ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. Пловдив, 22.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, десети състав, в закрито заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов, частно административно
дело № 616
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 60, ал. 5 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.188 от
Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/
Образувано
е по жалба на “***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
против разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на
принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до
същия) на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0300005
от 12.02.2018г. на Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр.
Пловдив.
В
жалбата са изложени доводи за липса на мотиви при издаване на оспорваното
разпореждане, както и за липиса на предпоставки за
прилагане на нормата на чл. 60 от АПК. Иска се отмяна на разпореждането и спиране на
допуснатото предварително изпълнение.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
посочената заповед е разпоредено запечатване на
търговски обект – ресторант „***“, находящ се в ***,
стопанисван от “***“ЕООД, с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 7
/седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"А", чл. 187, ал. 1 и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
като на основание чл. 188 от ЗДДС,
във връзка с чл. 60 от АПК е
допуснато предварително изпълнение на административния акт.
Указано
е, че запечатването следва да се извърши на 23.02.2018 г. в 16,00ч. /като дори
не е изтекъл 3-дневен срок от връчване на заповедта, което връчване е сторено
на 20.02.2018 г./.
За
разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС
заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон,
с която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълнение при условията на
АПК, т.е. при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 60 от АПК.
Тъй
като с тази норма е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение
подлежат само влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки
конкретен случай административният орган, допускайки предварителното
изпълнение, следва да обоснове наличието на материално-правните предпоставки,
обусловили упражняването на правомощието му по чл. 60, ал. 1 АПК.
Административният акт, с който се разпорежда
предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал.
1 ЗДДС, трябва да съдържа ясни
мотиви, указващи на конкретните фактически обстоятелства, свързани с наличието
на поне една от изчерпателно изброените материално-правни предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК:
-осигуряването на живота или здравето на гражданите,
-защита на особено важни държавни или обществени
интереси,
-опасност от осуетяването или сериозното затрудняване
изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на
значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.
В случая, макар мотивите на административния орган за
предварителното изпълнение на ПАМ да са изложени пространно, те по никакъв
начин не указват на каквито и да било конкретни факти, които реално да бъдат
обвързани с някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, а представляват единствено
неподкрепени с доказателства многословни разсъждения за необходимостта от
защитата на важни държавни интереси и за възможността без предварителното
изпълнение да се осуети или сериозно да се затрудни изпълнението на акта.
Относно защитата на особено важни
държавни интереси - тази предпоставка най-общо е мотивирана със съждения
относно характера и целта на наложената ПАМ, като е посочено, че неспазването
на задълженията за издаване на касова бележка, "...винаги води до
негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат
приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане...".
За да обоснове значимост на защитимия
важен държавен и обществен интерес, административният орган е посочил размера
на неотчетената продажба от 1,50 лв. / за порция боб/ в процесния проверяван
обект, както и твърдението за неотчетена продажба, за която бил съставен АУАН №
F291666 от 19.02.2017 г., но в друг обект стопанисван от дружеството.
В тази връзка е извел извод, че с това
свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите
продажби..." .
Сам по себе си фактът на неиздаване на
касова бележка, и то на стойност 1,50 лв. не е основание за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ.
В случай, че законодателят бе счел, че
всяко неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба
засяга особено важен държавен или обществен интерес или обуславя някоя от
другите предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, би допуснал
предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона (така Определение №
6067/16.05.2017 г. по адм. д. № 5303/2017 г. на ВАС).
Освен изложеното следва да се добави, че предварителното изпълнение на ПАМ не
гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство
на търговския обект, нито неизвършването на нарушения от същия вид (в този
смисъл Определение № 6765/31.05.2017 г. по адм. д. №
5670/2017 г. на ВАС)
По никакъв начин не се установява, че от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда за бюджета, " а именно, съществено отклонение от данъчното облагане
по отношение на конкретния субект", съответно "това нарушение
препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не
позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот".
Така изложените мотиви очевидно не
съдържат конкретно установени факти, последица от проявлението или липсата на
които е състояние, при което, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на
процесната заповед ще настъпят всички или част от цитираните в чл. 60, ал. 1
неблагоприятни последици (а именно ще се засегнат особено важни държавни
интереси, ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и/или
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета). Предварителното изпълнение в случая не произтича
по силата на закона, а е следствие на волеизявление на административния орган,
т.е. законът не презюмира наличието на предпоставките
на чл. 60, ал. 1 от АПК, само защото е
извършено административно нарушение, което се субсумира
в някоя от хипотезите на чл. 189, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗДДС, така както
впрочем приема административния орган.
Очевидно е, че с така изложените
мотиви административният орган не доказва конкретна необходимост от защита на
особено важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на основание за
допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат.В случая е
направен опит посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка за
допускане на предварителното й изпълнение, което е недопустим подход. Целите на
ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е
необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В първия случай - която и
да е от хипотезите, регламентирани в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а във втория
- необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси,
съществуването на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, и/или че от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда за бюджета.
Все в тази насока следва да се добави,
че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за
допускане на предварително изпълнение на административния акт, не освобождава
органа от задължението да мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи
конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е
налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице
опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и
съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва
значителна или трудно поправима вреда за бюджета. (В този смисъл Определение №
8346 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 7322/2017 г. на
ВАС, Определение № 8178 от 27.06.2017 г. по адм. д. №
6440/2017 г. на ВАС, Определение № 8604 от 04.07.2017 г. по адм.
д. № 6970/2017 г. на ВАС, Определение № 7438 от 13.06.2017 г. по адм. д. № 3959/2017 г. на ВАС, Определение № 6765 от
31.05.2017 г. по адм. д. № 5670/2017 г. на ВАС,
Определение № 6575/26.05.2017 г. по адм. д. № 5074/2017
г. на ВАС и др.).
Видно от преписката е още, че към
настоящия момент все още не е издадено наказателно постановление, а този факт
от своя страна, лишава дружеството от възможността, предоставена му от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (а именно
принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е
приложил, по молба на лицето, след като бъде доказано от него, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта тази възможност да е
изрично указана.Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налагат да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
поради което същият ще следва да бъде отменен.
Изложените в заповедта мотиви могат да се отнесат към
всеки друг случай на нарушение по Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал.1
от ЗДДС относно регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства- че ако не
се допуснело предварителното изпълнение на ПАМ, съществувала възможност да се
извърши ново нарушение, че били застрашени особено важни държавни интереси.
Следва да
се посочи, че първото посочено
основание за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия
вид не е предвидено от законодателя,
като основание за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е предвидено
в нормата на чл.22
от ЗАНН, но
за налагане на самите принудителни
административни мерки, а не за разпореждане
на предварителното им изпълнение, поради което същото
не обосновава извода за необходимостта
от такова изпълнение.
Така визираните от органите по
приходите съображения са относими за законосъобразността на наложената ПАМ, а не и за нейното предварително
изпълнение.
Съдържащото се в мотивите на заповедта твърдение, че
при извършената на 11.02.2018 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя
обект е установено, че дружеството не регистрира и отчита всяка продажба, дори
и да е предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС поради нарушаването на разпоредбите на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е достатъчно основателна причина за разпореденото предварително изпълнение на мярката, тъй
като, взето само по себе си, то обективно не може да се свърже с никоя от
предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Обвързването на неизпълнението
на това задължение с вида и големината на търговския обект и оттук извеждането
на извод, че съвкупно това създавало предпоставки с поведението си провереното
лице да накърни съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, е изцяло в сферата на недоказаните предположения. Накърняването на държавния интерес в областта
на бюджетната политика по-скоро зависи от мащаба на доказано неотчетените
приходи и от постоянството във времето при неизпълнението на задълженията на
търговеца по ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но в тази насока в
мотивите на разпореждането за допускане на предварително изпълнение отново не
се съдържат никакви факти.
Отделно от това съдът намира, че срещу немотивираното
разпореждане на органа противостои реалната опасност за жалбоподателя от
причиняване в имуществената му сфера на значителни и трудно поправими вреди от
предварителното изпълнение на ПАМ като се има предвид, че необоснованото
предварително прилагане на мярката ще доведе до затварянето на търговския му
обект, а оттук и до невъзможност за извършване на търговска дейност.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
при извършената проверка по никакъв начин не е установено от проверяващите, че
след консумацията на порцията боб, за която се е дължало заплащане на сумата от
1,50лв. клиентът е приключил със своята поръчка. Напълно възможно е той да е
продължил с обяда си, в който случай заплащането на „окончателната“ сметка би
следвало да стане в по-късен момент.
Основания за отхвърляне на жалбата не могат да се
намерят в изложените мотиви за местоположението на заведението и увеличеният пътникопоток, напротив, при така съществуващата потенциална
динамика на създалите се облигационни отношения между заведението и множеството
клиенти, случилото се може да се дължи на пропуск или невнимание и дори да е
основание за издаване на АУАН, не е основание за запечатване на обекта.
На последно място следва да се отбележи, че тъй като
установената с чл. 60, ал. 4 АПК възможност за предварително
изпълнение на ИАА е изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само
влезлите в сила ИАА, което в крайна сметка е гаранция за законност на изпълнението,
до прилагането й следва да се достига само в крайни случаи - при ясна и
категорично доказана необходимост по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което
същият ще следва да бъде отменен.
По
делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани на страните.
Мотивиран от горното, Пловдивският
административен съд, ІI отделение, Х
състав ,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане, с което е
допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано
в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0300005 от 12.02.2018г.
на Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. Пловдив.
СПИРА
допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ресторант „***“, находящ
се в ***, стопанисван от “***“ЕООД, с ЕИК *** и забрана за достъп до него за
срок от 7 /седем/ дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ЗО-0300005 от 12.02.2018г. на Директора на Дирекция
"Контрол" в ТД на НАП - гр. Пловдив, до приключване на съдебното
производство с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :