№ 192
гр. Плевен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200228 по описа за 2022
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от И.Д. Г. от с.К., обл.Плевен с ЕГН ******** срещу
Наказателно постановление № 35-0000022/13.01.2022г. на Директор
„Автомобилна администрация“гр.Плевен, с което на лицето било наложено
административно наказание „глоба“ в размер 500 /петстотин/ лева на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на чл.8,ал1 от Наредба№ 36/15.05.2006г на МТ .
Жалбоподателят се представлява от адв. А.-АК-гр.Плевен, счита
наказателното постановление за незаконосъобразно, като сочи, че
нарушението не е извършено виновно. Привежда и доводи ,че след като
жалбоподателят в случая свидетелството му за правоуправление е издадено
от Кралство Испания, която е страна-членка на Европейския съюз, поради
което, съобразно чл.161, т.5 от ЗДвП същото е валидно на територията на
Р.България и не е необходимо да представям удостоверение за
психологическа годност, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично изпраща процесуален представител адвокат П.А.-АК-гр.Плевен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не
изразява становище за основателност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
1
от фактическа страна следното: Около 11:00часа на 27.12.21г в гр.Плевен на
изхода за гр.Долна Митрополия Индустриална зона гр.Плевен като водач на
товарен автомобил Волво ФХ42Т и полуремарке с рег.№ЕН1366ЕА,влекача е
с рег.№ЕН5584ВС и двете собственост на фирма И.Г.-72 ЕООД с.К.
обл.Плевен извършва международен превоз на товар-картон от Р.Франция до
Р.България с ЧМР без номер от 20.12.2021 г.,като допуска следното
нарушение:
1:Водача в момента на проверката не може да представи удостоверение за
психологическа годност на водача за извършване на обществен превоз на
товари.
Въз основа тези констатации на същата дата, свид. Д. П. ИВ.. съставил Акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява товарен автомобил, с който извършва превоз за собствена сметка
като в момента на проверката не може да представи удостоверение за
психологическа годност на водача за извършване на обществен превоз на
товари.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан
без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 13.01.2022г. Директор РД „АА“ издал
атакуваното наказателно постановление, с което на И.Д. Г. била наложена
„глоба“ в размер на 500,00 лева, за извършено нарушение на чл.178в, ал.5 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите Д. П. ИВ.
и св. АЛ. Б. АЛ. се установява че водачът е бил длъжен да притежава
удостоверение за психологическа годност след като извършва превоз ,дори и
в момента да не е натоварен, както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата
също така не са познавали жалбоподателя и не извличат никаква полза от
твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността
на техните показания.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически
изследвания задължава водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, при извършване на дейност в това им качество,
да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на
посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за
психологическа годност, а именно- три години от датата
2
на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят изобщо не е притежавам
удастоверение за психологическа годност.
Според процесуалният представител на жалбоподателят съгласно чл.161, т. 5
от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено
в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, когато е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Разпоредбата на чл.162, ал.4 от ЗДвП регламентира, че чуждестранно
национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на
български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария,
се заменя е българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията, а според чл.162, ал.5, в случаите, когато
чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал.4,
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се
издава след успешно полагане на изпит.
В случая свидетелството му за правоуправление е издадено от Кралство
Испания, която е страна-членка на Европейския съюз, поради което,
съобразно чл.161, т.5 от ЗДвП същото е валидно на територията на Р.България
и не е необходимо да представям удостоверение за психологическа годност.
Съдът не възприема тази теза ,по следните съображения:
Съгласно Наредба №36/15.05.2006г на МТ чл. 1. (1) се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане
на психологическите изследвания на кръгът от лицата които следва да го
притежават , а именно :
1. кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категории Ттб, Ттм, С, D и подкатегории С1 и D1;
2. лицата, които се явяват на изпит за придобиване на правоспособност, след
като са загубили правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) поради отнемане на контролните точки;
3. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) водачите на таксиметров автомобил;
4. водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари;
5. лицата, на които временно е отнето свидетелство за управление на МПС по
реда на чл. 171, т. 1, буква "а" ЗДвП;
6. (нова - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да
управляват МПС на основание чл. 174, ал. 2 ЗДвП;
7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да
управляват МПС на основание чл. 343г от Наказателния кодекс НК);
3
8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2007 г., изм., бр. 41 от 2012 г.) чужденците,
дългосрочно пребиваващи в Република България, и българските граждани с
чуждестранно свидетелство за управление на МПС, които по реда на чл. 162,
ал. 5 ЗДвП се заменят с българско свидетелство за управление на моторни
превозни средства от категориите по т. 1;
9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) председателите на изпитни комисии
за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) Изследвания за психологическа годност на
водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача.
Психологическото изследване на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и на водачите на МПС има за цел да
установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от
допускане на пътнотранспортни произшествия, а на председателите на
изпитни комисии - и да оценяват уменията за безопасно управление на МПС
на кандидатите за придобиване на правоспособност.За дългосрочно
пребиваващи чужденци в България и български граждани с чуждестранно
свидетелство за управление на МПС, когато по чл. 162, ал. 4 ЗДвП
свидетелството се заменя с българско.
Не остава спорен фактът ,че свидетелството което притежава жалбоподателят
издадено от Кралство Испания се признава в РБългария.
Съгласно чл 161 ал (4) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно
национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на
български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария,
се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията.
Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на лице, което е установило
обичайното си пребиваване в Република България, може да бъде заменено по
негово искане с равностойно българско свидетелство за управление без
полагане на изпит,2но става въпрос за свидетелство за правоуправление.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Същият
не се е съобразил с разпоредбата на чл.8, ал.1 от посочената Наредба, който
текст изисква водачите на автомобили, извършващи обществен превоз, при
самата си дейност да представят такъв документ-удожставерение за
психологическа годност . Такова валидно удостоверение жалбоподателят не е
имал към момента на проверката.
4
При това положение е видно, че водачът действително не е изпълнил
задължението си да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност при извършване на превоз на товари за собствена сметка, за което
правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по
чл.178в, ал.5 от ЗДв.П. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и
материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното
лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови или обществени
превози, са задължени да притежават валидно удостоверение за
психологическа годност. Наказанието е определено във фиксирания размер,
предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде
индивидуализирано.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган ,съгласно
чл.166, ал.1 от ЗДв.П е вменена компетентност на Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез ИА „АА“ да контролира
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза. Удостоверението за психологическа годност е
документ, свързан с извършвания от водача превоз, от което следва,
че Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, каквато безспорно
е Областен отдел „АА“ Плевен, са компетентни да ги проверяват.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в обжалваната му част и като такова следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№*********/13.01.2022г. на
Директор „Автомобилна администрация“гр.Плевен, с което на И.Д. Г. от с.К.,
обл.Плевен с ЕГН ********.било наложено административно наказание
„глоба“ в размер 500 /петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на чл.8,ал1 от
Наредба№ 36/15.05.2006г на МТ , като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5