Решение по дело №2246/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 423
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Владимир Вълков
Дело: 20211100902246
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20211100902246 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР.
ГЛАВА XXI ОТ ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20211116095013 на Н. ВЛ. С. - лично и като
управител на “Н.Т.” ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София,
ж.к. „****”, бл. ****, чрез пълномощника - адвокат Г.В. - САК, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, против ОТКАЗ 20211101151838/02.11.2021 г. ,
постановен по Заявление А4, вх. № 20211101151838/01.11.2021г ., с което е
отказано вписването на промени по партидата на заявителя с правно
основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ.
Жалбоподателят излага аргументи в посока за липса на визирната в
отказа специфика на конкретния случая, обуславящ пречка за вписване на
заявеното обстоятелство. Твърди, че към заявлението е представено
Уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, връчено в канцеларията на дружеството,
с което, според него е изпълнена процедурата по уведомяване на “Н.Т.”
ЕООД. Иска се отмяна на постановения отказ.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. ****,
представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева, чрез Е.Й.,
юрисконсулт в отдел „П.“, дирекция „П.“, с пълномощно № РД-01 -
279/18.06.2021 г. на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е
депозирала писмен отговор свой изх. № 11-00-11-2137/17.11.2021г.
Поддържайки изцяло мотивите, изложени в процесния отказ , счита жалбата
за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда, да остави без
уважение жалба с вх. per. № 20211116095013 от 16.11.2021 г., подадена от Н.
46
ВЛ. С., в качеството му на управител на „Н.Т. ЕООД, ЕИК **** чрез адв.
1
Г.С.В., срещу отказ с per. № 20211101151838/02.11.2021 г., както и да бъде
потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията като правилен
и законосъобразен. Претендрира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя
и събраните по делото доказателства намира следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа
на Заявление - Образец А4 с вх. 20211101151838/01.11.2021 г. от Н. ВЛ. С.,
за вписването на промени по партидата на дружеството с правно основание
чл. 141, ал. 5 от ТЗ.
Към заявлението са приложени: Писмено уведомление за напускане от
управителя до дружеството с дата 27.09.2021г.; Декларация по чл. 13, ал.4 от
ЗТРЮЛНЦ,; .Изрично пълномощно; Документ за платена държавна такса;

С обжалвания отказ 20211101151838/02.11.2021 г., ДЛР е приело, че не
са налице предпоставките, обуславящи допустимостта на искането. Поискано
е заличаване на вписан по партидата на дружеството управител по реда на
чл.141, ал.5 от ТЗ, поради упражнено право на напускане, но видно от
вписаните по партидата на дружеството обстоятелства това лице е
едноличният собственик на капитала. Т.е. управител и едноличен собственик
на капитала са едно и също лице. Поради това и с оглед правилото на чл.147,
ал.1 от ТЗ е недопустимо заличаването на едноличния собственик на капитала
като представляващ по реда на чл. 141, ал.5 ТЗ, тъй като той е такъв по силата
на закона. Съгласно чл.147, ал.2 във връзка с чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ изборът и
освобождаването на управителя е от изключителната компетентност на
едноличния собственик на капитала. Следователно във властта на едноличния
собственик на капитала е вземането на решение за промяна в лицето,
представляващо дружеството и избор на нов управител, в случай, че не желае
да управлява и представлява дружеството лично. Правилото на чл.141, ал.5 от
ТЗ е несъвместимо с притежаваните от едноличния собственик правомощия
по чл.147, ал.2 във връзка с чл.137 от ТЗ. Поради това е недопустимо
заличаване на едноличния собственик на капитала като представляващ по
реда на чл.141 ал.5 от ТЗ. Предвид разпоредбата на чл.147, ал.2 ТЗ
едноличният собственик на капитала изпълнява управителни и
представителни функции до избора на друго, различно от него лице за
управител на дружеството. Защитата, дадена по чл. 141, ал. 5 ТЗ е за
добросъвестния управител от недобросъвестно поведение на съдружниците,
които формирайки състава на общото събрание на дружеството имат
компетентността да вземат решение за освобождаването на заявилия
напускането си като управител лице с оглед чл. 137, ал. 1, т.5 ТЗ във вр. с чл.
136, ал.1 ТЗ. Едноличният собственик на капитала, който е и представляващ
дружеството винаги може да вземе решение по чл. 137, т. 5 от ТЗ във вр. с чл.
147, ал.2 от ТЗ. Освен това поради отказът на управителя от изпълнението на
възложения му мандат по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ, пораждащ правните си
последици във вътрешните отношения с дружеството с връчване на
уведомлението, той губи качеството си на управител, съответно и
легитимацията си по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под
2
№ 20211101151838/02.11.2021 г., е подадена процесната жалба, като същата е
с вх.№ на АВ № 20211116095013.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в
производството по вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4
от ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1
от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване,
заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред,
дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър,
дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените
документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона, дали е представена
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху
фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на
закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално
удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на
въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е
дължимата държавна такса.

В конкретния случай и при съобразяване разпоредбата на чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ, е видно, че в обхвата на проверката, която следва извърши
длъжностното лице е и установяване съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно
представените документи. Така посочено безусловно означава, че на
доказване подлежи осъществяване на фактическия състав, при който е
допустимо прекратяване овластяването на управителя в заявената от
молителя хипотеза на чл. 141, ал. 5 от ТЗ.
Съгласно чл.141, ал. 5 от ТЗ заличаването на управителя на капиталово
търговско дружество с ограничена отговорност е уредено като правна
последица от сложен фактически състав, чиито елементи включват отправяне
на волеизявление до дружеството от страна на управителя в писмена форма,
изтичане на предвидения в същата разпоредба едномесечен срок и депозиране
на заявление от самия управител, при бездействие на дружеството. Това е
3
следствие на обстоятелството, че управлението на търговско дружество с
ограничена отговорност почива на принципа на доброволност от страна на
лицето, изпълняващо функциите на управител - те се поемат и изпълняват,
доколкото е налице изрично заявена воля за това. При отпадането й отпада и
основанието това лице да продължава да изпълнява функциите, с които е
натоварено. Получаването на предизвестието представлява нов юридически
факт, който задължава дружеството да прояви активност, като освободи
досегашния управител и избере нов, тъй като в противен случай ще настъпят
неблагоприятните последици уредени в чл. 155 т.3 от ТЗ.
Във връзка с горното и от анализ на доказателствата по преписката и
данните, обявени по партида на търговеца е видно, че в случая се касае за
промени в обявени обстоятелствата на регистрирано еднолично дружеството
с ограничена отговорност. Констатира се също така, че лицето Н. ВЛ. С. е
едноличен собственик на капитала на дружеството “Н.Т.” ЕООД, ЕИК ****,
както и че същият е и вписаният в ТРРЮЛНЦ негов управител. Така
установеното, сочи, че правомощията на управителния орган на дружеството
се упражняват от неговия едноличния собственик на капитала или налице е
хипотезата по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от ТЗ. Тъй като обаче този тип органно
правоотношение възниква без да е необходимо осъществяването на друг
факт, какъвто се изисква например тогава, когато за управител е избрано
външно за дружеството лице, то за прекряването му са неотносими нормите
на чл. 141, ал. 4 и ал. 5 ТЗ.
В допълнение на горното, следва да бъде отбелязано, че за да бъде
прекратено възникналото по силата на закона органно представителство в
хипотезата на чл. 147 от ТЗ, едноличният собственик на капитала следва да
приеме решение, с което да овласти някое друго лице с правомощията на
управител на дружеството. Това е така, тъй като липсва нормативна
възможност подобно прекратяване да стане единствено по силата на негово
изявление за отказ да изпълнява тези правомощия за в бъдеще, без да ги е
възложил изрично на друго лице. Органичението в тази посока се извежда
най-вече с оглед утвърдената нормативна необходимост за осигуряване
сигурността в търговския оборот, изискваща яснота относно това, кое е
лицето, което ще осъществява представителни управителни функции по
отношение на търговско дружество, включително и когато става въпрос за
ЕООД.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
В процеса от страна на АВ се претендира присъждане на разноски.
Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство
обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от
ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК,
съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по
регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията
на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено,
че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането
4
обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по
чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020
г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава
да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин
не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде
становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение
по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава
качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това
производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо
от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма
качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда
на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20211116095013 на Н. ВЛ.
С. - лично и като управител на “Н.Т.” ЕООД, ЕИК-****, със седалище и
адрес: гр. София, ж.к. „****”, бл. ****, чрез пълномощника - адвокат Г.В.: -
САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, срещу ОТКАЗ
20211101151838/02.11.2021 г. , постановен по Заявление А4, вх. №
20211101151838/01.11.2021г, с което е отказано вписването на промени по
партидата на заявителя с правно основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и АВп (на
последната с оглед изменението на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ
бр.106/11.12.2020 г.).

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5