МОТИВИ:
РП – С. е предявила обвинение против
подсъдимия П.Д.Г. *** за престъпление по
чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява ,че подс.Г. е извършил престъплението за което му е предявено
обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде
определено наказание лишаване от свобода в
размер на три години, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години.
Подсъдимия Г., редовно призован, не се явява. Чрез
упълномощения си защитник пледира за оправдателна присъда и алтернативно за
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
За да
постанови присъдата си,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През месец ноември 2012г. в ОСлО
при Окръжна прокуратура – С. е било образувано досъдебно производство сл.д. № ***.
срещу И.М.И. и М.М. В. за престъпление по чл. 234 ал.
2 т. 2 и т.З, вр. ал.1 от НК. След проведено
разследване по делото, е установено по категоричен
и безспорен начин, че на 23.10.2012г. в гр. С., И. и В. в съучастие помежду си
като съизвършители, държали акцизни стоки без
бандерол - 92 500 кутии цигари м."CORSAIR", 8000 кутии цигари
m."DIVA" и 8 500 кутии цигари m."JIN LING", всички на обща
стойност 817 500 лв., когато такъв се изисква по закон: чл.25 ал.1 и чл. 28
ал.1 от ЗТТИ и чл.2 т. 2 от ЗАДС, като случаят е немаловажен и деянието е
извършено от две лица, сговорили се предварително и предмета на делото е в
големи размери.
На 06.02.2014г. в качеството на свидетел по делото е
бил разпитан П.Д.Г.. Разпитът е проведен от следовател при ОСлО
при Окръжна прокуратура – С. . Г. е бил предупреден за наказателната
отговорност, която носи по чл. 290 ал.1 от НК при съзнателно потвърждаване на
неистина или затаяване на истина. Пред следователя по делото, Г. подробно е дал
показания като съзнателно е потвърдил неистина, а именно - заявил е, че
откритите на 23.10.2012г. в склад (намиращ се в индустриалната зона на гр. С. -
УПИ *** ) акцизни стоки без бандерол (цигари) на стойност 817 500лв., за които
е било повдигнато обвинение на И.И. и М. В., са
негови.
През м. ноември 2015г. в ОС — С. е бил внесен
обвинителен акт срещу И.М.И. и М.М. В. по посочения
текст от закона. Образувано е НОХД №
122/2014г. по описа на ОС - С.. На 05.12.2014г. П.Г. е бил призован като
свидетел по делото и разпитан както такъв. В съдебно заседание същият отново е
бил предупреден за наказателната отговорност която носи по чл. 290 ал.1 от НК.
Пред състав на ОС - С. обв. П.Г. устно и съзнателно е
потвърдил неистина (че на 23.10.2012г. е държал акцизни стоки без бандерол -
цигари на стойност 817 500лв.).
С присъда по НОХД № *** по описа на ОС - С., съдът е
признал И.М.И. и М.М. В. за виновни, като им е
наложил съответните наказания. В мотивите към присъдата е посочено, че съдът не
следва да кредитира въобще показанията на П.Г., тъй като същите са непоследователни,
противоречиви, противоречащи на останалия доказателствен
материал, а също така противоречат както на формалната, така и на обикновената
житейска логика.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимите лица И.М.И. и
М.М. В.. С решение № ***по ВНОХД №***. състав на
Апелативен съд - гр. Б. е потвърдил присъдите досежно
обвиненията им по чл. 234 ал.З от НК. В решението си съдът е приел, че
показанията на П. Г. са непоследователни, противоречиви и нелогични, както и че
нищо от заявеното от Г. не звучи нормално, не е подкрепено от каквито и да са
доказателства и като цяло показанията на обв. П.Г. са
неверни.
Срещу решението на АС – Б. са били подадени касационни
жалби от подсъдимите И. и В.. С решение № *** по Наказателно дело № ***. на
Върховния Касационен съд на Република България, съдът е потвърдил решението на
АС – Б., като е приел, че съдът с основание е отказал да кредитира за
достоверност показанията на П.Г..
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Д.М., както и
от приложените писмени доказателства и
справка за съдимост. Свидетелят М. към 2012 год. е бил служител на ТЗ БОП гр. С..
Същият е водил разработката за притежаване и държане на акцизни стоки без
бандерол. В хода на разработката са протичали само свидетелите по настоящото
дело И.М.И. и М. М.В.. Спрямо тях са прилагани оперативни методи наблюдение и
проследяване. В ход на прилагането им подсъдимият по настоящото дело П.Г. не се
е появил нито веднъж. Свидетелите И. и В. са били задържани още на 23.10.2012
год. в склада в който са се намирали държаните от тях акцизни стоки без
бандерол. На следващия ден са били привлечени като обвиняеми за извършено
престъпление по чл.234, ал.2, т.3 от НК в присъствието на защитници и въпреки
това не са заявили, че вещите, намерени в склада не са техни, а на подсъдимия Г..
Същия се появява едва на 06.02.2014
год. т.е. близо година и четири месеца след задържането на И. и В. и услужливо заявява,
че акцизните стоки без бандерол са негови.
По изложените мотиви съдът не кредитира показанията на
свидетелите И. и В.. С присъда по НОХД №
*** по описа на ОС - С., съдът е признал И.М.И. и М.М.
В. за виновни и ги е осъдил на лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена с
решение № *** год. по ВНОХД №*** състав на Апелативен съд - гр. Б. и с решение
№ *** год. по Наказателно дело № ***. на
Върховния Касационен съд на Република България.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимият П.Д.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1, тъй
като в периода от 06.02.2014 г.
до 05.12.2014 г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, пред
надлежен орган на власт (следовател при ОСО-ОП-С. по сл.д. № *** г. по описа на
ОСО - ОП - С.) и пред съд (състав на Окръжен съд - С. в съдебно заседание на
05.12.2014 г. по НОХД № *** г. на ОС - С.), като свидетел, устно, съзнателно
потвърдил неистина, че е държал акцизни стоки без бандерол - цигари на стойност
817 500 лв. в гр. С. на 23.10.2012 г.
Субект на
престъплението по чл. 290, ал.
1 от НК може да бъде само
свидетел, т. е. лице, което е привлечено в процеса, за да
изложи пред съд или друг
надлежен орган на власт своите
възприятия за определени факти от значение за
делото - факти, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. Безспорно е, че подсъдимия Г. е имал качеството на свидетел
както по време на разпита му по сл.дело № *** по описа на ОСлО
при ОП – С., така и на 05.12.2014 год. при разпита му в съдебно заседание пред
състав на ОС – С. по НОХД № *** год.
От обективна
страна в състава на престъплението са установени две
форми на изпълнителното деяние: 1/ потвърждаване на неистината, а именно деецът в качеството на свидетел да
каже нещо, за което знае,
че не съществува
в действителност; 2/ затаяване
на истината, а именно деецът в качеството на свидетел
да не посочи
нещо, за което знае, че
съществува в действителност,
твърдейки за него, че не
му е известно, че не си
спомня, забравил е и т.н. И двете форми
на изпълнителното деяние следва да
бъдат осъществени пред съд или
друг надлежен орган на власт. В случая подсъдимия Г. е потвърдил неистина както
пред съд, така и пред надлежен орган на власт, каквито са следствените органи.
В чл. 148 от от ЗСВ е посочено, че окръжните
следствени отдели в окръжните прокуратури са следствени органи. Съгласно чл.
128 от Конституцията на Република България - Следствените органи са в системата
на съдебната власт, а съгласно чл. 93, т.2 от НК, „Орган на власт" са
органите на съдебната власт, поради което
следователят е надлежен орган на власт, пред когото подсъдимият Пл. Г.
устно и съзнателно е потвърдил неистина.
Безспорно установено по делото е, че подсъдимият е
осъществил едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като
всяко едно от деянията осъществяват
състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време
от от 10 месеца при еднородност на вината, при
което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй
като същият е съзнавал,
че заявеното от
него в разпитите му на 06.02.2014 год. и 05.12.2014 год. е неистина, т.е. съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Г. е предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по смисъла на
чл. 290, ал.
1 от НК.,
както преди разпита му по сл.дело *** год. така и преди разпита му по НОХД №***год. Съзнавал е, че като даде неистински показания относно действителните владелци на акцините
стоки без бандерол, ще попречи на органите на досъдебното производство и на съда за
постигането на правилно и обективно правораздаване при разглеждането на двете производства. Наред
с това съдът намира, че подсъдимият
е искал настъпването на общественоопасния резултат, като мотива му за
това е бил потвърждавайки неистина досежно горепосочените факти да помогне
за изграждането на защитна версия
на подсъдимите И. и В. по това
дело за сметка
на правилното и обективно правораздаване
Относно вида
и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до
пет години.
При определяне на наказанието на подсъдимия Г. по вид
, размер и начин на изтърпяване съдът взе предвид степента на обществена
опасност на осъщественото и тази на
личността му. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства продължителността
и упоритостта с която е осъществявал деянията, предмет на продължаваната
престъпна дейност.
От друга страна като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете чистото му съдебно и му определи наказание по вид лишаване от свобода и по размер
при условията на чл.54 от НК ,
при смекчаващи отговорността обстоятелства , към минималния предвиден в
закона размер , а именно – шест месеца
лишаване от свобода, което наказание
предвид чистото му съдебно минало, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
от изтърпяване за срок от три години.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна
и обща култура.
Съдът счита, че
така наложеното наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно
и възпиращо въздействие както върху
самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: