
която „Р.Л.” ЕООД е потвърдил връчването на ревизионния акт. Този извод следва от
съображенията за въвеждане на изискването атакуваната сделка да е извършена след
връчването на ревизионния акт, които се състоят в ограничаване на приложното поле на
отменителните искове по чл. 216 ДОПК до онези сделки и действия, извършени от
длъжника след уведомяването му за образуваното ревизионно производство. Значимият
факт, с който законодателят свързва началния момент, считано от който дадена сделка може
да попадне в приложното поле на чл. 216 ДОПК, е кога длъжникът е узнал, че спрямо него
стартира ревизионно.
Установява се да е налице и последната предпоставка, обуславяща основателността
на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ГПК, а имeно да се касае до реализирането на възмездна сделка,
при която даденото значително надхвърля по стойност полученото от длъжника. Видно от
представения нотариален акт процесните паркоместа за били продадени за обща стойност в
размер на 15646,64 лева, като данъчната им оценка възлиза общо на 28007,40 лева, което
означава, че са били прехвърлени за близо 56% от данъчните им оценки. Посоченото
несъответствие е в състояние да обоснове извод за неравновесие в стойността на насрещните
престации по атакуваната сделка в степен, при която да се приеме, че даденото по сделката
значително надхвърля по стойност полученото от длъжника.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за
обявяване на договор за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 8, том II, рег. № 8541, дело № 184 от 25.04.2017 г., сключен между
3
„Р.Л.” ЕООД и „Г.” ЕООД, е относително недействителен по отношение на държавата и
следва да бъде уважен.
Предвид достигнатия извод от съда за основателност на главния иск по чл. 216, ал. 1,
т. 2 ДОПК, то следва да бъде оставен без разглеждане предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
С оглед изхода на спора разноски се следват в полза на ищеца, но същият не е
направил разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът е субект, освободен от заплащането на
държавна такса, следваща се по предявените за разглеждане искове, като с оглед резултата
от произнасянето на съда тази такса трябва да се понесе от ответните страни, като размерът
на таксата е 1 % от данъчната оценка на процесното имущество, а именно 280,07 лева, която
такса следва да се присъди в полза бюджета на СРС.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по предявения от .... чрез публичен изпълнител в дирекция „С.“ при ТД
на НАП срещу „Р.Л.” ЕООД, ЕИК ********* и „Г.” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на държавата
сключения между „Р.Л.” ЕООД и „Г.” ЕООД договор за продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 8, том II, рег. № 8541, дело №
184 от 2017 г. на нотариус Ц.Г., въз основа на който „Р.Л.” ЕООД е прехвърлило в полза на
„Г.” ЕООД правото на собственост върху паркомясто № 4 и паркомясто № 18, находящи се
в сграда „Б.Р.“ в гр. София, район „С.“, ул. „Акад. С.М.“ № 50, на сутеренен етаж, кота –
3,20 м., заедно с за всяко паркомясто поотделно, по 0,203 % идеални части от общите части
на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо УПИ II-1264, 1287, 1504 в кв. 120 по плана на гр. София,
местност „С. град“, с площ по графични данни от 3591 кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ
IV-1222 и улица.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от .... чрез публичен изпълнител в
дирекция „С.“ при ТД на НАП срещу „Р.Л.” ЕООД, ЕИК ********* и „Г.” ЕООД, ЕИК
*********, евентуално съединен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за отмяна
на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 8, том II, рег. № 8541, дело № 184 от 2017 г. на нотариус Ц.Г. с предмет
паркомясто № 4 и паркомясто № 18, поради сключването с намерение да се увреди
публичния взискател.
ОСЪЖДА „Р.Л.” ЕООД, ЕИК ********* и „Г.” ЕООД, ЕИК *********, да заплатят в
полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 280,07 лева,
представляваща следваща се държавна такса за разглеждане на предявения иск, от
заплащането на която ищецът е освободен към момента на предявяването му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4