№ 20671
гр. С., 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110119322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба вх.
№70144/15.07.2020 г. по описа на СГС, с която В. ИЛК. ИЛ., ЕГН **********,
е предявила срещу К.А. М., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на
собственост и предаване на владението на следния недвижим имот:
апартамент № 90, с площ от 49,43 кв.м., находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл., вх.,
ет., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4360.395.4.22
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и иск с
правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 12973,33
лв., представляваща обезщетение за ползване на гореописания имот за
периода от 02.11.2017 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска /15.07.2020 г./ до окончателното плащане. Въз основа
на така описаната искова молба в СГС е образувано гр.д. №7001/2020 г. на
СГС, I-13 състав.
В исковата молба ищцата твърди, че е единствен наследник на И.К.И.,
починал на 25.07.2015 г. Сочи, че на 30.07.2008 г. нейният наследодател
сключил договор за покупко-продажба, по силата на който придобил
собствеността върху процесния имот. Тъй като към датата на смъртта на И.И.
/25.07.2015 г./ същият не бил в граждански брак, а ищцата към този момент
1
била зачената, но неродена, в удостоверението за наследници като наследник
фигурирала неговата майка – Л.К.. Излага твърдения, че Л.К., в качеството си
на привиден наследник, се разпоредила с процесния имот с договор за
покупко-продажба в полза на Г.К., а последният прехвърлил имота на
ответницата К. М..
В исковата молба се излагат твърдения, че по предявен от ищцата иск за
установяване на произход било образувано гр.д. № 6709/2016 г. на СГС, III
брачен състав, по което с Решение № 7122 от 25.10.2017 г., влязло в сила на
15.01.2019 г., е признато за установено, че ищцата В.И. е зачената и
произхожда от И.К.И.. Предвид това излага съображения, че е единствен
наследник на И.И. и собственик на имота по наследствено правоотношение,
респ. двете сделки за покупко-продажба не са породили транслативен ефект,
тъй като Л.К. не е била собственик на имота.
Поддържа, че ответницата К. М. осъществява владение върху имота,
считано от 02.11.2017 г. като по този начин ищцата била лишена от
възможността да ползва имота. Поради това претендира като обезщетение
сумата, с която е обедняла, респ. ответницата се е обогатила, съответстваща
на средната пазарна наемна цена в размер на 400 лв. месечно или общо
12973,33 лв. за периода от 02.11.2017 г. до предявяване на исковата молба.
С определение от 07.10.2020 г. /л.40 от делото на СГС/ съдът е
разпоредил след вписване на исковата молба, на ответника да се връчи на
основание чл.131 ГПК препис. Препис от исковата молба е връчен на
ответника на 24.09.2021 г., като на 28.10.2021 г. е депозиран отговор на
исковата молба /същият е изпратен по пощата на 25.10.2021 г., като
24.10.2.2021 г. е неприсъствен ден, поради което и исковата молба е
депозирана в законоустановения едномесечен срок/.
В подадения отговор ответникът К.А. М., ЕГН **********, оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове, като е предявил
насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за заплащане на
сумата в размер на 37871,02 лв., представляваща подобрения, извършени от
ишеца в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл., вх., ет., ап. 90, както и
възражение за право на задържане на имота до заплащане на подобренията,
предмет на насрещния иск. Ответникът е заявил и евентуално възражение за
прихващане с това свое вземане с претенцията на ищеца по чл.59,ал.1 ЗЗД.
2
Ответникът е направила искане за конституиране като трети лица –
помагачи на Г.Л.К., ЕГН ********** и „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ******. Заедно с
искането за привличане на трето лице – помагач, ответникът е предявил и
обратен иск срещу Г.Л.К., ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер
на 35000 лв., представляваща платена продажна цена, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска /25.10.2021 г./ до окончателното
плащане.
С определение от 14.02.2022 г. СГС е прекратил производството и е
изпратил същото по подсъдност на СРС, тъй като данъчната оценка на
процесния имот е 31 265,4 лв., поради което искът по чл.108 ЗС /както и
съединения с него иск по чл.59,ал.1 ЗЗД/ е подсъден на районен съд като
първа инстанция. В определението е посочено, че по приемането на
насрещния и обратния иск районният съд ще се произнесе съобразно
предпоставките на чл.211 ГПК.
Настоящият състав счита, че СГС неправилно се е десезирал от
разглеждането на делото, изпращайки ги го по подсъдност на СРС.
Действително, първоначално предявените обективно съединени искове
с правно основа чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД от ищеца В.И. Иларионова са
подсъдни като първа инстанция на районен съд съобразно правилата за
родовата подсъдност. Същевременно на основание чл. 104, т. 4 ГПК
предявеният насрещен иск от К.А. М. с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за
заплащане на сумата от 37871,02 лв. е подсъден като първа инстанция на
окръжен съд, съответно и предявеният обратен иск от К.А. М. срещу Г.Л.К.
за заплащане на сумата от 35000 лв. също се явява подсъден като първа
инстанция на окръжен съд.
Съгласно чл.211,ал.1 ГПК в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на
същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане
прихващане с него. Насрещният иск по чл.72,ал.1 ЗС е предявен в срока за
отговор на исковата молба пред СГС, който се явява родово и местно
компетентен да разгледа спора. С насрещния иск са заявени и възражение за
право на задържане на имота до заплащане на подобренията, предмет на
насрещния иск, както и евентуално възражение за прихващане с претенцията
на ищеца по чл.59,ал.1 ЗЗД, които възражения ответникът би могъл
3
ефективно да упражни само в хипотезата, че същите бъдат разгледани заедно
с първоначално предявените искове.
Проверката за родова и местна подсъдност предхожда изпращането на
препис от исковата молба на ответника, макар първоинстанционният съд да
следи за родовата подсъдност до приключване на производството пред него
/по аргумент от чл.119,ал.1 ГПК/. В случая препис от исковата молба е
изпратен на ответника от СГС, поради което и ответникът е имал
легитимното очакване, че съдът вече е извършил проверката за подсъдността,
съответно че спорът е родово и местно подсъден на СГС, поради което и е
упражнил правото си по чл.211,ал.1 ГПК да предяви насрещен иск, подсъден
на СГС, във връзка с който е заявил права, които се явяват функционално
свързани с предявените от първоначалния ищец искове. Насрещният иск по
чл.72,ал.1 ЗС, както и обратният иск срещу Г.Л.К., се явяват подсъдни като
първа инстанция на СГС, поради което и не е било налице основание за
изпращането им по подсъдност в СРС.
Същевременно съдът намира, че предявеният насрещен иск по
чл.72,ал.1 ЗС, заедно с предявеното възражение за право на задържане на
имота до заплащане на подобренията, се явява функционално свързан с
предявения първоначален иск по чл.108 ЗС и същите следва да бъдат
разгледани в рамките на едно производство. Владелецът, който има право на
задържане за извършени подобрения в чужд имот, може да реализира
вземането си за подобренията чрез самостоятелен иск, чрез насрещен иск по
предявен ревандикационен иск или по пътя на възражението за задържане на
имота до заплащане на подобренията. Претенциите за заплащане на
подобренията и за признаване право на задържане до заплащане на тези
подобрения не се изключват - правото на задържане обезпечава вземането за
подобрения и е допустимо да се предяви както насрещен иск за заплащане на
подобренията, така и възражение за право на задържане, което гарантира
вземането посредством признатата от закона възможност да се задържи
процесния имот до заплащане на подобренията. В случая ответникът е
предявил насрещен иск за подобренията по.72,ал.1 ЗС, при което правото на
задържане се явява акцесорно към предявения вече иск и може да се
осъществи само и дотолкова, доколкото е налице изискуемо и ликвидно
право на вземане за подобренията, т.е. правото на задържане не може да се
разгледа отделно от предявения вече насрещен иск по чл.72,ал.1 ЗС. Ето защо
4
и направеното в настоящето производство възражение за право на задържане
по чл. 72, ал. 3 ЗС не може да бъде реализирано извън производството, по
което е предявен осъдителният иск по чл.108 ЗС, каквато хипотеза би била
налице в случай, че районният съд разгледа първоначално предявените
искове по чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД, а СГС насрещния иск по чл.72,ал.1 ЗС
за заплащане на подобренията /в този смисъл и определение № 261/10.06.2011
г., ІІ ГО, ч.гр.д. № 221/2011 г. на ВКС/. От друга страна производството по
ч.72,ал.1 ЗС се явява обуславено от иска по чл.108 ЗС, доколкото искът за
заплащане на подобренията ще се разгледа само в случай на уважаване на
вещния иск за собственост. Горното налага извод, че при отделяне на
насрещния иск, производството по иска чл.72,ал.1 ЗС следва да се спре до
приключване на делото по иска по чл.108 ЗС, което, както вече беше казано,
би лишило напълно ответника от възможността да реализира заявеното
възражение за право на задържане чрез постановяване на условен осъдителен
диспозитив по смисъла чл. 418, ал. 3 ГПК. От горното следва, че е налице
взаимна връзка на обуславеност между първоначално предявените искове от
В. ИЛК. ИЛ. и предявените насрещни искове К.А. М., ЕГН **********, които
следва да се разгледат в рамките на едно производство. Разделянето им в
отделни производства би накърнило неоснователно правата на ответника,
който няма да има възможност да реализира правото си по чл.72,ал.3 ЗС, още
повече в хипотеза, в която за същия при предявяването на насрещния иск е
била създадена привидност, че исковете на ищеца са подсъдни на СГС като
първа инстанция, респ. че насрещният иск може да се разгледа в рамките на
първоначалното производство. Доколкото при разглеждане на дела от
окръжен съд като първа инстанция родовата подсъдност се преодолява в
случаите на връзка между делата /по арг. от чл.104,т.6 и чл.210,ал.2 ГПК/, то
няма пречка СГС да разгледа и предявените искове на ищеца В. ИЛК. ИЛ.,
искове по чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД по подробно изложените по-горе
съображения.
По изложените съображения настоящия състав намира, че следва да се
повдигне спор за родовата подсъдност на настоящото дело, който съгласно
чл. 122, изр. ІІ от ГПК следва да се разреши от Софийски апелативен съд.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
Повдига пред Апелативен съд –С. спор за подсъдността относно
съда, на когото е подсъдно разглеждането на гр.д.№ 19322/22 г. по описа на
СРС, 48 състав.
Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6